Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….06.2020г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 315 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №95329
от 19.12.2019г. на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ гр.София чрез пълномощник юрк Л.Ч. срещу Решение №
5407/04.12.2019г., постановено по гр.д.№ 9877/2019г. на ВРС, 39-ти състав, с
което въззивникът Е ОСЪДЕН да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ №89Б сумата от 747.52 лв.
представляваща сбор от 732.52 лева, определено и изплатено застрахователно
обезщетение за увреждания по лек автомобил „***“ с ДКН ***, дължимо по полица
„Каско +“ № 440117241004652/31.07.2017г. и 15.00 лева, ликвидационни разходи по
щета № 44010311709381, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата
от 83.62 лв., мораторна лихва за
периода от 18.05.2018г. /датата, на която ответника е отказал изплащането на
претендираните суми/ до датата на депозиране на исковата молба в съда.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, несъобразено със събраните по делото
доказателства и постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Конкретно развитите доводи са за
неправилност на извода, че въззивникът не е доказал по безспорен
начин изпълнението на задължението за изграждане и поддържане на телена
предпазна оградна мрежа по протежението на път А2 (Автомагистрала
„Хемус"). На следващо
място се оспорва извода на съда за доказаност на сложния фактически състав на
чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД. Счита се, че е налице случайно деяние, доколкото автомобилът
се е ударил във вече неподвижно лежащо животно на пътя. Настоява се, че ако вредите
са причинени от животно, то съгласно чл.50 от Закона за
задълженията и договорите собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
Глиганът е диво животно по смисъла на чл.5, ал.2 , във връзка с ал.1 от Закона
за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и като такова отговорност за него носи
Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл.4, ал. 1 от същия
закон, както и Североизточно държавно предприятие, чрез Държавно ловно
стопанство „Шерба" (по аргумент от чл.9, ал.9 от ЗЛОД). Сочи се, че съдът не се е произнесъл по основателността на това възражение. Поддържа се, че животното,
което се е намирало на пътното платно на магистралата, би могло да влезе на
пътя от мястото на прекъсване
на мрежата, а именно при отвора на наличното мостово съоръжение. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане
на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна
депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба.
Не е подаден писмен отговор на въззивната
жалба от третото лице помагач на ответника – „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД ЕИК
*********.
Страните не са въвели искания за ангажиране
на доказателства.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена
държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно
по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Въз основа на изложените в
исковата молба обстоятелства първоинстанционният съд е дал точната правна квалификация на
спорното право – а именно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във връзка с чл.49 от ЗЗД за ангажиране на безвиновната отговорност на
възложителя на работа за вреди от непозволено увреждане. Определянето на
правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се
извежда от исковата молба – обстоятелствена част и петитум. Очертаното в
исковата молба спорно право не сочи на отговорността по чл.50 от ЗЗД, която е
обективна, безвиновна отговорност и е за вреди, произтичащи от обективно
присъщи свойства, качества или дефекти на вещта. Обстоятелствата, изложени в
исковата молба, сочат на претенция за репариране на вреди, причинени вследствие
„неизправност“ на вещ – собственост на ответника, произтичаща от нарушение на
предписани правила, а не от обективно присъщи свойства на вещта /ППВС №17/1963г.; Р №94/21.07.2011г. на ВКС по
гр.д. №537/2010г.; опр. №1355/25.10.2011г. по гр.д. №558/2011г. на ВКС и др./.
В този смисъл доводът, развит във въззивната жалба на жалбоподателя – ответник
за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради непроизнасяне
на районния съд относно възражението, че отговорност за вредите от вещта –
глиган като диво животно по смисъла на чл.5, ал.2 във вр.ал.1 от Закона за лова
и опазване на дивеча, се носи от Министерство на земеделието, храните и горите/
чл.4, ал.1/, както и Североизточно държавно предприятие чрез Държавно ловно стопанство „Шерба“ /чл.9, ал.9 от с.з./, се явава неоснователен.
За да е налице сложният фактически състав на
чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази
вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника,
респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо
вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на
лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД;
следва да е налице е и причинна връзка от между противоправното
поведение и настъпилите вреди за ищеца. В
спецификата на казуса по регресния иск на застрахователя по чл.410 от КЗ в
тежест на ищеца е възложено да докаже и наличието на валиден застрахователен
договор между него и собственика на увредения автомобил; възникване на
застрахователното събитие като покрит
риск по договора; причинна връзка между вредата и бездействието на служителите
на ответника.
Установено
е от представената от ищеца застрахователна полица № 440117241004652, че към
момента на ПТП, застрахователното дружество и собственика на увредения
автомобил са били обвързани от условията на действителен договор по застраховка
Каско +, при условията на разсрочено заплащане на дължимата застрахователна
премия. Представени са доказателства за уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие; съставянето на опис-заключение за
увредените детайли и определяне на застрахователно обезщетение, което е
изплатено в съответния размер на собственика на МПС след приспадане на
неплатените разсрочени вноски, станали изискуеми към момента на настъпване на
събитието.
Не се
установява по делото наличието на данни за съпричиняване на настъпилите увреди
на автомобила от страна на водача. Показанията на последния, изнесени в съдебно
заседание, кореспондират с тези на служителите на КАТ и ОПУ гр.Варна, посетили
непосредствено мястото след настъпването на събитието и заключението на вещото
лице по САТЕ, като очертават механизма на ПТП, осъществено при преминаването на
автомобила през неподвижно лежащо диво животно, със скорост на движение
по-ниска от предвидената за участъка.
Съдът
изцяло кредитира извода на вещото лице по САТЕ относно наличието на
причинно-следствена връзка между пътния инцидент при така установения механизъм
на ПТП и настъпилите вреди по автомобила. Според експертното мнение, неоспорено
от страните и кредитирано от съда, необходимите средства за възстановява на
щетите надхвърлят сумата на изплатеното застрахователно обезщетение.
Налице
са доказателства за изплащане на обезщетението на собственика на МПС след
приспадане на трета и четвърта застрахователни вноски. По отношение на регресна
покана с изх. № 92-1178 от 07.03.2018г. от застрахователя до ОПУ Варна, редовно
връчена на ответника, са налице данни за изричен писмен отказ за възстановаване
на сумата, представляваща изплатено обезщетение по щетата и ликвидационни
разходи с изх. рег. № 53-00-330 от 18.05.2018г., получена от ищцовото дружество
на 23.05.2018г.
Не е
предмет на спор по делото, че път А2 Автомагистрала Хемус е част от републиканската пътна мрежа и се поддържа
от АПИ /чл.19, ал.1 от Закона за пътищата/, както и обстоятелството, че на
територията на Варненска област тази дейност се извършва от специализиранато й
звено – ОПУ Варна /чл.22, ал.1 във вр.чл.21, ал.2 от ЗП/. Установява се, че
през процесния период АПИ има сключен договор №РД-38-9/15.05.2015г. с предмет
Извършване на поддържане – превантивно, текущо, зимно и ремонтно
възстановителни работи при аварийни ситуации на автомагистрали Хемус и Марица
на територията на ОПУ Варна, Шумен и Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно
чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, като за автомагистрала Хумус договорът е сключен между
АПИ и „Автомагистрали-Черно море“ АД гр.Шумен с ЕИК *********.
Съгласно
чл.19, ал.2, т.4 от ЗП управлението
на пътищата включва организиране
и осъществяване защита на пътищата, включително на пътните съоръжения
и на принадлежностите към пътя. Съгласно
пар.1 от ДР ЗП предпазните и защитните огради са измежду изчерпателно изброените „Пътни
принадлежности“.
Действително
по делото не се установява по категоричен начин маршрута на животното, причина
за ПТП, включително и при въведени, но недоказани от ответника твърдения за
преминаването му през участък в близост до мостово съоръжение, при което
преградата се прекъсва при отвора на съоръжението, или след разрушаване на
целостта на преградата от самото животно, но доколкото поставената оградна
мрежа не е била състояние да ограничи навлизането на сто и повече килограмово
животно, то следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил посочените по-горе
негови законови задължения.
Следователно
налице е и причинна връзка
между поведението на ответника – в качеството му на възложител на работа,
вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените му задължения и
настъпилите вреди.
Наличието
на всички елементи на сложния фактически състав на поставения за разглеждане
иск обуславя основателността на заявената претенция изцяло. Доколкото
ответникът е бил надлежно поканен, като изрично е заявил отказ да извърши
плащане, основателен и доказан е и акцесорния иск за дължимост на обезщетението
за забава в плащането на главницата.
Поради съвпадане
на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния съд следва да
бъде потвърден.
На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъде възложена отговорността за
разноски, направени от въззиваемата страна в настоящата инстанция в размер на 333
лева адв.възнаграждение във въззивното производство.
Воден от
гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖАВА изцяло Решение № 5407/04.12.2019г., постановено по
гр.д.№ 9877/2019г. на ВРС, 39-ти състав.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр.София да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* разноски в размер на 333 лева адв.възнаграждение
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.