РЕШЕНИЕ № 333
гр. Кюстендил, 19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА К.
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря Л. Николова,
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №457/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa на А.К.С., ЕГН:**********, В.К.С., ЕГН:**********,***,
и Е.К.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез процесуалния си представител – адв.
М.М. от БАК, с адрес: ***, против Решение №30 от 11.01.2019г., постановено по
гр. д. №1371/2017г. по описа на Районен съд – Дупница.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен като неоснователен искът
на въззивниците срещу А.И.Ш. за прогласяване нищожност на Решение №475 от
22.08.2014г., постановено по гр.д. №1748/2013г. на ДРС и въззивниците са
осъдени да заплатят разноски на Ш. в размер на 300 лв.
Въззивниците обжалват решението на
ДРС, като го намират за неправилно, поради нарушения на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат
за недостатъчен аргументът на Районен съд – Дупница да отхвърли иска, доколкото атакуваното решение преминало инстанционен
контрол. Смятат, че искът за прогласяване нищожност на решение може да се
предяви безсрочно и цитират съдебна практика в тази насока. Добавят, че
заключението на вещото лице Велинов показвало основателността на твърденията
им, че кадастрална карта за гр. Дупница към процесния период не е съществувала.
Отделно, че съдът е признал ответника за собственик на имота към датата на
одобряване на кадастралната карта, а такава не била одобрена. Намират, че
атакуваният акт е толкова неразбираем, че било невъзможно изпълнението му.
Неизпълняемостта на решението следвала и от посочването на една от границите на
спорния имот, която се базирала на Заповед №300-5-56/30.07.2004г., която била
отменена. На следващо място, изтъкват жалбоподателите, за една част от
процесните имоти няма одобрена кадастрална карта, както към настоящия момент,
така и към момента на постановяване на съдебното решение, чиято нищожност се
иска да бъде прогласена от съда.
Съобщение с препис от въззивната жалба
е изпратен на ответника А.Ш., който в законоустановения срок не е представил
писмен отговор на жалбата.
Окръжен съд-Кюстендил след извършената на основание чл.269 от ГПК служебна проверка за
валидност и допустимост на първоинстанционното решение, установи, че Решение
№30 от 11.01.2019г., постановено по гр. д. №1371/2017г. по описа на ДРС, е
валидно и допустимо.
В съдебно заседание въззивниците чрез процесуалния си представител – адв. М. заявяват, че желаят да бъде отменен атакувания първоинстанционен акт и да им бъдат присъдени разноските. В заседанието е представено писмено становище, в което са развити правни и фактически аргументи.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, ведно с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С жалбата си въззивниците искат отмяна на решение №30 от 11.01.2019г., постановено по гр. д.
№1371/2017г. по описа на ДРС, с което е отхвърлен искът на А.С., В.С. и Е.Д.,
предявен срещу А.Ш. за прогласяване нищожност
на решение №475 от 22.08.2014г., постановено по гр.д. 1748/2013г. по
описа на ДРС.
С решение 475 от 22.08.2014г.,
постановено по гр. д. №1748/2013г. по описа на ДРС, чиято нищожност се твърди и
се иска прогласяване, се признава за установено по отношение на С., С. и Д., че
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Дупница със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на
АГКК, ищецът А.Ш. е бил собственик на 68 кв.м., представляващ площта от ивицата
земя в поземлен имот №68789.29.74, ограничена между тогава /към момента на
постановяване на решението/ отразената в кадастрална карта, одобрена със
Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК граница между ПИ №68789.29.74 и ПИ №68789.29.74
и кадастралната граница между посочените УПИ по действалия към този момент ЗРП, одобрен със заповед №364/26.05.1997г. на
кмета на Община Дупница, която площ е прието, че е била неправилно заснета като
част от ПИ №68789.29.74 и която е посочена като площ, описана в проектни
координати в границите на линиите C-Д-Е-М на скица
3 на вещо лице Апостолова, представляваща приложение към съдебно-техническа
експертиза на л.85 от гр. д. №1748/2013г. Със същото решение е обявена скица 3
– приложение към съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. А., за
неразделна част от решението.
Доводите
на ищците пред първоинстанционния и въззивния съд
досежно искането за обявяване за нищожно решението е, че:
1. Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изп. директор на АК,
с която на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР е одобрена КККР за гр.Дупница, в
частта за процесните имоти е отменена, а липсва ново произнасяне от
административния орган. Отмяната на тази заповед е посочена и като водеща до
неяснота по отношение на границите на имотите, съответно процесният имот не е
бил индивидуализиран коректно;
2. Видно от удостоверение с изх. номер
25-19097/17.03.2017г., издадено от началник СГКК- Кюстендил, за ПИ 68789.29.74
и 68789.29.75, няма одобрена кадастрална карта;
3. С оглед правната квалификация на спора – чл. 53, ал.
2, пр. 2 от ЗКИР – в редакция към датата на разглеждане на спора и произнасяне
на ДРС с решение, то целта на производството била да бъде разрешен спор за
вещни права между собственици на съседни имоти към момента на приемане на
плана, за който се твърди, че е допусната грешка или непълнота. Счита, че
доколкото по отношение на процесния имот да не е имало кадастрална карта, която
да ги обхваща, то съдът не би могъл да се произнесе по иск с правно основание
чл.53, ал.2 от ЗКИР.
4. Твърдението, че кадастрална карта към процесния
период, по отношение на въпросния имот не е съществувала се потвърждавало и от
експертизата на в.л. В.
От
правна страна съдът намери следното:
Въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Както се сочи и в разпоредбата на чл. 270,
ал. 2 от ГПК искането за прогласяване нищожността на решението може да се
предяви безсрочно, дори и решението да е преминало целия инстанционен контрол.
В този смисъл искането на въззивниците не е процесуално преклудирано.
Нищожно може да е съдебното решение в
някоя от следните хипотези - постановено
е от незаконен състав; извън правораздавателната власт на съда; при
неподписване на решението от мнозинството съдии от състава или ако не е съставено в писмена форма; при абсолютна
неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да се изведе и по пътя на
тълкуването; когато повелява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо или
изпълнение на действие, което съставлява престъпление. В настоящия случай не е
налице нито едно от изброените.
Конкретното оплакване на въззивниците е,
че решението е неизпълняемо, доколкото не е имало действаща кадастрална карта
към момента, към който е признато за установено по отношение на С., С. и Д., че
Ш. е бил собственик на процесните 68 кв.м. Освен това липсвало достатъчна
индивидуализация на имота.
Със съдебното решение, чието прогласяване на нищожност се иска - Решение №475 от 22.08.2014г., постановено по гр.д. №1748/2013г. на ДРС, съдът се произнесъл по иск с правно основание чл.53, ал.2, пр.2 от ЗКИР. Това е установителен иск – за установяване правото на собственост към минал момент – този на одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър.
По отношение на индивидуализацията на имота – за да е изпълнено това изискване е достатъчно да се посочат три граници. В диспозитива на решението, чиято нищожност се иска са дадени границите на имота, чрез посочване на кадастрална карта, одобрена със Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК граница между ПИ 68789.29.74 и ПИ 68789.29.74 и кадастралната граница между посочените УПИ по действалия към този момент ЗРП, одобрен със заповед №364/26.05.1997г. на кмета на Община Дупница. На следващо място в диспозитива е обявена за неразделна част от решението скица №3, представляваща приложение към съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Й.А., намираща се на лист 85-и от гр.д. №1748/2013г. по описа на ДРС. Скицата е подписана от съдията докладчик и съдържа ясна и безпротиворечива информация за ситуирането на имота. Това подробно означаване на имота с необходимите граници и скица води на извод за неоснователност на оплакването за липса на индивидуализация на спорните 68 кв. м.
По
отношение на оплакването за липса на действаща кадастрална карта към момента
към който Ш. е признат за собственик на процесния имот ще се посочи, че видно
от Заповед №РД-18-124/30.06.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК е
изпълнено съдебно решение №8729 от 10.10.2005г., поправено с решение от
21.03.2006г. на ВАС по адм. дело №5623/2005г. и е одобрена кадастралната карта
и кадастралните регистри за поземлени имоти с идентификатори 68789.29.74 и
68789.29.75. Т.е. не е верен доводът за липса на кадастрален план към момента
към който Ш. е признат за собственик, следователно диспозитивът на решението да
е толкова неясен, че не би могъл да се изпълни. Действително, вярно е
твърдението на въззивниците, че Заповед
№300-5-56/30.07.2004г. на изп. директор на АК, с която на основание чл.49, ал.1
от ЗКИР е одобрена КККР за гр.Дупница, в частта за процесните имоти е отменена
– с решение от 11.04.2005г., постановено
по адм. дело №326/2004г. по описа на КОС цитираната заповед е изменена, а с
Решение №8729 от 10.10.2005г., постановено по адм. дело №5623/2005г. по описа
на ВАС е отменено решението на КОС, съответно отменена е и Заповед
№300-5-56/30.07.2004г. на изп. директор на АК като незаконосъобразна, като
решението на ВАС е поправено с Решение №2962 от 21.03.2006г., постановено по
адм. дело №5623/2005г. по описа на ВАС с уточнението, че заповедта е отменена в
частта относно имоти пл. 68789.29.74 и №68789.29.75. Тази посочена отмяна на
Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изп. директор на АК обаче не води на извод,
че доколкото същата по-късно е отменена, то към момента на издаването й със
същата не са били одобрени кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.
Дупница. Предмет на иска по чл.53, ал.2, пр. 2 от ЗКИР е признаване за установено по отношение на
ответника, че към момента на влизане в сила на определен кадастрален план или
регулационен план ищецът е бил собственик на определена площ, представляваща
част от неговия имот/УПИ, която в резултат на грешка в кадастралната основа
неправилно е била заснета към имота на ответника. Ето защо по-късната отмяна на
цитираната заповед не може да обуслови неяснота на диспозитива относно
границите на спорните имоти, водеща до неизпълняемост, тъй като съдебният акт
указва принадлежността на вещното право към определен минал момент.
На последно място следва да се изтъкне, че решението, чието обявяване на нищожност се иска да бъде обявено е преминало целия инстанционен контрол – с Решение №289 от 31.07.2015г., постановено по гр. д. №777/2014г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил е потвърдено решение №475 от 22.08.2014г., постановено по гр.д. №1748/2013г. по описа на ДРС, а с определение №78 от 18.02.2016г., постановено по гр.д. №160/2016г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение на КОС. Макар и това да не е решаващия довод на настоящата съдебна инстанция следва да се отбележи, че въззиваната и касационна инстанция са имали имплицитното задължение да проверят за валидността и допустимостта на решението, чието обявяване за нищожно се иска и такъв порок на акта не е установен. Т.е. предметът на настоящия спор е получил неколкократно отрицателен отговор – въпросното решение не е нищожно.
Ето защо,
настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил ще потвърди Решение №30 от 11.01.2019г.,
постановено по гр. д. №1371/2017г. по описа на Районен съд – Дупница като
правилно в крайния си резултат, макар да със същото да не се обсъждат в
пълнота оплакванията и доводите на страните по спора.
По
разноските:
Въззивниците не дължат разноски на въззиваемия А.Ш., тъй като
последният не е доказал да е извършил разноски по делото и не е поискал
присъждането им.
По
обжалваемостта:
С оглед характера на спора – като пряко рефлектиращ
върху правото на собственост, то същият попада сред изключенията на чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК, за които не се отнасят пределите за цена на иска с оглед
евентуална недопустимост за разглеждане на иска пред ВКС. Следователно
настоящият съдебен акт подлежи на обжалване чрез Окръжен съд – Кюстендил пред
Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страната, с приложено решение към него, при
съобразяване с предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Воден от горните
съображения, настоящият състав на Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №30 от 11.01.2019г., постановено по гр. д. №1371/2017г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.