№ 5952
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Р. Г.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110165774 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
354060/05.11.2024г. от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес управление – гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 47А, представлявано от С. Б. – главен изпълнителен директор, и Т.
М. – изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител – юрк. С. П.;
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Изпълнителните директори –
П. Д. и В. М., чрез процесуалния представител – юрк. Х. П..
Предявен е за разглеждане иск с правна квалификация - чл. 411 от КЗ, за
сумата от 10 лв., предявена като частичен иск от 4226,82 лв. представляваща
половината от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
67012301270, в общ размер на 8438,63 лв., и ликвидационни разноски в размер
на 15,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 05.11.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът – „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
твърди, че на 31.07.2023г., в гр. София, на бул. „Рожен“ е настъпило ППС с
участието на МПС „Сузуки“, с рег. № ********, застраховано в ЗК „Лев Инс“,
и МПС „Хюндай Тусон“, с рег. № ********, застраховано с полица №
6701156022004662 по застраховка „Каско Престиж“ при ищеца. Посочва, че
съгласно обстоятелствата, отразени в Протокол за ПТП, вината за настъпилото
събитие е споделена. След предявяване на претенция от страна на
1
застрахованото лице е била образувана щета № 67012301270, като
впоследствие е определено обезщетение в размер на 8438,63 лева, като
същото е било изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил. Посочва, че за ликвидационни нужди по щетата са направени и
обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Твърди, че с регресна
покана с изх. № 22-03-27/09.02.2024 г., поканил ответното дружество
доброволно да заплати сумата от 4226,82 лв., представляваща половината от
платеното застрахователно обезщетение в размер на 8438,63 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. На 08.03.2024 г. е бил получен
отказ от страна на ответното дружество да заплати претендираните суми. С
оглед на гореизложеното, моли съдът да осъди ответника да заплати сумата от
10 лева, предявена като частичен иск от 4226,82 лева, представляваща
половината от изплатено от „Групама Застраховане“ ЕАД застрахователно
обезщетение по щета № 67012301270, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира и сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество –
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, е подало отговор на исковата молба, с който се оспорват така
предявените искове – по основание и по размер. Не отрича, че във връзка с
процесното ПТП от 31.07.2023г. при него е постъпила регресна претенция за
възстановяване на заплатено от ищеца обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ********, във връзка
с което образувал щета № 0000-5126-24-5-00906, но претенцията на ищеца е
счетена за неоснователна и недоказана, поради което е отказано плащане.
Оспорва водачът на застраховането при него МПС с рег. № ******** –
М. Г., да има вина за инцидента. Твърди, че виновна за настъпилото ПТП е
водачът на застрахования при ищеца автомобил с рег. № ******** – С. Д., като
изтъква, че последната е изписала „виновен“ в колона „А“ от Двустранния
констативен протокол за ПТП. Счита, че тя се е движела с несъобразена
скорост, без да контролира непрекъснато превозното средство и без да спазва
необходимата дистанция, с което свое поведение е нарушила разпоредбите на
чл. 20, 21 и 23 от ЗДвП. На следващо място счита, че искът е предявен в
завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. В
условията на евентуалност, моли размерът на претърпените вреди да бъде
определен съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ – по методиката на Наредба № 24/ 2006
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. С
оглед гореизложеното, моли за отхвърлянето на предявения иск, като
неоснователен, и моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание от 12.03.2025г. ищецът, представляван от юрк. П.,
поддържа депозираната искова молба, а ответникът, представляван от юрк. П.,
поддържа отговора на исковата молба.
2
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените в исковата молба твърдения и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е разглеждане иск с правна квалификация - чл. 411, ал. 1 КЗ.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
делинквента, се обуславя от установяването в доказателствена тежест на
ищеца на три групи факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили
вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2) възникнали
права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от делинквента, с негово виновно и
противоправно поведение и 3) наличие към момента на настъпване на ПТП на
сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
делинквента и ответника.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът „Групама Застраховане“ ЕАД е застраховател по
посочената в исковата молба имуществена застраховка „Каско Престиж“ по
полица № 6701156022004662, с предмет уведения автомобил - „Хюндай
Тусон“, с рег. № ********, валидна към датата на настъпване на процесното
ПТП. Безспорно е между страните и съществуването към датата на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ответното
дружество - ЗД „Лев Инс“ АД и собственика на лек автомобил „Сузуки“, с
рег. № ********.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по
делото Протокол за ПТП, че в срока на действие на договора за имуществено
застраховане, а именно - на 31.07.2023 г., е настъпило застрахователно събитие
– пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бул. „Рожен“, с участието
на горепосочените застраховани автомобили - „Сузуки“, с рег. № ******** и
„Хюндай Тусон“, с рег. № ********. Във връзка с причинените вследствие на
процесното ПТП щети, пред „Групама Застраховане“ ЕАД била заведена щета
№ 67012301270. Застрахователят е определил застрахователно обезщетение за
нанесените вреди в размер на 8438,63 лева, като същото е било изплатено на
сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. Направени са и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
С регресна покана с изх. № 22-03-27/09.02.2024 г., поканил ответното
дружество доброволно да заплати сумата от 4226,82 лв., представляваща
половината от платеното застрахователно обезщетение в размер на 8438,63 лв.
и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. На 08.03.2024 г. е бил
получен отказ от страна на ответното дружество да заплати претендираните
суми.
Спорните между страните въпроси са свързани с това какъв е
3
механизмът на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие,
чия е вината за настъпването му, както и с основанието за заплащане на
обезщетение, съответно – неговия размер.
За установяване механизма на ПТП по делото е допуснато събиране на
гласни доказателства чрез разпит на свидетели, и е назначена съдебна
автотехническа експертиза.
Разпитан е свидетелят на ищеца – С. Д.. Според свидетеля тя е
управлява лек автомобил „Хюндай“, като управлявала същия и през 2023г.
Спомня си процесното ПТП, като посочва, че се случило в следобедните
часове, през юни или юли, когато излизала от кръговото на „Ломско шосе“ и
„Рожен“, в посока „Рожен“. Движела се с около 30 км/ч, в средната лента и
искала да мине в дясна, за да излезе от кръговото. Видяла момиче,
управляващо малък л. а. от лявата лента, да ръкомаха, като и тя искала да
излезе от кръговото. Дала газ, засякла я и набила спирачки. Свидетелката
твърди, че не е имало как да избегне удара. Ударила я с лявата част на бронята,
като имало щети и по фара. Посочва, че другата водачка не е имало как да
предприеме желаната маневра и да излезе на „Ломско шосе“, без да извърши
нарушение. Подписали двустранен протокол за настъпилото ПТП. След като
2ч чакали полиция, случайно минала патрулна кола, като служителят на КАТ й
бил казал, че няма как да не изготвят протокол, както и че нямало как да
докаже, че не е виновна, защото била ударила другата кола от задната страна и
не можела да докаже какво се е случило. Във връзка с това,й казал да напише,
че е виновна, но според нея не тя била виновна, което й казали впоследствие и
представители на застрахователя. Посочва, че на конкретното място след
кръговото, на което се случило процесното ПТП, имало стеснение. Твърди, че
нямало поставени пътни знаци, в този момент пред нея не се движели други
автомобили, а другия водач я изпреварил бързо и спрял рязко. Свидетелката,
след предявяване на двустранния протокол, потвърждава, че тя го е подписала.
Разпитан е и свидетелят на ответника – М. Г., която управлявала лек
автомобил „Сузуки“, с рег. № ********. Посочва, че е била участник в ПТП в
гр. София, след кръговото на бул. „Рожен“, в посока Централна гара, като
потвърждава, че другият свидетел по делото е водачът на другия автомобил –
участник в процесното ПТП. При предявяване на двустранния протокол,
потвърждава, че тя е положила подписа си на него. Докато излизала от
кръговото, била ударена в задната част на автомобила, като мисли, че ударът е
бил от дясната страна. Твърди, че се движела в средната лента, с по-малко от
50 км/ч, като пред нея имало колона с автомобили, които намалили, и тя
спряла рязко. Имало трафик и затова другите коли спрели. Посочва, че не е
имало светофар, нито пешеходци. Твърди, че ПТП-то настъпило при
навлизане от лявата в средната лента, като не е изпреварвала други
автомобили. Били нанесени щети по нейния автомобил – по бронята и стопа.
Обадили се на КАТ, тъй като другият водач не искал да подпише двустранен
протокол за ПТП и отричал да е виновен. Имало патрул и полицаите им
казали, че няма как да не съставят такъв. Тъй като другата шофьорка не
носела документи в себе си, се разбрали да се срещнат и да подпишат
протокола за ПТП на следващия ден, като доколкото си спомня, това се
4
случило в цветарски магазин. Другият водач записал в протокола, че ПТП-то е
по негова вина.
Съдът намира, че е налице противоречие между свидетелските
показания относно механизма на процесното ПТП и вината за настъпването
му. Доколкото показанията и на двамата свидетели са последователни, за
обстоятелството чие поведение е било противоправно, следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 172 ГПК. Тя предвижда, че свидетелските
показания се преценяват с оглед на всички останали обстоятелства и
доказателства по делото и съдът следва да разреши противоречията между
тях.
По отношение на механизма на ПТП съдът кредитира показанията на св.
М. Г., преценявайки ги заедно с всички събрани доказателства по делото,
които в своя съвкупен анализ водят до извод за че причина за произшествието
е поведението на водача на л. а. „Хюндай Туксон“. Показанията на св. М. Г., се
подкрепят и с представения двустранен констативен протокол, съставен и
подписан от водачите на двата автомобила, както и от механизма за
настъпване на произшествието посочен от вещото лице в САТЕ.
Съдът не кредитира показанията на св. С. Д. в частта относно механизма
на ПТП, вината и за същото, поведението на водача на л.а. „Сузуки“,
кредитира ги относно факта че е подписала двустранния протокол за ПТП с
отбелязване че е виновна за ПТП-то.
От двустранния протокол за ПТП е видно, че процесното ПТП е
настъпило на 31.07.2023г., в 18:40ч., на бул. „Рожен“ в гр. София, между лек
автомобил „Хюндай Туксон“, с рег. № ********, управляван от С. Д., и лек
автомобил „Сузуки“, с рег. № ********, управляван от М. Г.. Изготвена е
схема на ПТП-то, видно от която двата автомобила са се движели в една и
съща посока и л. а. „Хюндай“ е ударил л. а. „Сузуки“ в задната дясна част. В
графа № 12 – „Обстоятелства“, е посочило, че удареното МПС („Сузуки“) се е
намирало в спряло състояние, като произшествието се случило във връзка с
маневра за завиване надясно, а МПС марка „Хюндай“ го е ударило в задната
част, при движение в една посока и в една и съща лента. В поле № 14, водачът
на МПС марка „Хюндай“ е посочил, че е бил виновен за настъпването на
процесното ПТП, а на МПС марка „Сузуки“ – невинен.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за ПТП, като в този случай не е
задължително присъствието на органите на МВР.
Макар двустранният протокол за ПТП да има характер на частен
свидетелстващ документ, ползващ се единствено с формална доказателствена
сила по чл. 180 ГПК, и съдържанието му не обвързва съда, то протоколът
следва да бъде ценен заедно с всички други доказателства по делото. Същият
5
обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по
настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с материалната доказателствена
сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни
твърдения за факти, като признанието на вината има характера на
извънсъдебно признание на неблагоприятен факт. Признанието на неизгоден
за страната факт е доказателствено средство, което следва да бъде ценено от
съда, но не освобождава страните от тежестта на доказване, а съдът следва да
извърши съвкупна преценка за достоверността му, с оглед на всички
обстоятелства по делото.
Съдът счита, че маханизма на ПТП-то е следния, посочен от вещото
лице в съдебно-автотехническата експертиза: на 31.07.2023г., около 18:40ч, в
гр. София, лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ********, се движел в лявата
лента на бул. „Рожен“ и предприел маневра за отклонение надясно. След като
завършил маневрата, водачът на автомобила рязко намалил скоростта и
настъпил удар с движещия се зад него лек автомобил „Хюндай Туксон“, с рег.
№ ********. Причината за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на
л. а. „Хюндай Туксон“, който се е движил със скорост и при дистанция, при
които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона.
В обобщение, преценявайки механизма на ПТП посочен в протокола за
ПТП, както и отбелязването на водача на л. а. „Хюндай Туксон“ че е виновен
за същото, заедно с изложеното от вещото лице относно механизма на ПТП в
САТЕ, както и свидетелските показания на свидетеля М. Г. - управлявала л.а.
„Сузуки“, съдът прави извода, че причина за произшествието е поведението на
водача на л. а. „Хюндай Туксон“. Не се доказа, че водача на л. а. „Хюндай
Туксон“ е бил принуден да отбележи че е виновен за настъпване на ПТП-то.
Съдът счита, че водача на л. а. „Хюндай Туксон“ е нарушил чл. 23, ал. 1
ЗДВП, като е бил длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. А водача на л.а. „Сузуки“ е
действал при спазване на правилата на чл. 24, ал. 1 ЗДВП.
Предвид обстоятелството, че ищеца не доказа твърденията си, че
произшествието се е осъществило поради виновното противоправно
поведение на водача на л.а. „Сузуки“, иска следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът.
Претендират се разноски 400 лв. – депозит за САТЕ; 100лв. – депозит за
свидетел; съдът определя юрк. възнаграждение 100 лв. и
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес управление – гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, осъдителен иск на основание чл. 411
КЗ, за сумата от 10 лв., предявен като частичен иск от 4226,82 лв.
представляваща половината от заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 67012301270, в общ размер на 8438,63 лв., и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2024г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, разноски по делото в размер на 600,00 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7