Решение по дело №1415/2015 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 8
Дата: 6 януари 2016 г. (в сила от 20 март 2017 г.)
Съдия: Мариана Колева Гунчева
Дело: 20155140101415
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

06.01.2016г.

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд                 

 

състав

 

На

23.12.

                                       Година

2015

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                         Председател

Мариана Гунчева

 

                                                Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Р.Д.

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

 

 

Гр.д.

дело номер

1415

по описа за

2015

година.

 

            Съдът е сезиран с трудов спор.

            Предявена е искова молба от Я.В.Г. от гр.Кърджали, в която сочи, че работил при ответника на длъжност „ръководител постановъчна част“ в Театрално-музикален център – Кърджали. Със заповед № 149/18.09.2015г. , издадена на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение с ответника, считано от 23.09.2015г., като причина за това било намаляване обема на работа и оптимизация на персонала на ТМЦ-Кърджали и закриване на една щатна бройка в структурно звено специалисти. Било изготвено и утвърдено ново щатно разписание.

            Сочи, че при постановяване на уволнителната заповед, работодателят не съобразил разпоредбата на  чл. 333 от КТ , касаеща закрилата при уволнение  на член на синдикално ръководство  в предприятието.

            На 10.05.2012г.  били учредили съюзна организация към САБ при ДКТ „Д. Димов“ , като той бил избран за член на управителния съвет. Впоследствие след обединението на Музикален театър „Кадрие Лятифова“ и ДКТ „Д. Димов“ бил преименуван  на Театрално-музикален център – Кърджали, като видно от приложеното Удостоверение от 22.10.2015г., издадено от Председателя на СД към ТМЦ-Кърджали към момента на уволнението все още бил член на съюзната организация и член на УС на СД към ТМЦ-Кърджали. Видно от удостоверение от 22.10.2015г. , издадено също от Председателя на СД към ТМЦ-Кърджали в съюзната организация към Съюза на артистите в България не било постъпвало искане за даване на съгласие по чл. 333, ал.3 от КТ за съкращаването му.  Сочи също така, че не била спазена хипотезата на чл.6, т.4 от Анекс към КТД №637/29.11.2013г. – неспазване на разпоредбата на чл. 333, ал.4 от КТ.

            С оглед на изложеното, счита , че не било спазено изискването на чл. 333, ал.3 от КТ , поради което уволнението му било незаконно, тъй като съгласно същата разпоредба работодателят бил длъжен да поиска предварително съгласие на синдикалния орган  и едва като получи такова можел да извърши уволнението, което в случая не било сторено.  Нещо повече – не била спазена  разпоредбата на чл.6.4 от Анекс към КТД №637/29.11.2013г. при ТМЦ-Кърджали, ДКТ „Д. Димов“ и Музикален театър „Кадрие Лятифова“, съгласно която при съкращение в щата или намаляване обема на работа  работодателят можел да уволни работник или служител синдикален деец при съгласуване с ръководството на Съюзната организация, което безспорно не било направено. Не били проведени и предвидените в чл. 6.1 от Анекса и чл.21, ал.2 от Браншов колективен трудов договор от 03.12.2014г.  консултации между работодателя и Съюзната организация, както е не били представени никакви писмени аргументи, обосноваващи нуждата от съкращение. Не била обсъдена възможността залегнала в т.3 от тези разпоредби, а именно за пренасочване и преквалификация в рамките на театъра, тъй като към момента на съкращаването му и понастоящем имало свободна бройка за сценичен работник, която длъжност ищецът изпълнявал и за която имал нужната квалификация.

            Твърди също така, че не било извършено реално съкращение в щата. Не била премахната самата длъжност като функции, отговорности и задължения. Видно от приложената длъжностна характеристика за длъжността „ръководител постановъчна част“ от 14.05.2015г. трудовите задължения на ищеца не били отпаднали, тъй като във функциите  му на ръководител било „осъществяване реализацията на идейно художествения замисъл на постановката“. Реализацията на театрални и музикални спектакли е основната дейност на ТМЦ-Кърджали и това била дейността, която той осъществявал. Също така, към основните задължения по трудовата характеристика  били включени и допълнителни такива , а именно: да провежда профилактика и поддръжка на повдигателните, сценични и водогрейни съоръжения, да изпълнява длъжността „противопожарна охрана“, да изпълнява задълженията по „безопасни условия на труд“, като никое от тези задължения не било отпаднало.

            Счита уволнението си за тенденциозно и целенасочено, тъй като многократно влизал в открити конфликти и пререкания, свързани с правата на работниците и служителите в ТМЦ-Кърджали. Като синдикален деец и член на управителния съвет винаги считал за свое задължение да отстоява правата и интересите на работниците и служителите и да не допуска те да бъдат потъпквани. Именно явното му несъгласие с многото нарушения, които били извършвани и откритото му противопоставяне на тях, довело до уволнението му.

            Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ да  признае уволнението за незаконно и да отмени заповед № 149/18.09.2015г. , да го възстанови на предишната му работа в ТМЦ-Кърджали на длъжността, която  заемал до уволнението  и да му присъди обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през което останал без работа вследствие незаконното уволнение , но за не повече от шест месеца, в размер на сумата от 4 192.20 лева.

            В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв.Д. Д. поддържа исковата молба.

            Ответникът Театрално-музикален център –Кърджали в представения по делото отговор, както и чрез директора и процесуалния представител адв. П. оспорва предявените искове.

            Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            От представеното по делото лично трудово досие на ищеца се установява, че същият е работил при ответника по безсрочен  трудов договор на длъжността „ ръководител постановъчна част“.

            Със заповед №149/18.09.2015г. на директора на Театрално-музикален център – гр.Кърджали, считано от 23.09.2015г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца , на основание чл. 328, ал.1 т.2 от КТ , поради съкращаване на щата. В мотивите на заповедта е посочено, че било изготвено е утвърдено ново щатно разписание със Заповед №72/17.09.2015г. поради намаляване обема на работа и оптимизация на персонала на ТМЦ- Кърджали, с която заповед се закривала 1 щатна бройка в структурно звено  специалисти – „Ръководител постановъчна част“.  Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на Я.В.Г. на 18.09.2015г. при отказ от негова страна, удостоверен с подписите на двама свидетели – В.Р. и М.Г..

            От заповед № 72/17.09.2015г. на Директора на ТМЦ-Кърджали се установява, че със същата е изготвил и утвърдил ново щатно разписание на Театрално-музикален център гр.Кърджали, влизащо в сила от 17.09.2015г., в което ново щатно разписание е извършил следните промени: закрива се  една щатна бройка „Ръководител постановъчна част“ с НКПД 26547020, с което общият брой щатове в това структурно звено се намалява от 41.50 на 40.50  и съответно общият брой щатни бройки в щатното разписание на ТМЦ-Кърджали се намалява на 81.5. От представеното длъжностно разписание в сила от 17.09.2015г. се установява, че в същото не фигурира длъжността „ръководител постановъчна част“.

            От протокол от 10.05.2012г. на учредително събрание за създаване на съюз на организация при ДКТ „Д. *** се установява, че ищеца е член на организацията. От удостоверение от 22.10.2015г. на Б.В. – председател на СД към ТМЦ-Кърджали към Съюза на артистите в България се установява, че към датата на уволнението, ищецът е бил член на съюзната организация и член на управителния съвет на Съюзно Дружество към театрално-Музикален център – Кърджали.

            От удостоверение от 22.10.2015г. на Председателя на СД към ТМЦ – Кърджали Б.В. се установява, че не било постъпвало искане за даване на съгласие по чл. 333 , ал.3  от КТ за съкращение на лицето Я.В.Г. – член на УС на Съюзно дружество към Театралния Музикален център – Кърджали. Уволнението било извършено без съгласието на СД към ТМЦ – Кърджали.

            От представен Анекс от 12.12.2014г. към КТД №637 от 29.11.2013г. при Театрално-музикален център-Кърджали, ДКТ „Д. Димов“ и Музикален театър „Кадрие Лятифова“ се установява, че в т. 6.4 от същия страните са договорили, че при съкращаване в щата или намаляване обема на работа работодателят може да уволни работник или служител– синдикален деец при съгласуване с ръководството на Съюзната организация.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнителната заповед за незаконосъобразна, за неоснователен. Това е така, тъй като не са налице сочените от ищеца нарушения на трудовото законодателство. На първо място работодателят в настоящия случай не е бил длъжен да се съобрази с разпоредбата на чл. 333, ал.3 от КТ и да поиска даването на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по делото, тъй като от представения протокол от Учредително събрание за създаване на съюзна организация при ДКТ „Д. *** и удостоверение от 22.10.2015г. на председателя  на СД към ТМЦ-Кърджали е видно, че ищеца е член на Управителния съвет на Съюзното дружество към ТМЦ-Кърджали. Закрилната норма на чл. 333, ал.3 от КТ се прилага по отношение на работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в предприятието през времето докато заема синдикалната длъжност и до 6 месеца след освобождаването му , като съгласно дефиницията , съдържаща се в §1, т.6 от ДР на КТ „синдикално ръководство“ са председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Безспорно по делото се установи, че ищецът не е член на синдикалното ръководство по смисъла на цитираната разпоредба, поради което по отношение на същия не се прилага закрилната норма на чл. 333, ал.3 от КТ и в този смисъл направения в исковата молба довод за незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед поради неспазване на чл.333, ал.3 от КТ се явява неоснователен.

            На следващо място, неоснователно се явява и позоваването на ищеца на закрилната норма на чл. 333, ал.4 от КТ , която въвежда изискване при наличието на договореност в КТД работодателят да може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа  само след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. В случая ищеца се позовава на т. 6.4  от Анекс от 12.12.2014г. към КТД №637 от 29.11.2013г. при Театрално-музикален център-Кърджали, ДКТ „Д. Димов“ и Музикален театър „Кадрие Лятифова“, където е предвидено, че при съкращаване в щата или намаляване обема на работа работодателят може да уволни работник или служител– синдикален деец при съгласуване с ръководството на Съюзната организация. Така формулираната клауза в цитирания анекс към КТД обаче не поражда приложението на чл. 333, ал.4 от КТ, тъй като от същата не се извежда извод за договореност за даване на предварително разрешение или съгласие от синдикалния орган, които да отговарят на императивното изискване в чл. 333, ал.4 от КТ за задължителната предпоставка за приложението на тази норма – наличие на предварително съгласие на синдикалния орган за извършване на уволнение. В този смисъл е ТР №4 от 17.12.2013г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г. , ОСГК, в което се сочи, че ако в клауза на колективния трудов договор  е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган , а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по смисъла на чл. 333, ал.4 от КТ. С оглед на изложеното ,  следва , че и този довод на ищеца за незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед, е неоснователен.

            Несъстоятелен се явява и довода на ищеца за липса на реално съкращение в щата, тъй като не била премахната самата длъжност като функции, отговорности и задължения. Действително при съпоставката между представените по делото длъжностни характеристики за длъжността „ръководител постановъчна част“  и „заместник директор, театър“ се установява, че в длъжностните задължения на заместник директор са включени и задълженията по длъжностна характеристика за длъжността „ръководител постановъчна част“, но освен тези задължения „заместник директор театър“ изпълнява и задължения, които не се съдържат в длъжностната характеристика за длъжността „ ръководител постановъчна част“. Съгласно задължителната съдебна практика / Решение №184 от 02.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 803/2010г., IV г.о., ГК/ съкращаване в щата има както при намаляване бройките работници и служители, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Приема се, че съкращение в щата има когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Изрично е посочено, че се обхващат  и случаите, когато трудовите функции са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика. В настоящия казус са налице и двете предпоставки по цитираното решение, обуславящи извода за действително съкращение в щата – намален е щата при ответника с една бройка и липсва пълно съвпадение в същностните характеристики на длъжностите по новия щат и по стария щат.

            Неоснователен е и довода на ищеца, че преди съкращението ответникът бил длъжен да му предложи свободната към момента на уволнението длъжност „сценичен работник“. Такова задължение за работодателя не е предвидено по трудовото законодателство , а също така в този смисъл е и задължителната съдебна практика съгласно решение №299 от 25.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 2638/2013г. , III  г.о., ГК.

            С оглед на изложените съображения следва да се направи извод за липса на нарушения на трудовото законодателство при постановяване на процесната уволнителна заповед, поради което следва да се постанови решение, с което да се отхвърли иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна заповед №149/18.09.2015г. на директора на ТМЦ-Кърджали, като неоснователен и недоказан. При този изход на делото по отношение на главния иск, следва да се отхвърлят и акцесорните искове по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната му работа на длъжността „ръководител постановъчна част“ в ТМЦ-Кърджали и по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на сумата от 4 192.20 лева, като неоснователни.

            При този изход на предявените искове и съобразно чл. 359 от КТ държавни такси и разноски по делото не се дължат.

            Прочие, следва ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 380.00 лева.

            Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявените от Я.В.Г. с ЕГН ********** от *** със съдебен адрес:*** чрез адв.Д.Д. обективно съединени искове против Театрално-музикален център – Кърджали, *** с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнителна заповед №149/18.09.2015г. на директора на ТМЦ-Кърджали, за възстановяване на ищеца на предишната му работа на длъжността „ръководител постановъчна част“ в ТМЦ-Кърджали и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на сумата от 4 192.20 лева, като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА Я.В.Г. с ЕГН ********** от *** със съдебен адрес:*** чрез адв.Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ  на Театрално-музикален център – Кърджали, *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 380.00 лева.

            Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от датата, обявена в съдебно заседание за неговото постановяване.

 

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: