РЕШЕНИЕ
№ …….. / 9.04.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На девети
март, две хиляди и двадесета година
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Св.Лазарова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 218 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.С.М.
и К.С.М., подадена чрез пълномощник, против решение № 33/20.02.2019г.,
постановено по гр.д. №1745/2018г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени
като неоснователни предявените от тях искове против Х. С. Х. и „Беркай
2010“ЕООД, както следва: иск с правно основание чл.40 ЗЗД за прогласяване на
относителна недействителност спрямо тях на договор за покупко-продажба от
23.06.2016г. на л.а.Ауди Q
5 с рег. № В 5858 ВВ, в условията на евентуалност искове с правно основание
чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на същия договор поради липса
на съгласие и противоречие с добрите нрави и отделно предявен в условията на
кумулативност с всеки от тях иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на
ответника „Беркай-2010“ЕООД да отстъпи собствеността и предаде владението на
посочения автомобил. Като излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт
и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с доклада и разпределянето на доказателствената тежест в процеса, жалбоподателите молят въззивния съд да го
отмени.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от Х. С. Х.. Постъпил е отговор от „Беркай-2010“ЕООД, представляван
от управителя Х. Исуф Х., подаден чрез пълномощник, с който оспорва въззивната
жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.
Постъпила е частна въззивна
жалба от М.С.М. и К.С.М. против постановеното от Районен съд Разград
определение №2196/14.05.2019г., с което е оставена без уважение молбата им за
изменение на постановеното решение в частта за разноските. В частната жалба се
излагат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт с молба за неговата
отмяна.
Ответниците Х. С. Х. и „Беркай-2010“ЕООД
не са депозирали писмени отговори на частната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: М.М.
и К.М. са съпрузи, сключили са брак на
7.07.2007г.
На 16.04.2015г. М.М.
закупил от „Пол-мар груп”ЕООД лек автомобил Ауди Q
5 за сумата 67 200лв., видно от договор за
покупко-продажба и фактура № ********** от тази дата.
На 19.02.16г.
ищците подписали пълномощно с нотариална заверка на подписите, с което
упълномощили ответника Х. С. Х. да ги представлява пред всички държавни и
обществени органи и организации, физически и юридически лица на територията на
страната и чужбина, включително данъчни и съдебни органи и ГКПП, като управлява
в страната и чужбина МПС Ауди Q 5, с ДК № В 5858 ВВ, цвят черен металик, да пътува със
същия в чужбина, да го продава за цена и на купувач каквито намери за добре, да
регистрира и пререгистрира автомобила, да попълва, подписва, подава, получава
необходимите документи за регистрация и пререгистрация на автомобила, да се снабдява
със свидетелство за управление на МПС-то и контролен талон, да заплаща дължимия
за автомобила данък и всякакви други такси и налози, да сключва застрахователни
договори и да получава суми от застрахователни събития, както и всякакви други
суми, дължими за обезщетения по причинени вреди на автомобила от трети лица,
както и да договаря сам със себе си, да го бракува и снема от отчет, да
преупълномощава трети лица с горните права, като се подписва вместо упълномощителите
при нужда във връзка с горните пълномощия.
С дадените му
пълномощия на 23.02.16г. Х. С. Х. сключил договор за покупко-продажба на лекия
автомобил с ответника „Беркай-2010”ЕООД за сумата 9 900лв., платени в брой,
което е отразено в договора и в разписка, подписана от двамата ответници.
Посочената в договора застрахователна стойност е 10 000лв. Не е представено
удостоверението за застрахователна стойност, послужило за този запис в
договора. В продажбения договор не са отразени особености относно състоянието
на лекия автомобил към момента на продажбата.
С нотариална
покана от 26.01.2017г. ищците са оттеглили пълномощията си от Х. С. Х..
Поканата е връчена на последния на 27.01.2017г.
Пред
първостепенния съд е изслушана оценъчна автотехническа експертиза, съгласно
заключението на която пазарната стойност на лекия автомобил към датата на
продажбата е 49 630 лв.
Във връзка с
допуснато от районния съд отстранимо процесуално нарушение, състоящо се в
неразпределяне на доказателствената тежест относно твърдението в писмения
отговор на „Беркай-2010”ЕООД, че към датата на продажбата автомобилът е бил в
лошо техническо състояние, въззивният съд е коригирал пропуска на първостепенния
съд, като е дал указание на този ответник, че в негова тежест е да докаже
твърдението си. Във връзка с това е допуснато събиране на нови доказателства – писмени
такива, разпит на трима свидетели и изготвяне на съдебна автотехническа
експертиза с множество поставени въпроси. Заключението е изготвено от лице,
притежаващо необходимите компетенции, след запознаване с материалите по делото
и данни от извършен преглед на л.а. в оторизиран сервиз в гр.Варна, както и оглед
на автомобила, поради което съдът го кредитира при изграждане на фактическата
обстановка.
Анализът на
новосъбраните доказателства изисква тяхната съвкупна преценка. Свидетелят
Евгени Начев – управител на автосервиз, е издал писмено становище от
4.03.2016г., прието във въззивното производство, в което е отразил, че към
посочената дата, т.е. близо две седмици след продажбата, е установил повреда на
скоростната кутия и турбокомпресора на автомобила. Заявява в своите показания,
че след закупуването на автомобила собственикът на „Беркай-2010”ЕООД го е
оставил за преглед с оплакване за теч на масло и светлинна сигнализация.
Свидетелят е установил повреда в автоматичната скоростна кутия – стружки в
маслената вана, увредено клапанно тяло и съединители; проблем с
турбокомпресора. Препоръчал е смяна на скоростната кутия и турбокомпресора, но
не е извършил съответните ремонтни дейности. Ответникът „Беркай-2010”ЕООД
представя проформа-фактура от 10.03.2016г. от друга фирма, съдържаща оферта с
цените на тези части и труда за подмяната им. По-късно св.Начев е говорил с
управителя на „Беркай-2010”ЕООД и е разбрал от него, че е извършил ремонт на
лекия автомобил в Турция. Доказателства в тази насока не са представени. Впоследствие
свидетелят е извършвал текущо обслужване на процесния автомобил.
Свидетелят М.К.
твърди, че през зимата на 2015-2016г. разбрал, че отв.Х. С. Х. продава л.а.
„Ауди Q5”. Поискал да го купи и ответникът му го предложил за
20 000лв., като му казал, че автомобилът е в добро състояние. Свидетелят
го взел за един ден, за да го пробва. Докато го управлявал, на таблото светнали
лампи, чул шумове и тъй като до този момент нямал такава кола и не бил
управлявал автомобил с автоматични скорости, не знаел за какво е
сигнализацията. Когато вдигал висока скорост и натискал спирачките, автомобилът
се тресял. Обадил се на негов познат, който видял колата и му казал, че
скоростната кутия има проблем. Посъветвал го да се откаже от покупката.
Свидетелят се обадил на отв.Х. и върнал колата.
Свидетелят
Димитър Стоянов – собственик на автосервиз, заявява, че в средата на м.януари,
2016г. ишците оставили процесния автомобил в неговия сервиз за пълно
обслужване. Свидетелят твърди, че автомобилът е бил в много добро техническо
състояние, липсвали записани грешки в
компютъра.
От заключението
на съдебната автотехническа експертиза се установява, че в протоколите на
оторизирания сервиз на Порше гр.Варна няма регистрирани грешки в периода
23.02.2016-1.03.2016г. В този период автомобилът не е посещавал сервиза.
Първата грешка, регистрирана с диагностичен тестер, е на 5.12.2016г., т.е.
девет месеца и половина след продажбата. За целите на експертизата в
оторизирания сервиз е извършен тест на автомобила, при който не са установени
данни за подмяна на външната част на скоростната кутия и турбокомпресора
(последният няма номер, което прави невъзможно проследяването на смяната на
тази част). Вещото лице посочва, че при повреда на двете части автомобилът не
може да се придвижва и използва по предназначение, като в с.з. допълва, че при
възникване на повреди в тези части МПС може да се придвижи единствено до
сервиз. Външните признаци са невъзможност за превключване на скоростите или
спиране на превключването на определена предавка. Пробегът на автомобила е
реален, което вещото лице установява от данните при извършени прегледи в
сервиза на Порше гр.Варна на 13.08.2013г., 4.02.2016г., 6.02.2019г. и
17.02.2020г.
В тежест на
„Беркай-2010”ЕООД е да установи твърдението си, че към 23.02.2016г. лекият
автомобил е бил в лошо техническо състояние. Преценени в съвкупност, горните
доказателства дават на съда основание да приеме, че ответникът не се е справил
с възложената му доказателствена тежест. Същият твърди, но не доказва, че на
автомобила е извършен ремонт след закупуването му. Дефекти не са отразени и в продажбения
договор, въпреки че становището на вещото лице е, че повредите на
турбокомпресора и скоростната кутия са явни и установими към момента на
продажбата. Показанията на свидетелите Начев и Стоянов са неотносими към
релевантния за спора въпрос, тъй като Начев заявява факти относно техническото
състояние на автомобила две седмици след продажбата, а Стоянов – месец преди
това. Показанията на свидетеля К. пък са неконкретизирани – от тях не става
ясно кога е тествал лекия автомобил, за да се направи преценка за относимостта
им към датата на продажбата. Показанията му са и ненадеждни – свидетелят
заявява, че не е наясно с управлението и работата на такъв автомобил.
Твърдението му е, че докато го е управлявал, е чул шумове и при спиране
дисковете на спирачките се тресели. Това описание не съответства на експертното
заключение на вещото лице, според когото повредата на скоростна кутия и
турбокомпресор води до невъзможност за превключване на скоростите или до спиране
на превключването на определена предавка. Освен това вещото лице заявява, че
при възникване на повреда в тези части автомобилът не може да се придвижва,
освен до сервиз за ремонт, а такова твърдение липсва както в показанията на К.
и Начев, така и в писмения отговор на ответника „Беркай-2010”ЕООД. Напротив,
св.К. заявява, че при тестването на автомобила е развивал висока скорост. Впрочем
твърдението в писмения отговор за лошо техническо състояние е общо, без
посочване на конкретни повреди. В първото с.з. във въззивното производство,
след представянето на писмени доказателства и разпита на св.Начев кръгът от
въпросите за доказване се очертава с установяване дали е била налице повреда на
турбокомпресора и скоростната кутия. Въпросите за повредени дюзи и климатик в
този смисъл са неотносими и не следва да се разглеждат поради липса на подобно
твърдение от ответника.
Предвид всички
изложени по-горе съображения съдът приема, че към 23.02.2016г. процесният лек
автомобил е бил в добро техническо състояние, годен за нормалната му употреба
по предназначение. В изготвената в хода на въззивното производство експертиза
са определени различни стойности на автомобила в зависимост от наличие на
повреди в различните му части към датата на продажбата. Доколкото обаче съдът
приема,че не е доказано лошо техническо състояние към 23.02.2016г., тези
стойности са без последващо значение.
При така
установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е неоснователна.
По основния иск с
правно основание чл.40 ЗЗД ищците дължат доказване на два елемента от
фактическия състав на правната норма: обективен – договорът, сключен от представителя и насрещната
страна по него да е във вреда на представлявания, и субективен – споразумяване
между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на
представлявания. Споразумяването във вреда на представляваните лица се състои в
установяването на недобросъвестност на пълномощника и купувача по сделката – тяхното
знание, че сключеният договор обективно уврежда представляваните. Недобросъвестността
не се предполага, а подлежи на доказване от страна на ищците. Преценката за
наличието й към момента на сключването на договора се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. В горния смисъл са
указанията, съдържащи се в т.ІІІ.2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК.
Приложени към
настоящия случай, горните правила дават основание да се приеме доказаност на
обективния елемент – при пазарна стойност на автомобила към датата на
продажбата му 49 630лв., същият е продаден за 9 900лв. В този случай
причинената на ищците вреда се изразява в разликата от 39 730лв.
Положителният
отговор за наличието на първия елемент налага преминаването към проверка на
субективния елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД. Пълномощникът Х. С. Х.
е проявил недобросъвестно поведение при продажбата, тъй като е знаел действителната
пазарна стойност на продадения лек автомобил. Аргумент в тази насока е
твърдението му в отговора на исковата молба, че между него и ищците е налице
договор за замяна между процесния лек автомобил и друг равностоен на него,
притежаван от ответника, както и че сделката не е оформена надлежно, защото
ответникът имал задължения. Доказателства в тази насока не са представени и
съответно не може да бъде прието наличието на подобен договор. Самото твърдение
на Х. С. обаче установява неговото знание за действителната стойност на лекия
автомобил. В тази насока следва да се има предвид, че този ответник не въвежда
твърдение в писмения отговор за лошо техническо състояние на автомобила на
ищците. На следващо място, Х. С. е предложил автомобила за закупуване на
свидетеля К. на цена 20 000лв., т.е. два пъти по-висока от вписаната в
договора като продажбена цена, което доказва съзнавания от него факт, че
автомобилът не струва 9 900лв.
Освен знание у пълномощника за
увреждане на ищците, такова знание следва да бъде установено и у насрещната
страна по сделката – купувача „Беркай-2010”ЕООД. Съдебната практика в посока установяване
на недобросъвестността на пълномощника и купувача е изобилна, доколкото всеки
конкретен случай носи своите специфики и следва да бъде преценен съобразно
съответната конкретика. Обобщаване, но
не изчерпателно, се съдържа в решение № 75 от 23.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6298/2015 г., IV г. о., според което при преценката на намерението за увреждане
за ориентир могат да се ползват косвени доказателства, например близки
родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в
която законът презумира знание за увреждането или заинтересованост, вкл.
даваща право на отказ от свидетелстване, или трайни търговски отношения,
предполагащи осведоменост за делата на пълномощника, последващи разпоредителни
действия с предмета на сделката, сочещи, че третото лице е знаело и се е
възползвало от конкретната икономическа ситуация или обратно прехвърляне на
правото на собственост от третото лице в полза на пълномощника или други
действия, даващи основание да се приеме, че сделката е била сключена при
сговаряне за увреждане на представлявания. Ищците се позовават на решение № 190
от 7.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 180/2017 г., IV г. о., в което като фактор,
установяващ намерение за увреждане, е посочен краткият времеви период между
упълномощаването и сключването на разпоредителна сделка. В посоченото решение
обаче този фактор не е разгледан самостоятелно – установени са множество последващи
разпоредителни сделки с намерение за увреждане на упълномощителя.
В настоящия случай продажбата
на лекия автомобил е извършена 4 дни след издаване на пълномощното от ищците в
полза на ответника Х. С. Х., което сочи на кратък времеви период между
упълномощаването и последващото разпореждане с вещта. Освен този факт обаче ищците
не сочат и не доказват друг такъв от изброените по-горе, от който да се изведе
знание на ответника „Беркай-2010”ЕООД за увреждане на М. и К. Минчеви. Липсват
дори доказателства за познанство между пълномощника и законния представител на
дружеството-купувач. От друга страна, при изповядването на сделката купувачът е
бил със съзнание за застрахователна стойност на автомобила в размер
10 000лв., отразено в съдържанието на договора за продажба. Вече бе
посочено, че знанието за увреждане не се предполага, а следва да се установи с
доказателства. Такива ищците не представят. Предвид изложеното съдът приема за
недоказано твърдението на ищците за намерение за увреждането им от страна на
купувача „Беркай-2010”ЕООД и съответно за наличие на съвместен умисъл между
пълномощника и купувача.
След като липсва един от
елементите на фактическия състав на иска с правно основание чл.40 ЗЗД, същият
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Отхвърлянето на главния иск
предполага разглеждането на предявените в условията на евентуалност искове за обявяване
на нищожност на договора за покупко-продажба на автомобила поради накърняване
на добрите нрави – чл.26 ал.1 ЗЗД и поради липса на съгласие за сключването му
на цена от 9 900лв. – чл.26 ал.2 ЗЗД.
Искът с правно основание чл.26
ал.1 предл.3 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора от 23.02.2016г. поради накърняване
на добрите нрави, е неоснователен. Възражението на ищците е, че при реална
пазарна цена на автомобила 49 630лв. същият е продаден за цена
9 900лв. В съдебната практика, намерила израз в решение № 24 / 9.02.2016г.
по гр.д. № 2419 / 2015г. на ІІІг.о. на ВКС,
са приети критерии за определяне на степента на нееквивалентност на
разменените престации и правните последици за действителността на сделките в
зависимост от нееквивалентността. Само наличието на нееквивалентност между
престациите не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Първата степен на обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед
техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да
представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в
състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. В
настоящия процес такъв иск не е предявен и не се твърди подобен порок. При
най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова
съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако
сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
В разглеждания случай
покупко-продажбата на лекия автомобил е на цена 9 900лв., около пет пъти
по-ниска от пазарната му стойност, което очевидно не води до извод за
практически нулева престация. Пълномощникът не се е справил с възложените му
пълномощия по най-добрия начин, но отговорността за избора му следва да се
понесе от упълномощителите, които са му дали значителна свобода на действие при
упълномощаването. Настоящата хипотеза не попада в посочената по-горе трета
група на най-високата степен на нееквивалентност на престациите и следователно
не води до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави. Искът
против двамата ответници е неоснователен и като е достигнал до същия краен резултат,
макар и по различни правни съображения, районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Следващият иск с правно
основание чл.26 ал.2 ЗЗД е за обявяване на нищожност на сделката поради липса
на съгласие с цената, на която е продаден автомобилът. Тук отново следва да се
разгледат указанията, дадени в ТР № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК и по-специално тези в т.І.4.-7
от решението. Законодателят е дал на лицата широка свобода на упълномощаване. Отношенията
между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента
на това доверие зависи обемът на представителната власт, която упълномощителят
ще учреди с пълномощното. Волята на упълномощителите в случая е пълномощникът
да бъде овластен да се разпорежда с лекия автомобил чрез правни сделки и
действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре и това не води до
недействителност нито на упълномощителната, нито на последващата разпоредителна
сделка. Упълномощителите биха могли да ограничат
представителната власт чрез конкретно посочване на цена, но не са го направили.
Рискът, който са поели, избирайки своя пълномощник и очертавайки широкия обем
на учредената му представителна власт, следва да се поеме от тях, а не
неоправдано да се възлага на третото лице, за което няма данни да е действало недобросъвестно.
Защитата от възможна злоупотреба с доверието на упълномощителя от страна на
пълномощника и закрилата същевременно на интересите на третото добросъвестно
лице, което е договаряло с пълномощника, е предвидена в чл.40 ЗЗД и бе
разгледана по-горе с извеждане на заключението за добросъвестност в действията
на ответника-купувач „Беркай-2010”ЕООД. Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението на районния съд в тази част
е правилно и следва да бъде потвърдено.
От
изхода на разгледаните искове следва извод за неоснователност на иска с правно
основание чл.108 ЗС, предявен против ответника „Беркай-2010”ЕООД.
Ревандикационният иск предполага доказването на три кумумативно съществуващи предпоставки:
ищците да са собственици на вещта, вещта да се владее от ответника и
осъществяваното владение да е без правно основание. След като договорът за
продажба от 23.02.2016г. е валиден и е породил описаните в него последици,
купувачът „Беркай-2010”ЕООД е придобил правото на собственост върху автомобила,
а ищците са загубили своето право. При липса на първата от необходимите
предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск, същият се явява
неоснователен, без да е необходимо да се разглеждат останалите две. Като е
отхвърлил иска по чл.108 ЗС, районният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Ищците са подали
частна жалба против постановеното от Районен съд Разград определение
№2196/14.05.2019г., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на
постановеното решение в частта за разноските. Твърдят, че адвокатското
възнаграждение в размер 2 300лв. е прекомерно, тъй като не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. За да отхвърли възражението, съдът е
приел, че възнаграждението е съобразено с цената и броя на предявените искове.
При подаване на частна жалба въззивният съд не е ограничен само до изложените
оплаквания в нея – така ТР № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо преди преценката
за прекомерност съдът дължи прицинка дали възнаграждението е реално запатено. В
депозирания към отговора на „Беркай-2010”ЕООД договор за правна защита е
отбелязано, че договореното възнаграждение в размер 2 300лв. ще бъде
заплатено по сметка в срок до 15.09.2017г. До приключване на
първоинстанционното производство не е представено доказателство за изплащането
му по банков път. При това положение претенцията на ответника за присъждане на
възнаграждение за представлявалия го адвокат се явява неоснователно, без да е
необходимо да се преценява дали е прекомерно или не. Обжалваното определение
следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено ново, с което
решението на РРС в частта за разноските в полза на „Беркай-2010”ЕООД следва да
бъде отменено и претенцията му – отхвърлена като недоказана.
Ищците и
ответникът „Беркай-2010”ЕООД претендират присъждане на разноски във въззивното
производство. В зависимост от изхода от правния спор такива се дължат в полза
на „Беркай-2010”ЕООД. Същият е заплатил по банков път на 9.04.2019г. (датата на
подписване на договора за правна защита във въззивното производство)
възнаграждение в полза на представляващия го адвокат в размер 2 300лв. Ищците
са направили възражение за прекомерност, което съдът не споделя. Предявени са
искове по чл.40 ЗЗД като главен и по чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД в условията на
евентуалност, всеки от които с цена 9 900лв. По аргумент от чл.72 ал.1 ГПК
следва да се приеме, че защитата по тези искове е на един интерес, поради което
и на осн. чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения, минимумът на възнаграждението на представляващия адвокат
следва да е в размер 585лв. (по тези искове събраната държавна такса също е
само за предявения главен иск, не и за евентуалните такива). Искът по чл.108 ЗС
с цена 45 000лв. е предявен в условията на обективно кумулативно
съединяване, същият е с отделен предмет на защита. Минимумът на дължимото
възнагражение по него, съгл. Чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата е 1 880лв. Общият размер на минималното
възнаграждение се явява 2 465лв. Заплатеното възнаграждение е в по-малък
размер, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно и
ищците следва да заплатят на „Беркай-2010”ЕООД сумата 2 300лв. за
направените разноски във въззивното производство.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение
№ 33/20.02.2019г., постановено по гр.д. №1745/2018г. по описа на РС Разград.
Осъжда М.С.М. и К.С.М.
да заплатят на „Беркай-2010”ЕООД сумата 2 300лв. за направени деловодни
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Отменя определение №2196/14.05.2019г., постановено
по гр.д. №1745/2018г. по описа на РС Разград, като вместо това постановява:
Изменя решение №
33/20.02.2019г., постановено по гр.д. №1745/2018г. по описа на РС Разград в
частта за разноските, като оставя без уважение искането на „Беркай-2010”ЕООД за
осъждане на М.С.М. и К.С.М. да му заплатят сумата 2 300лв. за направени
деловодни разноски в първоинстанционното производство.
В тази част
решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ