Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 27.02.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и шести януари през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№2514 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен иск с
правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата Й.К. посочва, че с ответника Т.С.
през 2005г. закупили при равни идеални части жилище в гр.****. Сочи, че плащането
на цената на имота е извършено от купувачите с кредит, изтеглен за целта по
договор от 09.09.2005г, сключен с "Б***К"ЕАД. Ищцата
твърди, че погасяването на кредита било извършвано от нея изцяло за периода от
датата на сключване на договора до 10.12.2012г, като сочи, че на тази дата
между "*****" АД гр.София като кредитор и ищцата и ответника
като кредитополучатели бил сключен договор за рефинансиране на жилищен кредит
по програма "премия", като договорът за кредит за покупка на недвижим
имот от 09.09.2005г. бил погасен окончателно и предсрочно. Ищцата заявява, че
във връзка с предсрочното погасяване е направила дължими вноски за такси за
предсрочно погасяване, нотариални такси, такси за заличаване на ипотека и др.,
с които изцяло приключила отношенията си с "Банка ДСК" по сключения с
нея договор за кредит, който към дата 20.12.2012г. бил окончателно погасен от
длъжниците. Ищцата излага твърдения, че към 20.12.2012г
кредитополучателите-солидарни длъжници погасили общо по кредита сумата
41600лв., от които 30 600лв. са внесени от ищцата и 11 000лв.-сума внесена
поравно от ищцата и от ответника, посредством рефинансираща еднократна вноска.
Отправя искане до съда ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 15
300лв., която претендира като надвнесено над нейната част задължение по договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 09.09.2005г., за което страните са
отговаряли солидарно, погасено окончателно на 20.12.2012г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в които
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по съображения изложени в
отговора. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като се позовава на
чл.111 б."в" от ЗЗД. Заявява, че за част от месечните вноски
вземането е погасено по давност и при прилагане на общата пет годишна давност.
На следващо място счита исковата претенция за неоснователна, като излага
твърдения, че вноските по кредита не са погасявани само от ищцата, а и от
ответника, като заявява, че страните са живели в едно домакинство и са
споделяли всички задължения, вкл. и кредитните. Оспорва твърденията на ищцата,
че е направила вноски за такси за предсрочно погасяване по кредита. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С договор за покупка на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №1294,
т.VІІ, н.д.№1000/09.09.2005г., ищцата и ответника са закупили следния недвижим
имот, находящ се в гр.*********, а именно апартамент №*, на трети жилищен етаж, в
жилищна сграда-блок №**, вх."А", със застроена площ от 76,50 кв.м, заедно с прилежащото
му избено помещение №7, със застроена площ от 6,62 кв.м, при граници описани в
нотариалния акт.
Стойността на имота купувачите заплатили чрез изтеглен кредит от "Б***"ЕАД , по договор, сключен
на 09.09.2005г.
Видно от представения по делото договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 09.09.2005г кредиторът "Банка ***" ЕАД отпуска на
кредитополучателите- ищцата Й.К. и ответника Т.С., кредит в размер на 27 000лв.
за покупка на горепосочения апартамент. В договора е посочено, че срокът на издължаване на
кредита е 120 месеца, считано от датата
на усвояването му, като кредитът се издължава на равни месечни вноски,
включващи дължимите месечни плащания за лихва и главница, отразени в
индивидуален погасителен план, неразделна част от договора. В договора е посочено, че кредитът се отчита
по индивидуална заемна сметка № 10693882.
Видно от представеното по делото банково извлечение титуляр на посочената
сметка е ищцата Й.Г.К..
На 10.12.2012г. ищцата и ответника в
качеството кредитополучатели сключили с "Ю*******" АД в качеството кредитор,
договор за рефинансиране на жилищен кредит по програма "премия", по
силата на който Банката предоставя на кредитополучателите кредит в размер на
117 300лв. за рефинансиране на ипотечен кредит в Банка "***"АД и на два ипотечни
кредита в "Банка ***" ЕАД. В договора е посочено, че кредитополучателят дава съгласие Банката служебно да преведе сумата 11 000лв.
по сметка на Й.К. в "Банка ДСК" ЕАД с цел пълно предсрочно погасяване
на ипотечен кредит за покупка от 09.09.2005г.
От заключението на допусната по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задължението по договор
за кредит за покупка на недвижим имот от
09.09.2005г сключен с "Банка ***" ЕАД е погасено изцяло на 17.12.2012г. Общият
размер на платените по кредита суми е 41 144,17лв. в т.ч. редовни месечни
погасителни вноски по кредита в размер на 30 352,71лв., предсрочно платена
погасителна вноска в размер на 10 329,34лв., платена такса предсрочно
погасяване в размер на 309,14лв., платени такси за заличаване на ипотека в
размер на 152,98лв. В заключението е посочено, че по разплащателна сметка
№10693938, обслужваща кредита като вносител на парични средства е отразено
лицето Й.Г.К., като се установяват постъпления и от други лица, описани в
констативно-съобразителната част на заключението. Вещото лице е посочило, че
ответникът Т.С.С. не е отразен като вносител на парични средства по
разплащателната сметка, обслужваща кредита от 09.09.2005г. В съдебно заседание
вещото лице поясни, че по разплащателната сметка, обслужваща кредита са
постъпвали суми внесени от ищцата Й.К. и от други лица, като вещото лице е
приело, че тези суми постъпили по сметката на К. са касаели нейни доходи, които
получава от трети лица и които са служили също за погасяване на кредита. По
отношение таксите за предсрочно погасяване и за заличаване на ипотеката вещото
лице заяви, че е възможно тези такси да са заплатени от постъпилата част във
връзка с рефинансиране на кредита.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Посочената разпоредба е израз на правилото, че солидарността е уговорена само в интерес на кредитора, докато във вътрешните отношения солидарните длъжници отговарят по равно за това, което е платено на кредитора.
За да бъде уважен регресния иск по чл.127, ал.2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници.
В конкретния случай по делото безспорно се установи, че ищцата и ответника са сключили с "Банка ***"ЕАД договор за кредит за покупка на недвижим имот от 09.09.2005г., по който договор двамата са кредитополучатели. В договора за кредит е посочено, че страните се договарят, че вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите е неделимо съгласно чл.128 от ЗЗД и може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите. Безспорно е, че ищцата и ответника като кредитополучатели се явяват и солидарни длъжници спрямо кредитора, като кредитора може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Солидарният съдлъжник, който е заплатил целия дълг, има личен обратен иск срещу останалите съдлъжници, съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД, за да получи онова, което е платил над частта си. Според алинея първа на посочената норма, платеното на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им. В случая, не се установява, а и няма наведени твърдения, за друга уговорка между страните по разпределението на дълга, различна от предвидената в закона. От това следва, че страните отговарят по равно за дълга.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установи, че процесния кредит от 09.09.2005г., сключен за срок от 10 години/120 месеца/ е изцяло предсрочно погасен на 17.12.2012г. Установи се, че общия размер на платените по кредита суми възлиза на 41 144,17лв. Тази сума включва редовни месечни погасителни вноски в общ размер 30 352,71лв., предсрочно платена погасителна вноска в размер на 10 329,34лв. и такси за предсрочно погасяване и за заличаване на ипотеката.
От писмените доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че вноските по кредита са погасявани чрез разплащателна сметка, която е с титуляр ищцата Й.К., по която сметка плащания са извършени от лицето Й.К.. Вещото лице е установило, че по сметката на ищцата са постъпвали суми и от други лица, сред които обаче не е ответника. Ответникът не ангажира доказателства, че той е извършил плащане на вноски по процесния кредит, като следва да се отбележи, че не е спорно, че сумата, с която е направена последната погасителна вноска, с която кредита е бил предсрочно погасен на 17.12.2012г. представлява сума от друг кредит по договор от 10.12.2012г., кредитополучатели по който са също ищцата и ответника и с който кредит е рефинансиран процесния кредит в "Банка ***", поради което твърденията на ищеца са, че тази сума в размер на 11 000лв. е поета от двамата кредитополучатели. Относно заплащане на останалите редовни месечни погасителни вноски ответникът не ангажира допустими доказателства, с които да установи, че е направил плащане на суми по кредита или че тези плащания са с негови средства. Ирелевантно за спора е, че по време на погасяване на кредита страните са живеели в общо домакинство. Факта на съвместно съжителство на ищцата и ответника без сключен граждански брак не е спорен, но при лицата, които живеят съвместно без да са сключили граждански брак доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално, в какъвто смисъл е и константата съдебна практика. В отношенията между съжителстващи лица не намират приложение разместващите доказателствената тежест презумпции, касаещи регламентацията на имуществените отношения между съпрузи и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е със средства, които са собственост на извършилия това действие. Събраните по делото доказателства сочат, че ответникът не е направил плащане по процесния кредит при погасяване на редовните месечни вноски. Установи се, че ищцата като кредитополучател е погасила редовни месечни вноски в размер на 30 352,71лв. По отношение на таксите за предсрочно погасяване на кредита и такса за заличаване на ипотеката, видно от казаното от вещото лице е възможно сумите за тези такси да са част от сумата, с която е рефинансиран процесния кредит и не може да се направи безспорен извод, че същите са заплатени изцяло със средства на ищцата, без участие на ответника, поради което съдът намира, че тези такси не следва да бъдат включени към общата сума представляваща погасено от ищцата задължение по кредита. Съгласно заключението сумата, която е платена изцяло от ищцата по редовните месечни вноски по кредита е в размер на 30 352,71лв. Страните отговарят поравно за дълга и след като тази сума, представляваща редовни погасителни вноски е изцяло платена от ищцата, то ответника й дължи половината от изпълненото задължение, което възлиза на сумата 15 176,35лв.
Направено е възражение от ответника за погасяване на вземането на ищцата по давност, което възражение е своевременно релевирано и следва да бъде разгледано. Погасителната давност като институт на правото представлява юридически факт, пораждащ за задълженото лице потестативното право да се позове на нея и да откаже изпълнение. Фактическият състав е изпълнен, когато изтече предвиденият в закона срок и при позоваването й чрез възражение. В случая, възражение е налице, поради което следва да се прецени дали предвиденият в закона срок е изтекъл. Ответникът се позовава на специалната давност по чл.111, б.”в” ЗЗД. Страните по делото са имали общо солидарно задължение към кредитора им Банка ДСК АД, разделено на анюитетни вноски с определен размер и падеж на всяка от тях. В аспекта на отношенията длъжници-кредитор и с оглед уговорения начин на погасяване, задължението към банката-кредитор може да се определи като задължение за периодично плащане, тъй като са налице периодични повтарящи се еднородни задължения през определен период от време съгласно погасителния план. Не така обаче стои въпросът във вътрешните отношения между солидарните съдлъжници. Вземането на ищеца има своето основание в чл.127, ал.2 ЗЗД и то е изискуемо от момента, в който длъжникът изпълни цялото задължение. Съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗД солидарния длъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата се част от това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването./Решение №211 от 23.07.2012г на ВКС по гр.д.№177/2011г,ІV г.о, ГК/, като от този момент започва да тече погасителната давност за вземането му към съдлъжника, която в случая е общата петгодишна давност. Задължението е изпълнено изцяло на 17.12.2012г., като последната погасителна вноска направена от ищцата е на 09.12.2012г., а искът е предявен в рамките на срока по чл.110 ЗЗД /исковата молба е подадена на 29.09.2016г./, поради което възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира, че искът е основателен и доказан в размер на 15 176,35лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 15 300лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.
С оглед основателност на иска за главница за сумата 15 176,35лв., основателна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата е претендирала
разноски и с оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да й
се присъдят направените в настоящото производство разноски за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение за един адвокат в общ размер
на 1777,51лв., изчислени съразмерно на уважената част на исковата претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.С.С. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Г.К. с ЕГН **********, с адрес гр.******* сумата от 15 176,35лв. /петнадесет хиляди сто седемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща половината от общия размер на редовни месечни погасителни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 09.09.2005г, сключен с "Банка ***" ЕАД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба/29.09.2016г./ до окончателното изплащане, както и сумата 1777,51лв./хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковата претенция, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 15 176,35лв. до пълния претендиран размер от 15 300лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: