РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Първомай, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20225340200027 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0325-000014/27.01.2022 г.,
издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на И. С.
С. на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
поради неправилно установяване на фактическата обстановка. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. От
процесуалния му представител – адв. И., е постъпила молба, с която поддържа
искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.01.2022 г. около 15:10 ч. в гр. Първомай жалбоподателят И. С. С.
управлявал по ул. „Княз Борис I“ лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***. До № 116
на посочената улица той бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ –
1
Първомай, между които и свидетелят Т. А. Х.. Последният установил самоличността
на водача и го поканил да бъде изпробван с тест Drager Drug Check 3000 STK 6 ARPC-
0023 за установяване на употреба на наркотични вещества, но той отказал да му бъде
извършена такава проверка. Пред свидетеля Х. жалбоподателят казал, че употребява
марихуана и най-вероятно тестът ще отчете. След това свидетелят Х. съставил Талон за
изследване с № 091576, който връчил на жалбоподателя С., като му било указано, че
следва до 45 мин. да се яви във ФСМП – Първомай за вземане на биологични проби.
Той подписал така предявения му талон, от който му бил връчен екземпляр в 15:40
часа, но не се явил в медицинското заведение за изследване и не дал проба за
лабораторно изследване.
За констатираното нарушение свидетелят Х. съставил срещу жалбоподателя
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 092341/19.01.2022 г.
Екземпляр от акта бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства –
показанията на свидетеля Х.. Последният е възприел, че именно жалбоподателят С. е
управлявал моторното превозно средство, както и отказът му бъде проверен с тест за
установяване употребата на наркотични вещества. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, доколкото същите се явяват обективни и съответни на останалите
доказателства, в това число на постъпилото по делото Писмо от ЦСМП – Пловдив,
видно от което жалбоподателят не се е явил на предписаните в Талона за изследване №
091576/19.01.2022 г. време и място за извършване на лабораторно изследване. Поради
това и доколкото в случая не се констатираха каквито и да е основания показанията на
този свидетел да бъдат подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда. Тези
показания се намират в съответствие и със съставения АУАН, чиято презумптивна
сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само че не се разколебава,
но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 19.01.2022 г. (датата на извършване на нарушението),
а НП – на 27.01.2022 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН.
В императивната норма на чл. 42, ал. 1 ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното
административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му
протичане. В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от значение
за съставомерността на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с
което е съобразено и правилото на чл. 40 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в
2
АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Последното съдържа реквизитите,
посочени в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, а нарушението е описано надлежно от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Посочена е и нарушената
материалноправна норма. Поради това съдът намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В двата процесуални документа
пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на
съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна
квалификация.
В обобщение, съдът приема, че в случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
При гореописаната фактическа обстановка съдът намира, че правилно е
приложен и материалният закон.
В разгледания случай законосъобразно административнонаказващият орган е
приел, че от обективна и субективна страна И. С. С. е осъществил всички
съставомерни признаци на административното нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3
ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба
предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на
място с техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване за наличие на наркотични вещества или техни
аналози, което следва да му се издаде както, в случай че се съгласи на първата
проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Разпоредбата съдържа два
алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен
резултат, изпълва състава на едно нарушение. Право на водача е да избере кои и колко
от посочените в закона способи да упражни, но същественото е, че той следва да
проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде
санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Независимо обаче чрез кое от
предвидените в закона изпълнителни деяния – отказ от изпробване с техническо
средство или неизпълнение на предписание за медицинско и лабораторно изследване,
се осъществява едно и също нарушение – това по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Основната цел да
се запрети това деяние е да липсва възможност водачите на МПС чрез отказ да
избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и затова той е
наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
3
В процесния случай безспорно жалбоподателят е притежавал качеството водач
на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Установено е
и по категоричен начин обстоятелството, че на процесната дата и място той е отказал
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества, а впоследствие не е дал проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози е предвидено основание за отпадане отговорността на дееца, базирано
на последващо добросъвестно поведение на нарушителя, а именно ако след
обективирания в АУАН отказ за извършване на проверка, лицето доброволно се
подложи на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Както беше изяснено по-горе, в тази
хипотеза целта на закона е постигната, като наличието или отсъствието на наркотични
вещества или техни аналози е установено и обществената опасност на извършения
отказ е отпаднала. В тази връзка следва да се посочи, че на жалбоподателя е връчен
талон за медицинско изследване, съгласно който в срок до 45 минути е трябвало да се
яви във ФСМП – Първомай за извършване на химико-токсилогично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни анализи.
Видно от изисканите писмени доказателства от ЦСМП – Пловдив той не е изпълнил
това предписание. Поради това и тъй като впоследствие целта на проверката не е била
постигната по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, съдът приема, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да се управлява МПС за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не
може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като видно от справката за
нарушител/водач са извършени и други нарушения, за които водачът е бил
санкциониран. Липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като
наложеното му наказание е правилно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0325-000014/27.01.2022 г.
на Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на И. С. С., ЕГН:
**********, адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
4
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: _______________(п)________
5