Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............/……………. 2023 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, двадесет и четвърти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1835/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 вр. чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е след обезсилване с Решение № 9135/11.08.2021 г. на Върховния административен съд /ВАС/ на Република България, постановено по адм. дело № 9861/2020 г., на Решение № 874/08.07.2020 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 60/2020 г., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна.
Съгласно исковата молба, уточняващите молби и съобразявайки определение № 8941/13.10.2022 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 3041/2022 г., с което са отменени определение № 21/06.01.2022 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1835/2021 г., с което е прекратено производството по делото, и определение № 309/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1835/2021 г., с което е допълнено определение № 21/06.01.2022 г. по същото дело в частта относно разноските, предмет на делото е исковата молба на А.И.З., Т.Д.С., С.Д.Б., с която е предявен иск срещу Община Варна за присъждане на обезщетение в размер на 57250 лева за причинени имуществени вреди, търпени в периода 02.04.1998 г. – 28.12.2016 г., вследствие на завладяване от Община Варна на 301 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2575.*** по КККР на гр. Варна, собственост на ищците, за изпълнение на обществено мероприятие, без да е проведено отчуждително производство по Закона за общинската собственост.
В исковата молба и в допълнително депозираните по делото уточняващи молби се сочи, че незаконосъобразните фактически действия от страна на служителите на Община Варна се изразяват в реализирането на предвидената съгласно Заповед № 64/22.04.1998 г. на Кмета на Община Варна улица, завземайки 301 кв.м. от притежавания от ищците поземлен имот с идентификатор № *********без да е проведено отчуждително производство за тези 301 кв.м. и без да е изплатено дължимото на ищците обезщетение във връзка с отчуждаването. Същите представляват полагане на подземни комуникации, монтиране на ел. табла и др., в нарушение на § 22, ал. 1, т. 1, буква „в“ от ЗР на ЗУТ – преди регулацията да е приложена. Твърди се, че бездействието се изразява в неизвършване на процедурата по принудително отчуждаване по ЗОС преди реализирането на предвидената съгласно Заповед № 64/22.04.1998 г. второстепенна улица, като по този начин ищците са лишени от възможността да ползват имота си по предназначение, доколкото същият не е отчужден. Претендира се обезщетение за претърпени вследствие на незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица при Община Варна имуществени вреди в размер на 57250 лева за периода от 22.04.1998 г. – датата на издаване на Заповед № 64/22.04.1998 г. на Кмета на Община Варна, до 28.12.2016 г. – датата на подаване на исковата молба.
В съдебно заседание и в депозирани писмени бележки исковата молба се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие. Сочи се, че причинените на ищците неимуществени вреди са в резултат на неоснователни действия и бездействия на длъжностни лица при Община Варна, Директор на Дирекция „ОСИСД“, изразяващи се в отказ да бъде отчужден процесният имот и да бъде заплатено дължимото обезщетение, както и от Кмета на Община Варна, за това, че през 2007 г. е прокарал второстепенна улица през имота и е изградил техническата инфраструктура, вкл. канализация. Аргументира се, че от приетата по делото СТЕ се установява, че процесните 301 кв.м. действително се ползват за улица, че трасето на предвидената по план улица между кв. 2 и кв. 61 по плана на гр. Варна, кв. Виница, е реализирано на място и представлява път без изпълнена трайна настилка, но с изпълнени подземни комуникации – видими на терен канализационни шахти и ел. табла на границата на поземлените имоти към улицата. Отправя се искане за осъждане на Община Варна да заплати на ищците претендираната сума в размер на 57250 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна – Община Варна, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор, оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Счита, че не е налице незаконна дейност, чийто характер е административноправен. Оспорва твърдението в исковата молба, че улицата е прокарана на място от Община Варна. Изтъква, че не са ангажирани доказателства, че улицата е завладяна от Община Варна, тъй като дори да съществуват водопроводни отклонения, това обстоятелство не обосновава категоричен извод, че улицата е прокарана и мероприятието е изпълнено от ответника. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното в исковата молба бездействие и настъпилия вредоносен резултат, както и че вредата не е пряка и непосредствена последица от бездействието на длъжностни лица при Община Варна. В условие на евентуалност моли за намаляване на размера на претендираното обезщетение. Аргументира, че присъждане на сума, представляваща пазарната стойност на имота, е несправедливо и би довело до неоснователно обогатяване на ищците при последващо отчуждаване, като счита за справедливо, при положение, че съдът приеме, че се дължи обезщетение, същото да е в размер на стойността за ползване на имота и то в случай, че се установи такова. Отправя искане за отхвърляне на исковата молба, а в отношение на евентуалност – за значително намаляване на обезщетението. Възразява срещу размера на претендирания адвокатски хонорар. Претендира присъждане на юрисокнсултско възнаграждение в полза на Община Варна съгласно представен списък на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на исковата претенция и пледира за нейното отхвърляне. Счита, че не е доказано наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни действия или бездействия на ответника. Посочва, че не са налице доказателства Община Варна да е провеждала на място процедура по прокарване на улица, както и че няма императивна разпоредба, която да задължава общинската администрация да проведе отчуждителна процедура.
Съобразявайки събраните по делото доказателствата, доводите и становищата на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
С решение № 1307 от 03.01.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Варна /л. 7-8 от адм. дело № 3391/2016 г. по описа на Административен съд – Варна/ се възстановява правото на собственост на наследниците на И Г Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следния недвижим имот: нива от 1.020 дка., находяща се в строителните граници на Виница, в местност „Кору тарла“, като възстановената част от имота с площ от 1.020 дка., представлява части от УПИ VІІ-961, 976, кв. 2 – 155 кв.м., УПИ VІ – 100 кв.м., УПИ V, кв. 2 – 35 кв.м., и УПИ ХХV-994, кв. 61 – 60 кв.м., и улична регулация с площ от 670 кв.м.
С протокол за въвод във владение № 2/30.01.2006 г. /л. 11 от адм. дело № 3391/2016 г. по описа на Административен съд – Варна/, съставен от представител на Община Варна, наследниците на И Г Д. са въведени във владение на имота, възстановен с решение № 1307 от 03.01.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Варна с изрично уточняване, че имотът с площ от 1020 кв.м представлява две части, и протоколът за въвод се издава само за I част с площ от 960 кв.м., от които 155 кв.м. попадат в УПИ VII-961, 976, кв. 2, 100 кв.м. попадат в УПИ VI, кв. 2, 35 кв.м. попадат в УПИ V, кв. 2 и 670 кв.м. попадат в улична регулация.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 1392/23.03.2016 г., издадено от Район „Приморски“ при Община Варна /л. 13 от адм. дело № 3391/2016 г. по описа на Административен съд – Варна/, ищците А.И.З., Т.Д.С. и С.Д.Б. са единствени наследници на И Г Я , починал на 13.11.1985 година.
С декларация от 03.11.2016 г. /л. 14 от адм. дело № 3391/2016 г. по описа на Административен съд – Варна/ С.Д.Б. декларира, че имената И Г Я и И Г Д. са имената на едно и също лице – неговия дядо, като имената на неговия баща са Г Д. Я .
Със Заповед № 64/22.04.1998 г. на Община Варна е одобрено частично изменение на регулационния план /ЧИРП/ в кв. 2 и кв. 61 по плана на кв. Виница, с което 670 кв.м. от възстановения имот с решение № 1307 от 03.01.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Варна са отредени за „улица“. Отредената част представлява поземлен имот с идентификатор № 10135.2575.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменени със Заповед № КД-14-03-1415/18.10.2010 г. на Началника на СГКК – Варна, с площ от 653 кв.м., с начин на трайно ползване – за второстепенна улица, при съседи: 10135.2022.11; 10135.2922.12; 10135.2023.3; 10135.2575.1366; 10135.2575.1796; 10135.2575.1559 /вж. приложената на л. 12 от адм. дело № 3391/2016 г. по описа на Административен съд – Варна скица на поземлен имот № 9508/18.04.2011 г./.
Със Заповед № 1849 от 05.06.2007 г. на Кмета на Община Варна /л. 15 от адм. дело № 3391/2016 г. по описа на Административен съд – Варна/ се отчуждава част от ПИ № 976 по плана на кв. Виница, гр. Варна, представляваща част от дворно място с площ от 297 кв.м. – цялото с площ от 1020 кв.м. Посочено е, че отчуждаването се извършва съобразно влезлия в сила ПУП /ЗРП/, одобрен със Заповед № Р-64 от 22.04.1998 г. на Кмета на Община Варна, като върху горепосочения имот е предвидено изграждане на улица от о.т.319 до о.т.52 между кв.2 и кв.61 в кв. „Виница“ – публична общинска собственост.
ПИ № 976 по плана на кв. Виница, гр. Варна е идентичен на ПИ с идентификатор № 10135.2575.*** по кадастралната карта на Район „Приморски“, Община Варна.
С писмо на Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“ при Община Варна изх. № АГУП14600993ПР-005ВН от 06.06.2014 г. /л. 85 от адм. дело № 3391/2016 г. по описа на Административен съд – Варна/ по заявление на ищците същите са уведомени, че комисията по чл. 210 от ЗУТ „…. определя размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи ….“ и няма правомощия да взема решения за откриване на процедура по принудително отчуждаване на имоти – частна собственост. Посочено е, че изграждането на улици е въпрос на приоритети и бюджетно обезпечаване, а определяне на обектите от първостепенно значение и бюджетът на Община Варна се разглеждат и одобряват от Общински съвет – Варна.
С писмо на Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“ при Община Варна изх. № АГУП14600993ПР-013ВН от 09.04.2015 г. /л. 16 и л. 77 от адм. дело № 3391/2016 г. по описа на Административен съд – Варна/ по заявление на ищците е отговорено, че частта от ПИ с идентификатор № *********попадаща в улична регулация от о.т.319 до о.т.53, е с площ от 601 кв.м. /посочена от Дирекция АГУП/, от които 297 кв.м. са общинска собственост, съгласно предходна заповед, като за отчуждаване при евентуално откриване на нова процедура остават 304 кв.м., както и че изграждането на обект публична общинска собственост от о.т.319 до о.т.53 по плана на кв. Виница не е включено в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост, 2015, приета в решение № 10/37/ от 19.12.2014 г. на Общински съвет – Варна, тъй като не е обект от първостепенно значение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и няма условия за откриване на нова процедура по принудително отчуждаване по ЗОС.
При първото разглеждане на делото от Административен съд – Варна е допусната и изслушана комбинирана съдебно техническа и оценителна експертиза /СТОЕ/ /л. 65-75 от адм. дело № 3391/2016 г. по описа на Административен съд – Варна/. Вещото лице Д П. дава заключение, че при извършен оглед на място е установено, че трасето на улицата между кв. 2 и кв. 61 по плана на гр. Варна, кв. Виница е реализирано на място и представлява път без изпълнена трайна настилка. Изпълнени са подземни комуникации – видими на терен канализационни шахти и ел. табла, монтирани на границата на поземлените имоти към улицата. Улицата е с административен адрес „Св. Мина“. Експертът е констатирал, че няма съвпадение на контура на ПИ № *********отразен в КК по въвода във владение, с действащата регулация. ПИ № 10135.2575.*** по КК е с площ от 653 кв.м., като в границите му попадат 601 кв.м. от улицата по одобрената улична регулация, от които през 2007 г. са отчуждени 297 кв.м, остават неотчуждени 301 кв.м. Вещото лице е изчислило стойността на частта от ПИ 10135.2575.*** с площ от 301 кв.м., попадащи в улична регулация, определена по метода на инвестиционната стойност, в размер на 57250 лева.
По делото са събрани гласни доказателства. Разпитан е свидетелят Д Б М , който дава показания, че през есента на 2007 г. е имал намерение да закупи имота на ищците, като заедно с ищеца С.Б. са отишли до имота и са установили, че в него има работници, които изравняват и очакъляват пътя. Сочи, че същите са казали на ищеца, че имат разрешение от общината. Заявява, че при следващо посещение на имота са констатирали наличие на прекарани комуникации в него, като не знае точно кой ги е прокарал, но мисли, че са от Енергото и ВиК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция е допустима като изхождаща от надлежни страни – лица с правен интерес от предявяване на претенциите за обезвреда. Същата касае твърдения за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на Община Варна, довели до имуществени вреди за ищците.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По аргумент от чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Под „преки вреди“ се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. „Непосредствени“ са вредите, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Отговорността не се презюмира от закона и е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; 2. настъпила вреда; 3. причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на обезщетението. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.
В случая ищците твърдят, че са претърпели имуществени вреди в резултат на завземане на част от имота им от Община Варна за изграждане на улица, без да е проведено отчуждително производство и без да е определено и изплатено парично обезщетение.
Отчуждаването на имоти за нуждите на общината и определянето на размера на следващото се обезщетение се извършва по реда на АПК, съгласно глава ХVІІ от ЗУТ. Според чл. 205 от ЗУТ въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти – собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за обекти – публична собственост на държавата и общините, изчерпателно изброени в т. 1-6. Нормата на чл. 206 от ЗУТ сочи, че за изграждане на обектите по чл. 205 се отчуждават недвижими имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи, както и съобразно изискванията за сигурност и безопасност. Съгласно чл. 21 от ЗОС имоти – собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
Посочените норми разписват специална процедура за изграждане на обекти – публична собственост на държавата и общините, за която цел се допуска принудително отчуждаване на имоти – собственост на физически или на юридически лица, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Последното се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ.
Между страните по делото не се спори, че в случая е налице влязла в сила заповед за одобряване на частично изменение на регулационния план в кв. 2 и кв. 61 по плана на кв. Виница, с която част от възстановения на ищците имот е отреден за улица. При това положение защитата следва да се осъществи срещу издадени административни актове в производство по отчуждаване и обезщетяване, а не срещу фактически действия или бездействия. Липсата на заповед за определяне на обезщетение на имота представлява неиздаване на правен акт, което сочи административно правоотношение извън хипотезата на чл. 256 от АПК – фактически действия или бездействия, каквито неоснователно се претендират в исковата молба. Ситуирането на уличната регулация чрез приемане/изменение на регулационен план по ЗУТ и процедурата по обезщетяване по ЗОС представляват административни производства, осъществявани чрез издаване на административни актове, които подлежат на оспорване. В производство по чл. 210 от ЗУТ следва да се установи имат ли ищците право на обезщетение и какъв е неговият размер. Наличието на специален законов ред за обезщетение /по чл. 21 и следващите от ЗОС/ изключва общия ред по ЗОДОВ. Това следва пряко от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно която когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
Твърдяното завземане на част от имота не променя горните изводи. С изграждането на улица се извършват действия, които лишават собствениците от упражняване на правомощието да ползват части от имотите си, като елемент от състава на вещното право на собственост. С исковата молба се претендира обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, представляващо стойността на принудително отчуждаване на имот – частна собственост. Редът за защита по ЗОДОВ не е в състояние да замести производството по принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди по реда на Глава трета от ЗОС. В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение № 6899 от 02.06.2017 г. по адм. дело № 8094/2016 г., решение № 2008 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 13253/2013 г., решение № 15926 от 13.12.2012 г. по адм. дело № 3395/2012 година.
По делото не се установи също така, че твърдяното завладяване на имота и изграждане на улица в него е извършено от Община Варна. Между страните по делото не се спори и от събраните по делото доказателства /заключението на комбинираната СТОЕ и показанията на свидетеля М / се установява, че върху част от притежавания от ищците имот е изградена улица без изпълнена трайна настилка, но с изпълнени подземни комуникации – видими на терен канализационни шахти и ел. табла, монтирани на границата на поземлените имоти към улицата. Не се установи обаче, че улицата е реализирана от кмета или от други длъжностни лица от Община Варна, каквито са твърденията на ищците. От последните, които носят доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, което изрично им е указано с определение № 3048/24.10.2022 г. за насрочване на делото, не са ангажирани доказателства в тази насока. Събраните по делото гласни доказателства не допринасят за изясняване на този релевантен факт от предмета на доказване. Свидетелят М заявява единствено, че е възприел изграждането на улицата, но не и от кого е изградена същата, още по-малко, че това е извършено от служители на Община Варна. Твърдението, че при запитване от страна на ищеца Б. строителните работници са отговорили, че имат разрешение от общината не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Дори да се приеме, че е налице разрешение, това обстоятелство не води автоматично до извод, че дейността се извършва от името и за сметка на Община Варна. Напротив, изказаното в показанията на този свидетел предположение, че комуникациите в имота на ищците са прекарани от електроразпределително дружество и от ВиК, сочи точно на обратния извод – че не Община Варна е изградила въпросната улица.
Обстоятелството, че действията по реализирането на улицата не са осъществени от служители на Община Варна, се установява и от приложените по делото писма от Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“ при Община Варна от 06.06.2014 г. и от 09.04.2015 г., с които ищците са уведомени, че изграждането на улици е въпрос на приоритети и бюджетно обезпечаване, който е от компетентността на Общински съвет – Варна, както и че изграждането на обект публична общинска собственост от о.т.319 до о.т.53 по плана на кв. Виница не е приоритетно, тъй като не представлява обект от първостепенно значение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗОС и няма условия за откриване на нова процедура по принудително отчуждаване.
Доколкото според твърденията на ищците, които са собственици на имота от 2006 г. /вж. решение № 1307 от 03.01.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Варна и протокол за въвод във владение № 2/30.01.2006 г., съставен от представител на Община Варна/, улицата е реализирана през 2007 г., исковата претенция в частта относно претендирания период от 02.04.1998 г. до 2007 г. е неоснователна, освен поради гореизложените съображения, и поради липса на твърдяното завладяване на имота в този период.
Предвид гореизложеното не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица на Община Варна.
Недоказано е и претърпяването на вреди от ищците, както и техният размер. Обезщетяването на собствениците при отчуждаване на част от недвижим имот е еквивалентно на тяхната собственост. В това административно производство се определя и заплаща равностойно парично обезщетение за отчуждената част от съответния имот съобразно актуалните пазарни цени – 22, ал. 5 от ЗОС. До заплащането на предвиденото обезщетение общината не придобива право на собственост върху имота – аргумент от чл. 29 от ЗОС. В случая предвид липсата на проведена процедура по ЗОС ищците не са загубили правото на собственост върху процесната част на притежавания от тях недвижим имот, поради което претенцията за обезщетение в размер на неговата стойност е необоснована. Твърдяното увреждане не е равнозначно на цената, платима при прехвърлянето на правото на собственост. Ето защо размерът на твърдените неимуществени вреди не може да се определи съобразно изготвената СТОЕ, която е изчислила пазарната стойност на отчуждената част от имота.
Не е налице и причинна връзка между незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служители на общинската администрация и претендираните в исковата молба неимуществени вреди.
Недоказването на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността на Община Варна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обосновава извод за неоснователност на исковата претенция.
При този изход на правния спор искането на ищците за присъждане на разноски е неоснователно. Предвид направеното своевременно искане в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски съгласно представен списък /л. 56 от делото/ в общ размер на 462,50 лева, в т.ч. 450 лева – юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото във всички съдебни инстанции, и 12,50 лева – заплатена държавна такса за касационно обжалване /л. 21 от адм. дело № 9861/2020 г. по описа н ВАС/.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.З., ЕГН **********,***, Т.Д.С., ЕГН **********,***, и С.Д.Б., ЕГН **********,*** за присъждане на обезщетение в размер на 57250 лева за причинени имуществени вреди, търпени в периода 02.04.1998 г. – 28.12.2016 г., вследствие на завладяване от Община Варна на 301 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2575.*** по КККР на гр. Варна, собственост на ищците, за изпълнение на обществено мероприятие, без да е проведено отчуждително производство по Закона за общинската собственост.
ОСЪЖДА А.И.З.,
ЕГН **********,***, Т.Д.С., ЕГН **********,***, и С.Д.Б., ЕГН **********,***,
солидарно да заплатят в полза на Община Варна сумата от 462,50 лева
/четиристотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: