Р Е Ш
Е Н И Е №1074
гр. Бургас, 06 август 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА АД № 31 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.118 КСО във
вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Д.Г.,***,
ж.к „Черно море“, ул. „Люлин“ № 8, подадена чрез адв. В.Ч., против Решение №
1012-02-297#1/20.12.2019г., издадено от Директора на ТП на
НОИ – Бургас. С решението е потвърдено разпореждане № 1019-02-239#3/27.11.2019г., издадено от ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Бургас, с което е отказано изменение на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.Д.Г..
Жалбоподателят
иска отмяна на акта, като твърди процесуална и материалноправна
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адвокат Ч., поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В., намира оспорването за неоснователно. Претендира
присъждане на разноски, сторени за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения излага в писмено становище.
Жалбата
е допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването -
адресат на акта и в предвидения от закона, срок.
І.ФАКТИТЕ:
С
разпореждане №32 от 19.02.2003г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ –
гр.Бургас, по направено предложение за пенсиониране вх.№ 3752 от 06.02.2003г.,
на Г.Д.Г. по §4, ал.1 от ПЗР на КЗОО, била отпусната пожизнена ЛПОСВ, считано от 30.12.2002г. , при навършена възраст 53г.
В
разпореждането осигурителният стаж на лицето е посочен както следва:
осигурителен
стаж от I категория труд по чл. 104, ал.2 от КЗОО – 12 г., 2м., 08 дни;
осигурителен
стаж от II категория труд – 19дни
осигурителен
стаж от III категория труд – 17 г., 7м., 02 дни;
осигурителен
стаж по чл. 104, ал.3 от КЗОО – 3 г., 4м., 21 дни.
На
основание чл. 104 от КЗОО общият трудов стаж превърнат към III категория труд е
определен в размер на 48 г., 1м. и 22 дни.
Тук
съдът отбелязва, че в предложението за
пенсиониране, направено от осигурителя „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД (л.95-96)
длъжността, заемана от Г. за периода 1.12.1970г. до 10.02.1983г., е посочена
„подз. ИТР-маркшайдер“.
След
датата на издаване на посоченото разпореждане, размерът на пенсията бил многократно преизчисляван и
осъвременяван, вкл. със зачитане придобит след пенсионирането осигурителен стаж
(л.50). Последно с разпореждане № **********/01.07.2016г., на основание чл.100
от КСО и ПМС № 136/08.06.2016г., издадено от ТП на НОИ – Бургас, на Г. бил
определен размер на ЛПОСВ по чл.68 от КСО, в размер на 519,62 лв.
На
19.03.2019г. жалбоподателят подал до директора на ТП на НОИ гр. Бургас
заявление вх.№ 1019-02-239 (л.43), с което поискал на осн. чл. 99, ал.1, т.6 от КСО да бъде преразгледана ЛПОСВ, като за периода от 1.12.1970г. до 10.02.1983г.
трудовият му стаж бъде зачетен по реда на чл. 104, ал.3 от КСО, като подземен и
на осн. чл. 99, ал.2,т.2 от КСО, разликата в по- благоприятния размер на ЛПОСВ
да бъде преизчислена. Към заявлението приложил Удостоверение № 14/18.03.2019г.,
издадено от ръководител на „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД. Според това
удостоверение за посочения в заявлението период лицето е заемало длъжността „
подз.маркшайдер на р-с“- първа категория по см. на 7 ПМС, §1, т.4 „а“ от 40 ПМС
(л.44).
Въз
основа на подаденото заявление, ръководител „ПО“ издал разпореждане № 1019-02-239#1/4.04.2019г., с което отказал изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, с аргумент, че стажът за периода от 1.12.1970г. до 10.02.1983г., е бил
отчетен при отпускане на пенсията, поради което представеното удостоверение не
представлява ново доказателство.
Разпореждането
било обжалвано пред директора на ТП на НОИ Бургас, който с решение №1012-02-88#1/27.05.2019г. го отменил и върнал преписката за
ново произнасяне. В мотивите на решението посочил, че подаденото от Г.
заявление е недопустимо предвид разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1 от КСО, тъй
като представения със заявлението документ не представлява ново доказателство,
а вече се съдържа в пенсионната преписка и по него жалбоподателят е черпил
права, даващи му право на пенсия (л.36).
С
оглед указанията, дадени с решение №1012-02-88#1/27.05.2019г. на 31.07.2019г. ръководителят на
„ПО“ при ТП на НОИ Бургас издал разпореждане № 1019-02-239#2, с което оставил без разглеждане заявление
вх.№ 1019-02-239/19.03.2019г., подадено от Г.Г..
Последният
обжалвал разпореждането пред Административен съд гр. Бургас, който с
определение № 1990/24.09.2019г., постановено по адм. дело № 1880/2019г. по опис
на съда, го отменил и изпратил преписката на адм. орган за произнасяне по
същество по подаденото от Г., заявление (л.22-26). Съдът посочил, че в
представеното удостоверение се съдържат нови факти, които не са били известни
при издаване на разпореждането за отпускане на ЛПОСВ. Пенсията е била отпусната
въз основа на доказателства, сочещи че за процесния период лицето е заемало
длъжността „подземен ИТР маркшайдер“ при осигурителя Мина „Черно море“, а с
новото УП-3 същият осигурител е удостоверил, че длъжността е била „подземен
маркшайдер на р-с“. Поради това е указал необходимостта от извършване на
проверка, която да изследва наличието на евентуални промени свързани с начина
на изчисление на осигурителния стаж на жалбоподателя за спорния период и
извършване на преценка относно идентичността на описаните длъжности.
На
15.11.2019г. контролен орган на ТП на НОИ Бургас извършил проверка, резултатите
от която отразил в констативен протокол № КВ-5-02-00679381 (л.19).
Според
този документ, проверката била извършена на база разчетно- платежни ведомости
на осигурителя „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД за периода 1969г.- 2011г.
Котролният орган установил, че за процесния период 1.12.1970г. до 10.02.1983г.
във ведомостите за работни заплати под името на Господи Г. е отбелязано през
различните периоди, различно съкращаване на длъжността „маркшайдер“: маркшайд.,
маркшайдер, маркш.р.к., марк р-к. На страницата, на която фигурира името на Г.
са посочени възнагражденията и на други лица, като последната колона на
страницата обобщава общите възнаграждения на лицата от страницата и с главни букви
е отбелязано ИТР, АУП и посочена бройка.
ИТР е абревиатура на инженерно-технически работници, а АУП вероятно-
административно- управленски персонал.
При
тези факти органът приел, че отбелязаното в удостоверение № 14/18.03.2019г.
съкращение „р-с“, е въпрос на техническа грешка и следва да се чете „р-к“-
рудник. В заключение посочил, че не се касае до различни длъжности. При
първоначалното отпускане на пенсията е отчетен трудов стаж за длъжността
„маркшайдер“, която принадлежи към категория персонал- инженерно- технически
работници /ИТР/ и този стаж следва да бъде зачетен по 70 ПМС, чл.1, т.1 ПКТП.
Въз
основа на изложените констатации, ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ в ТП
на НОИ – Бургас издал разпореждане № 1019-02-239#3/27.11.2019г., с което отказал изменение на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Г. като приел, че фактите, отбелязани в
удостоверение № 14/18.03.2019г., са били обект на обсъждане при първоначалното
отпускане на пенсията и в този смисъл са били известни на органа.
С
идентични мотиви директорът на ТП на НОИ Бургас, с решение № 1012-02-297#1/20.12.2019г. оставил в сила обжалваното пред
него, разпореждане № 1019-02-239#3/27.11.2019г.
По
делото е допуснато съдебно-графическа експертиза във връзка с откритото производство
по оспорване автентичността на удостоверение обр. УП-3 от 18.03.2019г. Според
заключението на вещото лице, подписът срещу „ръководител“ в удостоверението
не е изпълнен саморъчно, а представлява отпечатък от „подпис- печат“, изпълнен
с тампонно синьо мастило.
Същевременно
в последното съдебно заседание жалбоподателят представя заверено копие на
извлечение от удостоверението ( с идентичен номер и дата), съдържащо информация
само за стажът на длъжността „подз. Маркшайдер на р-к“ сдържащо саморъчно положен
подпис на ръководителя на осигурителя „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД.
Поради
това, а и поради факта, че в нито един момент от развилото се производство
административният орган не е изразил съмнение относно автентичността на
подписа, положен върху удостоверението (вкл. пред съда по адм. дело №
1880/2019г.), съдът намира оспорването за недоказано.
Още
повече, че не спорно, че за процесния период жалбоподателят е заемал длъжността
„маркшайдер“.
Отделно
от това, самото удостоверение не е предпоставка за допустимост на
административното производство. Последното е образувано с подаване на
заявление, съдържащо искане за определяне стаж по реда на чл.104, ал.3 от КСО.
По
делото са представени извлечение от платежните ведомости и копия от последните.
Според тях, а и според признанието на ответника, Г. е получавал допълнително
възнаграждение „за вредности“. Длъжностни характеристики не са представени.
В хода на съдебното производство са събрани и
гласни доказателства,чрез разпит на свидетелите К.П.М. и В.Г.С..
Свидетелят
М. заявява, че започнал работа в мина „Черно море“ през 1959 г.,
като геолог на рудник, а жалбоподателят постъпил към 1970 г. Двамата
имали заедно съвместен стаж около 20 години. М. бил геолог на рудник, а Г.-
маркшайдер на рудника. Работата била съвместна- влизане в галерии. Дейността на
рудника била разделена на две дейности – подготвителна и добивна дейност.
Подготвителната дейност се състояла от прокарване на галерии, които се
подготвят за добиване на въглища. Работело се на три смени. Геологът и
маркшайдера работели на една смяна. Всеки ден свидетелят и жалбоподателят
влизали в галериите и контролирали извършената през предходния ден, работа. По
пет-шест часа, понякога и цялата смяна престоявали под земята, в зависимост от
работата, която трябвало да свършат.
Свидетелят С. сочи, че постъпил на длъжност
„маркшайдер на рудник“ през 1985г. Преди него тази длъжност била заемана от
жалбоподателя. Обяднява, че маркшайдерът работи на редовна смяна от 7:30 часа
до 16:30 часа. По длъжностна характеристика били длъжни минимум 12 пъти на
месец да влизат под земята, но се налагало да влизат почти всеки ден. Имали по
15-18 влизания минимум. Всяко влизане било с продължителност минимум от 4 до 6
часа, предпоставена от разположението на рудника и необходимостта да бъдат
посетени поне четири-пет работни места. Работата се състояла в извършване на
нивелация, задаване на направление, заснемане на извършените работи, контрол.
Задължението на маркшайдера било да организира дейността под земята и да
прилага плановете, които са разработени. Свидетелят твърди, че поне десетина
години преди това жалбоподателят е работил като маркшайдер.
Показанията на свидетелите съдът намира за
обективни и достоверни. Няма данни за заинтересованост на свидетелите или
предубеденост.
ІІ. ПРАВОТО:
Оспореното
решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма, и съдържа всички предвидени в чл. 59 ал.
2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически
основания.
При
издаването му обаче, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Неправилно
административния орган е квалифицирал производството като такова по чл. 99,
ал.1, т.1,б.“а“ от КСО и е отказал изменение на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Г. като приел, че фактите, отбелязани в удостоверение №
14/18.03.2019г., са били обект на обсъждане при първоначалното отпускане на
пенсията и в този смисъл са били известни на органа.
Със
заявление вх.№ 1019-02-239/19.03.2019г. жалбоподателят е поискал да бъде
преразгледана ЛПОСВ, като за периода от 1.12.1970г. до 10.02.1983г. трудовият
му стаж бъде зачетен по реда на чл. 104, ал.3 от КСО. Посоченото в заявлението
правно основание за подаването му, не ограничава административния орган до
формалната преценка за наличието на предпоставките, регламентирани с последното
и не го освобождава от задължението да
се произнесе по същината на искането.
В
случая се касае до хипотезата за изменение на пенсията по чл. 99, ал. 1, т. 2,
б. "д" от КСО /в приложима редакция/, според която влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал, по инициатива на органа - когато се установи, че пенсията е определена в
неправилен размер. С такова искане е бил сезиран пенсионният орган при ТП на НО
Бургас.
В
оспорения акт, мотиви относно наличието на предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл. 104, ал.3 от КСО по отношение на труда, положен през
периода от 1.12.1970г. до 10.02.1983г., не са изложени.
Едва в
писменото становище на ответника, представено по делото след приключване на
устните състезания, са изложени съображения за неприложимост на посочената
норма, тъй като не било установено по категоричен начин, че труда е полаган под
земята.
По
този начин обаче, не може да бъде отстранено допуснатото съществено нарушение
на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.
Въпреки
това, съдът намира, че следва да изложи и съображения относно приложението на
материалния закон.
По
делото няма спор, че през процесния период жалбоподателя е заемал длъжността „
подземен маркшайдер на рудник“. Този факт е установен както с представеното
удостоверение обр. УП-3 от 18.03.2019г., така и с предложението за
пенсиониране, направено от осигурителя „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД (л.95-96),
в което е посочено, че длъжността, заемана от Г. е „подз. ИТР-маркшайдер“ и
представеното удостоверение обр. УП-3 № 469/01.12.2002г.
Искането
на жалбоподателя е този стаж да бъде определен по правилото на чл.104, ал.3 от КСО.
Административният
орган се е задоволил само с констатацията, че в двете удостоверения се съдържа
отбелязване, че стажа следва да бъде зачетен по т. 1 от Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране ПКТП (отм.). При първоначалното отпускане на пенсията
този стаж е бил зачетен като първа категория труд и определен по чл. 104, ал. 2 от КСО.
Последната норма сочи, че при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се
превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири
години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
Според третата алинея на текста, за работниците, инженерно-
техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък
включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните
геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно
строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три
години осигурителен стаж от трета категория.
Анализът на двете разпоредби предпоставя извод, че ал.3 на чл. 104, е специална по отношение на ал.2. Последната предвижда общо правило за
превръщане на осигурителния стаж от първа и втора категория в трета категория, а ал.3 регламентира по-благоприятно в
сравнение с общия случай изключение, според което осигурителния стаж от първа категория на изброените категории
лица, работили при определени специфични условия на труд (под земята в подземни
рудници), се привежда в съотношение една година стаж от първа категория към 3
години стаж от трета.
Критерият, възприет от
законодателя при определяне на правилата за преобразуване на осигурителния стаж
при предвидените в нормата по-благоприятни условия е заетостта под земята. Определящи за приложимостта на чл. 104, ал.3 от КСО са характера на труда и особените условия на неговото прилагане.
В този смисъл, за да бъде преобразуван по
правилата на чл. 104, ал.3 от КСО осигурителния стаж на жалбоподателя за периода 1.12.1970г. до 10.02.1983г., следва да са налице две кумулативни предпоставки: първо осигурителния
стаж да бъде такъв от първа категория и второ, трудът да е полаган при
посочените в нормата специфични условия.
В случая няма
спор относно категорията на осигурителния стаж на
жалбоподателя- такъв от първа категория.
Съдът счита, че е налице и
втората кумулативна предпоставка – спорният осигурителен стаж, като подземен маркшайдер на рудник, е положен при визираните в чл. 104, ал.3 от КСО специфични условия на труд – под земята в подземни рудници.
От събраните по делото
доказателства, в т.ч. гласните доказателства, чрез разпита на двама свидетели,
работили по същото време и на същото място, и от представените
ведомости за работна заплата, удостоверяващи заплащане за вредни условия, може
да се заключи, че че жалбоподателят е работил
под земята ежедневно, за период минимум от 4 до 6 часа. При осем часов работен
ден, подземния труд е половин и повече от половин месец.
Вярно
е, че разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО не допуска
категорията труд да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да
се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се
установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд.
В случая, по делото е
безспорно установен факта, че за длъжността и периода, посочени от
жалбоподателя, полагания от него труд е бил предимно под земята.
Не е спорно, че
изпълняваната длъжност е инженерно-техническа, поради което следва да се
приеме, че попада в обхвата на чл. 104, ал.3 от КСО.
След
като и двете необходими предпоставки за преобразуване на осигурителния стаж на Г.,
за претендирания от него период са налични, то основателно е възражението, че
приложение в случая намира чл.104, ал.3 от КСО, а не приложения от пенсионния
орган ред на преобразуване на стажа - чл.104, ал. 2 от КСО.
С
оглед на изложеното и на основание на чл.173 от АПК, административният акт
следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне по същество при спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
При
този изход на спора, своевременно направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като
доказано в размер на 550лв. ( възнаграждение за адвокат).
Предвид
изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас,
четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-02-297#1/20.12.2019г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане
№ 1019-02-239#3/27.11.2019г., издадено от ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Бургас.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, при
спазване на дадените указания.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Бургас да заплати на г.Д.Г. сума в размер на 550
(петстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд гр. София в 14
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: