РЕШЕНИЕ
№ 5.02.2016 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , ХІ граждански състав
На тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
СЕКРЕТАР:В.Н.
Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова
Гражданско дело № 3202 по описа за
2014 година.
Предявен
е иск по реда на чл.23 от СК във вр. с чл.124 от ГПК.
В исковата молба депозирана от П.Г.К. с ЕГН **********
*** със съдебен адрес *** срещу А.К.К.
с ЕГН ********** ***, в който ищецът твърди, че
с ответницата били бивши съпрузи съобразно решение от 19.04.2013г. по
гр.д.№5065/2012г.Твърди се,че по време на брака от началото на 1994 година до
края на 1998 година въз основа на учредено на ищеца на името право на строеж в
държавно място парцел VІІ кв.3 по
действащия ЗРП на село М. построили жилищна сграда на един етаж,а до
въвеждането и в експлоатация живеели в дома на родителите му.Твърди се,че
жилищната сграда била построена чрез средства осигурени от родителите на
ищеца.Сумите от придобиване на правото на строеж до отделните видове работи и
завършването на сградата били осигурени лично от родителите на ищеца с
дарствено намерение към самия него.Твърди се,че това било така,тъй като
семейството им било с много ниски доходи ответницата без професия и почти не
работила,ищеца работел като ел. заварчик, затова средствата им не достигали
дори за месечната им издръжка като и за това разчитали на родителите му.Ищецът
твърди,че родителите му освен от получаваните от тях трудови възнаграждения
имали доходи от обработвана земеделска земя и отглеждане на животни които
влагали в строителството на процесната къща.Ищецът твърди,че вложените в
придобиването на правото на строеж и
строителство парични средства на родителите му били дар за него,поради което
паричните средства били изцяло преобразувани в негови права и жилищната сграда
била изцяло негова собственост.Твърди се още,че липсвал принос на ответницата в
придобиването на имота.
Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответницата не е собственица на
½ идеална част от жилищната сграда построена въз основа на отстъпено
право на строеж в парцел VІІ в кв.24 по ЗРП на село М. с площ от 132 кв.м., както
и на самото право на строеж.
С молба депозирана в открито съдебно заседание на
4.11.2015г.,пълномощникът на ищеца адв.В. е направил искане за изменение на
претенция от отрицателен установителен иск в положителен което съдът е допуснал
със свое определение,а именно:Да се постанови съдебно решение с което да се
приеме за установено по отношение на А.К.К. с ЕГН ********** ***,че ищецът П.Г.К.
с ЕГН ********** *** е единствен собственик на жилищната сграда построена въз
основа на отстъпено право на строеж в парцел VІІ в кв.24 по ЗРП на село М. с
площ от 132 кв.м., както и на самото право на строеж,при
граници:изток-улица,запад-парцел VІІІ,север – парцел VІ и юг-улица.
В едномесечният срок за отговор ответницата А.К.К. ***
е заявила,че иска е неоснователен, тъй като процесния имот е СИО придобит в
резултат на съвместен принос.Заявява,че съпругът и като мъж имал по-голям
принос в строителството, но докато сградата се строяла,тя родила дъщеря им – А.П.
К./родена на ***г./ и се грижела за домакинството-чистела,перяла ,готвела и
помагала на строежа с каквото можела.Оборва изложените от него обстоятелства с
факта,че има професия секретар-мениджър и от 1.10.1992г. до 28.02.1995 година е
работила в „Тракия папир“ гр.Пазарджик,а за периода от 1.07.1997г. до
26.11.1997г. работила в Радио „Алматея“ като техн.секртар.Твърди,че в периода
1995-1996г. когато детето пораснало и било отглеждано от нейната майка,тя и
съпругът и отглеждали оранжерийни краставици като тя продавала лично
продукцията на пазар в гр.София.Твърди,че нейните родители през 1996г. продали
свой недвижим имот- магазин находящ се в гр.Пазарджик на ул.“***“ с площ от 30
кв.м. като от получените парични средства предоставили на съпруга й -1000
щатски долара и на нея на два пъти по 500 долара,за да вложат в строителството
на процесния имот.Твърди още,че нейният дядо- Спас У. помагал от първия ден-
изкопаване на основите до окончателното завършване на строежа,отделно от това
преди да бъде монтирана дограмата оставал да спи за да пази имота от
крадци.Твърди също,че приятели и колеги на нейните родители помагали на имота
за това да бъде завършена по бързо сградата.Твърди,че през цялото време
съпругът и афиширал,че това е тяхно семейно жилище, документите за строителство
подали заедно,след завършването му го декларирали заедно през 1998г. и и
плащали данъци по равно.Оспорва част от представени доказателства от ищеца като неотносими.
В проведените
съдебни заседания страните,поддържат становищата си.
Пазарджишкият
районен съд, като се запозна с
твърденията и исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на
производството,с писменият отговор депозиран от ответниците, като обсъди и
анализира, събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
От Заповед №195/11.02.1992 година на Община
Пазарджик се установява,че по повод молба вх.№325/10.07.1989г.е отстъпено
възмездно право на строеж в парцел VІІ в
кв.24 по плана на село М. на името на ищеца П. Георгиева К., за сумата от 1536
лева.
Представен е и Договор за отстъпено право на строеж
върху държавна земя от 03.02.1993г. за процесния имот отново издаден на името
на П.К..
От представения протокол и разрешение за ползване се
установява, че процесния имот е довършен и въведен в експлоатация на 27.10.1978г.
описан като жилищна сграда в кв.24 парцел VІІ по плана на с. М..
Представена е
скица на имота.
От ищеца са представени многобройни ф-ри, част от
които не дотам четливи, от които се установява, че са закупувани от него тухли,
цимент, поцинкована тел, бетон, профили, фасадни дъски, брави и дръжки, като две
от ф-рите са издадени и на името на неговите родители Георги и Анна
Костадинови.
Представено е копие от трудовата книжка на П.К.,
касаеща периода 1992-1998г. от която се установяват местата на които е полагал
труд.
От
представеното удостоверение от Данъчната служба е видно, че процесния имот е
бил деклариран и на двете страни в производството и същите са заплащали данъци.
Представена е
диплома на ответницата А.К. от което се установява, че същата е завършила
СОУ „Д-р П. Берон“ със специалност
секретар- мениджър“. Установява се от предоставеното от нея удостоверение, че е
работила за периода 01.10.1992г. – 28.02.1995г. като помощник м-ст на линия за
окомплектоване на кашони. Считано от 01.03.1995г. до 15.05.1995г. е работила
като помощник машинист окомплектоване, а
за периода 16.05.1995г. до 07.12.1995г. е работила като магазинер. Целият този
стаж за посочените периоди е в „Дуропак – Тракия папир“ .
Представено е
удостоверение от „Алматея“ 97 ЕООД от
което се установява, че ответницата е работила като технически секретар за
периода 01.07.1997г. – 26.11.1997г. и на двете места при пълно работно време.
Ответницата е
представила Молба № 693 от 09.10.1998г. до Община Пазарджик за одобряване на
проекта във връзка със строителството, подадена от нея и ищеца П.К. касаеща процесната жилищна
сграда в с. М..
Представена е декларация от отдел МДТ на
Община Пазарджик от която се установява, че ответницата К. е декларирала
актуално към 10.11.2014г. недвижимо имущество земя 950 кв.м., жилище РЗП 264
кв.м., мазе 132 кв.м. и обект 132 кв.м.
в с. М. 0.5 ид.ч. от този имот, като по партидата е записан съсобственик П.Г.К..От
този документ се установява още,че процесния имот е деклариран от страните в
производството на 26.03.1998 година и по партидата на всеки от тях се води по
½ идеална част.
Други писмени доказателства,не са представени.
По делото е
изслушана СТЕ, от която се установява,
че процесния имот се състои от избен етаж със застроена площ 132 кв.м., жилищен
етаж със застроена площ 155 кв.м. с монолитна конструкция построена в УПИ
VІІ-общ. квартал 3 по действащия регулационен план на с. М.. Според
заключението на в.л. строителната стойност на процесната жилищна сграда е
135 200 432 лева /неденоминирани/.
В
заключението си в.л. подробно е дало стойностите на всеки един от етапите на
строителството, а в открито съдебно заседание проведено на 04.03.2015г. е
пояснила, че периода 1996-1998 година се е характеризирал с растяща инфлация и
за всяка една от годините би се получила различна стойност, но би отговаряла и
би била съотносима към цената на имота
през 1998г. т.е. в завършен вид. Ако бъде изготвена към различни периоди
от време в момента на изграждане на отделни етапи от сградата биха се получили
различни стойности за различните години, но при това положение те биха били
натоварени с различен процент инфлация, поради което не биха били съпоставими.
По делото е изслушана и приета СИЕ,не оспорена от
страните от която се установява,че общия размер на брутните доходи на ищеца за
периода 1994
Според Националния статистически институт средните
разходите на домакинство за издръжка на едно домакинство в страната ни за периода 1994 –
|
година |
Брутни доходи-ищец в лева |
Брутни доходи- ответник в лева |
Средни годишни разходи На едно домакинство |
|
1994 |
23 457.60 |
25 134.00 |
64 672.00 |
|
1995 |
70 548.82 |
88 408.66 |
95 885.00 |
|
1996 |
139 918.00 |
Няма данни |
185 880.00 |
|
1997 |
1 164 778.00 |
296 700.00 |
1 658 864.00 |
|
1998 |
763 295.00 |
Няма данни |
2 382 000.00 |
|
общо |
2 161 997.42 |
410 242.66 |
4 387 301.00 |
Според
заключението на вещото лице сбора от доходите на двете страни за посочения
период е в размер на 2 572 240 неденоминирани лева.
По делото е разпитан св.
Иван Л., който установява, че по професия е строител и е работил на къщата на П.К.
от основите до покрива, като я е изграждал заедно със своя баща. През 1994г.
заварили един изкоп, строителството ставало поетапно. През 1994г. направили
основите, а през 1995г. довършили първото ниво- избения етаж. Годините били трудни, нямало желязо, а и
бетон не винаги. През 1995г.-96г. построили жилищния етаж и стигнали до плоча.
Покрива го поставили по-късно едва през 1997г., защото нямало керемиди и тухли.
Свидетелят установява, че бил повикан от П. и неговия баща. Твърди, че плащането
на строителството било извършено от родителите на П., тъй като ищецът го нямало
, работел в София. Свидетелят установява още, че виждал единствено бащата и
малкия брат на ищеца.
Разпитания
свидетел на ищцовата страна Борис Г. също установява, че е работил на къщата на
П.К. *** през есента на 1997г. Разказва, че къщата била покрита , а той правил
мозайката на стълбището, вътрешно стълбище и през пролетта на 1998г. шпакловали
целия жилищен етаж. Поставили теракот в кухнята и коридора , работел с друг
майстор Тодор – дърводелец и помагал на
него да редят паркет в хола и спалнята. Установява , че ищецът П. не бил там,
майка му Анна К. се занимавала, тя им платила. Установява също така, че познава
съпругата на П.К., виждал я веднъж, когато им донасяла обяд.
Св. Атанас М.
установява, че правил водопровода в къщата през 1997г. като бил нает от
Ани К. – майката на П..Св. Димитър Д. установява, че е направил ел.
инсталацията в къщата, като бил извикан от родителите на П., а него самия не
познавал. Това сторил през есента на 1997г. и за закупените материали и труда
му заплатили родителите на ищеца.
Разпитаният св. Васил Г. установява, че имал
строителна фирма и негови работници са извършили вътрешните и външни варови
мазилки през периода 1997-1998г. Бил нает от Георги и Анна Костадинови и те му
заплатили за тази мазилка. Установява,
че Георги К. работил във Водно стопанство на
По делото е
разпитан св.Павел Д. който е бил кмет на село М. 12 години и по време на
строежа на къщата и установява,че докато той строил на своите „млади“ и бащата на П. строил с
помощта на дядото на А..Всички в селото знаели,че къщата се прави за младото
семейство/А. и П./ и като я завършили всички честитили на тях- младите новия им
дом.Установява,че основно бащата на П. стоял в основата на строежа на къщата,но
дядото на А. понякога спял там да пази строежа.Свидетелят установява,че като минавал
оттам и виждал дядото да работи на строежа,бил като „пчеличка“.
Съдът не кредитира и не обсъжда показанията
на разпитаните по делото свидетели Ана К.
/майка на ищеца/ и Елена К.
/майка на ответницата/, тъй като
същите будят съмнение за склонност към повече или по – малко „подпомагане” на
противоречивите интереси на всяка от страните за благоприятен за тях изход от
спора, произтичащо от близките им роднински връзки, отчитайки указаното в
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Въз основа
на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи от петитума /след направеното
изменение/, съдът квалифицира предявеният от ищеца иск по чл. 23 ал. 1 от СК,
във вр. с чл. 21 ал. 1 от СК, във вр. с чл. 124 от ГПК – за признаване за
установено по отношение на ответницата, че за процесния недвижим имот посочен в
исковата молба, който безспорно е придобит през време на брака, не е налице
съвместен принос от страна на ответницата, а е лично имущество на ищеца
посредством пълна трансформация на негови лични средства /дарени от неговите родители/, вложени
при построяването и придобиването на процесното имущество.
Предявеният
иск е процесуално допустим, като
депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на
настоящия правен спор и при липсата на отрицателни предпоставки за
осъществяване правото му на иск, срещу надлежен ответник.
Предявеният иск
е неоснователен.
С разглеждания иск ищецът цели да
обори установената в закона презумпция, според която, вещните права, придобити
по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо на чие име са придобити, което следва от разпоредбата на
чл.21 ал.1 от СК, т.е. с предявения иск
ищецът цели да отклони съществуващото фактическо положение от презумпираната от
закона съпружеска имуществена общност. За успешното провеждане на исковото
производство по този ред следва имуществото
да е придобито по време на брака с лични средства без другият съпруг да
има какъвто и да било принос /и който
съвместен принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за
децата и в работа в домакинството/.
В настоящият случай обаче не се установи
това, не се доказа по безспорен начин по делото твърденията на ищеца, че
средствата са дарени от неговите
родители,заплащането на суми на различни майстори не се установи да е
направено с дарствено намерение единствено към ищеца. Главният,
подлежащ на доказване, факт /дарственият акт да е направен лично в полза на
ищеца/ не се установи при условията на пълно доказване.Напротив св.Павел Д., установи,че цялото село е
знаело,че къщата се строи за младото семейство /П. и А./ и това е било
афиширано вкл. и от родителите му.
С оглед на събрания доказателствен
материал, съдът намира за недоказан факта, че ищецът е получил с цел дарение
сумите които са заплатили родителите му/на майсторите и по две от фактурите/ и
че те представляват лично имущество по чл.22 ал.1 от СК.
Процесният имот безспорно е придобит в
СИО,тъй като ответницата К. освен,че е полагала труд и в периода на цялата 1994 година
и 1995 година е получавала по
високи доходи от съпруга си,именно през този период е построена къщата в груб
вид,а отделно от това изцяло се е
грижела за домакинството и отглеждането на детето им Анна К. родена на *** година.
Условие,за да се признае т.нар.”пълна или
частична трансформация на лични средства” е конкретното влагане на
лични,извънсемейни средства в придобиването на вещта по време на
брака.Доказателствената тежест е върху страната която твърди,че е налице извънбрачния
характер на сумата,конкретния размер и влагането й,в придобиването на вещта.
В настоящото производство не бе
проведено пълно доказване от ищеца на
следните елементи от фактическия състав: личният
характер на отчасти вложените при придобиване на процесния имот средства, от
какво точно произхождат /твърдяното дарствено намерение на родителите но такова
безспорно не се установи/ разпитаните свидетели майстори са получавали суми от
родителите на ищеца но не се доказа дарствено намерение само към него,конкретния
размер на тези суми и влагането им в процесния имот/фактурите могат да бъдат
издадени и по повод къщата на родителите на ищеца която също е било
приспособявана след сключването на брака/.
Предвид установената фактическа обстановка и
изведените въз основа на нея правни изводи съдът приема, че по време на брака
си страните са придобили процесния недвижим имот в резултат на съвместен принос, изразяващ се
във влагане на средства и труд, в грижи за детето и работа в домакинството,
който принос по силата на презумпцията по чл. 21 от СК се предполага до
доказване на противното, а тя не е оборена от ищеца по несъмнен и категоричен
начин, т.е. при условията на пълно доказване, като имотът е придобил статут на
съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака се е
трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове за страните /чл. 28
от СК/.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК при този изход на
делото на ответницата се полагат сторените от нея разноски които съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1580 лева.
Воден от горното Пазарджишкият
Районен съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.К. с ЕГН
********** *** със съдебен адрес *** срещу
А.К.К. с ЕГН ********** ***,с който се иска да се ПРИЕМЕ за
установено по отношение на ответника А.К.К.,че
П.Г.К. на основание чл.23 от СК във вр. с чл.124 от ГПК е единствен собственик на жилищната
сграда построена въз основа на отстъпено право на строеж в парцел VІІ в кв.24
по ЗРП на село М. с площ от 132 кв.м., както и на самото право на строеж,при
граници:изток-улица,запад-парцел VІІІ,север – парцел VІ и юг-улица,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Г.К.
с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес *** да
заплати на А.К.К. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 1580 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: