Номер 777 Година
2019, 05.04. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Първо отделение, ІІІ състав
на 12.03.2019 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
КОМСАЛОВА
Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ
КОМСАЛОВА адм. дело номер 3210 по описа за 2018 година и като обсъди:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.73 ал.4
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на К.Р.Ч., ЕГН **********,***,
чрез адв. В.Д., против Решение №
16/06/3/0/03680/2/01/04/01 от 12.09.2018г., озаглавено като такова за налагане
на финансова корекция, издадено на основание чл.20а ал.2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и чл.37 ал.1 т.2 и т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски
стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.
и чл.70 ал.1 т.7 във връзка с чл.72 ал.1 и чл.73 ал.1 във връзка с §4 ал.1 от
ПЗР на ЗУСЕСИФ от Директора на ОД“Земеделие“ – гр.Пловдив, с който индивидуален
административен акт е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща
окончателно плащане по Договор № 16/06/3/0/03680 от 24.08.2017г., както и е определена
на К.Р.Ч. финансова корекция в размер на 29 337 лева съгласно таблица 1 и като
краен резултат е постановено възстановяване на сумата в размер 19 558 лева,
представляваща изплатена сума първо плащане,
получено на 30.10.2017г.
Твърди се в жалбата, че решението е
незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони.
Основните възражения са за липса на мотиви. Сочи се в тази насока, че при
мотивиране органът се е задоволил да цитира дефинирани в Наредба № 10 от
10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020
г. и процесния договор условия, които според него Ч.
не е изпълнил, но от самия акт не става ясно защо органът счита, че не е налице
увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с 2000
евро, или не е налице увеличаване на обработваемата площ, в това число на
засетите/засадените култури в стопанството с най-малко 20 %, нито как е
изчислено това, доколкото липсват необходимите изчисления, вкл. и в табличен
вид, съгласно Приложение №1 към чл.5 ал.8 от Наредбата. На следващо място се
твърди, че Директорът на ОД на ДФ„Земеделие“ не е съобразил обстоятелството, че
към датата на заявката за окончателно плащане (14.03.2018г.) жалбоподателят има
сключен договор за наем на земеделска земя, касаещ ПИ
с ид. 77373.6.41 с площ от 2100 кв.м., засадени с
трайни насаждения – праскови.
По изложените съображения се настоява
оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закони. Алтернативно се иска решението да бъде
прогласено за нищожно като издадено от некомпетентен орган.
Претендират се сторените разноски,
съгласно списък по чл.80 от ГПК. Допълнителни
съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – Директорът на ОД на ДФ”Земеделие”
– гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна
и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира следното:
Процесният акт е редовно връчен лично на
адресата му на дата 02.10.2018г. /така Известие за доставяне – л.25/. Жалбата
против същия е изпратена по пощата на 16.10.2018г. /видно от пощенския плик на
л.136/ и входирана в Държавен фонд „Земеделие“ на
дата 18.10.2018г., поради което и същата се приема за подадена в законоустановения за това срок. В този смисъл и съдът
приема, че жалбата като подадена от лице, притежаващо правен интерес от
заявеното оспорване, против подлежащ на оспорване ИАА, в законоустановения
за това срок, се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Всъщност
фактическата обстановка по делото се свежда до следното.
Жалбоподателят
е регистриран като земеделски стопанин на
07.06.2016г.
Същият е подал
Заявление за подпомагане по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“
от Програма за развитие на селските райони за период 2014-2020г. с ИД № 16/06/3/0/03680
от 12.08.2016г., с избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на
бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора
за предоставяне на финансова помощ 30.04.2018г., видно от издадената квитанция
за прием от същата дата /л.225/.
Според
приложения Бизнес план, подписан от Ч., към момента на кандидатстване същият не
разполага със собствена земеделска техника, притежава транспортен бус за извършване на някои дейности в стопанството, отглежда
8,425 дка праскови, като целта на кандидата е да развива стопанството си в
сектор „Плодове“, като по-конкретно е декларирано увеличаване на икономическия
размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в Стандартен производствен
обем/СПО/ - кандидатът ще увеличи площите с праскови с 1,000 дка и ще отглежда
разсадник с трайни насаждения (овошки) 1,500 дка, като по този начин СПО ще се
увеличи с 2628,80 евро; увеличаване на обработваемата площ в земеделското
стопанство с минимум 20 % спрямо датата на кандидатстване – обработваемата земя
към датата на кандидатстване е 8,425 дка, а планираното увеличение е с 2,500
дка, което се равнява на около 30 % спрямо първоначалния размер; подобрена
механизация на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини,
съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство – инвестиция в
размер най-малко левовата равностойност на 2000 евро – кандидатът ще закупи мотофреза, пръскачка и напоителна система с помпа за вода
/л.52 и сл./.
Със Заповед №03-160-РД/405 от
23.08.2017г. на Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив, на основание
чл.20а ал.2 ал.4 от ЗПЗП, чл.27 ал.2 ал.3 и ал.4 във връзка с чл.24 ал.1 т.4 от
Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020“, обн.
ДВ, бр.46 от 17.06.2016г. и Заповед №03-РД/2211 от 14.07.2016г. на
Изпълнителния директор е одобрено подаденото заявление за подпомагане от Ч.
/л.227-228/, за издаването на която заповед жалбоподателят е уведомен с Уведомително
писмо за одобрение изх.№01-161-6500/696 от 23.08.2017г., в което му е указано,
че в срок до 15 работни дни от получаването, следва да се яви в ОД на
ДФ“Земеделие“ гр. Пловдив за подписване на договор за предоставяне на финансова
помощ /л.226/.
В указания срок между Държавен фонд
„Земеделие“ и К.Р.Ч. като ползвател е сключен Договор №16/06/3/0/03680 от
24.08.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като на
основание чл.27 ал.5 и ал.6 от Наредба №10 от 10.06.2016г., Фондът се е
задължил да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на
не повече от левовата равностойност на 15 000 евро – 29 337,00 лева
за изпълнение изцяло на бизнес плана, като нейното предоставяне е договорено на
два етапа – първо плащане в размер на левовата равностойност на 10 000
евро – 19 558 лева и второ – в левовата равностойност на 5000 евро – 9779
лева /л.31-49/. С Анекс 1 от 05.09.2017г. към посочения по-горе договор е
променена банковата сметка на Ч. /л.51/.
С Решение №16/06/3/0/03680/2/01/03/01
за изплащане на финансова помощ с изх. №01-163-6500/19 от 09.01.2018г., издадено
от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив, на основание чл.20а ал.2 от
ЗПЗП и чл.28 от Наредба № 10 от
10.06.2016г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Стартова помощ за малки земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020г. е одобрено изплащането на финансова помощ по
договор №16/06/3/0/03680, съгласно заявка за плащане №16/06/3/0/03680/2/01,
подадена от К.Р.Ч. в размер на 19 558 лева, с посочване, че същата е изплатена
на 30.10.2017г. /л.198/.
Със Заявка за второ /окончателно/ плащане
№16/06/3/0/03680/3/01 от 30.04. 2018г. Ч. е декларирал, че към датата на
подаване, но не по-късно от изтичане на одобрения срок, бизнес планът е
изпълнен коректно и целите са постигнати, като са попълнени данни за следните
недвижими имоти към момента на подаване на заявката за плащане:
-
№ 2023 с площ 1,287 дка, от които обработваеми 1,287 дка, начин на трайно
ползване – овощна градина, основание за ползване – наем;
- № 2079 с площ 1,215 дка, от които
обработваеми 1,215 дка, начин на трайно ползване – овощна градина, основание за
ползване – собствен;
- № 2080 с площ 1,251 дка, от които
обработваеми 1,251 дка, начин на трайно ползване – овощна градина, основание за
ползване – наем;
- № 2098 с площ 1,451 дка, от които
обработваеми 1,451 дка, начин на трайно ползване – овощна градина, основание за
ползване – собствен;
- № 5049 с площ 3,572 дка, от които
обработваеми 3,572 дка, начин на трайно ползване – овощна градина, основание за
ползване – наем;
- № 2090 с площ 0,936 дка, от които
обработваеми 0,936 дка, начин на трайно ползване – разсадник, основание за
ползване – наем.
Маркирано е в Приложение 9 от Заявката
за плащане, че са представени „Копие от
документи за собственост на земя и/или земеделска земя и/или копие от вписан в
службата по вписванията към съответния районен съд договор за маем, и/или копие
от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд и регистриран в
съответната общинска служба на МЗХ договор за аренда със срок на действие,
покриващ периода от пет години, считано от датата на сключване на договора за
предоставяне на финансова помощ (документите се придружават с копие на актуална
скица и коректно отразен начин на трайно ползване в случаите, в които земята е
придобита след издаване на заповедта за одобрение).“, както и „Копие от нотариално заверен и/или
регистриран в съответната общинска служба по земеделие документ(и) за ползване
през настоящата стопанска година на земеделската земя,придружени с копие на
актуална скица и коректно отразен начин на трайно ползване (само за случаите, в
които ползвателят на помощта ползва земя, различна от описаната по т.1 – напр.
едногодишни договори за наем/аренда, споразумения за комасация,
включително за едногодишните договори за земя в УПИ).“
Приложени са обаче, Договор за аренда
от 19.04.2017г. за ПИ № 002023 с площ от 1,287 дка /вместо декларирания договор за наем/; НА за покупко-продажба на
имот № 002079 с площ от 1,215 дка; Договор за аренда от 19.04.2016г. за ПИ №
002080 с площ от 1,251 дка; Договор за наем на земеделска земя от 10.03.2016г.
за имот № 002090 с площ от 0,936 дка; НА за продажба на НИ за имот № 2098 с
площ от 1,451 дка и Договор за аренда от 23.06.2016г. за ПИ № 005049 с площ от
3,572 дка, със съответните скици и регистрации в МЗХ. Приложени са и останалите
изискуеми документи, а заявената финансова помощ за плащане е в размер на 9779
лв. /л.70 и сл./.
Предприето е посещение на място, извършено
на 05.06.2018г., за резултатите от което е съставен и Контролен лист, от който се
установява, че инвестицията/дейността е извършена, не е установена промяна на
изпълнената инвестиция спрямо одобрената по договор и заявена в заявката за
плащане, инвестицията функционира по предназначение, в стопанството се
отглеждат културите съгласно бизнес плана, от които се формира икономическият
му размер, или които са станали основание за одобрение на инвестицията,
ползвателят не отглежда видове култури, които не са одобрени в бизнес плана и
уведомленията към него, местоположението на инвестицията/стопанството/обекта
съответства на одобрения проект, ползвателят е поставил указателна
табела/плакат/билборд, съдържащ информация за дейността, подпомагана от ЕЗФРСР
и за проекта не са установени изкуствено създадени условия и/или функционална
несамостоятелност. Резултатът от извършената проверка е положителен и не се налага
извършване на повторно посещение на място /л.153 и сл./.
Впоследствие, до К.Ч. е изпратено
писмо изх. № 01-163-6500/421 от 13.08.2018г., с което на основание чл.73 ал.2
от ЗУСЕСИФ същият е уведомен, че ДФ„Земеделие“ открива производство по налагане
на финансова корекция, с оглед установено в хода на извършена административна
проверка, неизпълнение на поетите ангажименти, вкл. Таблица 8 от одобрения
Бизнес план „Описание на планираните инвестиции и дейности, които ще бъдат
реализирани в рамките на периода на проверка изпълнението на бизнес плана“.
Посочва се, че общият размер на наложената финансова корекция е 29 337
лева, представляващи първо плащане в размер на 19 558 лева, получено на
30.10.2017г. и отказано второ плащане в размер на 9779 лв., като на лицето е
предоставена възможност за възражения /л.26-28/.
В тази връзка от страна на
жалбоподателя е депозирано Възражение с вх.№02-160-6500/7223 от 28.08.2018г.
/л.30/.
Последвало е издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция.
За да постанови същото, ответникът е
приел от фактическа страна, че К.Р.Ч. е бенефициент на ДФ„Земеделие“ по сключен
по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски
стопанства“ Договор №16/06/3/0/03680 от 24.08.2017г., като на 30.10.2017г.,
съгласно чл.3 ал.2 т.1 от договора от страна на ДФ„Земеделие“ е извършено
първото плащане по договора в размер на 19 558 лева.
Заявката за второ плащане е подадена в
срока по чл.3 ал.3 от сключения договор – 30.04.2018г. и регистрирана с
№16/06/3/0/03680/3/01. В тази връзка от страна на служители на РРА – Пловдив
при ОД на ДФ„Земеделие“ – Пловдив е извършено посещение на място на
05.06.2018г., при което е установено, че стопанството на бенефициента реално
съществува, трайните насаждения – праскови и разсадник за трайни насаждения
визуално отговарят по вид на посочените в заявката за плащане, местоположението
отговаря на посоченото в заявката за плащане и представените скици на имотите и
всички насаждения са в добро състояние.
Посочва се, че е извършена
административна проверка на представените документи от бенефициента към
заявката за второ плащане, с оглед установяване на коректното изпълнение на
поетите по договор и бизнес план ангажименти. Вследствие на тази проверка е
установено неизпълнение на поетите ангажименти по договор и бизнес план –
Таблица 8 от одобрения бизнес план „Описание на планираните инвестиции и
дейности, които ще бъдат реализирани в рамките на периода на проверката
изпълнението на бизнес плана“, а именно: „Съгласно представените от ползвателя
на помощта документи – нотариални актове за собственост, договори за аренда,
талони за регистрация на договори за аренда и скици при подаване на заявката за
второ плащане, както и от направената справка за дейността на Ч. в
Министерството на земеделието, храните и горите е видно, че за стопанската
2017/2018 същият обработва 8,776 дка праскови и 0,936 дка разсадник за трайни
насаждения. В одобрения бизнес план е декларирано, че за стопанската
2017/2018г. Ч. ще извършва: отглеждане на праскови – 9,425 дка, т.е. 1 дка
създаване на нови насаждения в сравнение с първоначално отглежданите при
сключване на договора с ДФ„Земеделие“, както и създаване на разсадник за трайни
насаждения – 1,5 дка.“.
Прието е, че при сключване на договора
с ДФ„Земеделие“ Ч. е отглеждал 8,425 дка праскови, а от представените документи
към заявката за второ плащане увеличението на отглежданите праскови в
стопанството е в размер на 0,340 дка, вместо поетия ангажимент за създаване на
1 дка насаждения, а и новосъздаденият разсадник за трайни насаждения в
стопанството е в размер на 0,936 дка, вместо 1,5 дка. Т.е., установено е, че ползвателят
на помощта не е изпълнил коректно бизнес плана, вкл. в частта на заложените
специфични цели и резултати, като е отглеждал по-малко площ, засадена с
праскови и създаване на разсадник за трайни насаждения. Или, не е налице
увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер
с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в
бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и
увеличаване на обработваемата площ, в т.ч. на засетите/засадените култури в
стопанството, с най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и
представляващи – цел 1 и 2 от Таблица за специфични цели и резултати –
Приложение № 3 към Договор №16/06/3/0/03680 от 24.08.2017г. към дата
30.04.2018г. Прието е, че това е така, защото първоначалният икономически
размер на стопанството, измерен в СПО при кандидатстването за подпомагане и
подписване на договора с ДФ„Земеделие“ е в размер на 6103,92 евро, формиран от
наличието на 8,425 дка трайни насаждения – праскови. А икономическият размер на
цялото стопанство, измерен в СПО, при подаване на заявката за второ плащане по
договора, е изчислен на 7546,50 евро. Същият е формиран при наличните 8,776 дка
трайни насаждения – праскови и 0,936 дка разсадник за трайни насаждения по
представени документи. Увеличението на икономическия размер на цялото
стопанство спрямо първоначалния размер, измерен в СПО е 1442,58 евро.
Посочва се, че обработваемата площ към
датата на кандидатстване е 8,425 дка, планираното увеличение е с 2,500 дка,
което се равнява на около 30 % увеличение спрямо първоначалния размер.
Обработваемата площ към датата на подаване на заявката за второ плащане е 9,712
дка и реалното увеличение на обработваемата площ е 15,276 %.
Възражението на Ч. е счетено като общо
такова, в което не се сочат конкретно отглеждани от него площи, съвпадащи с
поетите по договора ангажименти, като не са представени и документи в тази
връзка, поради което не са кредитирани твърденията в подаденото възражение от
28.08.2018г.
В резултат на така изложеното, е
установено неизпълнение на чл.9 ал.1 т.2 и т.4 от Договор № 16/06/3/0/03680 от
24.08.2017г., сключен с ДФ„Земеделие“, във връзка с чл.37 ал.1 т.2 и т.3 от
Наредба №10 от 10.06.2016г., състоящо се в непостигане увеличаване на
икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000
евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна
дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на
обработваемата площ, в т.ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с
най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване
броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните
към момента на кандидатстване към 30.04.2018г., датата на подаване на заявката
за второ плащане по договора и крайна дата на период за проверка на неговото
изпълнение. Увеличаването на икономическия размер на стопанството е прието, че
е в размер на 1442,58 евро, а реалното увеличение на обработваемата площ е
15,276 %.
Предвид така приетото от фактическа
страна, на основание чл.9 ал.1 т.2 във връзка с чл.9 ал.1 т.4 от Договор №
16/06/3/0/03680 от 24.08.2017г., сключен с ДФ„Земеделие“, във връзка с чл.37
ал.1 т.2 и т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. и чл.70 ал.1
т.7 във връзка с чл.72 ал.1 и чл.73 ал.1 във връзка с §4 ал.1 от ПЗР от ЗУСЕСИФ
е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща окончателно плащане
по Договор № 16/06/3/0/03680 от 24.08.2017г. и е определена на К.Ч. финансова
корекция в размер на 29 337 лева,
като е определена дължима за възстановяване сума в размер на 19 558 лева,
представляваща изплатена сума първо плащане, получено на 30.10.2017г.
За изясняване на фактите по делото,
предвид разпределената доказателствена тежест в
процеса, от страните бе поискано, съответно бе допуснато, изготвено и прието по
делото заключение по ССЕ. От него се установява, че икономическият размер на
стопанството на жалбоподателя, измерен в СПО, не достига увеличение с минимум
2000 евро, ако се вземат предвид декларираните площи от Ч., попълнени към
подадената от него заявка за второ плащане. При това положение е налице
увеличение на СПО в размер на 1442,58 евро, а обработваемата площ е нараснала с
15,27 % спрямо първоначалната такава.
Вещото лице е изготвило и втори
вариант, в който, при положение, че се вземе предвид общата площ в размер на
2,100 дка, посочена в Договор за наем на земеделска земя от 14.03.2018г.,
представен с жалбата, икономическият размер на стопанството, измерен в СПО,
достига увеличение с минимум 2000 евро. Тогава ще е налице увеличение на СПО в
размер на 2031,60 евро, а обработваемата площ ще е нараснала с 24,93 % спрямо
първоначалната такава.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, доколкото същото е отговорило точно съобразно поставените въпроси.
При така установеното се налагат следните
изводи от фактическа и правна страна.
На първо място следва да бъде
съобразено, че в обжалваното решение като правно основание за неговото издаване
е посочена разпоредбата на чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ и по същество със същото е
определена финансова корекция. А съгласно чл.73 ал.4 от ЗУСЕСИФ това решение може
да бъде обжалвано по реда на АПК, като при съдебното оспорване се прилагат
съответно разпоредбите на чл.27 ал.2 и 3 и ал.5-7. Това е и причината съдът да разпореди
събирането на пропорционална държавна такса, определена като процент върху материалния
интерес.
Приложим ли е обаче този закон
/ЗУСЕСИФ/ е въпрос по съществото на спора, съображения за което ще бъдат
изложени по-долу в решението.
В случая административното
производство е стартирало с подаване от жалбоподателя на Заявление за подпомагане
с ид. № 16/06/3/0/03680 от 12.08.2016г. по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г.
Националната институционална рамка за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/ЕСИФ/, както и редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез
безвъзмездна финансова помощ, съгласно чл.1 т.1 и 2 от ЗУСЕСИФ /в приложимата
редакция - ДВ, бр.101 от 2015г./ се определят с този закон, като съгласно ал.2
на чл.1 от ЗУСЕСИФ, по смисъла на този закон такива средства /от ЕСИФ/ са и
средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
/ЕЗФРСР/.
Съответно в §4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ
/в същата редакция/ безвъзмездна финансова помощ по програмата по ал.1 /Програмата
за развитие на селските райони/ се предоставя при условията и по реда на този
закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005 на Съвета (ОВ,
L 347/487 от 20 декември 2013г.) и Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението
и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти
(ЕИО) №352/78, (ЕО) №165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и
(ЕО) №485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013г.), в Закона за
подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.
И най-сетне, съгласно чл. 9а от ЗПЗП
/в приложимата редакция - ДВ, бр.12 от 2015г./ Министърът на земеделието и храните издава наредби по
прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания,
както и наредби по прилагането на
мерките и подмерките от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г. след предварително съгласуване
със заинтересованите ведомства.
Такава наредба в случая се явява Наредба
№10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.,
издадена от министъра на земеделието и храните, обн.,
ДВ, бр.46 от 17.06.2016г. /наричана по-долу за краткост само Наредба №10 от
10.06.2016г./.
За прецизност съдът намира за
необходимо да посочи, че въпросната наредба погрешно е посочвана от ответния
административен орган в оспореното решение като Наредба № 10 от 10.06.2016г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ. Погрешно изписвано е и наименованието на
самата подмярка 6.3 като „Стартова помощ за развитие
на малки земеделски
стопанства“ вместо „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“.
Въпреки това, в случая е налице
издаден от министъра на земеделието и храните акт по прилагане на ЗПЗП -
Наредба №10 от 10.06.2016г., който изключва приложението на ЗУСЕСИФ.
В подкрепа на изложеното по-горе и
разпоредбата на § 12 ал.1 от ПЗР към ЗИДЗПЗП /в действащата към момента на
постановяване на процесното решение редакция - ДВ,
бр. 2 от 2018г./, съгласно която започналите производства по издадените до
датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. и на мерките и
подмерките по чл.9б т.2 от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г. се довършват по досегашния ред до
изтичане на периода на мониторинг. А кои са тези мерки /по чл.9б т.2/ законодателят
определя посредством изброяването на определени такива в т.1 на чл.9б от ЗПЗП,
измежду последните /тези по т.1 на чл.9б/ не е тази, по която е подадено
заявлението за подпомагане, във връзка с което е наложена процесната
финансова корекция.
Освен това, законодателят е уредил две
самостоятелни административни процедури – в ЗУСЕСИФ и в Наредба №10 от 10.06.2016г.,
целящи възстановяване правомерността на правоотношенията с предмет извършване
на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право
на ЕС и българското законодателство.
Така, в Глава Пета, Раздел Трети
„Администриране на нередности и извършване на финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ, в
чл.69 ал.1 е установено правомощието на управляващите органи да провеждат
процедури по администриране на нередности по смисъла на чл.2 т.36 и 38 от
Регламент (ЕС) №1303/2013.
Съгласно чл.70 ал.1 ЗУСЕСИФ, финансова
подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез
извършване на финансова корекция на следните основания: 1) когато по отношение
на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.57 от Регламент
(ЕС) № 966/2012; 2) за нарушаване на правилата за държавната помощ по смисъла
на чл.107 от Договора за функционирането на Европейския съюз; 3) за нарушаване
на принципите по чл.4, параграф 8, чл.7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 4)
за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в
сроковете по чл.71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 5) за проекта или за част от
него не е налична одитна следа и/или аналитично
отчитане на разходите в поддържаната от бенефициента счетоводна система; 6) за
неизпълнение на мерките за информация и комуникация, задължителни за
бенефициентите; 7) за неизпълнение на одобрени индикатори; 8) при постъпили
инцидентни приходи във връзка с изпълнението на проекта; 9) за нередност,
съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава
четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и 10)
за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския
съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие
от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на
вреда на средства от ЕСИФ.
В чл.72 ал.1 и ал.2 ЗУСЕСИФ са
установени правилата, съобразно които при определяне размера на финансовите
корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на
приложимото право на ЕС и българското законодателство и финансовото му отражение
върху средствата от ЕСИФ, като размерът на финансовата корекция е прието, че
следва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението
върху изразходваните средства – допустими разходи.
И не на последно място, според чл.73
ал.1 и ал.2 ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, като
преди издаването на решението по ал.1 управляващият орган трябва да осигури
възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде
по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.
Съответно, според чл.44 от Наредба №
10 от 10.06.2016г., находящ се в Глава Четвърта
„Изплащане на финансовата помощ и контрол върху изпълнението на проектите“,
Раздел ІІ „Условия за изпълнение на дейностите по проекта и контрол“, Разплащателната
агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора
за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях,
дължима за период, посочен в договора, когато 1) установи създаване на изкуствени условия с оглед
получаване на предимство за предоставяне на финансовата помощ в противоречие с
европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство; 2)
установи, че ползвателят е представил декларация и/или документ с невярно
съдържание, неистински и/или подправени такива, включително когато тази
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
за подпомагане по подмярката и/ или при подаване на
заявката за второ плащане; 3) установи, че ползвателят и/или някое от
останалите задължени лица не са отговаряли на изискванията по чл.6 ал.1 и/или 2
към датата на подаване на заявлението за подпомагане, към датата на сключване
на договора за предоставяне на финансова помощ и/или към датата на подаване на
заявката за второ плащане по договора; 4) ползвателят на помощта или
упълномощен негов представител възпрепятства и/или осуетява извършването на
проверки от лицата и органите, посочени в чл.42, или не оказва необходимото
съдействие при извършването на тези проверки; 5) ползвателят на помощта е
получил или е одобрен за получаване на друга публична финансова помощ за
инвестициите в дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в бизнесплана и 6) ползвателят не изпълнява което и да е свое
задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за
предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване
на договора за предоставяне на финансова помощ.
И най-сетне, съгласно чл.37, ал.1 от
Наредба №10 от 10.06.2016г. ползвателят на помощта няма право да получи второто
плащане по чл.10 т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10 т.1 първо плащане
по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към
него, изчислена за период, посочен в договора в изчерпателно изброените в т.1
до т.19 случаи.
Или иначе казано, при наличието на
някои от основанията, предвидени в чл.70 ал.1 ЗУСЕСИФ, ръководителят на УО,
одобрил проекта с мотивирано решение, определя по основание и размер финансова
корекция, съответно при наличие на някои от основанията, предвидени в чл.44 от Наредба
№10 от 10.06.2016г. РА има право да изиска от ползвателя връщане на всички
получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със
законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора.
Съдът намира, че осъществяването на
едната или другата от двете процедури не зависи от волята или избора на
административния орган, нито пък от желанието или предпочитанието на бенефициера.
Както вече се посочи, безвъзмездната
финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при
условията и по реда на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в
акт по неговото прилагане.
Процедурата по заявлението за
подпомагане, съответно по заявката за второ плащане безспорно е установена в
Наредба №10 от 10.06.2016г., която е издадена на основание чл.9а от ЗПЗП,
поради което и твърдените от административния орган „…неизпълнение на чл.9 ал.1 т.2 и т.4 от Договор №16/06/3/0/03680 от
24.08.2017г., сключен с ДФ“Земеделие“, във връзка с чл.37 ал.1 т.2 и т.3 от
Наредба №10 от 10.06.2016г. …“, т.е. договорни и нормативни задължения
/точно, както е уредено в разпоредбата на чл.44 т.6 от Наредба №10 от
10.06.2016г./, е следвало да бъдат установени в хода на административно
производство по реда на чл.44 от Наредба №10 от 10.06.2016г., в хода на което
Изпълнителният директор на Разплащателната агенция или упълномощено от него
лице, при наличие на предпоставките, изброени в т.1 до 6, със съответния акт да
изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на
финансова помощ суми, заедно със законната лихва върху тях, дължима за период,
посочен в договора.
При това положение, като е определил
финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, вместо да процедира по реда на чл.44 от
Наредба №10 от 10.06.2016г., ответният административен орган е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, като по този начин е нарушил правото на защита на жалбоподателя.
До извод в обратната насока не води
изпратеното уведомително писмо по чл.73 ал.2 от ЗУСЕСИФ, с което на Ч. е дадена
възможност за възражение, доколкото по този начин, предприемайки процедура по
налагане на финансова корекция, административният орган е лишил лицето от
възможността, предоставена му в чл.35 ал.2 от Наредба № 10 от 10.06.2016г., в
случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените
данни и посочените факти, да уведоми с мотивирано писмо ползвателя, който в
срок до 10 работни дни от уведомяването, има възможност да ги отстрани чрез
представяне на допълнителни и/ или нови документи, вкл. документи извън
посочените в приложение №11, които са свързани с извършване на подпомаганата
дейност и едва след това да пристъпи към процедура по връщане на получените от
ползвателя суми. А че такава нередовност на документите, респ. непълнота и
неяснота на заявените данни и посочените факти е налице, се установява от
декларирания в Приложение 9 от заявката за плащане имот №2023, местонахождение
с.Храбрино, площ на имота 1,287 дка, от които обработваеми 1,287 дка, начин на
трайно ползване – овощна градина, основание за ползване – наем /л.84/ и
представен за този имот вместо договор за наем – договор за аренда /л.109/.
Установява се още несъответствие този път между декларираното в бизнес плана,
че имот № 002090 с площ от 0,936 дка е с начин на трайно ползване – праскови
/л.55/, докато в заявката за плащане този имот е деклариран като разсадник
/л.54/. Т.е. установени са несъответствия, които е следвало да бъдат установени
от административния орган в хода на извършените от него административни
проверки, в т.ч. и такива на място и на лицето да бъде дадена възможност да ги
отстрани и едва в случай, че това не бъде сторено, да се предприеме процедурата
по чл.44 от Наредба № 10 от 10.06.2016г.
Констатираният порок налага отмяната
на решението за налагане на финансова корекция само на това основание като
незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
За пълнота на изложеното следва да се
отбележи, че съдът не споделя възраженията в жалбата за нищожност на
обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.20а ал.4
ЗПЗП, която /в приложимата й редакция обн., ДВ, бр.12
от 2015г., съобразно каза се по-горе правилото на § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. в ДВ бр.2 от 03.01.2018г./, предвиждаш, че Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност“,
съответно редакцията след казаното изменение е в смисъл, че „Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда съобразно териториалната им компетентност.“
В изпълнение на това правомощие, на
основание чл.20 ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, с представената по делото и приета като
доказателство Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017г. /л.19/, изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“, от съдържанието на която може да се направи извод,
че същият е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда правомощия
да издават решения за налагане на финансови корекции (РФК) и актове за
установяване на публични държавни вземания по чл.166 ал.2 ДОПК, включително по
отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020г. Действително, в пункт
ІІ от цитираната заповед правомощията по пункт І са ограничени до издаването на
съответните актове, в случаите, когато се постановява отказ от изплащане на
договорена и/или заявена за плащане финансова помощ (РФК) и/или се претендира
възстановяване на изплатена финансова помощ (РФК или АУПДВ), но доколкото с процесното решение е отказано именно изплащането на
финансова помощ и определено възстановяване на изплатена такава, съдът намира,
че същото е постановено от лице, действащо при надлежно упражняване на
делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
Съобразно изложеното, настоящият
състав на съда намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен
изцяло. Преписката следва да бъде върната на същия орган за ново произнасяне
при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с
мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора и направено
своевременно искане за присъждане на разноски на оспорващия се дължат сторените
такива в размер общо на 2143,37 лева /така списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателства за заплатена ДТ в размер на 293,37 лева - л.14 и л.176; внесен депозит
за вещо лице в размер на 50 лева - л.245; и доказателства за уговорено и
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с ДДС - л.231/, които
следва да му бъдат възстановени от бюджета на Държавен фонд “Земеделие”.
Като неоснователно се преценя възражението
за прекомерност на уговорения и изплатен адвокатски хонорар. При материален
интерес от 29 337 лева, минималният размер на дължимия адвокатски хонорар,
изчислен по правилото на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1410,11 лв.
без ДДС, или 1692,13 лв. с ДДС. В случая е уговорен и изплатен такъв от 1800 лв.
с ДДС, който размер съдът счита, че съответства на фактическата и правна
сложност на казуса, осъществения обем процесуално представителство, като се
отчита и фактът, че по делото са проведени и две открити съдебни заседания с
явяване на процесуалния представител.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение №16/06/3/0/03680/2/01/04/01
от 12.09.2018г., озаглавено като такова за налагане на финансова корекция,
издадено на основание чл.20а ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл.37 ал.1 т.2 и т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки
земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. и чл.70 ал.1 т.7 във връзка
с чл.72 ал.1 и чл.73 ал.1 във връзка с §4 ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ от Директора
на ОД“Земеделие“ – гр.Пловдив, с който индивидуален административен акт е
отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща окончателно плащане
по Договор № 16/06/3/0/03680 от 24. 08.2017г., както и е определена на К.Р.Ч.
финансова корекция в размер на 29 337 лева съгласно таблица 1 и като краен резултат
е постановено възстановяване на сумата в размер 19 558 лева, представляваща
изплатена сума първо плащане, получено
на 30.10.2017г.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Областна Дирекция –
гр.Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подадената от К.Р.Ч., ЕГН **********,***, Заявка за
плащане №16/06/3/0/03680/3/01 от 30.04.2018г., при спазване указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Държавен фонд
“Земеделие” – гр.София, да заплати на К.Р.Ч., ЕГН **********,***, сумата от 2143,37 /две хиляди сто
четиридесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБългария в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: