Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу А.Х. /А.Н./, за това че на 17.09.2019г. в с.Златитрап, обл.Пловдив,
противозаконно си е служил с официален документ - лична карта № ********,
издадена за друго лице - Х.А.О., с ЕГН ********** от МВР - Пловдив, с цел да
заблуди длъжностно лице - И.С.П.и Т.В.К.- полицейски служители към РУ гр.Стамболийски
при ОДМВР - Пловдив, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление -
престъпление по чл.318 от НК.
В разпоредително заседание делото е насрочено и
респективно е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност
за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба в размер
на 1000 лв.
Защитникът поддържа заявеното от представителя на
държавното обвинение.
Обвиняемият в
правото си на лична защита заявява, че не оспорва изложеното от прокурора. Признава
се за виновен, изразява съжаление за стореното. С последната си дума моли да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на глоба в рамките на минимума, предвиден в
закона. Моли също така при индивидуализация на административно-наказателната
отговорност да се съобрази, че по време на производството е бил с мярка за
неотклонение задържане под стража, както и че е заплатил значителна парична
сума на български гражданин, който неправомерно го е снабдил с личната карта,
принадлежаща на трето лице.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият А.Х. /А.Н./ е роден на ***г. в гр.********,
живущ ***, понастоящем настанен в Затвора - Пловдив, *****, и.г., с основно
образование безработен, женен, неосъждан.
Обвиняемият А.Х. /А.Н./ не можел да се примири с
установения правов и социален ред в родината си, поради което взел решение да се
пресели да живее в някоя държава от Западна Европа. В изпълнение на намисленото, на неустановена дата и месец,
през 2018г., обв. А.Х. /А.Н./ H.
преминал през границата и навлязъл в териториалните предели на Република
Турция. В страната работел като таксиметров шофьор за период около година. На
два пъти направил опити да премине през турската граница и да отиде в Република
Гърция, но бил заловен от полицията, респ. върнат обратно турска територия.
Впоследствие получил документи за временно пребиваване в Турция, където останал
и да живее.
В средата на м.09.2019г. обв. А.Х. /А.Н./ решил
да реализира първоначално намисленото, като за целта този път решил да премине
през Република България. Тръгнал с такси от гр.Истанбул в посока към гр.Одрин.
Стигайки до посочения град, обвиняемият А.Х. /А.Н./ се качил на друго такси в
посока българската границата, намираща се в близост до гр.Одрин. Бил оставен на
няколко километра до нея и от там се придвижил ходейки пеш. Преминал
противозаконно държавната граница на Република България, в района около
гр.Свиленград, след което вървял около два дни из различни села, докато не намерил
хотел, където отседнал. Там се запознал с неустановено по делото лице от мъжки
пол, представило му се с името Б.. Двамата се заговорили, като въпросният Б. го
уверил, че можел да му намери официален документ за самоличност - българска
лична карта, с която впоследствие безпроблемно да излезе през границата ни и да
достигне до западноевропейските държави. Така и станало - лицето, представило
се с името Б. му предало лична карта с № ********, издадена на 24.02.2017г. от
МВР - Пловдив на името на Х.А.О., с ЕГН **********. За услугата обв. А.Х./А.Н.
заплатил сумата от 1000 /хиляда/ евро.
На 17.09.2019г. обв. А.Х. /А.Н./ решил да излезе
от хотела, за да си купи нещо за ядене. Около 16:50 часа, на кръстовището на
ул.“34 - та“ и ул.“ 38 - ма“ в с.Златитрап, обл.Пловдив, патрулиращия свид. И.П.-
***** ***** *****в група “ Охранителна полиция“ към РУ гр.Стамболийски при
ОДМВР - Пловдив забелязал непознато и съмнително за него лице, което носило
раница на гърба си. При вида му посоченият полицейски служител спрял
непознатото за него лице — обв. А.Х. /А.Н./, поискал негов документ за
самоличност, при което той предоставил закупената по - рано чужда лична карта с
№ ********, издадена на 24.02.2017г. от МВР - Пловдив на името на Х.А.О., с ЕГН
**********. Констатирайки явно несъответствие във външния вид на обвиняемия с
лицето, на което бил издаден документът за самоличност, свид. И.П.се свързал с
ОДЧ към РУ гр.Стамболийски. Не след дълго на място пристигнал колегата му свид.
Т.К.- ******на отделение в група “ Охранителна полиция“ към РУ гр.Стамболийски
при ОДМВР - Пловдив, който също разгледал обстойно представения официален
документ за самоличност и изразил съмнения за неговата автентичност.
Обвиняемият А.Х. /А.Н./ бил отведен до сградата
на районното управление с оглед изясняване на случая, а впоследствие и задържан
със Заповед за задържане с per. № ЗЗЗзз - 94/от 17.09.2019г. за срок от 24 -
часа по реда на ЗМВР. С протокол за личен обиск на лице по реда на ЗМВР била
намерена, описана и иззета 1 /един/ брой лична карта с № ********, издадена на
24.02.2017г. от МВР - Пловдив на името на Х.А.О., с ЕГН **********.
С протокол за доброволно предаване от
18.09.2019г. свид. П.предал инкриминирания документ за самоличност за нуждите
на разследването. Във връзка с това било образувано бързо производство №
243/2019г. по описа на РУ гр.Стамболийски при ОДМВР - Пловдив, впоследствие
преобразувано като досъдебно такова.
В хода на разследването е било извършено
действие по разследването по реда на чл.155 и следващи от НПК - оглед на
веществено доказателство, а именно на 1 /един/ брой лична карта с № ********,
издадена на 24.02.2017г. от МВР - Пловдив на името на Х.А.О., с ЕГН **********,
като бил изготвен и надлежен фотоалбум за това.
По
делото била назначена и изготвена техническа експертиза /ТЕ/ № 684 от
19.09.2019г., от чието заключение е видно, че представеният документ - лична
карта № ********, издадена на друго лице - Х.А.О., с ЕГН ********** от МВР -
Пловдив е официален документ, издаден от компетентния за това орган - МВР
гр.Пловдив и съдържа всички необходими реквизити и зашити.
С
постановление от 17.10.2019г. на Районна прокуратура - гр.Пловдив са отделени
материали за евентуално извършено престъпление по см. на чл.279, ал. 1 от НК от
страна на обвиняемия А.Х./А.Н., респ. същите са били изпратени ле компетентност
на Районна прокуратура - гр.Свиленград.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК
доказателства- обяснения на обвиняемия дадени на досъдебна фаза, Т.В.К./л.12/, И.С.П./л.13/,
Х.А.О. /л.14/ и Б. Й.Х./л.68/, техническа експертиза /л.16 - л.19/, оглед на
веществено доказателство ведно с фотоалбум към него /л.21 - л.23/, заповед за
задържане на лице по ЗМВР /л.45/, справка съдимост /л.64 и л.66/,
характеристична справка /л,67/, длъжностни характеристики и други материали по
делото
В посочените доказателствени
материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление и призната от обвиняемия на досъдебно производство, а и на
съдебна фаза, поради което и по аргумент
за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява, че на
17.09.2019г. в с.Златитрап, обл.Пловдив, А.Х. /А.Н./ противозаконно си е
служил с официален документ - лична карта № ********, издадена за друго лице - Х.А.О.,
с ЕГН ********** от МВР - Пловдив, с цел да заблуди длъжностно лице - И.С.П.и Т.В.К.-
полицейски служители към РУ гр.Стамболийски при ОДМВР - Пловдив, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.318 от НК.
Налице са всички обективни и
субективни елементи от престъпния състав, по който е повдигнато обвинение.
Предметът на престъплението- лична
карта, издадена на Х.А.О., представлява официален документ по смисъла на
легалната дефиниция, дадена в чл. 93,
т.5 НК. Съгласно чл. 23, ал.1 ЗБЛД личната карта на българските граждани е
основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на
Република България или на територията на друга държава съгласно международни
договор. За издаването на личната е предвидена нарочна процедура, уредена в чл. 17-22 и 31-31а ЗБЛД, както и
нормативно определено съдържание-чл. 26 ЗБЛД и нарочен орган, който я
издава-чл. 31 ЗБЛД. В процесния случай се установи, че всички изисквания спрямо
процесната лична карта са спазени.
Налице са и специалните изисквания
от обективна страна , документът да е истински /доколкото не са налице
условията по чл. 93, т.6 НК, които биха го дефинирали като неистински/ и да е
издаден за лице различно, от лицето което го е използвало.
Съгласно теорията и трайната
съдебна практика под „служене“ се разбира всяко използване, употреба на дадена
вещ съгласно нейното предназначение. Според чл. 3, ал.1 от Закона за
българските лични документи -документите за самоличност удостоверяват
самоличността, а при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях
данни. Съгласно чл. 13, ал.1 ЗБЛД на българските граждани се издават следните
документи за самоличност:
1. лична карта;
2. паспорт, дипломатически
паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност;
3. свидетелство за управление на
моторно превозно средство.
В конкретния случай се установи,
че обвиняемият е представил процесната лична карта, при извършвана му проверка
по чл. 70 ЗМВР пред полицейски органи, с цел да се легитимира като български
гражданин, тоест личната карта е използвана по предназначение.
Престъплението по чл. 318 НК е
на формално извършване, доколкото, за да
се приеме, че е извършено не е необходимо да настъпва общественоопасен резултат
различен от самото изпълнително деяние. В случая със самото представяне на
личната карта на контролните органи, престъплението се явява довършено.
По аргумент от чл. 7, ал.1 от ЗБЛД само лицето, на което даден
документ за самоличност е издаден, може да го държи и да се ползва от него,
поради което и извършеното от обвиняемия ползване на чужда лична карта се явява
противозаконно.
Видно от представените по делото длъжностни характеристики, двамата
полицейски служители, пред които е представена процесната лична карта
представляват длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1, б „а“ НК, доколкото
изпълняват служба в държавно учреждение /Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Пловдив/, която не е свързана с дейност на материално
изпълнение.
Престъплението по чл. 318 НК се
извършва само с пряк умисъл като форма на вината и съставомерна цел- да бъде
заблудено длъжностното лице, пред което е представен документът. В конкретния
случай от нарочните признания на обвиняемия се установява, че същият е
съзнавал, че представя пред двамата полицейски служители лична карта, издадена
за друго лице, че извършваното от него действие е правно запретено, но въпреки
това го е направил, преследвайки неправомерната цел да създаде у проверяващите
го неправилната представа, че е български гражданин, което е достатъчно, за да
се приеме, че деянието е съставомерно и от субективна страна.
В същото време от
доказателствата по делото не се установява с действията си обвиняемият да е
извършил по-тежко престъпление, с което се явява изпълнен и последния елемент
от фактическия състав на чл. 318 НК.
Доколкото
предвижданото за престъплението по чл. 318 НК наказание
е лишаване от свобода до две години или пробация или глоба от 100 до 300 лева;
обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на 78а; от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му
от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК.
Следва
по-специално да се отбележи и че в случая не е налице забраната да се прилага
чл. 78а НК, ако престъплението е извършено спрямо орган на власт. Действително,
в конкретния случай престъпното посегателство е насочено спрямо двама
полицейски служители. Вярно е също така, че предвид качеството им на служители
на Министерство на вътрешните работи, същите се явяват орган на власт по
смисъла на чл. 93, т.2 НК, доколкото упражняват правомощия, присъщи на
изпълнителната власт.
Съгласно
задължителните указания, дадени с ТР 1/2017 ОСНК на ВКС, обаче качеството
„орган на власт“ на лицето, срещу което е насочено престъплението изключва приложението на чл. 78а НК, само когато това качество е
съставомерен белег от основния или квалифицирания престъпен състав. В конкретния случай съставомерен белег е
въвеждането в заблуждение не на „орган на власт“, а на „длъжностно лице“, като
двете понятия, видно от дадените им в чл. 93 НК легални дефиниции не са
идентични, а имат свое собствено съдържание и не могат да се приравняват. Нещо
повече трайно утвърдено е в практиката разбирането, че понятието „длъжностно
лице“ е с много по-широко съдържание от понятието „орган на власт“, като са
налице редица категории длъжностни лица, които не се явяват органи на власт. В
конкретния случай обстоятелството, че полицейските органи се явяват, както
длъжностни лица по смисъла на чл. чл. 93, т.1, б „а“ НК, така и и орган на власт по смисъла чл. 93, т.2 НК не
може да обуслови забрана за приложение на чл. 78а НК, доколкото, както вече се
посочи качеството „орган на власт“ не се явява съставомерен белег, без
наличието на който престъплението не би било осъществено.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира,
че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание глоба в рамките
на минимума предвиден в чл. 78а НК, а именно 1000 лв.
При
определяне размера на административната санкция съдът съобрази:
-вида и
характера на засегнатите обществени отношения, а именно обществените отношения осигуряващи
законосъобразното използване на надлежно издадените официални документи, в
конкретния случай български документи за самоличност.
-степента
на засягане на обществените отношения, намиращ проявление в естеството на използвания
чужд личен документ-лична карта; лицата пред които е представен-полицейски
органи, осъществяващи законосъобразна проверка по чл. 70 ЗМВР; както и целта с
която е използван, а именно да се въведат контролните органи в заблуждение, че представилото
личната карта лице е български гражданин и има право законно да пребивава в
страната.
- данните
за личността на обвиняемия - още на досъдебно производство е направил пълни
самопризнания и е съдействал за разкриване на обективната истина, а в съдебно
заседание, изразява съжаление за
стореното, неосъждан, без данни за извършени други противообществени прояви,
бежанец, бягащ от установения в своята страна социален ред
-
имущественото състояние на обвиняемия, а именно бежанец в чужда държава,
безработен
-обстоятелството,
че считано от 20.09.2019г. обвиняемият е с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ което няма как да
бъде приспаднато по реда на чл. 59 НК от наложената административна санкция
глоба.
Поради
гореизложеното съдът намира, че така определеният минимален размер на
административната санкция в максимална степен кореспондират на степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Този
размер ще съдейства за постигане целите,
както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно и непропорционално да се засягат правата на обвиняемия.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че сумата пари-1000 евро, която обвиняемият по собствено желание е дал на неизвестно
по делото лице, като възнаграждение за оказана неправомерна услуга, няма как да
бъде съобразена в насока по-голямо намаляване на налаганата санкция, още
повече, че както вече се отбеляза на дееца е определена санкция в минималния
предвиден в закона размер.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА и
РАЗНОСКИТЕ :
Веществените доказателства по делото - 1 /един/ брой
лична карта № ********, издадена на друго лице - Х.А.О., е ЕГН ********** от
МВР -Пловдив - предадена на домакин към РУ гр.Стамболийски при ОДМВР –Пловдив
следва да се върнат на правоимащото лице
Х.А.О..
На основание чл. 189, ал.3 от НПК А.Х. /А.Н./ следва
да бъде осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева, представляваща разноски по
делото.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С. Д.