Определение по дело №13/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 4412/22.06.2015 г., подадена от „Е.” , Г. Севлиево, представлявано от Станка Иванова- прокурист, чрез А. Н. Н. Г. от АК- Габрово, против разпореждане № 122/10.06.2015 г., постановено по ч. Г. д. № 766/2015 г.по описа на Кърджалийския районен съд. С атакуваното разпореждане е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Е.” , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. Севлиево, ул. „Н. П. № 30, срещу „А. Т.” О., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. К., бул. „Б. № 3. бл. 51, за сумата от 10088 евро, ведно с деловодни разноски в размер на 394.60 лв.

В жалбата се посочва, че действително в т. 9 б. „в” и т. 12 от заявлението в сочената фактура, от която произтичало вземането и която евентуално щяла да бъде писмено доказателство при бъдещ исков процес, имало несъответствие в последната цифра от номера на фактурата и в цифрата, сочеща месеца на издадената фактура, но това представлявало допусната техническа грешка и не следвало да характеризира заявлението като нередовно от външна страна и да е достатъчно основание за отхвърлянето му от съда като нередовно. Заявлението покривало всички изисквания за редовност, установени от закона в чл. 411 ал. 2 т. 1- 4 от ГПК. Сочи се, че заявлението по чл. 410 ГПК следвало да съдържа конкретните параметри на заявеното вземане- размер, период и основание, съгласно чл. 127 т. 3 и т. 4 от ГПК, приложими и в заповедното производство, и в случая вземането било подробно описано като размер и период в т. 12 от заявлението. Претендираното задължение било конкретизирано и длъжникът можел да разбере каква е претенцията на взискателя и на какво основание се базира. Налице били основание, размер, период и задължено лице, което правело вземането редовно, а конкретизацията на претенцията по реда на чл. 127 т. 3 и т. 4 от ГПК не била абсолютна, а до степен да информира длъжника за заявеното вземане. В подкрепа на изложеното се сочи Указанието за попълване на заявлението по чл. 410 от ГПК- приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявления за издаване на заповед на изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство на Министерство на правосъдието, в които в т. 9 като единствено условие за редовност на заявлението било вписано, че се посочва с цифри и думи размера на главницата и валутата на дълга, вида и размера на лихвата и началната дата. В указанията за попълване на заявлението по т. 9 не съществувало изискване за попълване на б. „в” от тази точка. Искането е да се отмени разпореждането на първоинстанционния съд.

Въззивният съд при извършената проверка на разпореждането, констатира:

Пред първоинстанционния съд било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Е." Г. Севлиево, чрез пълномощник, за издаване на заповед за изпълнение срещу „А. Т.” О. Г. К. за сумата в размер на 10088 евро, ведно с направените разноски по делото в размер на 394.60 лв. за държавна такса. В т. 9 б. „а” от заявлението бил посочен размера на паричното вземане, за което се иска издаване на заповед за изпълнение- 10088 евро, като според т. 9 б. „в”- паричното вземане било по фактура № */27.11.2012 г. и представлявало авансово плащане за изпълнение на договорена услуга. В т. 12 от заявлението- обстоятелства, от които произтича вземането, било описано, че заявителят изплатил на длъжника за изпълнение на договорена услуга авансово няколко суми с отделни фактури и една от тях била паричната сума в размер на 15000 евро, платени с № */27.10.2012 г. За извършеното авансово плащане длъжникът изпълнил част от договорените превози на стоки, усвоил от преведения аванс сумата в размер на 4912 евро, а за останалата част от преведения аванс- претендираните 10088 евро, длъжникът дължал връщане, тъй като не изпълнил договорената транспортна услуга.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410 ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127 ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В заявлението следва да е посочено в какво се състои искането, а вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде индивидуализирано по основание и размер. В случая това изискване, както правилно е приел първоинстанционния съд, не е изпълнено, тъй като в т. 9 и т. 12 от заявлението, са посочени различни основания на претендираното вземане. Именно това различие препятства възможността за защита на длъжника, както и последващата проверка на съда за идентичност в предмета на заповедното и исковото производство. А съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410 ал. 2 от ГПК съобразно с изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т.1 от ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената в чл. 425 ал. 2 от ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението.

Що се касае до довода, че в Указанията за попълване на заявлението по чл. 410 от ГПК- приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявления за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство на Министерство на правосъдието, в т. 9 като единствено условие за редовност на заявлението било вписано, че се посочва с цифри и думи размера на главницата и валутата на дълга, вида и размера на лихвата и началната дата, и не съществувало изискване за попълване на б. „в” от т. 9, следва да се посочи, че наредбата като акт от по- ниска степен, не може да отмени изискванията на разпоредбите на ГПК, а и след като б. „в” на т. 9 е попълнена от самия заявител и същата съдържа данни, които са в противоречие с тези, посочени в т. 12 от заявлението, то очевидно е налице нередовност на заявлението по посочените по- горе съображения.

Поради изложеното, законосъобразно е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и следва да се остави без уважение подадената жалба против разпореждането на първоинстанционния съд.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4412/22.06.2015 г., подадена от „Е.” , Г. Севлиево, представлявано от С. И.- прокурист, чрез А. Н. Н. Г. от АК- Габрово, против разпореждане № 122/10.06.2015 г., постановено по ч. Г. д. № 766/2015 г.по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване /ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК/.

Председател: Членове: 1/ 2/