№ 988
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110154431 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „Ф.“ ЕООД, с която е предявен срещу
ответника „И.“ ЕООД осъдителен иск за заплащане на сумата от 5639,40 лв. с ДДС,
представляваща платена цена по развален неформален договор за покупко-продажба,
обективиран в издадена от ответника оферта № . и данъчна фактура №
**********/28.02.2022г. за доставка на 50 бр. L. осветителни тела . 840, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2022г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът „Ф.“ ЕООД твърди, че с ответника „И.“ ЕООД били в трайни търговски
взаимоотношения. В началото на м. февруари 2022г. ищецът отправил запитване към
ответника за доставка на 50 бр. L. осветителни тела . 840, за което ответникът изготвил
подробна оферта, приета от ищеца. За цената на стоката по сключения договор за продажба
била издадена фактура № **********/28.02.2022г., по която ищецът заплатил авансово
сумата от 5639,40 лв. с ДДС с платежни нареждания от 03.02.2022г. и 21.07.2022г., но
поръчаните стоки не били
доставени. Ответникът бил поканен да изпълни задълженията си по договора с
нотариална покана от 29.07.2022г. в 7-дневен срок от получаването й, в която било вписано
изричното предупреждение, че след изтичане на предоставения срок договорът ще се счита
развален. Ответникът не изпълнил задължението си да достави стоките в дадения срок,
поради което с оглед разваляне на договора ищецът претендира връщане на продажната
цена в размер на 5639,40 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски за производството.
Ответникът „И.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. В съдебно заседание заявява, че е издал кредитно известие за дължимата на ищеца
сума, предмет на настоящото производство, по което е извършено частично плащане.
Представя платежно нареждане от 20.03.2023г.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна:
1
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е бил сключен неформален
договор за покупко-продажба с твърдяното съдържание, по който е заплатил продажната
цена в размер на 5639,40 лв. с ДДС, че е отправил изявление за разваляне на договора,
което е получено от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора да
достави поръчаните стоки, а при установяване на горните факти – че е платил вземането.
Не е спорно между страните и се установява се от приетите по делото писмени
доказателства, че страните са сключили неформален договор за покупко-продажба на 50 бр.
L. осветителни тела . 840 със съдържанието, описано в оферта на ответника „И.“ ООД № . от
10.02.2021г., в което е посочено същественото съдържание на сделката: вида и количеството
на стоката и нейната цена в размер на 5339,40 лв. с ДДС, която оферта е приета
недвусмислено от ищеца чрез заплащане на цената по офертата съгласно представеното
авизо за местен превод от 03.02.2022г., в основанието на което е посочен номерът на
офертата от 10.02.2021г. За стойността на извършената покупко-продажба ответникът е
издал на ищеца фактура с № 4243 от 28.02.2022г., в която е посочен окончателният размер
на вземането за продажна цена от 5639,40 лв. с ДДС, като разликата от 300 лв. е платена от
ищеца на ответника с авизо за местен превод от 21.07.2022г.
Постъпването на сумите, с които е платена продажната цена, по сметка на ответника,
освен че не е спорно между страните, е доказано от приетите 2 броя авизо за местен превод,
посочени по-горе, и от представеното извлечение за трансакциите на ищеца по доставчик
„И.“ ЕООД за периода от 01.01.2022г. до 27.09.2022г., както и е признато от ответника в
кореспонденция между страните (отговор на ваш изх. № 055/20.07.2022г., л. 13 от делото).
Ответникът, чиято е била доказателствената тежест за това, не е доказал факта, че е
изпълнил задължението си да достави продадената стока на ищеца, за която е получил пълно
плащане, нито веднага след окончателното получаване на продажната цена (21.07.2022г.),
нито в предоставения от ищеца с нотариална покана с рег. № .., връчена на 31.08.2022г., 7-
дневен срок от получаване на поканата (изтекъл на 07.09.2022г.), нито в посочения от самия
него в писмо (л. 13 от делото) срок до 10.09.2022г.
С оглед изложеното ищецът е развалил законосъобразно сключения между страните
неформален договор за покупко-продажба с изтичане на 7 дни от получаване на
нотариалната покана на 31.08.2022г. от ответника, т.е. на 07.09.2022г. Като последица от
развалянето на договора в полза на ищеца е възникнало правото да получи обратно даденото
по разваления договор, а именно продажната цена в размер на 5639,40 лв. с ДДС.
С оглед изложеното се установяват всички елементи от фактическия състав на
вземането за връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ответникът е твърдял, че е издал кредитно известие за задължението си към ищеца и е
платил част от процесното вземане, но не е доказал посоченото обстоятелство, тъй като
представеното преводно нареждане от 20.03.2023г. има основание за превод „К.“, от което
не може да се направи несъмнен извод, че касае процесното вземане, а от друга страна
липсват доказателства с посочената сума да е заверена сметката на ищеца (чл. 75, ал. 3 ЗЗД)
и предвид изричното оспорване на този факт от ищеца в проведеното съдебно заседание, не
може да се приеме, че ответникът е доказал извършване на частично плащане на спорното
вземане в хода на процеса.
При така установените факти, подведени под приложимата правна норма,
предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се явява изцяло основателен и следва да се уважи
за предявения размер от 5639,40 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 06.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършване на разноски в размер на 230,60 лв. – платена държавна такса и 1200 лв.
– платено в брой адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за
основателно предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните
доказателства и извършените процесуални действия и обстоятелството, че разглеждането на
2
делото е приключило в едно съдебно заседание, с оглед на което адвокатското
възнаграждение следва да се намали до сумата от 800 лв., която не е по-ниска от минимума,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 . (в ред. ДВ, бр. 68 от 2020г., в сила към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие). Или на ищеца следва да се присъдят
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в общ размер на 1030,60 лв. (230,60 +
800). Що се отнася до внесената като гаранция по делото сума в размер на 560 лв., срещу
която е допуснато обезпечението на иска, същата не представлява разноски по делото по
смисъла на чл. 78 ГПК, а подлежи на връщане на ищеца при изрично искане в този смисъл,
каквото не е направено към настоящия момент.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на
„Ф.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. на основание чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД сумата от 5639,40 лв. с ДДС, представляваща платена цена по развален неформален
договор за покупко-продажба, обективиран в издадена от ответника оферта № . и данъчна
фактура № **********/28.02.2022г. за доставка на 50 бр. L. осветителни тела . 840, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1030,60 лв.,
представляваща разноски за производството.
Сумата може да бъде платена по следната банкова сметка с титуляр „Ф.“ ЕООД, ЕИК .
– .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3