Р Е
Ш Е Н
И Е
1468/18.7.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.07.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 1922 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „М.2" ЕООД, представлявано от управителя
против наказателно постановление № 426442-F473763/05.04.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ на ТД на НАП-Варна, с което на търговеца е
наложена имуществена санкция в размер на 650 лв. на основание чл.185
ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25 ал.1
вр. чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, която сочи, че същото е издадено при
съществено нарушение на производствените правила, в противоречие с релевантните
материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. С жалбата
се оспорва и обективното наличие на нарушение.
Въззивното дружество в
съдебно заседание не се представлява от процесуален представител, депозирало е
писмено становище по делото.
Въззиваемата страна – ТД на НАП-Варна, чрез своя процесуален
представител изразява становище за неоснователност на жалбата, а НП счита за
законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди изцяло като такова.
Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 15.02.2019г.
била извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ПР на ЗДДС
- аптека,
находящ се в гр. Варна, стопанисван от въззивното дружество. Повод за
проверката бил постъпил сигнал, съгласно който на 27.12.2018г. в 17:16ч. е
извършена плащане чрез посттерминал, на обща стойност 19.90лв. За извършената
продажба на клиента не е бил издаден
фискален бон от наличните в обекта ФУ /фискални устройства/. Проверяващите извършили
проверка на дневните финансови отчети на въз.дружество за 27.12.2018г., била
извършена и проверка на дневните издадени сторно бележки и касови бележки, като
било установено, че не са били издавани такива. Извършена била проверка на
електроните ленти на трите фискални устройства, находящи се в аптеката за
същата дата, като било установено, че не фигурира издаден касов бон за сумата
от 19.90лв. Фискалните устройства са били регистрирани и въведени в
експлоатация в обекта по надлежния ред.
Въз основа на това АНО приел, че въззивното
дружество, като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
не е изпълнило задължението си да регистрира и отчете извършената на 27.12.2018г.
в 217.16ч. покупка на обща стойност 19.90лв. в търговския обект чрез издаване
на фискална касова бележка от въведените в експлоатация в обекта Фискални
устройства.
При установените факти наказващия орган приел, че въззивното дружество е
извършило нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006год. на
МФ, тъй като не било издало касов бон. Същото
било извършено за първи път.
За горното нарушение на жалбоподателя
е съставен АУАН, предявен и връчен на надлежно упълномощено лице на
същата дата. Срещу същия не било депозирано възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Поради това АНО издадал обжалваното наказателно постановление, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 650лв. на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Към делото са приложени като доказателства пълномощно, разписка за
връчено НП, протокол за извършена проверка, Заповед и др.
По делото са разпитани св.Т. и Д., които
в показанията сочи, че повод получен сигнал в НАП е извършили проверка на
въззивното дружество. В сигнала е било посочено, че в е било извършено плащане
чрез постерминал без да е бил
предоставен касов бон. При проверка било установено, че няма отразено във
фискалните устройства на дружеството такава покупка.
По
искане на страните в съдебно заседание бе разпитан и подалият сигнала до НАП
Варна свид.П., подател на сигнала. Същият потвърди, че е посетил аптеката
стопанисвана от въззивното дружество и е извършил покупка на консумативи за
себе си, като не му е бил представен касов бон за извършеното плащане.
Свидетелят е категоричен, че плащането е за извършена от него покупка.
Въз основа на така изложените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като
подадена в срок от лице, имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, е процесуално допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът
следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата
законосъобразност.
Административно-наказващият орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.25 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г.. на МФ.
В хода на административно-наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в
предвидения в чл. 34, ал.1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин
не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, които той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
По същество, съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл. 118 от ЗДДС,
като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство,
независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да
получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Разпоредбата създава ред за регистриране и отчитане на оборота от продажби,
който във всички случаи включва и приетите авансови плащания за доставки, поради
което във всички случаи на получаване на плащане в брой преди изпълнение на
доставката, лицето получило плащането е длъжно да издаде касов бон. В случаите,
в които плащането е прието от регистрирано по ЗДДС лице, последното е длъжно да
издаде и данъчен документ – фактура.
Редът и начинът за издаване
на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се определят с Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път.
Изричната
законова разпоредба на член 118 ЗДДС постановява, че лицата са длъжни да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
От проверката в хода на
адм. производство се изяснява, че фискалният бон не е бил издаден за извършеното плащане, и такъв не е бил
връчен на клиента в абсолютно нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредбата за регистриране и
отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, където се постановява, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането, като задължените лица по чл. 3 същата наредба са
длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. Нарушението по член 185 ал.1 ЗДДС
санкционира единствено неиздаването на документа. По делото не е оборено
твърдението, че няма издаден касов бон за приетото плащане.
Разпитаният по делото свидетел е категоричен, че е бил
клиент на аптеката, извършил е плащане за което не му е бил издаден касов бон.
Липсват основания въз основа на които съдът да не кредитира показанията му. Съдът
не приема наведеното от въз.дружество възражение, че се касае за капаро за
медикаменти, тъй като от една страна това бе оборено от разпитания по делото
свидетел, а от друга дори и за това действие се дължи издаването на касов бон.
Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1
от Наредба № Н -18/2006г.,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова
бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3
ал. 1 от същата наредба – за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането е по банков път. Според ал.3 и ал.4 на горепосочената наредба,
фискална касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Следователно, за
всяко едно извършено плащане, независимо дали е частично, в т.ч. авансово, се
издава касова бележка. Поради това
получаването на сумата за плащане е следвало да бъде документирано по предвидения в данъчното законодателство
ред и начин и след като това не е сторено,
налице е нарушение на нарушение на
чл. 118 от ЗДДС. В този смисъл,
за санкционираното дружество датата на данъчното събитие е именно датата на
получаване на плащането, независимо от неговото основание.
Като е приел АНО, че нарушението е
извършено от въззивното дружество е наложил санкцията, предвидена за ал.1 на
чл.185, която е в минималния размер,
който варира за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. Съдът намира, че наложеното наказание е правилно, тъй като видно и от
отразеното в НП това е първо нарушение за дружеството, няма отчетени други
отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават налагане на
санкция над предвидения минимум.
Съдът намира, че в случая чл.28 от ЗАНН е неприложим, тъй като извършеното нарушение не е резултатно по характера
си, а такова на простото извършване, като с факта на не отразяване на всяка
промяна в касовата наличност се нарушава финансовата дисциплина. Предвид
горното, правилна е преценката на наказващият орган за липсата на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а също така и тези на чл.9 ал.2 от НК.
Настоящият случай не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от
останалите случаи на нарушение от този вид.
Съдът намира, че издаденото наказателното постановление, не страда от
пороци, касаещи неговата редовност.
Същото съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН, вкл.
обстоятелствата на нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Съдът
намира, че не са били налице спорни обстоятелства, които да са налагали
извършване на разследване, тъй като на първо място, тъй като доводите във
възражението не опровергават констатираното при проверката. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, при спазването на законоустановения ред и
срокове, като счита, че и съставният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН. Нарушението на
чл.52ал.1 от ЗАНН не представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като срокът в тази норма е инструктивен. Следва да се отбележи, че
контролния орган не определя разходната политика на дружеството, а изисква
спазването на съответните нормативни актове, като отразяването на оборотите от
предходните дни чрез въвеждането им в касовия апарат не е свързано с
допълнителни разходи. При извършване на разплащания с доставчици следва отново
от касовия апарат да бъде изведена съответната сума в изпълнение на
изискванията на чл.33ал.1 от Наредбата.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 426442-F473763/05.04.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ на ТД на НАП-Варна, с което на „М.2"
ЕООД, ЕИК ********* е наложено наказание имуществена санкция в размер на 650 лв. на основание чл.185
ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на Министъра на финансите, НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция на 500/ петстотин/ лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Районен съдия: