№ 246
гр. С., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И. П. Г.
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500844 по описа за 2021 година
ИВ. С. В. е сезирал Софийския окръжен съд с въззивна жалба срещу решение № 164 от
15.12.2020 год. по гр.д. № 260/2016 год. по описа на РС-Е.П. в следните ЧАСТИ: в частта, с
която са отхвърлени предявените от въззивника искове по сметки във втора фаза по
извършване на съдебна делба, с правно основание чл. 346 от ГПК; в частта, с която е осъден
да заплати на Ц.С. сумата 764,94 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на процесния имот през периода 01.07.2016 год. -05.08.2020 год. за собствените й 14/36 ид.ч.
от него, както и в частта, с която е осъден да заплаща на съделителката Ц.С. сумата 15,55
лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на процесния имот,
считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата, на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК. Сочи, че не е поканен да заплаща обезщетение на С. за
ползването на имота, като приложените по делото нотариални покани не се отнасят до
процесния имот, като по никакъв друг начин ищцата не го е уведомила, че желае да ползва
имота или да й се заплаща обезщетение. В о.с.з. на 11.11.2020 год. въззивникът изрично
заявил, е че има готовност да предостави на ищцата ключове от имота. Самият
жалбоподател епизодично посещава имота и то основно с цел да го поддържа, като никоя от
страните по делото не живее целогодишно в него. Счита за неправилно и решението в
частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за подобрения, тъй като изводите на съда
се основават на непълно и необосновано заключение на съдебно-оценителна експертиза,
поради което във въззивното производство същият е поискал изготвянето на повторно
заключение. Моли съда да отмени решението в посочените части и вместо него да
1
постанови друго, с което да отхвърли претенциите по сметки на Ц.С., както и искането по
чл. 344, ал. 2 от ГПК, и да уважи предявения от него иск по чл. 346 от ГПК за заплащане
стойността на направените от него разходи/подобрения в имота.
Ответницата Ц.С. оспорва изцяло въззивната жалба и моли съда да потвърди
решението в обжалваните части.
След преЦ. на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 34 от 20.03.2017 год. по гр. дело № 260/2016 год. Елинпелинският
районен съд е отхвърлил възражението на Ц. В. СТ. от с. Н., община Н.И. срещу ИВ. С. В. и
МЛ. С. В., двамата от гр. С., с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за
обявяване нищожността на саморъчно завещание от 01.04.2005 год., оставено от П.Н.Ц.,
като неоснователно. С решението съдът е намалил извършеното разпореждане със
саморъчното завещание, с което П.Н.Ц. е завещал на дъщеря си И.П. В. 4/6 ид.ч. от следния
недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с таванско помещение, находяща се в с. О.,
община Г.М., цялата с площ 40 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното
място, върху което е построена, съставляващо държавен урегулиран поземлен имот УПИ
VIII-283 в кв. 17 по плана на с. О. с площ 650 кв.м. и е възстановил запазената част на Ц. В.
СТ., по възражението с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН срещу ИВ. С. В. и МЛ. С. В.. С
решението съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Ц. В. СТ., МЛ. С. В. и ИВ.
С. В. на описаната по-горе сграда, при квоти: 1/3 ид.ч. за Ц.С., 1/3 ид.ч. за И.В. и 1/3 ид.ч. за
М.В..
С решение № 403 от 04.12.2017 год. по гр.д. № 421/2017 год. СОС е отменил
решението по гр. дело № 260/2016 год. на Елинпелинския районен съд, с което съдът е
допуснал да се извърши съдебна делба между Ц. В. СТ., МЛ. С. В. и ИВ. С. В. на описания
имот в частта относно квотите, при които е допусната делбата, като вместо това е
постановил делбата да се извърши при следните квоти: Ц.С. – 14/36 ид.ч.; И.В. – 11/36 ид.ч.
и М.В. – 11/36 ид.ч., като е потвърдил решението в останалата част. Решението на СОС е
влязло в сила с определение № 536/29.11.2018 год. по гр.д. № 2057/2018 год. на ВКС на РБ, с
което не е допуснато до касационно обжалване.
Съсобствеността върху имота е възникнала по следния начин:
Със заповед № 195/09.10.1986 год. на ОбНС-Е.П. на Х.М.Г. и П.Н.Ц. е отстъпено
възмездно право на строеж върху държавна земя - парцел VIII-283 в кв. 17 при квоти по ½
ид.ч. за всеки от тях. Въз основа на заповедта е сключен договор за право на строеж от
19.12.1986 год.
Видно от удостоверение за наследници № 5712/29.06.2016 год., П.Н.Ц. е починал на
07.04.2005 год. и е оставил като наследници по закон В.П.Н. – син, починал на 08.12.2001
год. и оставил като наследници Ц. В. СТ. – дъщеря, П.В.Н. – син, починал на 20.04.2011
год.; И.П. В. – дъщеря на П.Н.Ц., починала на 06.09.2013 год. и оставила като наследници
С.И. В. – съпруг, починал през 2014 год., ИВ. С. В. – син и МЛ. С. В. – дъщеря. Съпругата
2
на П.Ц. – Ц.А.Ц. е починала на 11.03.2004 год.
От представеното по делото свидетелство за венчание се установява, че Ц.Ц. и П.Ц.
са сключили граждански брак през 1947 год.
Със саморъчно завещание от 01.04.2005 год. П.Н.Ц. е завещал в полза на дъщеря си
И.П. В. имота в с. О., представляващ едноетажна жилищна сграда.
Според показанията на св. Д. същата сключила договор за наем за процесния имот с
И.В. през 2000 год. Договор за наем на имота в с. О. бил сключен също така през 2007 год.
между св. М.Х. и ответника. Отношенията във връзка с наемния договор били уреждани
само и единствено с И.В.. Свидетелките твърдят, че не са виждали ищцата в имота.
В решението по допускане на делбата съдът е приел, че наследодателят на страните
П.Ц. е придобил по време на брака с Ц.Ц. /починала през 2004 год./ право на собственост
върху процесната едноетажна жилищна сграда в с. О., въз основа на отстъпеното през 1986
год. възмездно право на строеж, поради което сградата е станала съпружеска имуществена
общност, съгласно чл. 19 от СК от 1985 год. /отм./ След смъртта на съпругата си П.Ц. е
станал собственик общо на 4/6 ид.ч. от имота /1/2 ид.ч. от дела му в СИО и 1/6 ид.ч. по
наследство/.
Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника И.В. за придобито от
негова страна изключително право на собственост върху имота в резултат на изтекла
придобивна давност.
Съдът е преценил също така, че саморъчното завещание, с което П.Ц. се е разпоредил
с притежаваните от него 4/6 ид.ч. от процесната сграда в полза на дъщеря си И. В., следва да
бъде зачетено като действително, но е уважил възражението на ищцата по чл. 30, ал. 1 от ЗН
и след намаляване на завета до размера на запазената й част от наследството, е постановил
делбата да се извърши при квоти 7/18 ид.ч. /или 14/36 ид.ч./ за ищцата, и по 11/36 ид.ч. за
оветниците И.В. и М.В..
В първото открито съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на
14.02.2019 год. съдът е приел служебно назначената от него съдебно-техническа и
оценителна експертиза за поделяемостта и пазарната стойност на делбения имот и е уважил
искането на страните да не се извършват други процесуални действия, а делото да се спре,
на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК по взаимно съгласие с оглед постигане на спогодба,
като им се даде възможност да предявят исканията по сметки в следващото открито съдебно
заседание, ако страните не се спогодят. След възобновяване на производството по делото в
първото проведено о.с.з. на 05.08.2020 год. страните са предявили устно претенции по
сметки, като И.В. чрез адв. Т. е заявил, че поддържа претенцията по сметки, направена още
в писмения отговор на исковата молба, като е поискал да му се даде възможност с
допълнителна молба да конкретизира претенциите си. Съдът е уважил молбата, като е
предоставил едноседмичен срок на страната да конкретизира исковете по чл. 346 от ГПК. В
същото о.с.з. съдът е приел претенциите по сметки, предявени от Ц.С. срещу И.В., както
следва: за заплащане на сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от
3
ползване на делбения имот през периода 01.07.2016 год. – 05.08.2020 год., на основание чл.
31, ал. 2 от ЗС, както и за осъждане на ответника да й заплаща месечно обезщетение за
ползване на имота в размер на 100 лева, считано от датата на предявяване на претенцията –
05.08.2020 год. до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
С подадена в определения от съда срок молба от 12.08.2020 год. И.В. е конкретизирал
претенциите по сметки, както следва: за заплащане на сумата 8000 лева - разходи за
извършване на цялостен ремонт на покрива, изразяващ се в закупуване на дървен материал,
керемиди, капаци и улуци, както и демонтаж на стара конструкция и отстраняване на
ламаринения покрив, вкл. труд и материали; сумата 3000 лева – разходи за изкопаване на
канализация за свързване с централната канализация, направа на 15 метра изкоп и полагане
на тръби, вкл. материали и труд; сумата 2000 лева - разходи за изграждане на тоалетна –
отливане на бетонна плоча, тръби и захващане с централната канализация, вкл. труд и
материали; сумата 1500 лева – разходи за изграждане на водопровод и канализация в
кухнята, вкл. труд и материали; сумата 1300 лева – разходи за изграждане на бетонова шахта
за водомер, изразяващо се в направа на изкоп с дълбочина 1,5 метра, заедно с отливане на
дъно и 4 стени от бетон, вкл. труд и материали; 2100 лева – ежемесечни разходи за
поддръжка на имота, изразяващи се два пъти месечно в косене на целия двор /по 30 лева на
косене/, почистване и облагородяване на имота по 300 лева на година, считано от 2013 год.
до м. декември 2019 год. В следващото о.с.з. на 24.09.2020 год. съдът е приел претенцията
по сметки на И.В.. Времето на извършване на отделните подобрения е конкретизирано устно
в о.с.з. на 11.11.2020 год. чрез адв. Т., както следва: ремонта на покрива – през 2009 год.,
като същият се е наложил след повреди на ламаринения покрив при буря, а останалите СМР
по изграждане на водопровод и канализация, бетонова шахта и тоалетна – през 2010 год.
Според показанията на свидетелката Ц. ищецът притежава къща в близост до язовир
О., която била с ламаринен покрив. През 2008 – 2010 год. И. направил покрив от керемиди,
като премахнал стария покрив заради течове, които започнали при наводнение през 2005
год. Покривът бил правен от майстори, но И. помагал със средства и труд. Тогава
паричните средства за ремонта били дадени от И.. На двора също имало тоалетна, но
ответникът и дядо П. направили нова по-модерна тоалетна. Дядо П. и Ц. по цяло лято
живеели в с. О. в процесната къща, а зимно време живеели в С.. Докато бил жив, дядо П. се
грижел за имота, а след това И. поел изцяло грижата за него и стопанисването му, като
засадил с домати и го косял.
Съгласно показанията на св. С. - съпруг на ищцата Ц.С., след смъртта на П. и Ц.
свидетелят и ищцата само минавали покрай процесния имот, когато ходели за риба на
язовира, тъй като не били допускани до него. През периода 2018-2020 год. свидетелят ходил
около десетина пъти до имота и го гледал от улицата, като не е видял промени в него от
времето, когато били живи П. и Ц.. Покривът бил правен още по времето, когато е строена
къщата от бащата на Ц., като винаги е бил с керемиди. Единствено отвън до тоалетната
имало барака – лятна кухня, на която покривът бил ламаринен. Свидетелят не е влизал в
двора и в къщата. Имотът има външна тухлена тоалетна, която била в имота още към 2010
4
год., когато свидетелят е ходил там, но не знае кога е строена. От 2008 год. не е забелязал да
се прави ремонт на тоалетната, поне от външна страна. В имота имало канализационна
шахта, но не знае да е правено нещо ново по нея. За последен път свидетелят минавал
покрай имота през м. юни 2020 год. и видял, че отзад в двора има бурени, като дворът бил
поддържан само отпред, където се намират чешмата и бунгало. Ищцата няма достъп до
имота след смъртта на майката на И.. След 2013 год., когато се опитвали да влязат, вътре в
имота имало хора, било заключено и не били допускани в него.
Според приетото във въззивното производство заключение на вещото лице Д. от
20.05.2022 год. процесният имот на място е ограден и застроен с едноетажна жилищна
сграда с таванско помещение, достъпът до което се осъществява от външно стълбище. В
дворното място има външна тоалетна, мивка в дъното на имота и водомерна шахта в частта
на имота откъм улицата. Жилищната сграда е в лошо състояние, необитаема и с
невъзможност за това в настоящото й състояние. Имотът като цяло видимо не се ползва и не
се поддържа. Претендираните от И.В. СМР в имота, предмет на претенцията по чл. 346 от
ГПК не представляват подобрения и не са довели до увеличаване стойността на имота, като
част от тях - ремонт на покрива, изграждане на канализация от външната тоалетна и шахта и
ВиК в кухня, представляват необходим ремонт. Същото се отнася и за външната тоалетна,
тъй като в сградата няма тоалетна. Общата стойност на разходите за процесните СМР
възлизат на 2 290 лева, а разходите за поддържане и косене на имота през процесния период
възлизат на 540 лева, или общо разходите са в размер на 2830 лева. Отделните СМР са
описани по вид и стойност в табличен вид в заключението на вещото лице.
Според заключението на в.л. Георги Г. по приетата съдебно-техническа и оценителна
експертиза от 09.09.2020 год. средният пазарен наем на процесния недвижим имот през
периода 01.07.2016 год. – 05.08.2020 год. е в размер на 40 лева месечно, като общо за
периода възлиза на 1 967 лева.
В прието по делото в първоинстанционното производство заключение на в.л. Г. от
29.10.2020 год. претендираните от И.В. разходи за СМР са оценени по днешни средни
пазарни цени с отчитане на годината на създаването им /амортизирането им/, поради което в
тази част същото не следва да се обсъжда. Според заключението покривът на процесната
сграда представлява двускатна покривна дървена конструкция с керемиди, капаци и улуци,
като годината на строеж не е известна, но конструкцията е поне 40-годишна, като
изпълнението е с ниско качество, непрофесионално и с множество дефекти. Канализацията
се състои от бетонови канализационни тръби, положени в северната част на двора от
външната тоалетна до уличната канализационна шахта, с предполагаем период на
експлоатация около 30 години. В тръбите се оттичат и водите от кухненската мивка с
приблизителна дължина около 15 метра. Външната тоалетна представлява тухлена кабина
със стоманобетонна плоча на предполагаема възраст около 30 години и повече. В деня на
огледа от вещото лице – 21.10.2020 год. имотът е намерен от вещото лице в крайно
занемарено състояние, като съществуват части от двора, които са непроходими, а
поддръжката, за която се претендира не е осъществявана.
5
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
По предявеният иск за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от ползване
на собствените й 14/36 ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот от страна на ответника
И В. през периода 01.07.2016 год. -05.08.2020 год., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС,
съдът намира следното:
Според чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване.
Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от
ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време,
предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но
предхождащ приемането на претенцията във втората фаза на делбата. Тази
материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустима и следва да
бъде разгледана именно по реда н чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното
производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба, както е в настоящия случай.
Ползването на недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по смисъла
на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в установяване на фактическа власт върху имота по начин,
който да препятства достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно
възможността му да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността. Подобно
препятстване би било налице, ако само единия от съсобствениците разполага с ключ, а
оттам и с достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от възможността за достъп,
а оттам и от възможността за реално ползване, дори част от имотите да са свободни и да не
се ползват от никого. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна,
когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това - той или член на неговото семейство продължава пряко и
непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея; ползващият съсобственик е допуснал трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ /ТР № 7/2012 г. на
ОСГК/. Съобразно дадените указания с ТР № 7/2012 г. на ОСГК, задължението за заплащане
на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Доказа се от събраните по делото доказателства, че такава покана е отправена за пръв
път с исковата молба, подадена през м. май 2016 год. /приложените по делото два броя
нотариални покани касаят заплащането на обезщетение за друг съсобствен имот в гр. С.,
поради което не следва да бъдат обсъждани/. С оглед това претенцията е допустима и
основателна за процесния период: 01.07.2016 год. - 05.08.2020 год., т.е. до датата на
6
приемане на претенцията в о.с.з. във втората фаза на делбата.
От събраните по делото доказателствасе установи, че след смъртта на П. и Ц. ищцата
и семейството й само минавали покрай процесния имот, когато ходели за риба на язовира,
тъй като не били допускани до него /св. С./, като същият бил ползван изключително и само
от ответника В., който държи ключовете от него и го ползва през целия период от подаване
на исковата молба в съда и през времетраенето на делбеното производство. Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелката Ц., която заявява, че не е
виждала Ц.С. да посещава имота. Показанията на свидетелите съответстват и на самите
твърдения на ответника В. в отговора на исковата молба за това, че още преди предявяване
на исковете за делба владее имота самостоятелно, като дори през годините го е отдавал под
наем.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г.,
постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, претенцията по чл. 31, ал. 2
от ЗС ще е основателна и когато нито ответник, нито член от семейството не си служат
пряко с вещта, но имайки достъп до нея не предоставят такъв на друг съсобственик.
Ответникът, чиято беше тежестта да докаже предоставянето на такава възможност на
ищцата, не доказа това обстоятелство. Едва в последното проведено открито съдебно
заседание по делото на 11.11.2020 год., т.е. след края на процесния период, адв. Т. е заявил
от името на ответника, че последният ще предостави достъп на ищцата до имота, ако тя
желае, като доказателства за реално предоставен достъп или ключ от имота по делото не са
ангажирани. С оглед това и претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да
бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на
769,94 лева, определено въз основа на заключението на вещото лице Георги Г. по приетата
съдебно-техническа и оценителна експертиза от 09.09.2020 год. Според експертизата
средният пазарен наем на процесния недвижим имот през периода 01.07.2016 год. –
05.08.2020 год. е в размер на 40 лева месечно, като общо за периода възлиза на 1 967 лева, а
обезщетението за ползване на собствената на ищцата идеална част – 14/36 ид.ч., възлиза на
посочената по-горе сума от 764,94 лева.
По иска за заплащане на обезщетение за ползване през периода, докато трае
делбеният процес, с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът намира следното:
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои
от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми
ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този начин
се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по
повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по този
ред има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до
7
окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да
бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота от
момента на влизане в сила на решението по допускане на делбата или от влизане на
постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт. С оглед това и в случая претенцията по чл.
344, ал. 2 от ГПК е допустима за периода от влизане в сила на определението по чл. 344, ал.
2 от ГПК до окончателното извършване на делбата с влязъл в сила съдебен акт във втората
фаза. Установено е по делото по изложените по-горе съображения, че ищцата е
възпрепятствана да ползва делбения имот съобразно правата си в съсобствеността, поради
което ответникът следва да й заплаща обезщетение в размер на 15,55 лева месечно,
определено въз основа на заключението на в.л. Г. /40 лв. х 14/36 ид.ч./. Съдът споделя и
препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от
ГПК.
По предявените от И.В. искове по сметки във втора фаза по извършване на съдебната
делба с правно основание чл. 346 от ГПК, за заплащане стойността на направени
необходими разноски/подобрения в имота, съдът приема следното:
По делото ищецът по тази претенция не ангажира доказателства, от които да се
установи по несъмнен начин, че същият е извършил твърдяните СМР в делбения имот.
Показанията на свидетелката Ц. за това, че преди около 10-12 години ищецът направил
покрив от керемиди на къщата на мястото на стар ламаринен покрив, както и че направил
„нова по-модерна“ външна тоалетна, не кореспондират с останалите по делото
доказателства, вкл. с приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л. Г.. Съгласно
показанията на св. С. имотът не е претърпял промени в него от времето, когато били живи
П. и Ц., като покривът бил правен още по времето, когато е строена къщата и винаги е бил с
керемиди, а в имота има външна тухлена тоалетна, която била в имота още към 2010 год. и
също не е променяна. Според заключението на в.л. Г. от 29.10.2020 год. покривът на
процесната сграда представлява двускатна покривна дървена конструкция с керемиди,
капаци и улуци, като годината на строеж не е известна, но конструкцията е поне 40-
годишна, като изпълнението е с ниско качество, непрофесионално и с множество дефекти.
Канализацията се състои от бетонови канализационни тръби, положени в северната част на
двора от външната тоалетна до уличната канализационна шахта, с предполагаем период на
експлоатация около 30 години. Външната тоалетна представлява тухлена кабина с
предполагаема възраст също около 30 години и повече, като не се установи в тази постройка
да са извършени нови СМР и за нея да са направени необходими разноски. Според вещото
лице Г., както и според заключението на в.л. Д. по приетата във въззивното производство
експертиза имотът е в крайно занемарено състояние, като съществуват части от двора, които
са непроходими, а поддръжката, за която се претендира не е осъществявана. С оглед това
съдът намира претенцията за изцяло неоснователна, като споделя и препраща и към
мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
8
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата Ц.С. сумата 1100 лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Неоснователно е възражението за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение, което е в
минимален размер, определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004
год. с оглед цената на претенциите по сметки.
Съгласно приетото с т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивното
определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на
първоинстанционен съд по чл. 282, ал. 2 ГПК от 1952 г. (отм.) по привременните мерки в
делбата /идентичен с чл. 344, ал. 2 ГПК/ не подлежи на касационно обжалване.
Определенията по чл. 344, ал. 2 ГПК /настоящото решение е с характер на определение по
привременните мерки/, подлежат на двуинстанционно разглеждане, като този ред е изчерпан
с постановяването на настоящия съдебен акт, който е окончателен.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.12.2020 год. по гр.д. № 260/2016 год. по описа на РС-
Е.П. в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от ИВ. С. В. срещу Ц. В. СТ. искове по
сметки във втора фаза по извършване на съдебна делба, с правно основание чл. 346 от ГПК,
а именно: за заплащане на сумата 20 013 лева за направени СМР в делбения имот, както
следва: сумата 8000 лева - разходи за извършване на цялостен ремонт на покрива, изразяващ
се в закупуване на дървен материал, керемиди, капаци и улуци, както и демонтаж на стара
конструкция и отстраняване на ламаринения покрив, вкл. труд и материали; сумата 3000
лева – разходи за изкопаване на канализация за свързване с централната канализация,
направа на 15 метра изкоп и полагане на тръби, вкл. материали и труд; сумата 2000 лева -
разходи за изграждане на тоалетна – отливане на бетонна плоча, тръби и захващане с
централната канализация, вкл. труд и материали; сумата 1500 лева – разходи за изграждане
на водопровод и канализация в кухнята, вкл. труд и материали; сумата 1300 лева – разходи
за изграждане на бетонова шахта за водомер, изразяващо се в направа на изкоп с дълбочина
1,5 метра, заедно с отливане на дъно и 4 стени от бетон, вкл. труд и материали; 2100 лева –
ежемесечни разходи за поддръжка на имота, изразяващи се два пъти месечно в косене на
целия двор /по 30 лева на косене/, почистване и облагородяване на имота по 300 лева на
година, считано от 2013 год. до м. декември 2019 год.; в ЧАСТТА, с която ИВ. С. В. е
осъден да заплати на Ц.С. сумата 764,94 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на процесния имот през периода 01.07.2016 год. -05.08.2020 год. за собствените й
14/36 ид.ч. от него, както и в ЧАСТТА, с която е осъден да заплаща на съделителката Ц.С.
сумата 15,55 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на
процесния имот, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване
на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, както и в частта за разноските.
9
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ИВ. С. В. ЕГН ********** да заплати на Ц. В. СТ. ЕГН **********
сумата 1100 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението в частта по претенциите по сметки може да се обжалва в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10