№ 12490
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110109847 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 18.03.2022 г.,
подадена от ХР. Т. М., чрез адв. Н., срещу „К.К М“ ЕАД.
Съдът след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, исковата
молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ХР. Т. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че на 01.10.2020 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ № *************** В процесния договор било посочено, че минималната сума,
която може да бъде усвоена по кредита била 200 лева, кредитният лимит бил 1500 лева,
лихвеният процент при максимален срок на кредита бил 36%, а годишният процент на
разходите – до 50% за всички суми и срокове. В договора било посочено още, че за кредита
следвало да бъде предоставено едно от следните обезпечения: поръчителство от две
физически лица или неотменима и безусловна банкова гаранция. Поддържа, че на същата
дата – 01.10.2020 г. ищецът подал искане за кредитна линия до ответника, с която помолил
да му бъде направено предложение за условията, при които да се усвои сума по кредит тип
„Кредитна линия“ със следните параметри – 1200 лв. – сума за усвояване. Твърди, че на
същия ден му бил отпуснат заем в размер на 1200 лв. за срок от 12 месеца, като процесната
сума била усвоена в брой в търговския обект, където бил подписан договора за кредит. На
1
същия ден – 01.10.2020 г. в изпълнение на договор за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ ищецът сключил и договор за възлагане на поръчителство с посочено от заемодателя
лице, а именно с „Кредит гаранция“ ЕООД, като в договора било уговорено, че същият
влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако
кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не
осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица,
наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение на всеки в
размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция. В договора било
посочено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита,
клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита,
размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност
на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността
и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в
погасителен план, неразделна част от договора. Било посочено също така, че клиентът
заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на
посредника („К.К М“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника. На ищеца бил
предоставен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, в който било
посочено, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата
сума по усвоения кредит, с включено възнаграждение за предоставяне на поръчителство,
възлизала на 2952,00 лв. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба ищецът
погасил по сключения договор сума в общ размер на 2230 лв. за периода от 21.11.2020 г. до
14.01.2022 г. Счита, че гореописаните договори били нищожни на основание чл. 22 ЗПК вр.
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на законоустановените императивни правила. На
следващо място поддържа, че процесните договори били нищожни на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Нарушено било
изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Счита, че договорът за
потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като
не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на
кредита. Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 22 ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди, че липсата на ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредитите, а именно кои компоненти точно били
включени в него и как се формирал посоченият в договора за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ ГПК от 50% било в пряко противоречие с императивните изисквания на
чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поддържа, че в договора за
потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв (в
размер на 171%) бил над максимално уговорения праг на ГПР. С договора за възлагане на
поръчителство се задължил да заплати на поръчителя възнаграждение, сумата за което
2
впоследствие била заплатена заедно с останалите дължими суми единствено на „К.К М“
ЕАД. В тази връзка счита, че предвид обстоятелството, че договорът за възлагане на
поръчителство бил каузален и акцесорен договор с основание гарантиране на изпълнението
на задължението на длъжника към кредитора, същият бил нищожен поради липса на
основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД. Така формулираните клаузи водели до
пълна нищожност на процесния договор за потребителски кредит и свързания с него
договор за възлагане на поръчителство и договор за поръчителство на основание чл. 26, ал.
2, предл. 1 ЗЗД поради невъзможен предмет и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо моли съда
да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1030 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договора за потребителски кредит – разликата
между платената от ищеца на ответното дружество сума (2230,00 лв.) и получената от Х.М.
сума (1200 лв.), ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.К М“ ЕАД, чрез адв. П е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно
изложени съображения. Поддържа, че договорът за кредит тип „Кредитна линия“ съдържал
всички, предвидени в чл. 11 ЗПК реквизити. Твърди, че към датата на подаване на исковата
молба ответникът получил плащания по кредита в общ размер на 1084,95 лв. По делото
липсвали данни за сочените за сключени договор за възлагане на поръчителство, както и
погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, предвид което ответната
страна нямало как да вземе становище по наведените твърдения за изискването на суми или
престации от страна на ответника по такъв договор и отношението му към настоящия
договор за потребителски кредит. Неправилни били твърденията в исковата молба, че
ищецът сключил договор за поръчителство. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца,
че договорът за кредит бил недействителен на посочените основания. Ето защо моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е от ХР. Т. М. срещу „К.К М“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1030 лв. –
платена при начална липса на основание – нищожен договор за потребителски кредит,
представляваща разликата между платената от ищеца на ответното дружество сума (2230,00
лв.) и получената от ХР. Т. М. сума (1200 лв.), ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
3
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 01.10.2020
г. между ХР. Т. М. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бил сключен договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ с кредитен лимит от 1500 лв., като на същата дата ищецът
получил в брой сумата от 1200 лв., която следвало да върне на 12 месечни вноски.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че в
негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил
твърдяната сума от 2230,00 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно
основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК “Изипей“ АД, ЕИК *********, в 1 –
седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи справка относно
обстоятелството дали е било извършено плащане от лицето ХР. Т. М. към „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД за сумата в размер на 246 лева от дата 11.06.2021 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи в оригинал всички
документи, свързани с процесния договор за потребителски кредит от 01.10.2020 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на документите ще бъде преценявано
от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 350.00 лв., платими от ищеца ХР. Т. М., в 1 - седмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при
4
невнасяне на депозита в определения срок, съдът ще остави без уважение това
доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Илка Нецова Георгиева, която да се призове след внасяне
на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания, тъй
като за това обстоятелство е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.06.2022 г., от
13:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5