Р
Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр. Габрово, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на единадесети април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при
секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 175 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І ГПК.
Образувано
е по искова молба, предявена от М.Г.П.,
ЕГН ********** ***, с предмет иск за заплащане на сумата 1076.46 лева,
представляваща възнаграждение за положен от него извънреден труд през празнични
и почивни дни за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2019 г., ведно със
законна лихва от предявяване на исковата молба – 01.02.2019 г. до окончателното
заплащане на сумата, както и за сумата
187 лева – обезщетение за забава за периода от възникване на задължението за
изплащане на трудовите възнаграждения от януари 2016 г. до декември 2018 г..
Ищецът твърди, че е назначен на длъжност
„разузнавач” в Сектор „Криминална полиция" при РУ Габрово към ОД МВР-
Габрово и имал качеството държавен служител - полицейски орган по смисъла на
чл. на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, като работното му време било ненормирано. През
периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2019 г., в изпълнение на служебните си
задължения, полагал през празнични и почивни дни от 08.30 ч. до 17.30 ч.,
извънреден труд над редовното работно време, съгласно утвърден от началника на
РУ Габрово ежемесечен график. Положеният извънреден труд бил 9 часа за всяко
дежурство, което е непрекъснато и не било предвидено време за почивка, като
този труд не му бил заплащан. С писмо-рапорт УРИ вх. № 1752р 1051 от 23.01.2018
г. ищецът поискал от ответника този труд да му бъде заплатен. С писмо рег.
№264р-1652 от 01.02.2018 г. директорът на ОДМВР- Габрово му отговорил, че във
връзка с начина, по който е полаган извънредния труд и неговото заплащане се
извършва проверка от Дирекция „Инспекторат" при ГД „Национална полиция",
която следва да изготви доклад, с който ще бъде запознат. С писмо рег. №
264р-4041 от 27.03.2018 г. директорът на ОД МВР Габрово го уведомил, че при
проверката са направени констатации, сочещи на нарушение на трудовото
законодателство при възлагане, полагане, отчитане и компенсиране на труда,
положен след работно време по време на дежурство, в почивни и празнични дни, но
ищецът получавал възнаграждение, съгласно представените във ФОУССД утвърдени
протоколи. Ищецът излага, че не бил запознат със справката и протоколите за
отчитане на полагания от него месечен труд, но възнаграждение за труд над
редовното работно време през почивни и празнични дни не бил получавал.
Със заповед № 1752з-68/29.08.2016 г. на началника на
РУ Габрово към ОД МВР Габрово били посочени дните за почивка след дежурство на
служителите от сектор „Криминална полиция" и от група „Териториална
полиция" при РУ Габрово, като въпросната заповед счита за нищожна, като
противоречаща на чл. 187, ал. 5, т. 1 ЗМВР. Сочи, че дори тази
компенсация не била осъществена, тъй като ищецът следвало да бъде на
разположение. Твърди, че за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2019 г. е дал 11
дежурства в празнични и почивни дни по 9 часа всяко, което правело 99 часа
положен извънреден труд, възнаграждението, за който възлизало на 1076.46 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Сочи, че за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. ищецът работил на смени по изготвени
и утвърдени графици, с които бил запознат, като в графиците било изрично
отбелязано, че оперативните дежурни
след отстъпване от дежурство почиват през първия
работен ден. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като за положения
извънреден труд от ищеца, същият е почивал през първия работен ден след
дежурство. Със заповед № 1752з-68/29.08.2016 г. на Началник РУ Габрово били посочени
дните за почивка след дежурство в РУ Габрово на служителите от сектор
„Криминална полиция" и от група „Териториална полиция" при РУ
Габрово, работещи на ненормиран работен ден, полагащи труд по време на
дежурство. В заповедта се посочвало, че „оперативните дежурни след отстъпване
от дежурство почиват през първия работен ден, извън случаите посочени в заповед
№ 1752з-68/29.08.2016 г. на Началник РУ Габрово. Сочи, че за целия период от
две години, считано от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. ищецът не е заявил нито
писмено, нито устно, че не желае да почива след отстъпване от дежурство в
първия работен ден, а напротив възползвал се е от това свое право, съгласно
графика. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
С протоколно определение от 11.04.2019 г. е
допуснато изменение в петитума и периода на предявения главен иск, като същият
се счита предявен сумата от 998.91 лева за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017
г.
С протоколно определение от 11.04.2019 г. е
допуснато изменение в петитума на акцесорния иск като същият се счита предявен
за сумата от 191.87 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят и с определение от 07.01.2019 г. за безспорни в отношенията помежду
им са отделени фактите, че ищецът М.Г.П. през процесния период бил в
служебно правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „разузнавач” в
сектор „Криминална полиция” в РУ Габрово при ОДМВР – Габрово на ненормиран
работен ден.
Страните
не спорят и че през процесния период ищецът е дал 11 дежурства в празнични и
почивни дни съобразно графици изготвени от началник сектор „КП”, от началник на
група „ПКП” Габрово и от началник група „ТП”, утвърдени от Началник РУ-Габрово.
В представените графици за процесния период на стр. 3 в графа „Забележка” е
посочено: Дежурният в РУ Габрово носи дежурство както следва: 1. В работни дни
за времето: – от 08.30. ч. - 17.30 ч. местопроизшествията се посещават и
постъпилите сигнали се отработват от служителите, обслужващи съответните
райони. Местопроизшествията се посещават задължително от ОР и ПИ. – от 17.30 ч.
- 08.30 ч. на следващия ден дежурството се носи от дежурния, който е на
разположение. 2. В почивните и празничните дни дежурният в РУ носи дежурството
от 08.30 ч. до 17.30 ч. в сградата на РУ, за времето от 17.30 ч. до 08.30 ч. е
на разположение, като при необходимост се явява и изпълнява заповедите на
съответните длъжностни лица. В т. 10 от
графиците е отбелязано, че оперативните дежурни след отстъпване от дежурство
почиват през първия работен ден, извън
случаите посочени в заповед № 1752з-68/29.08.2016 г. на Началник РУ Габрово.
Съгласно заповед № 1752з-68/29.08.2016 г. на Началник
РУ Габрово дните за почивка след дежурство в РУ Габрово на служителите от
сектор „Криминална полиция” и от група „Териториална полиция” при РУ Габрово,
работещи на ненормиран работен ден, полагащи труд през време на дежурства, са
както следва: 1. Положен труд по време на дежурство в ден - неделя – служителят почива в ден -
понеделник през следващата седмица. 2. Положен труд по време на дежурство в ден
- събота – служителят почива в
ден - вторник през следващата
седмица. 3. Положен труд по време на дежурство в ден - петък – служителят почива в ден - сряда през следващата седмица. 4. Положен
ден по време на дежурство в празнични дни – дежурният в последния празничен ден
почива през първия работен ден след дежурството, като всеки предходен дежурен
до първия празничен ден, почива през следващия работен ден след първия. В т. 10
от заповедта е посочено, че оперативните дежурни след отстъпване от дежурство
почиват през първия работен ден, извън случаите посочени в заповед №
1752з-68/29.08.2016 г. на Началник РУ Габрово.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от вещо лице Д.К., се установява, че отработените дни от ищеца в
съботни, неделни и празнични дни като оперативен дежурен съгласно месечни
графици за периода януари 2016 г. - декември 2017 г. от 08.30 ч. до 17.30 ч. са
11 или общо са отработени 99 часа. В полза на ищеца е изплащано възнаграждение за дните,
през които е почивал през работни дни след дежурствата през съботните и
неделните и през дните на официалните празници за периода 01.01.2016 г. -
31.12.2017 г., в размер на 504,51 лева основна заплата за процесиите 11 дни и
131,15 лева възнаграждение за прослужено време % върху ОТВ, за процесиите 11
дни. Така общото изплатено възнаграждение е в размер на 635,66 лв.
При
това положение сума за изплащане на
ищеца за извънреден труд положен в съботни, неделни празнични дни вещото лице
представя в 2 варианта: Според първия вариант на ищеца се дължи сумата 998,91 -
635,66 = 363,25 лева, като 998,91 лева е сумата от: ОТВ за 9 часа 567,57
+ 50% от ОТВ за изв. труд - 283,79 + % за прослужено време - 147,55 лева
(всичко за 9 часа), намалена със сумата 635,66 лева: ОТВ за 8 часа + 131,15 лв.
% за прослужено време върху ОТВ (всичко за 8 часа).
При втория вариант дължимата сума е 887,91 - 635,66
= 252,25 лв. за изплащане на ищеца при признаване на плащането на дните
компенсирани с почивка и признат 8 часов работен ден за 11 процесни дни.
Останалите
доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не установяват факти от
предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са необходими, с оглед
приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 187, ал. 5 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ОД
МВР Габрово да заплати на ищеца сумата 998.91 лева, представляваща възнаграждение за положен от него извънреден труд през
празнични и почивни дни за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и сумата
191.87 лева – обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от
възникване на задължението за изплащане на трудовите възнаграждения от януари
2016 г. до декември 2018 г..
По
иск с правна квалификация чл. 187, ал. 5 ЗМВР в тежест на ищеца е да установи:
валидно съществуващо между страните служебно правоотношение, полагането на
извънреден труд през процесния период, както и размерът на полагащото му се
възнаграждение за положения извънреден труд.
По
иска за мораторна лихва за забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В
тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже, че
е заплатил дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 4 ЗМВР за
държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се
установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват
служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време. Според
разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 1 ЗМВР работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден.
Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
Извънредният
труд, според легалната дефиниция на чл. 143, ал.1 КТ, е работата по трудовото
правоотношение между служителя и работодателя, извън установеното от него
работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на
определени лица в предприятието. Положеният извънреден труд от служителя е
съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време, с
което се засяга полагащата му се почивка.
Съгласно
чл. 151, ал. 1 КТ, работното време на
работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят
осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде
по-малко от 30 минути. Според ал. 2 на същия текст, почивките не се включват в
работното време.
В
т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013
г., ОСГК е прието, че при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/
нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако
работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено
от работодателя. За да постанови взетото решение, съдът се е аргументирал с
хипотезите, при които се касае за
заплащане на извънреден труд при непрекъсваем процес на работа /надзиратели и
пожарникари/. Разликата между двете организационни форми е, че в първата
хипотеза работникът или служителят може да разполага както намери за добре с
времето за почивка, а във втория случай е длъжен да присъства физически на
място, определено от работодателя. Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4.11.2003 г., регламентира някои аспекти на организацията на
работното време. Според т. 2 от Директивата, работно време е всеки период, през
който работникът или служителят работи или е на разположение на работодателя,
без да полага фактически труд през цялото време, за да изпълнява своите
задължения, докато почивката е всеки период, който не е работно време.
Видно
от представените по делото графици за дежурства през процесния период е
предвидено, че в почивните и празничните дни дежурният в РУ носи дежурството от
8,30 ч. до 17,30 ч. в сградата на РУ, а за времето от 17,30 ч. до 8,30 ч. на
следващия ден е на разположение. В
графиците за дежурствата не е предвидена обедна почивка по време на дежурството,
а напротив - посочено е, че дежурният носи дежурството в сградата на РУ. Поради
изложеното съдът приема, че времето, през което ищецът е бил на разположение в
предприятието на работодателя, съставлява част от работното му време. Това пък
от своя страна обосновава извода, че даваните от ищеца дежурства при ответника
от 8.30 ч. до 17.30 ч. в сградата на РУ Полиция - Габрово през целия процесен
период, следва да се отчитат и заплащат съответно за 9 часа отработено време по
часова ставка за извънреден труд. Нещо повече - съгласно приетото в Директива
2003/88 на ЕП и на Съвета от 4.ХІ.2003 г. почивките представляват част от
работното време, ако работникът присъства физически на мястото на работа. По
делото не е спорно, и се потвърждава от съдебно-счетоводната експертиза, че
през процесния период ищецът е давал дежурствата в почивните и празничните дни,
съгласно приложените графици за времето от 08.30 ч. до 17.30 ч. съобразно
длъжността, която е заемал.
Съгласно
таблица 1 от заключението, общият брой на положения извънреден труд от ищеца за
периода януари 2016 г. – декември 2017 г. е 99 часа (11 дежурства по 9 часа).
Този труд е извън установеното редовно работно време и представлява извънреден
труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 ЗМВР,
който следва да се компенсира от работодателя със заплащане на възнаграждение,
определено по правилото на чл. 187, ал.
5, т. 1 и ал. 6 ЗМВР. Заплащането на извънредния труд е предвидено да е
увеличено – 50 % над основното трудово възнаграждение, но от тази разпоредба не
следва, че при изчисляването му не се включва процент за прослужено време.
Напротив – процентът за прослужено време следва да бъде начислен, но върху
увеличената база – върху основното трудово възнаграждение + 50 % увеличение.
Това е така защото нормата урежда само каква е базата на основното трудово възнаграждение,
без да изключва допълнителните възнаграждение, дължими от работодателя.
Извънредният труд е изключение, засяга неблагоприятно възстановяването на
работната сила и по тази причина заплащането му следва да е увеличено, като
няма никакво основание да се изключват допълнителните елементи на
възнаграждението, какъвто е % за прослужено време.
Съгласно
приложените графици, ищецът за всяко положено дежурство в почивен и празничен
ден е следвало да бъде компенсиран с почивен ден през работен ден от следващата
седмица. За всички работни дни, през които ищецът е ползвал правото си да
почива му е заплащано ежемесечно дължимото трудово възнаграждение, като част от
работната заплата, но определено на базата на 8-часов работен ден. Възражението
на ответника, че за работата извън редовното работно време, извършена от ищеца,
не следва да се изплаща допълнително възнаграждение, тъй като същият е почивал
през първия работен ден след дежурство и че ищецът нито един път не е заявил
нито писмено, нито устно, че не желае да почива след отстъпване от дежурство в
първия работен ден, а напротив възползвал се е от това свое право, съгласно
графика, е неоснователно, тъй като съгласно норма чл. 187, ал. 5, т. 1 вр. с
ал. 6 ЗМВР работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно за служителите на ненормиран работен ден се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни, т. е.
нормата не дава право избор на ответника да компенсира служителя с отпуск или
възнаграждение, а го задължава да изплаща възнаграждение за положен извънреден
труд. Безспорно изпълнение на трудовите задължения на служителя през почивни и
празнични дни на съответната седмица надхвърля допустимите 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица предвидени в нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и
представлява извънреден труд по смисъла на закона, независимо дали
работодателят предоставя на служителя допълнителен почивен ден през следващата
седмица - това е една допълнителна незабранена от закона компенсация, която
обаче не може да замести дължимото възнаграждение. Затова и дължимото
възнаграждение не следва да се намалява с изплатените възнаграждения.
С
оглед на гореизложеното, съдът приема, че съгласно заключението на вещото лице,
в полза на ищеца е възникнало право да получи възнаграждение по часова ставка
за извънреден труд за дежурството от 9 часа на ден (11 дежурства) през периода
01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. в размер на сумата 998,91 лева. Съдът приема, че
в този размер искът е основателен и доказан, предвид което и същият следва да
бъде уважен. Върху сумата ответникът дължи законната лихва, считано от
01.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на акцесорния иск, с
правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му.
Установи се, че ищецът има вземане срещу
ответника за сумата от 998,91 лв. лв., представляваща възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. За изпадането на
ответника в забава не е необходима покана, доколкото заплащането на извънредния
труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок - месечно. Ето защо ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на срока, в който е следвало да се заплати съответното възнаграждение.
Размерът
на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 01.01.2015
г.), затова обезщетението за забава върху главницата от 998,91 лева,
определено на основание чл. 162 ГПК, възлиза на сумата 191.87 лева, изчислено от възникване
на задължението за изплащане на трудовите възнаграждения от януари 2016 г. до
декември 2018 г., поради което акцесорният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По
разноските:
При този изход на спора, право на присъждане
на разноски за производството възниква в полза на ищеца М.Г.П.. В полза на адв. И.С. следва да се присъди възнаграждение в
размер на 313.35 лева за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл.
78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр.
чл. 7, ал. 2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Габрово сумата
от 180 лева,
представляваща разноски за производство за държавна такса и за възнаграждение
за вещото лице, изготвило заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР–ГАБРОВО, със
седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.187, ал. 5 ЗМВР, сумата
от 998.91 лева /деветстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и
една стотинки/, представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г., ведно със законна лихва върху
сумата от предявяване на исковата молба – 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 191.87 лева /сто деветдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от възникване на задължението за изплащане на
трудовите възнаграждения от януари 2016 г. до декември 2018 г..
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР–ГАБРОВО, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул.
“Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И.С.
***, сумата 313.35 лева /триста и петнадесет лева и тридесет и пет стотинки/ –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7,
ал. 2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР–ГАБРОВО,
със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50, да
заплати по сметка на Габровски районен съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 180 лева /сто и
осемдесет лева /, представляваща разноски за производството
за държавна такса и за възнаграждение за вещото
лице, изготвило заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, както и сумата 5 (пет) лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: