№ 749
гр. Русе, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520105273 по описа за 2023 година
Ищецът „БАНКА ДСК” АД-София, ЕИК ********* е предявил иск за
установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на
сключен договор за паричен заем.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че са в договорно
правоотношение с ответницата по договор за предоставен паричен банков кредит.
Твърди, че има неизпълнение на задължението по договора от страна на ответницата, в
резултата на което е формирано задължение в общ размер 4 260,38 лв., от които сумата
от 4 175,00 лв. - главница, сумата от 9,81 лева, представляваща договорна
(възнаградителна лихва) за период от 21.11.2022 г. до 28.02.2023 г. и сумата от 75,57
лева, представляваща законна лихва за период от 01.03.2023 г. до 24.04.2023 г. Изрично
посочва, че е настъпила и предсрочна изискуемост на кредита и банката ищец е
уведомила ответницата като длъжник за това обстоятелство с уведомление от
28.02.2023 г., получено лично от нея на 01.03.2023 г. Претендирали сумите по реда на
заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на РРС, но
по същото било подадено възражение от длъжника поради което били дадени указания
за установяване на задължението й по исков ред, което се претендира с иска по
настоящото производство. Ищецът претендира присъждане и на разноските по
настоящото дело.
Ответницата С. Й. Н. с ЕГН: ********** е подала писмен отговор, с
1
който оспорва иска. Прави се възражение за нищожност на договора поради
нарушение на ЗПК на осн. чл. 22 във вр. с чл.10, ал.1 от закона поради неспазване на
изискването за шрифт в договора и общите услови на ответника като счита, че това
изискване е следвало да се приложи и по отношение на уведомлението за предсрочна
изискуемост от 28.02.2023 г. Счита, че при евентуално уважаване на иска следва да се
приспаднат направени до момента плащания от нея.
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
Производството по е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“АД, с която
е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на
вземане спрямо ответницата, произтичащо от договор за паричен заем - кредит за
текущо потребление от 01.01.2020 г., сключен между ответницата и БАНКА ДСК АД,
по силата на който й е предоставен паричен заем. Договорът за заем е представен в
заверен препис по делото. По делото са представени доказателства за преустановяване
на плащанията от заемателя по договора след изтичане на гратисния период – до
м.октомври 2022 г. като е платена само една вноска главница в размер н 125 лв. на
24.10.2022 г. и още 200 лв. главница – на 13.04.2023 г., което е след обявяването на
кредита на предсрочно изискуем от банката. Това е станало с уведомление от
28.02.2023 г., получено лично от ответницата на 01.03.2023 г. По делото е приложен
препис от уведомлението, а също и от ОУ на ищеца. По отношение на възражението на
процесуалния представител на ответницата – адв. П., че изискването на чл.10, ал.1 от
ЗПК за минимален шрифт е относимо и към това уведомление, съдът счита същото за
неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба „Договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора“. Видно е че става въпрос за разпоредба с която се въвежда
санкция за неспазване на законово изискване, поради което същата не може да се
тълкува разширително. Изрично е посочено по отношение на кой документ/документи,
съставяни при сключване на договор за потребителски кредит, се прилага това
изискване – „Договорът за потребителски кредит…“ като уведомлението за
предсрочна изискуемост не е посочено в разпоредбата като документ за който има
такова изискване. Неоснователно е и възражението за нищожността на самия договор
за кредит поради противоречие с нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК. В настоящия случай
представените по делото Договор за кредит и ОУ към него не са сключени в
противоречие с цитираното законово изискване, което лесно и видимо се установява
при съпоставка с примерен образец от текстове с шрифт 11 и шрифт 12, отпечатани на
ползвания от съдията по делото лазерен принтер от документи, изготвени с
текстообработваща програма „Word“ от стандартния пакет на Майкрософт. С оглед на
това не са налице основание за приложение на нормата на чл. 23 ЗПК, съгласно която
2
който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита (главница), а искът следва да се
уважи изцяло. Не е налице и основание за приспадане на други плащания от
ответницата, т.к. още при подаването на заявлението по приложеното заповедно
производство ищецът е съобразил същите в размер на 325 лв. (вноска 125 лв. и вноска
200 лв.), при което остава остатък главница в размер на 4175 лв. По делото е
представено и извлечение от счетоводните книги на ищеца, което не е оспорено и
удостоверява вземанията му по пера и размери. С оглед на изложеното искът е доказан
и изцяло основателен, поради което следва да се уважи.
Разноските по настоящото дело и по заповедното производство следва да се
възложат в тежест на ответницата.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „БАНКА ДСК“АД-София, ЕИК
********* задължението на С. Й. Н. с ЕГН: ********** от гр.Русе за сумите в размер
на 4 175,00 лева - остатък от неизплатената главница по договор за кредит за текущо
потребление от 01.10.2020 г.; 9,81 лева - договорна (възнаградителна лихва) за период
от 21.11.2022 г. до 28.02.2023 г. и 75,57 лева - законна лихва за период от 01.03.2023 г.
до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 28.04.2023 г.
до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по приложеното ч.гр.дело №***/23 г. по описа на РРС .
ОСЪЖДА С. Й. Н. с ЕГН: ********** от гр.Русе да плати на „БАНКА
ДСК“АД-София, ЕИК ********* сумата в размер на 185,20 лв. – разноски по делото и
сумата в размер на 185,20 лв. – разноски по заповедното производство по ч.г.д.
№***/23 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3