О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260008/19.08.2020
18.08.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети август две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Р.Славов в. т. д. № 253
по
описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по
реда на чл. 267 ГПК, образувано по жалба на „ВГ-2“ ЕООД– гр. София, ЕИК *********, адв.Р.М. от АК –Видин срещу решение №964/05.11.2019г. по т.д. № 800/2018год. на ВОС, с
което съдът е:
Отхвърлил предявените
от ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********,
София, срещу ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, искове за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумите: 38 465.96 лева, дължима
/преференциална/ цена за произведена и доставена, но незаплатена в този размер
ел.енергия от собствения на ищеца ветрогенератор за месец октомври 2015г., по
фактура №84/31.10.2015г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД както и сумата
от 9 704.55 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение върху посочената главница, за периода от 30.11.2015г. до
датата на предявяване на иска на 30.05.2018г. ведно със законна лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението на
осн.чл.86 ЗЗД; Осъдил е ВГ - 2 ЕООД, ЕИК
*********, София, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна,
по предявени насрещни искове, СУМАТА от 46 192.38 лева с ДДС, представляващи
разлика между стойността на платена преференциална цена по т.8 от решение
Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за излишък на балансиращия пазар за
количеството произведено от ВГ-2 ЕООД ел.енергия от възобновяем източник
надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица инсталирана мощност, платена за месец
август 2015г. без основание ведно с обезщетение за забавено изпълнение в размер
на 11 614.63 лева, считано от 30.12.2015г. до предявяване на насрещния иск
на 21.06.2018г. както и законната лихва върху главницата, считано от предяване
на иска до окончателното изпълнение, на основание чл.55 ЗЗД като е отхвърлил
иска за разликата в претендираното обезщетение за забавено изпълнение за
разликата над 11 614.63 лева до 11 615.75 лева; Осъдил е ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София,
да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, по предявени
насрещни искове, СУМАТА от 166 596.10 лева с ДДС, представляващи разлика
между стойността на платена преференциална цена по т.8 от решение
Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за излишък на балансиращия пазар за
количеството произведено от ВГ-2 ЕООД ел.енергия от възобновяем източник
надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица инсталирана мощност, платено за месец
септември 2015г. без основание над дължимото ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на насрещния иск на 21.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и е
осъдил ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД,
ЕИК *********, Варна, сторените по делото разноски в общ размер от 15 495.43 лева, след извършено намаляване на
адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
Решението е постановено при участието на
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,
р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач
на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и
поради необоснованост.
Оспорва
се правилността на изводите на първоинстанционния съд за промяна механизма на
заплащане на производителите на ВяЕЦ с измененията на ЗЕВИ, като според съда
приложима е само цената по т.8 от Решение № Ц-10/2011год. на КЕВР. Сочи, че
преференциалните цени по т.8 и т.9 от Решение Ц-10/2011год. са останали
непроменени и следва да се прилагат така, както са се прилагали и преди
изменението на ЗЕВИ, като единствените промени, въведени с измененията, са
максималните количества на ел.енергията, които следва да бъдат изкупени по
преференциални цени. ` Оспорва изложеното в мотивите на съда, че становището на
ищеца е било, че ответникът е бил длъжен да изкупува цялото количество
произведена от ищеца ел. енергия по преференциални цени. Сочи, че ищеца нее правил подобни твърдения,
като неговото становище е било, че относно произведената ел.енергия следва да
се прилагат последователно преференциалните цени по т.8 и т.9 от Решение С-10,
като втората се прилага само за количествата ел.енергия, произведени преди
достигане на НСПЕ, заложено в т.8 от Решение СП-1. Това не означава че цялото
произведено количество следва да се изкупува по преференциални цени, за това и
не са имали такива претенции. Релевират се и съображения за неправилно приложение
на последиците от отмяната на Решение № СП–1/31.07.2015г. Сочи също, че
обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила:- Въпреки изричното искане на ищеца, съдът
неправомерно не е спрял производството по делото, до окончателното произнасяне
по жалбите срещу Решение СП-5/28.93.2019г., въпреки че същото е имало значение
за правилното решаване на спора между страните.
Изложени
са съображения, че съдът е следвало да
се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г.
на КЕВР, което не е сторено с обжалвания акт. В жалбата се твърди, че решението
е и необосновано-понеже съдът не е разгледал всички изложени от ищеца
аргументи, не е преценил в цялост фактическата обстановка по делото и не е взел
предвид всички релевантни обстоятелства. Тъй като основателността на насрещните
искове почива на същия правен спор с основателността на предявените от ищеца
искове, то по изложеените аргументисъщите следва да бъдат отхвърлени.
Искането
към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете и
отхвърляне на насрещните искове. Претендира се и присъждане на съдебно-
деловодни разноски за двете инстанции. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е процесуално допустима.
Същата отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което следва да бъде
разгледана.
От
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна е постъпила и частна жалба срещу постановеното по реда
на чл.248 ГПК Решение №50 от 16.01.2020год., с което е изменено постановеното
решение по делото, като се увеличават същите от общо 15 495,43лв. на
17 709,95лв., от които адв. възнаграждение в размер на 8 218лв.
Изложени са съображения за неправилност на решението, като се твърди, че съдът
е определил адвокатското възнаграждение
под минималния размер определен с Наредба № 1/2004год. и се иска неговата
отмяна. Счита и излага съображения, че дължимите разноски следва да са в общ размер на
19 883,95лв. и за това иска присъждане на разноски до посочения размер.
Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна представя отговор по реда
и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. А. Т. от САК, в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения. Претендират
се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.
С писмен отговор третото лице-помагач на страната на
ответника „НЕК“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на жалбата, по
изложени съображения.
Предвид
изложеното съдът намира, че производството следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане въззивна жалба на „ВГ-2“ ЕООД– гр. София,
ЕИК *********, адв.Р.М. от АК –Видин срещу решение №964/05.11.2019г. по т.д. № 800/2018год.
по описа на Варненски окръжен съд.
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.09.2020г. от 14. 10
часа, за която дата и час да се призоват
страните.
На
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.