Мотиви към Присъда № 49/30.05.2019 г. на Пловдивския
окръжен съд, постановена по НОХД № 630/ 2019 г. по описа на същия съд
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда № 283 от 30.11.2018 г. на Районен
съд- Пловдив, V-ти нак. състав, постановена по НОХД 4386/2018 г. по описа на
същия съд, подс. Т.Ш. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е
било наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на наказанието
е било отложено на основание чл.66 ал.1
от НК с тригодишен изпитателен срок. Със същата присъда подсъдимият Ш. е бил
признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1
от НК, поради което на основание чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение. На
осн. чл. 59 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК е
било приспаднато от изтърпяване на наказанието времето, през което подс.Ш. е
бил задържан по ЗМВР. Присъдата в оправдателната част е подписана с особено
мнение от председателя на състава.
Срещу
присъдата, в предвидения от закона срок, е депозиран протест от Районна прокуратура-
Пловдив. В протеста и допълнителното
изложение към него се твърди, че присъдата е неправилна в частта относно отреденото наказание за престъплението
по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, тъй като е несправедливо. Иска се изменение на съдебния акт,
увеличаване на наказанието- да бъде наложено наказание от една година лишаване
от свобода, а изпитателният срок по реда на чл. 66 ал. 1 от НК също да бъде
увеличен на четири години. Присъдата се протестира и в частта, с която подсъдимият
е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал. 1 от НК. Твърди се, че първостепенният съд е нарушил процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата, от което е последвала
неправилна фактическа установеност на извършеното. Според прокурора доказателствата очертават
несъмнена съставомерност на действията на подсъдимия от обективна и субективна
страна по чл.144, ал.3 от НК. Иска се присъдата да бъде отменена в частта, в
която подс.Ш. е бил признат за невинен, като бъде постановена нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде осъден за престъпление
по чл.144, ал.3 вр. с ал. 1 от НК. Иска се присъждане на направените разноски в
тежест но подсъдимия.
Пред
въззивния съд протестът и допълнението към него се поддържат изцяло от
представителя на ОП-Пловдив.
Срещу
същия съдебен акт е депозирана и жалба от частния обвинител Х.Г.. Оспорва се
присъдата в оправдателната част. Твърди се,
че в тази част е постановена в противоречие с доказателствата по делото,
които сочат по несъмнен начин участието на подс.Ш. в извършване на престъпление
по чл.144, ал.3 вр. с ал. 1 от НК. Иска
се присъдата в тази част да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с
която подс.Ш. да бъде признат за виновен и осъден, като му бъдат възложени
направените разноски за адвокатски хонорар на повереника. Жалбата се поддържа изцяло от частния
обвинител и поверените му. Иска се и
уважаване на граждански иск в размера, заявен с молбата за конституиране на Г.
и като граждански ищец, както и присъждане на направените разноски
Срещу
депозираните жалба и протест са постъпили възражения от защитника на
подсъдимия- адв.Г.П., в които се твърди,че присъдата е правилна, законосъобразна,
обоснована и справедлива, фактическите констатации отговарят на доказателствата
по делото и наказанието е правилно индивидуализирано. Излага се становище, че
не е доказана промяна в поведението на пострадалия под въздействието на
поведение на подсъдимия, поради което не е осъществен състав на престъпление по
чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. Подс.Ш.
е бил гонен от частния обвинител и още трима свидетели, което опровергава
твърденията за закана с убийство от негова страна. Действително е държал ножа,
с който увредил гумите, но го е предал
на полицейските служители доброволно, като не е доказано по несъмнен начин, той
да е изрекъл репликите „ще те дупна“, „ще те убия“. В съдебно заседание подсъдимият и защитника му изразяват същото
становище- че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното
наказание справедливо и не са налице основания за отмяна или
изменението й.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в протеста, допълнението към него, жалбата,
писмените възражения на подсъдимия и защитника му, изразеното от страните пред
настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло,
съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Протестът и жалбата са допустими.
Депозирани са от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да
атакува постановения съдебен акт. Подадени са в срока за обжалването му.
Разгледани
по същество, са основателни.
За да
постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел следната фактическа
установеност на извършеното:
Към инкриминираната по делото дата-
14.02.2018 г., подс. Ш. ***, Пловдивска област, на ул. „*“ № *. На същия ден в
центъра на селото се празнувал празника на виното. Там подсъдимият Ш. употребил
алкохол – около два литра вино. Около 22:30 – 23:00 ч. тръгнал към дома си. По
пътя следвало да премине в непосредствена близост до дома, в който живеел пострадалият Х.Г.. На тротоара имало
спрели две коли, а именно лек автомобил марка Рено, модел Меган, с рег. № ****,
собственост на „Наос България“ ЕООД /с предходно наименование „Лаборатоар
Биодерма България ЕООД/, и лек автомобил марка Пежо, модел 207СС, с рег. № ****,
собственост на св. **. Между паркираните автомобили и къщата имало поставена
капандура. Подсъдимият Ш. се опитал да мине между капандурата и колите, но не
успял, спънал се и паднал. Много се ядосал, отишъл до неговото жилище, което се
намирало на около 50 метра от спрените коли, взел нож, отново се върнал до паркираните автомобили и започнал да им „дупчи“
гумите. По това време свидетелите *** се
прибирали с лек автомобил от Хижа Здравец. Пътят им минавал покрай спрените
коли. Спрели от другата страна на паркираните автомобили, пред магазин
„Детелина“, който бил осветен тъй като чули силен звук от пукане. Насочили
вниманието си към паркираните автомобили. Видели непознато им лице- подсъдимия Ш.,
да дупчи гумите на паркираните автомобили. По същото време звукът от пукането на гумите
достигнал и до намиращите се в жилищната сграда пострадал свидетел Г. и
свидетелката **, която към онзи момент била негова приятелка. Пострадалият
първоначално погледнал през прозореца и видял подсъдимия Ш. да се изправя зад
лявата гума на паркирания автомобил Пежо 207. Излязъл с вик от дома си и
попитал подсъдимия какво прави.
В посочената част Пловдивският окръжен
съд намира, че фактическата обстановка е правилно възприета, въз основа на
наличните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната взаимна
връзка и не са налице нарушения на
процесуалните правила и на правилата на формалната логика при оценката им. Изводите
на първостепенния съд се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав.
Фактическата обстановка относно
последващите действия на подсъдимия и присъствалите свидетели следва да бъде споделена отчасти. Правилна е
констатацията, че между подсъдимия и св.
Г., след излизането на последния, е имало реплики относно „ дупченето“ на
гумите; че след Г. пред дома излязла и свид. *; че пострадалият приканвал
подсъдимия да пусне ножа, но Ш. отказал; че свид. * съобщила за случващото се
на тел. 112; че към спорещите подсъдим и пострадал се отправили свидетелите ***,
които също казали на подсъдимия да остави ножа; че той малко след като
възприел четирима мъже срещу него
започнал да бяга в близката улица, в неосветената
част. След него тръгнали пострадалият Г. и тримата свидетели, но не го настигнали.
В един момент подсъдимият Ш. решил, че няма смисъл да бяга и се върнал към
свидетелите, които го гонили. Всички лица отново застанали пред къщата на
пострадалия Г.. В този момент от дома на пострадалия излязла свидетелката М. *
– леля на пострадалия Г., която живеела в същата къща на втория етаж. Тя
познала подсъдимия Ш., като застанала между подсъдимия и пострадалия.
Подсъдимият Ш. все още държал в ръка ножа, с който спукал гумите на
пострадалия. Свидетелката М. * го попитала какво прави, а той отвърнал, че ги е
предупредил да не спират колите си на това място. В допълнение към приетото от ПдРС следва да се
отбележи, че и след излизането на тази свидетелка подс. Ш. продължил
заканително да размахва ножа към св. Г., последният отново го приканвал да го
остави. Силно притеснена от ситуацията св. * застанала пред племенника си,
разпознала подсъдимия и също започнала да крещи към него да остави ножа,
назовавайки го и по име. Правилно е прието, че при това пострадалият Г. отново
подканвал подсъдимия да остави ножа, а последният му отвърнал да не си мисли,
че може да спира където си иска.
Възражението за неправилна оценка на
доказателствата, довела да погрешни фактически констатации на първостепенния
съд досежно обвинението по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, е основателно.
Невъзприети от мнозинството на съдебния състав са факти за обстоятелствата,
включени в предмета по делото, несъмнено установени от доказателствата, които подлежат
на кредитиране. Те са следните:
Непосредствено след излизането на св. Г.
пред дома му, на мястото на инцидента първоначално са били само той и подс. Ш..
Подсъдимият Ш., вече изправен до колите, чиито гуми / седем / бил срязал, започнал
да замахва с ножа, вкл. и към тялото на свид. Г., като едновременно с това се
приближавал към него, скъсявайки дистанцията помежду им и отправял и вербални заплахи към Г.. „ Ще те дупча“, „ще те убия“. Тези негови действия и думи били
възприето от излязлата след св. Г. негова приятелка – свид. *. Тя била в гръб
на св. Г.. Видяла срещу него непознато й, видимо нетрезво лице / подсъдимия/,
което размахвало по посока на св. Г.
голям нож. Ножът бил насочен към корема
на Г.. Последният, отдръпвайки се назад,
настоятелно приканвал лицето
/подсъдимия/ да пусне ножа. Получил отговор, че това бил нож, с който
подсъдимият коли прасетата и че „ще дупне“ св. Г.. Така възприетата от св. *
ситуация силно я уплашила. Започнала да
крещи силно. Нейните крясъци били една от причините, мотивирали непознати й лица / свидетелите ***/,
които имали и лични възприятия от случващото се, тичешком да се насочат към
подсъдимия и св. Г.. И след пристигането им подс. * продължил да размахва ножа
спрямо пострадалия свидетел Г., да го заплашва с думи, че ще го убие. Г.
продължил да отстъпва назад, видимо уплашен. Тримата притекли се в помощ
свидетели също се изплашили, че
подсъдимият ще прободе непознатото им лице- св. Г.. Последният побягнал, но бил
подгонен от пристигналите на мястото свидетели ** и от самия пострадал. Не го хванали, върнали се на мястото на
инцидента. Там, държейки ножа, се върнал и подсъдимият, който продължил
заплашително да размахва ножа към св. Г..
В този момент пред дома излязла и лелята на пострадалия- св. *, която застанала
пред племенника си и също започнала да
приканва подсъдимия да остави ножа. На пристигналите на мястото полицейски
служители предал ножа. Подсъдимият бил закаран в І-во РУ на МВР. Известно време
след това свидетелката * се обадила на свидетелката **, за да й съобщи за
случилото се, включително, че са нарязани гумите на собствения й автомобил.
Правилно, съответствие с доказателствата
по делото, първостепенният съд е приел, че
в хода на досъдебното производство подсъдимият Ш. доброволно е възстановил щетите от унищожаването на
гумите. На 26.02.2018 г. заплатил на ощетеното юридическо лица „Наос България“
ЕООД сумата в размер на 464 лева за възстановяване на имуществените вреди от
извършеното от него деяние, а именно: стойността на унищожените 4 бр. зимни
гуми за лек автомобил „Рено Меган“ . На същата дата заплатил и на пострадалата **
сумата в размер на 165 лева, представляваща стойността на унищожените 3 бр.
зимни гуми марка „Aufine“ за лек
автомобил „Пежо 207 СС“.
В хода на съдебното следствие пред ПдРС е
била изслушана, приета по надлежния процесуален ред и ценена изцяло
назначената в хода на досъдебното
производство стоково-оценъчна експертиза. Според заключението й стойността на 2 бр. зимни гуми марка „Нокиан“
за автомобил „Рено Меган“ с размери 205/65/15 възлиза на 232 лева, на 2 бр.
зимни гуми марка неустановена марка за товарен автомобил „Рено Меган“ с размери
205/65/15 възлиза на 162.60 лева, и на 3 бр. зимни гуми марка „Aufine“ за лек автомобил „Пежо 207 СС“ с размери 205/55/16
възлиза на 165 лева, или общата стойност на всички посочени вещи е в размер на
559.60 лева.
При наличните данни за алкохолна
повлияност на подсъдимия, /възприета и от първостепенния съд/, същият е бил
длъжен да назначи съдебно- психиатрична експертиза. Съдът няма
специалните знания за отговор на въпроса дали дадено лице е алкохолно повлияно
и ако е така- до каква степен това е рефлектирало върху възможността да
възприема правилно заобикалящата го действителност и да реагира адекватно. В
хода на съдебното следствие от въззивния
съд беше назначена, изготвена и приета съдебно- психиатрична експертиза на
подс. Ш.. Според заключението й към
инкриминирания период подс. Ш. е бил в след употреба на алкохол и алкохолно
повлиян. Състоянието му се определя като
обикновено алкохолно опиване, лека към средна степен. Той е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Качеството на
психичните му функции е било съхранено.
Експертните становища, като
добросъвестно изготвени, от лица с необходимите специални знания и опит, следва
да бъдат възприети изцяло.
Възприетата фактическа обстановка се установява от следните доказателства:
Правилно ПдРС е подложил на внимателен и
задълбочен анализ обясненията на подс. Ш.. Отчел е двояката им процесуална
същност- основен източник на преки доказателства, но и основно средство за
реализиране правото на защита. Съпоставил ги е с изводимото от останалите
доказателствени източници и е намерил,
че следва да бъдат възприети отчасти: в
частта, в която сочи, че по времето и на мястото, посочени от обвинението
действително е бил на там; че е бил алкохолно повлиян, опитал се е да премине
по тротоара, но не е могъл, тъй като на същия са били спрени леки автомобили;
че е отишъл до дома си, взел е нож и е започнал да дупчи гумите на паркираните
на тротоара два автомобила; че пострадалият е излезнал от дома си и между тях
са разменяни реплики; че свидетелката * / възприета от него като съпруга на пострадалия/ се е
обадила на тел. 112; че на мястото са пристигнали непознати му лица- свидетелите
***. В подкрепа на кредитираните обяснения са показанията на очевидците ***. В тази насока са и събраните по делото писмени
доказателства, а именно: протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед
на местопроизшествие и албум. Споделяеми са мотивите на ПдРС да не възприеме
в останалата част обясненията на подсъдимия, които е намерил като израз на
линията му на защита, оборена от кредитираните доказателства- че не е размахвал
по отношение на пострадалия Г. нож. Това му твърдение е и вътрешно
противоречиво- той изрично заявява, че в същия момент е ръкомахал, за да покаже
къде трябва да се спира. То противоречи на
показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели –очевидци- ***. В противоречие е и със заявеното за същото
обстоятелство от свид. Г., **, чиито показания, като подкрепени от останалите доказателствени
източници също следва да се кредитират. Правилно ПдРС е кредитирал изцяло
показанията на свидетелите- очевидци ***. Същите са незаинтересовани от изхода
на делото, показанията им са взаимно
допълващи се и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите подлежащи
на кредитиране доказателства по делото. С оглед изминалия период от време и фактът, че след надлежното им
приобщаване по делото и тримата са потвърдили показанията си от досъдебното
производство, на кредитиране подлежат именно последните. Съпоставката между депозираните пред съда
показания и приобщените такива от досъдебното производство налага извод за
немногобройни детайли за случилото се, заявени и в двата разпита, но в по-
обобщен вид пред съда. Това е
обяснимо с изминалия по- дълъг период от време. Обсъдено е било
противоречието относно изводимото от различните доказателствени източници
относно моментът, в който лелята на пострадалия – свид. М. *, се е намесила в
спора между него и подсъдимия. Правилно е прието, че тя последна измежду
свидетелите- очевидци се е озовала пред дома си- след свидетелите Г., ***. Следва да бъдат ценени изцяло показанията на свидетелите *** ,
като за обстоятелствата, за които по реда на/ чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.2 предл.
второ НПК са били присъединени показанията им от досъдебното производство,
следва да се ценят последните. Те са депозирани
непосредствено след деянието и след прочитането им свидетелите са ги
потвърдили. И тримата свидетели са незаинтересовани от изхода на делото. Не са
познавали нито подсъдимия, нито пострадалия св. Г. и близките му. В близост до
мястото на инцидента са се оказали случайно, преминавайки от там с кола. Лично
са възприели действията и на подс.Ш., и на св. Г.. Чули „
как се пука нещо, силен звук“, при обръщането си видели две непознати им лица- Ш. и Г.. На мястото
отишли „ да ги разтърват“ поради действията
на подс. Ш., който размахвал нож срещу
св. Г.. Двамата били на разстояние около метър един от друг. За последния изградили собствена представа,
че е собственик на двата автомобила със спукани гуми. Лично възприели, че след размахването на ножа св. Г. започнал да
отстъпва назад, видимо уплашен. Описват
действията на подсъдимия с размахването на ножа спрямо пострадалия свидетел
като „ схватка“, която продължила 2-3 минути,
имало викове от „жените“ , подсъдимият побягнал, а тримата свидетели го
подгонили. Св. * сочи, че е възприел ситуацията като опасна за живота на Г.,
защото ножът минавал много близко да тялото му.
Свид. * сочи, че той и приятелите
му също се изплашили „ от агресията на подсъдимия към нас“. Твърди, че е
възприел и св. Г. като „ уплашен“. Следва
да се кредитират показанията на св. *, с
изключение на твърдяната от нея драскотина по тялото на Г., за която няма други
подлежащи на кредитиране доказателства. Към
момента на инкриминираните деяния тази свидетелка живеела със св. Г., към момента на разпита й
пред съда вече са се били разделили.
Показанията й , с изключение на твърдяното леко нараняване, са съответни на
заявеното от останалите свидетели, вкл. свидетелите- очевидци ***. Като
подкрепени изцяло от показанията на тримата незаинтересовани свидетели следва
да бъдат кредитирани и показанията на св. М. *- леля на св. Г., с изключение на
твърдението й за останала резка по
тялото на последния, за която разбрала по- късно. Показанията на св. Г.,
несъмнено заинтересован от изхода на делото в качеството на частен обвинител,
поради съответствието им с останалите доказателствени източници, следва да
бъдат кредитирани, с изключение на твърдяното леко порязване по тялото му. За такова
нараняване няма други подлежащи на
кредитиране доказателства, а от наличните такива не се установява момент, в който да е имало съприкосновение на
ножа, размахван от подсъдимия, с тялото на св. Г.. Следва да се констатира
липса на противоречия на показанията на
тримата свидетели Г., ** както с показанията на другите трима свидетели-
очевидци, така и помежду им. Източник на
косвени и производни доказателства относно инкриминираните събития са
показанията на свид. *- полицейски служител,
изпратен да провери подадения от св. * сигнал. Показанията му са
източник на преки доказателства относно присъствието на подсъдимия при
отиването му на мястото / непосредствено след инцидента/; факта, че е държал в
ръката си нож, че там е имало и други лица, които св. * установил с цел разпит като свидетели, че
при отиването му е видял два автомобила с нарязани гуми. Показанията на този свидетел от досъдебното
производство, присъединени по надлежния процесуален ред в хода на съдебното
следствие, като по- подробно / но непротиворечиво/ описващи събитията, следва
да бъдат възприети изцяло в частта, в която нямат характер на производни
доказателства. ПдРС е кредитирал
показанията на св. В. *- сестра на пострадалия свидетел. Те имат изцяло
производен характер. За случилото се е разбрала
от проведен телефонен разговор със св. *. Не се отразяват на оценката на доказателствата, нито променят
фактическите констатации. На кредитиране подлежат приложените по делото писмени
доказателства. Първостепеният съд не е изпълнил задължението си по чл. 284 от НПК- да предяви на страните приложеното по делото веществено доказателство-
нож. То е описано в приложението към обвинителния акт, но не е било представено
в съда ведно с делото. Изразеното от
страните преди приключване на съдебното
следствие / л. 78 гръб/ от съд. дело, че не желаят предявяване на вещественото
доказателство е ирелевантно. Нормата на чл. 284 от НПК е императивна. Тя е част
от задължението на съда не само да
проучи и провери внимателно и
веществените доказателства по делото, но и задължително да ги предяви на
страните. Правото му на преценка включва само необходимостта те да бъдат
предявени на свидетели и/ или вещи лица.
Само когато веществените доказателства не могат да бъдат внесени в съдебната
зала или ако са загубени е допустимо проучването им да се извърши с прочитане
на протокола за следственото действие, в резултат на което са били
открити и включени в доказателствената съвкупност / Наказателен процес, изд. „ Сиби“ 1996 г.,
акад. Стефан П./. Случаите, когато страните имат процесуално призната
възможност да се откажат от установения от закона способ за събиране и проверка на доказателства, са изрично регламентирани / като напр. в чл.
282 ал. 3 от НПК отказ от разпит на вещо лице, което не се е явило/. Прочитането и приемането на
писмените доказателства и предявяването на веществените такива не съдържат
предвидено в НПК отклонение. Извършването на действията по чл. 283 и 284 от НПК
е задължително. С непредявяването на
вещественото доказателство е нарушен
принципът на непосредствеността. Първостепенният съд не е изразил и
никакво становище за вещественото
доказателство, приобщено по надлежния процесуален ред /чрез протокол за
доброволно предаване/- нито в присъдата, нито в мотивите към нея. Присъдата в
тази част е необоснована. По тази начин е ограничено правото на защита и на
прокурора, и на частния обвинител. Налице
е отстранимо от въззивната инстанция процесуално нарушение. В хода на
проведеното от настоящия съд съдебно
следствие вещественото доказателство - 1 бр. нож с черна дръжка и дължина на металната част 17,5 см. беше
предявено на страните. То е надлежно приобщено по делото, проверено по
предвидения за това ред и съдът го
кредитира.
При посочената фактическа установеност
на извършеното, материалният закон е приложен правилно с приетото, че
подс. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 216 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК. В тази насока
не са налице и възражения от страните. Несъмнено е установено, че на 14.02.2018 г. в с. Марково, обл. Пловдив,
при условията на продължавано престъпление, подс. Ш. противозаконно е унищожил
чужди движими вещи – автомобилни гуми, както следва: 4 броя автомобилни гуми
/два броя автомобилни гуми марка „Нокиан“ с размери 205/65/15 на стойност 232
лева, два броя автомобилни гуми неустановена марка, с размери 205/65/15 на
стойност 162.60 лева/ на обща стойност 394.60 лева на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“, с рег. № ****, собственост на „Лаборатоар Биодерма
България“ ЕООД /“Наос България“ ЕООД/, и 3 бр. автомобилни гуми, всички с марка
„AUFINE“, с размери 205/55/16, на стойност 165 лева, на
автомобил с марка „Пежо“, модел 207СС, с рег. № ****, собственост на **** от
гр. Пловдив, или общата стойност на унищожените общо 7 броя автомобилни гуми
възлиза на 559.60 лева.
Чрез използване на нож подс. Ш. е привел гумите в състояние, при което са били
напълно непригодни за ползването им по предназначение. Вещите са били чужди
нему. От събраните по делото доказателства се установява, че 4 броя от тях,
които са били поставени на лекия автомобил Рено Меган, са собственост на
дружеството „Лаборатоар Биодерма България“ ЕООД /“Наос България“ ЕООД/, а
останалите три, поставени на лек автомобил Пежо 207СС – на свидетеля **.
Престъплението е извършено с множество
изпълнителни деяния, каквото се явява унищожаването на всяка една от гумите. Те
са осъществени през непродължителен период от време, при еднородност на вината,
при една и съща обстановка. Правната му квалификация като продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК е правилна. Изложените мотиви, че за престъплението по чл.
216 от НК, което е против собствеността, няма
привилегирован състав за извършването му в състояние на силно раздразнение, са
правилни. В случая състояние на силно раздразнение не сочи и приетата от
въззивния съд СПЕ, която установява
алкохолна повлияност на подсъдимия.
Престъплението
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият Ш. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
Възражението
за незаконосъобразност на присъдата в частта, в която подс. Ш. е признат за
невинен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.
144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, е основателно.
При възприетата фактическа
установеност на извършеното следва извод, че подс. Ш. е осъществил от обективна
и субективна страна съставомерните признаци и на другото престъпление, за което
му е повдигнато обвинение- по чл. 144 ал. 3 от НК, като на 14.02.2018 г. в с. Марково, обл.
Пловдивска, се е заканил с убийство на Х.А.Г. *** и това заканване е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му. В мотивите към проверяваната
присъда е прието за установено, че подсъдимият несъмнено е държал нож в
момента, в който от дома си е излязъл и
св. Г.. Неправилно мнозинството на първостепенния съд е приело, че по делото не
са налице доказателства, че той е размахвал ножа заканително спрямо пострадалия
свидетел и че е отправял вербални закани за убийство. От възприетата от
настоящия съд фактическа обстановка на
извършеното следва извод за несъмнена
фактическа установеност и на това престъпление. При анализа на
доказателствените източници бяха изложени фактите, които подкрепят по
непораждащ съмнения начин възведеното спрямо подс. Ш. обвинение за извършено
престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. Размахване на нож /с дължина на острието 17, 5 см/ описват не
само свидетелите Г., **, но и незаинтересованите от изхода на делото свидетели-
очевидци ***. Не само първите трима, но
и втората посочена група свидетели твърдят, че видимото състояние на св. Г. е
било на уплашен от действията на подсъдимия човек. Такова собствено състояние-
на страх, че подсъдимият може да нарани св. Г., сочат и незаинтересованите от
изхода на делото свидетели. Еднопосочно се твърди също, че размахването на ножа
по посока тялото на постр. свидетел Г. е било съпроводено с отправени реплики „
Ще те убия“, „ ще те дупна“. Всички тези
действия са били извършени за 2-3
минути, преди тримата незаинтересовани от изхода на делото свидетели и св. Г.
да са подгонили подсъдимия с цел вземане на ножа. За съставомерността на
извършеното по чл. 144 ал. 3 ал. 1 от НК е достатъчно отправените заплахи да
могат да възбудят основателен страх от осъществяването им. Не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. В посочения смисъл практиката на ВКС е изобилна и
непротиворечива. В настоящия случай е несъмнено установено, че обективираното
от подсъдимия поведение- многократно размахване на нож с дължина на режещата
част 17,5 см. към тялото на пострадалия
св. Г., с приближаване до него на около 1 метър и закани „ Ще те убия“, „ ще те
дупна“ не само са могли, но са и възбудили у жертвата страх за осъществяването
им. Заканите с убийство са били с конкретен
адресат – св. Г., отправени са по такъв начин, че съобразно с обстановката, са
могли да възбудят основателен страх у
този адресат. Макар да е извън
обективните признаци на престъплението, по делото е несъмнено установено, че
св. Г. е бил изплашен за живота си.
Този
страх е бил обусловен от действията на подсъдимия. За възможност да убие св. Г.
са се притеснили силно не само той, присъствалите там негова приятелка и леля,
но и случайно озовалите се и притекли се
в негова помощ непознати му свидетели- ***.
Подсъдимият е имал качеството на нападател. Действията
на тримата незаинтересовани от изхода на делото свидетели и св. Г. – да го
догонят и заловят след като се е опитал тичешком да се отдалечи, са имали
характер на защита спрямо него, а не на нападение. Осъществяването
им е в логическа връзка с желанието на
свидетелите да елиминират един от факторите за закана- нож, който е
размахван срещу заплашеното лице. Те не елиминират несъмнено установено по делото- че чрез размахване на този нож към жизненоважни
части на св. Г. / корема/ и вербално изразяване на намерение да бъде „дупнат“ и убит подсъдимият е
извършил действия, годни да възбудят у свидетеля страх за живота му.
Подс. Ш.
е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Обективираното му поведение налага извод за пряк умисъл- той е
съзнавал и искал чрез действията си и думите, съдържащи заплаха за убийство на
пострадалия, да формира у последния основателен страх, че е застрашен животът
му. Изложените в тази насока съображения
на съдията- докладчик, който е подписал присъдата за това престъпление с
особено мнение, са правилни. В тази част присъдата следва да бъде отменена, а
подс. Ш. признат за виновен по възведеното му обвинение за престъпление по чл.
144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА.
Направеното в протеста оплакване за несправедливост на
наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода за извършеното
престъпление по чл. 216 с чл. 26 ал. 1 от НК, е основателно.
Първостепенният
съд е приел като смекчаващи отговорността на подсъдимия Ш. обстоятелства чистото му съдебно минало, доброволно
възстановените вреди; направеното самопризнание, което е негово
последователно процесуално поведение. Тези смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства
са налице. Правилно са отчетени като отегчаващи такива извършването на деянието
в пияно състояние, както и реализирането му като продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26 ал. 1 от НК- усложнена форма на престъпна дейност. Неотчетено от
ПдРС, но установено по делото е обстоятелството, че подс. Ш. е бил осъждан за
същото по вид престъпление през 2011 г. С присъда № 195/15.09.2011 г. на ПзРС,
постановена по НОХД № 20/2011 г. по описа на същия съд, за извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК
подс. Ш. е бил осъден на една година лишаване от свобода, като изпълнението на
наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години от влизане на
присъдата в сила- 18.11.2011г. Този
изпитателен срок е изтекъл на 17.11.2014 г.
Към датата на извършване на инкриминираните по настоящето дело деяния е подс.
Ш. бил реабилитиран по право. Но това предходно осъждане е лоша характеристична
данна. Като отегчаващо отговорността му
обстоятелства следва да се има предвид и извършването за един изключително
кратък период от време / няколко минути/ на две умишлени престъпления от общ
характер, засягащи различни правнозащитени обществени отношения. Ето защо наказанието от осем месеца лишаване
от свобода, определено му от ПдРС, е несправедливо и негодно да постигне
целите, визирани в чл. 36 от НК. Присъдата следва да бъде изменена, като на
подс. Ш. за това престъпление бъде определено наказание от една година лишаване
от свобода.
За престъплението по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1
от НК се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода. Не е предвиден
специален минимум. Смекчаващо
отговорността на дееца обстоятелства е чистото му съдебно минало. Като
отегчаващи следва да се имат предвид извършването на престъплението след употребата на алкохол и извършването за
един изключително кратък период от време / няколко минути/ на две умишлени
престъпления от общ характер, засягащи разнородни обществени отношения. Годно
да изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК, е наказанието от една година и шест
месеца лишаване от свобода.
Налице са основанията на чл. 23 ал.
1 от НК - и двете престъпления са
извършени преди деецът да е осъждан с влязла в сила присъдата за което и да е
от тях, при условията на реална съвкупност. Следва да му бъде определено
едно общо най- тежко измежду наложените наказания и това е
наказанието от една година и шест месеца
лишаване от свобода. За постигане на
целите на наказанието не се налага приложението на чл. 24 от НК. Наказанието от една година и шест месеца
лишаване от свобода е годно да постигне и специалната, и генералната превенция.
Налице са формалните изисквания на
чл. 66 ал. 1 от НК. Подс. Ш. не е
осъждан /реалибитиран е по право/, наложеното наказание лишаване от свобода е под три години. Налице е и специалната
предпоставка- данните за личността на подс. Ш. налагат извод, че целите на
наказанието и преди всичко превъзпитанието му ще бъдат постигнати и без откъсването
от обичайната социална среда и изолирането му в пенитенциарно заведение. Ето
защо Пловдивският окръжен съд намира, че изпълнението на така наложеното общо най- тежко наказание
от една година и шест месеца лишаване от свобода на осн. чл. 66 ал. 1 от НК следва да бъде отложено с изпитателен
срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила. Определеният от първостепенния съд минимален
изпитателен срок от три години е недостатъчен. Наказанието, чието изпълнение се
отлага под условие е наложено за две престъпления, на лице, спрямо което веднъж
вече е прилаган чл. 66 ал. 1 от НК с най- краткия възможен срок. За постигане
на целите на наказанието и най- вече на специалната превенция е необходимо изпитателният срок да
е по- дълъг, а именно- четири години. В тази част протестът също е основателен.
Присъдата следва да се измени.
Приспадането по реда на чл. 59 ал. 2
вр. с ал. 1 от НК на времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото е
правилно и в тази част присъдата не следва да се коригира.
Неоснователно е искането за
произнасяне на настоящия съд и досежно неимуществени обезвреди на св. Г. за
вреди от престъплението по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. Молбата за конституиране на пострадалия и
като граждански ищец е била оставена без уважение с определение от 02.08.2018
г. от първостепенния съд. Това обуславя
процесуална недопустимост настоящият съд да се произнася по основателността на
неприет за съвместно разглеждане граждански иск. Ако счита, че е увреден,
пострадалият може да предяви молбата си
по гражданско- правен ред, в отделно производство.
С оглед на постановената осъдителна
присъда, на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, разноските по делото, направени пред
настоящата инстанция следва да бъдат възложени
в тежест на подсъдимия. Той следва
да заплати в полза на ВСС, по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата
от 155.00 лева /сто петдесет и пет лв./ - направени разноски в хода на
въззивното производство. Други разноски
във въззивното производство не са правени както от съда, така и от страните.
Липсва произнасяне от ПдРС за разноските,
направени в хода на досъдебното производство и в производството пред
първостепенния съд, за разноските за процесуално представителство на частния
обвинител пред ПдРС и за вещественото доказателство по делото. Това препятства решаването
на посочените въпроси за пръв път от
въззивната инстанция. ПдРС следва да се
произнесе с допълващ присъдата съдебен
акт по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.