Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29.01.2020
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На двадесет и седми януари 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера
Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 347
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 566 от 10.10.2019 година, постановено по гр. д. 17/2019
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил предявените от “А.з.с.н.в.”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
действащи чрез пълномощника си Ц.П. – юрисконсулт, против Р.С.С., ЕГН **********,***, действащ чрез назначения
от съда особен представител адв.Н.С. от ТАК искове с правно осн. чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер
на 502.64 лв., главница по Договор за
заем № 1181-10161830 на 03.04.2017 г., сключен между длъжника и „Микро кредит“ АД, договорна лихва в размер
на 42.72 лв. за периода 12.10.2017 г. до 08.03.2018 г., допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги в размер на 132.00 лв., от 12.10.2017 г. до 08.03.2018 г.,
застрахователна премия в размер на 363 лв., за периода от 12.10.2017 г. до
08.03.2018 г., обезщетение за забава по договор за заем в размер на 25.84 лв.
за периода 13.10.2017 г. 02.10.2018 г., лихва за забава по договор за
допълнителни услуги в размер на 23.45 лв. от 13.10.2017 г. до 02.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2018 г. до изплащане на
вземането, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 971/03.10.2018
год. по ч.гр.д. № 1707/2018 год. на РСТ, като неоснователни.
Постъпила е въззивна жалба от “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4,
представлявано от Изпълнителния директор Димитър Бончев, чрез юрисконсулт Ц.П.,
в която се излага следното:
Неправилно първоинстанционният съд е направил извода, че по делото
липсват категорични доказателства за плащане на застрахователната премия в
пълен размер от страна на „Микро кредит“ АД в полза на застрахователя. От
страна на ищеца „Агенция засъбиране на вземания“ ЕАД е представено като
доказателство по делото във връзка с доказването на предоставените допълнителни
услуги по Договор за допълнителни услуги, удостоверение издадено от ЗК „Уника
живот“ АД, което удостоверява, че дължимата застрахователна премия по
сключената застрахователна полица за застраховка „Защита“ №
МС320141181-10161830 от дата 03.04.2017 г. между застрахования Р.С.С.,
застраховател „УНИКА Живот“ АД и застрахователен посредник - „Микро Кредит“ АД
е заплатена от застрахователния посредник „Микро Кредит“ АД на застрахователя
„УНИКА Живот“ АД. Застраховката е с валидност 03.04.2017 г. до 05.03.2018 г.
със застрахователна премия в размер на 792,00 лв. Съгласно поле № 3 от
сключения договор за допълнителни услуги заемателят се е задължил да върне на заемодателя
платената застрахователна премия в срок от 48 седмици, на равни седмични
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем,
всяка в размер на 16.50 лева, платими считано от 13.04.2017 г., което
представлява общата сума за застрахователна премия - 792.00 лева.
Излагат се съображения, че по договора за допълнителни услуги към заем
CrediHome+ № 1181-10161830/03.04.2017 г, страните са договорили, че при
подписване на договора заемополучателят дължи заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 288,00 лв., разсрочена на 48 бр. равни седмични
вноски, всяка в размер на 6.00 лв., при първа погасителна вноска, платима на
13.04.2017 г. Кредитоплучателят се е задължил да заплати уговорената в договора
сума за допълнителни услуги по пакет „Комфорт“, без оглед на това използвал ли
е включените в пакета услуги и колко често. Предвид изложеното неправилно
първоинстанционния съд е счел, че услугите на са уточнени и няма достатъчна
конкретизация на същите.
Неправилен е изводът, че направените плащания от страна на Заемателя ще
погасяват първо дължимите суми по договора за заем и след това дължимите суми
по договора за допълнителни услуги, като предвид това съдът е счел, че са
платени изцяло главницата и договорната лихва по процесния договор и не следва
плащане по засртахователната премия и допълнителните услуги. Двете страни по
договора за допълнителни услуги са договорили плащане за застрахователната
премия и услугата за допълнителни услуги на разсрочно плащане на падежните
дати, които са договорени по договора за заем - а именно на 48 бр. Седмични
вноски (ден за плащане четвъртък). Въззивникът твърди, че направените плащания
от страна на Заемателя в размер на 1243,00 лв. правилно са разпределени от
страна на Кредитора, както следва: 497,36 лв. - главница, 160,64 лв. -
договорна лихва, 156,00 лв. - допълнителни услуги, 429,00 лв. - застрахователна
премия.
Ето защо въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени
Решение № 566 от 10.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 17/2019 г. по описа на
Районен съд - Търговище и да се произнесете по същество на спора.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от адв. Н.С., ТАК,
адрес: ***, офис 8 назначен процесуален представител на Р.С.С., ЕГН **********
адрес: ***.№ 17/2019г. на Районен съд-гр.Търговище, в който се излага следното:
Счита че изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд в
обжалваното решение са правилни. Правилно е приел, че с извършеното плащане на
сумата от общо 1 243 лв. ответникът е погасил изцяло главницата и договорната
лихва по договора за заем още преди прехвърляне на вземането и подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид това исковете по
отношение дължима главница и договорна лихва по договор за заем се явяват
неоснователни. Излага съображения, че неоснователни са и претенциите на
ищцовата страна по отношение на сумата 363 лв., представляваща застрахователна
премия и на сумата от 132 лв., представляваща възнаграждение по договора за
допълнителни услуги. Липсва категорични доказателства за плащане на премията в
пълен размер от страна на "Микро Кредит" АД в полза на застрахователя,
като не се установява каква точно сума е изплатена от застрахователния
посредник в полза на застрахователя, без да се посочат данните на
застрахованото лице. Поради това съдът съвсем правилно е счел, че не може да се
приеме за доказано плащане от страна на „Микро кредит“ АД, а от там се явява
недоказано и възникването на задължение за ответника да възстанови заплатената
сума от застрахователната премия.
Процесуалният представител на ответника заявява, че споделя и извода на
първоинстанционния съд за пороците в рамковия договор за прехвърляне на
вземания от "Микро кредит" АД на ищеца. В този договор за цесия
липсва отразяване за прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за
допълнителни услуги и застраховки. В Приложение № 1, в графа "отпусната главница"
е посочена сумата по договор за заем, а именно 1000 лева, посочена е и
дължимата договорна лихва, посочени са и неплатения остатък от главницата и
лихвата, като други задължения, възникнали от договор за допълнителни услуги
/застраховки и услуги/ и съответно остатък от това задължение не са посочени.
Право да търси тези вземания за ищеца възниква само ако се установи, че те са
валидно прехвърлени и индивидуализирани по вид и размер, а в случая това
изискване не е изпълнено.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Ппостъпило е
писмено становище от същия, с което въззивната жалба се поддържа.
В съдебно заседание ответникът
чрез определеният му от съда особен представител адвокат С. оспорва въззивната
жалба. Моли съда да потвърди решението на ТРС.
По фактите: На 02.10.2018 година ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника Р.С.С., което е било уважено. Районен съд-Търговище издава Заповед за
изпълнение № 971/03.10.2018 год. по ч.гр.д. № 1707/2018 год., съгласно която
длъжникът следва да заплати на заявителя следните сумши: 502.64 лв., главница
по Договор за заем № 1181-10161830 на 03.04.2017 г., сключен между длъжника
и „Микро кредит“ АД, договорна лихва в
размер на 42.72 лв. за периода 12.10.2017 г. до 08.03.2018 г., допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 132.00 лв., от 12.10.2017 г. до 08.03.2018 г.,
застрахователна премия в размер на 363 лв., за периода от 12.10.2017 г. до
08.03.2018 г., обезщетение за забава по договор за заем в размер на 25.84 лв.
за периода 13.10.2017 г. 02.10.2018 г., лихва за забава по договор за
допълнителни услуги в размер на 23.45 лв. от 13.10.2017 г. до 02.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2018 г. до изплащане на
вземането. Поради невъзможност заповедта да бъде връчена на длъжника с оглед
обстоятелството, че той е извън пределите на България, на заявителя е указано и
той е предявил настоящия иск, с който претендира да бъде установено вземането
му по посочената заповед за изпълнение.
Не е спорно по делото, че ответникът е подписал на 03.04.2017 година с „Микро
кредит“ АД два договора: 1. Договор за заем № 1181-10161830 от 03.04.2017 г., съгласно който ответникът
получава в заем сумата от 1000 лева, която следва да върне ведно с договорената
лихва от 203.36 лева или общо следва да върне сумата от 1203.36 лева на 48 броя
седмични вноски, всяка от която в размер на 25.07 лева с дата на първо плащане
– 13.04.2017 година и дата на последно плащане – 08.03.2018 година; и 2. Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1181-10161830/03.04.2017 г., съгласно
който заемополучателят дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в
размер на 288 лв., разсрочена на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в размер
на 6.00 лв., при първа погасителна вноска, платима на 13.04.2017 г., както и
застраховка „Премиум Живот“ за срок от 48 седмици при седмична вноска от 16.50
лева или обща дължима седмична вноска по договора за допълнителни услуги в
размер на 22.50 лева.
Въз основа на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015 година „Микро кредит“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД се споразумяват, че
„Микро кредит“ АД регулярно ще прехвърля н.
„А.з.с.н.в.“ ООД станали ликвидни и изискуеми вземания, които ще бъдат
индивидуализирани в Опис във вид и форма на Приложение № . На 09.02.2018 година
между страните е оформен такъв Опис, като е отбелязано, че се прехвърля вземане
по договор 1181-10161830 от 03.04.2017 година с параметри: отпусната главница –
1000 лева, договорена лихва – 203.36 лева, общо дължима сума по кредита 2283.36
лева, остатък от главница – 502.64 лева; остатък от лихва – 42.72 лева; общо
дължимо към дата на продажба – 1040.36 лева, дата на последно платена сума –
28.11.2017 година. На 19.02.2018 година длъжникът е уведомен за цесията.
Видно от заключението на ССчЕ, в изпълнение на задълженията си по
договора за заем ответникът е внесъл по сметка на кредитора общо сумата от 1243
лева, която е разпределена от кредитора по различни пера, както следва: 497,36
лв. - главница, 160,64 лв. - договорна лихва, 156 лв. - допълнителни услуги,
429 лв. - застрахователна премия. При такова разпределение на внесената сума
според вещото лице ответникът дължи на ищеца следните суми: 502.64 лева
главница, 42.72 лева договорна лихва, 363 лева – остатък по застраховаелна
премия, 132 лева – по договора за допълнителни услуги.
Ищецът и ответника са били в
облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за потребителски
кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът е
получил в заем сумата от 1000 лева за срок от 48 седмици и се е задължил да върне
сумата от 1203.36 лева. Заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в
сроковете уговорени в договора. В случая е установено, че ответникът е върнал
на заемодателя сума в размер на 1243 лева, разпределена от кредитора по начин,
посочен по-горе.
За да може да се произнесе по основателността на исковата претенция за
главница и договорна лихва, съдът счита, че първо следва да направи преценка за
основателността на допълнителните искови претенции, касаещи заплащане на пакета
„Комфорт“ и за заплащане на застрахователната премия. В тази връзка съдът
съобрази следното:
По претенциите, произтичащи от договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1181-10161830/03.04.2017 г. съдът приема следното:
Безспорно е, че договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10161830/03.04.2017
г., е сключен между кредитодателя –
цедент и ответника въз основа на надлежно отправено искане от потребителя, по
силата на който клиентът се е задължил да заплати цената на пакетите допълнителни
услуги – Пакет "Комфорт", включващ описаните в договора услуги:
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро кредит“
АД; безплатно внасяне на вноска директно в офиса на заемодателя; безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при
закъснение до 15 дни. Съдът намира, че посочената разпоредба от така сключения
договор, задължаващ потребителя да заплати цена за допълнителни услуги Пакет
"Комфорт", е недействителна, поради противоречие с императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква
плащане на комисионни, какъвто характер има уговореното възнаграждение,
свързани с управлението и погасяване на кредита. Видно от характера на услугите, които се
предоставят от кредитора на потребителя при този т. нар. пакет, става дума за
действия от страна на кредитора, които са вменени като негово задължение по
силата на изискването за добросъвестност във взаимоотношения между страните по
един договор. С тях се създават права на потребителя, които той има по силата
на закона като страна по един договор, и е абсурдно той да заплаща парични
вноски, за да може да ползва тези права.Отделно от изложеното, дори и да се
приеме, че разпоредбата е действителна, то няма ангажирани доказателства, че
ответният потребител се е възползвал от която и да е от допълнителните услуги
Пакет "Комфорт", за да дължи
заплащането им.
Предвид изложените съображения съдът приема, че ответникът не е бил длъжен
да заплаща суми по договора за допълнители услуги, поради които отнесените
платени от ответника суми за погасяване на задълженията по този договор, следва
да се отнесат за погасяване на задълженията по основня договор.
Досежно претенцията за дължимост застрахователна премия в размер на 363
лв., за периода от 12.10.2017 г. до 08.03.2018 г. съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 4. 3 от договора за допълнителни услуги е
уговорено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството
на "МИКРО КРЕДИТ" АД и заплащането на дължимата еднократна
застрахователна премия да се финансира от същия търговец, то в този случай
клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството на равни вноски. От
съдържанието на сключения договор е видно, че ответникът е избрал да сключи
застраховка защита пакет "ПРЕМИУМ ЖИВОТ" с ЗК "УНИКА" АД с
посредничеството на "МИКРО КРЕДИТ" АД при уговорена премия от 792 лв., разсрочена на 48 седмични
вноски от по 16.50 лева лв. всяка с ден на изплащане – четвъртък.
Така постигнатите уговорки сочат правоотношение по договор за
потребителски кредит под формата на заем, по силата на който "МИКРО
КРЕДИТ" АД е поел и изпълнил задължението да заплати на застрахователя дължимата
от ответника застрахователна премия, която последният се е задължил да върне
разсрочено на кредитора. По делото е представено писмо от ЗК„УНИКА“ АД, в което
е посочено, че по застрахователна полица
„Защита“№ МС320141181-10161830 от 03.04.2017 година на датата 10.05.2017
г., има действително платена еднократно премия от „Микро кредит“ АД в
качеството му на застрахователен агент на „Уника“ АД. Посочено е, че тъй като
плащането е извършено посредством „масови платежни нареждания“, които съдържат
общи суми и за други лица, евентуалното разкриване на тази информация би
нарушило ЗЗЛД. Съдът намира, че доколкото по делото не са представени писмени
доказателства, че застрахователната премия е заплатена и в какъв размер, не
може да се направи и извод за валидност на полицата. Независимо от това съдът
намира, че клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот"
е неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума, същата не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в
по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба
страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по процесното правоотношение. Съгласно чл. 4. 8. от
договора за допълнителни услуги цената на застраховката се дължи от потребителя
дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при
отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и
когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване
на договора. Така формулирана клаузата налага на потребителя да изпълни
задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или доставчикът, не
изпълни своите задължения. Таксата за тази услуга, дължима отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява възнаграждение
за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало
дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си
задължение – да извърши дейността или да предостави услугата, като освен това
както възнаграждението по застраховка пакет "Премиум Живот" и
услугата по пакет „Комфорт“ следва да се
включат в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна
съставлява заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на
разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. След служебно изчисление по чл. 162 от ГПК
съдът намира, че в случая се касае до надвишаване на максималния процент на ГПР
по процесния договор, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което на основание чл.
19, ал. 5 от ЗПК води до нищожност на тази клауза по т. 4.3 от допълнителния
договор за застраховка пакет "Премиум Живот" и съставлява
допълнително основание за нищожност на клаузата по т. 4.2 за услугата по пакет
„Комфорт“. Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на Европейския съюз,
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори, което се явява основание за извършената служебна
проверка за валидност и на клаузата за таксата кредит у дома.
С оглед изложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното
правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда
права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги.
Претенциите по реда на чл. 422 ГПК за дължимостта на претендираните
вземания по договор за допълнителни услуги в размер на 132.00 лв., от 12.10.2017 г. до 08.03.2018 г.,
застрахователна премия в размер на 363 лв., за периода от 12.10.2017 г. до
08.03.2018 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този извод на съда е ясно, че и основната претенция на ищеца се
явява неоснователна. Ответникът, при задължение да върне на кредитора сума в
общ размер от 1203.36 лева, е върнал сума в размер на 1243 лева, поради което
няма задължения към кредитора.
Исковите претенции са неоснователни. Като е стигнал до същия правен извод
Търговищкият районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените съображения, на основание чл. 271 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 566 от 10.10.2019 година, постановено по гр. д. 17/2019 година по описа на
Районен съд - Търговище, като законосъобразно.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.