РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пловдив , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20205300502030 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на“ЕВН България Топлофикация” ЕАД против
Решение № 2155/26.06.2020, пост. по гр.д.№ 7463/2019, ПРС, с което са отхвърлени
предявените против Н. А. В., Н. Е. П. – Ш. и М. Е. И., в качеството им на наследници
по закон на Н. М. В., бивш жител на гр. Пловдив, починала като разведена на
13.03.2017 г., обективно и субективно – пасивно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.5, ал.1 от ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД
– за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: - ответникът Н. А.
В. - сумата 517, 76лв. главница, представляваща стойността на топлинна енергия,
разпределена за периода 01.02.2017 г. - 30.09.2018 г. в обект на потребление, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „***; сумата 71, 20лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.04.2017 г. -
13.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата; - ответницата Н. Е. П. – Ш.
- сумата 258, 88 лв. главница, за посочения период и обект на потребление; сумата 35,
60лв., обезщетение за забавено плащане на главницата за горепосочения период, ведно
със законната лихва върху главницата, - ответницата М. Е. И. - сумата 258, 88лв.,
главница, за посочения период и обект на потребление; сумата 35, 60лв. обезщетение
1
за забавено плащане на главницата за горепосочения период, ведно със законната
лихва върху главницата, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, т.к. съдът е обсъждал невъведено в процеса
възражение за приемане на наследството от ответниците. Поддържа и че указания от
съда в тази насока не са давани. Развива и доводи за установяване на дължимостта на
претендираните суми, като извлича доводи от приетата по делото ССЕ, писмени
доказателства за собственост и за избор на топлинен счетоводител. Моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо това да постанови ново, с което уважи
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Н. А. В. е подал отговор, в който оспорва подадената
въззивна жалба. Поддържа, че по делото не е установено да е собственик на
топлоснабдения имот, поради което и предявеният против него иск за заплащане на
доставена топлинна енергия се явява неоснователен и правилно отхвърлен от
първоинстанционния съд.
Въззиваемите страни Н. Е. П. и М. Е. И. не са взели становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановено съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и на осн. чл.269 от
ГПК настоящата инстанция ще разглежда единствено доводите за неправилност,
наведени във въззивната жалба.
Основният подвигнат спор пред въззивната инстанция е установена ли е в
производството пасивната материално-правна легитимация на ответниците да
отговарят по предявения иск.
От фактическа страна по делото се установява от представеното удостоверение
за наследници на Н. В., че след смъртта й нейни наследници са сина й Н. В. и по право
на заместване на починалата преди нея дъщеря Ж. / поч.2000г./ , нейните низходящи
Н. Ш. и М. И..
Писмените доказателства по делото, които са взаимосвързани и допълващи се –
копие от кадастрална карта на процесия имот, удостоверение от НАП , копие от
2
протоколи на ОС на ЕС, се установява, че Н. В. е била собственик на апартамент № 16,
в топлоснабдената сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. ****.
От протокола на ОС на ЕС се установява и , че живущите в сградата са избрали
дружеството за дялово разпределение – Н..
По делото е приета СТЕ с в.л. В. Ш., която не е оспорена от страните и се
възприема като обективна, компетентна и незаинтересована, съгласно която в
процесния период сградата е била топлоснабдена, а в процесния имот е имало
монтирани ИРУ и водомер за БГВ, като отчетите са извършвани реално и съобразно
нормативните документи. От ССЕ с в.л. К. И., се установява, че за процесния период
стойността на доставената ТЕ и БГВ е 1035,52лв., а мораторната лихва е 143,39лв.
При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че Н. В. има
качеството потребител на ТЕ, т.к. притежава имот в топлоснабдена сграда. Доказва се и
че за исковия период в сградата е доставяна ТЕ. Ответниците, сега въззиваеми страни,
са нейни наследници по закон, съобразно представеното УН, при което са придобили
правата й на собственост върху имота, респ. задълженията й, натрупани до нейната
смърт. Следва да се подчертае, че въпросът за приемане на наследството на Н. В. не е
поставян от нито една страна в процеса, поради което и не е докладван като спорен ,
респ. не е разпределяна доказателствена тежест за установяване на този факт. Едва в
писмената защита пред първата инстанция особеният представител на единия от
ответниците – В. В. е възразил, че по делото остава недоказан фактът наследодателката
да е собственик на имота. Този довод от една страна е късно заявен, а от друга е
неоснователен, т.к. от представеното копие на кадастрална карта се установява, че като
собственик на процесния имот е записана именно наследодателката Н. В..
В отговора на исковата молба е оспорено както доставянето на ТЕ и БГВ за
процесния период, така и отчитането, правилното начисляване на ТЕ и прилаганите
цени. Всички тези въпроси са разрешени от приетите по делото две експертизи, които
самостоятелно установяват както правилното отчитане на доставената ТЕ и БГВ за
периода, така и стойността на същата, съобразно одобрените цени от КЕВР. Така
получените като дължими и неизплатени суми за доставена ТЕ и БГВ за периода
01.02.2017-30.09.2018г. общо за имота са 1035,52лв. и мораторна лихва от 143,39лв. за
периода 04.04.2017-13.05.2019г.. Съгл. чл.79 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни
задълженията си, кредиторът може да иска изпълнение, ведно с обезщетение за забава.
Съобразно наследствените права по закон, на всеки от ответниците, установените като
дължими от потребителя на ТЕ /собственик на имота/, суми следва да се разпределят
както следва – 517,76лв., главница и 71,69лв. мораторни лихви, а за М. И. и Н. Ш. – по
288,88лв. , главница и 35,85лв. мораторни лихви всяка от тях. Доколкото исковите
претенции са за сумите от 71,20лв. мораторни лихви, дължими от Н. В. и по 258,88лв.
3
главница и по 35,60лв. мораторни лихви за всяка от ответниците Н. Ш. и М. И., то
сумите, които се присъждат следва да са до претендирания размер.
Постановеното решение от първоинстанционният съд е при различни
фактически и правни изводи, поради което и следва да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено ново, с което исковете бъдат уважени изцяло.
По разноските
Жалбоподателят следва да заплати на особения представител одв. А. О. сумата
от 300лв. за осъществено представителство на Н. В..
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемите страни следва да заплатят на жалбоподателя
сторените разноски както следва – Н. В. – сумата от 635лв. разноски пред първата
инстанция / 150лв. за ДТ, 300лв. за особен представител, 75лв. за СТЕ, 60лв. за ССЕ и
50лв. за юрисконсултско възнаграждение/, а Н. Ш. и М. И. – по 167,50лв. / 75лв. за ДТ,
37,50лв. за СТЕ, 30лв. за СТЕ и 25лв. за ССЕ/. Във въззивното производство Н. В.
следва да заплати сумата от 375лв. разноски / 75лв. ДТ и 300лв. за особения
представител/, а Н. Ш. и М. И. – по 37,50лв. / за ДТ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2155/26.06.2020, пост. по гр.д.№ 7463/2019, ПРС, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Н. А. В., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ
адрес: гр. Пловдив, ул. „***, да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” №
37, - сумата 517,76лв. главница, представляваща стойността на топлинна енергия,
разпределена за периода 01.02.2017 г. - 30.09.2018 г. в обект на потребление, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „***6; сумата 71, 20 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.04.2017 г. -
13.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. Е. П. – Ш., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „****, да заплати
на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 258,88лв. главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, разпределена за периода 01.02.2017 г.
- 30.09.2018 г. в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*** а*; сумата
35, 60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва за периода 04.04.2017 г. - 13.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.05.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Е. И., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. *****, да заплати на
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 258,88лв. главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, разпределена за периода 01.02.2017 г.
- 30.09.2018 г. в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул.***, а*; сумата 35,
60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 04.04.2017 г. - 13.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.05.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. А. В., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ
адрес: гр. Пловдив, ул. ***, да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” №
37, - сумата 1010лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА Н. Е. П. – Ш., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „****, да заплати
на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 205лв., разноски в
производството.
ОСЪЖДА М. Е. И., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул*****, да заплати на
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 205лв. разноски в
производстовто.
ОСЪЖДА ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, да заплати на адвокат
А. И. О., със служебен адрес: гр. Пловдив, ул. „****, сумата от 300лв. за осъществено
процесуално представителство в качеството му на особен представител на Н. А. В.,
ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6