РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Бургас, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 35/23.05.2022г., постановено от Районен
съд – Средец по гр. д. № 20212170100693. С това решение, съдът:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. С., ЕГН: ********** от гр. П*** против М. И. К., ЕГН:
********** от гр. С**** и Т. Г. И., ЕГН: ********** от гр. С*** да се прогласи нищожност
на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***** на нотариус М.Д. с рег
№***** в регистъра на НК на основание чл.26, ал.2, предл.V от ЗЗД, вр. чл.17, ал.1 от ЗЗД
като привиден, прикриващ покупко-продажба и да се обяви договора като такъв за
продажба;
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. С., ЕГН: ********** от гр. П*** против Т. Г. И., ЕГН:
********** от гр. С*** да се признае правото на С. на изкупуване на 1/10 идеална част от
следните недвижими имоти: 137.5/327 кв. м. идеални чати от УПИ № ****** по плана на гр.
Средец, ведно с ½ идеална част от построения в имота първи жилищен етаж със застроена
площ от 99,37 кв. м., представляващ самостоятелен обект в двуфамилна масивна жилищна
сграда на два етажа, цялата с площ от 114,56 кв.м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, които са предмет на
разпореждане с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***** на нотариус
М.Д. с рег №***** в регистъра на НК;
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. С., ЕГН: ********** от гр. П*** против М. И. К., ЕГН:
********** от гр. С**** и Т. Г. И., ЕГН: ********** от гр. С*** да се признае правото на С.
на изкупуване на 9/10 идеални части от следните недвижими имоти: 137.5/327 кв. м.
1
идеални чати от УПИ № ****** по плана на гр. Средец, ведно с ½ идеална част от
построения в имота първи жилищен етаж със застроена площ от 99,37 кв. м., представляващ
самостоятелен обект в двуфамилна масивна жилищна сграда на два етажа, цялата с площ от
114,56 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху терена, които са предмет на разпореждане с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № ****** на нотариус М.Д. с рег №***** в регистъра на НК;
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН: ********** от гр. П*** да заплати на М. И. К., ЕГН:
********** от гр. С**** съдебни разноски в размер на 1 000 лева;
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН: ********** от гр. П*** да заплати на Т. Г. И., ЕГН:
********** от гр. С*** съдебни разноски в размер на 1 000 лева.
Подадена е въззивна жалба от В. Д. С. против решение № 35/23.05.2022г.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение
на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е
необосновано. С. въвежда оплакване, че решението е постановено при едностранчиво,
избирателно и необективно тълкуване и оценяване на събраните гласни доказателства и при
игнориране на писмените документи. Жалбоподателката подчертава, че по делото са
събрани многобройни косвени доказателства, които установяват намерението на К. за
продажба, но тези доказателства не са обсъдени от районния съд. С. анализира
„дарственият мотив“ като субективен елемент от фактическия състав на дарението и
оспорва твърденията на К., че подбудите му да извърши дарение изхождат от полаганите в
миналото грижи от ответницата И.. В заключение, жалбоподателката обобщава, че
доказателствата по делото установяват прикрита продажба на спорните 1/10 идеални части
и иска от въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на
районния съд и да уважи предявените искове. Въззивната страна прави искане за
присъждане на съдебни разноски.
Ответните страни М. И. К. и Т. Г. И. представят писмен отговор, в който изразяват
становище за неоснователност на въззивната жалба. Ответниците цитират приложените към
нотариалните преписки писмени доказателства, които потвърждават намерението на първия
от тях да извърши дарение на спорните 1/10 идеални части. К. и И. анализират
свидетелските показания и намират, че същите правилно са кредитирани от решаващия съд
като достоверни. Въззиваемите искат от настоящата инстанция да отхвърли жалбата на С. и
да потвърди първоинстанционното решение със следващото от това присъждане на съдебни
разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На **** Н.А.С. и В. Д. С. придобиват право на собственост върху дворно място с
площ от 335 кв.м., от които 275/617 кв.м. идеални части от дворно място, съставляващо
парцел ***** по плана на гр. Средец (бивш гр. Грудово), цялото с площ от 617 кв.м. при
граници: север – улица; запад – улица; изток – парцел ****, 335; юг – парцел **** и граници
на 275/617 кв.м. идеални части, както следва: запад – улица; север – улица; изток –
останалите 342/617 кв.м. идеални части от парцел ***** по плана на гр. Средец; юг – парцел
**** и 60 кв.м., находящи се върху уличната регулация с неуредени регулационни сметки,
ведно с построената върху дворното място паянтова жилищна сграда. В този смисъл е
съдържанието на нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на чл.15 и сл. от
2
ЗСГ № ***** на нотариус при Районен съд – Бургас. Дворното място е идентично с УПИ
****** по плана на гр. Средец с площ от 327 кв.м., в който смисъл е приложеното по делото
удостоверение № 180/23.03.1989г., издадено от главен специалист в ОНС – гр. Грудово,
удостоверение № 11/08.12.2016г., издадено от главен архитект на Община Средец и скица №
631/09.08.2021г., издадена от Община Средец.
В. С. твърди, че към момента на покупката, тя е в брак с Н.А.С., който е сключен
през месец юли *****. и е прекратен през месец октомври *****г. Този факт не се оспорва
от ответната страна в отговора на исковата молба и се потвърждава от мотивите на съдебно
решение № *****г., постановено от Районен съд – Средец по гр. д. № *****г. и на съдебно
решение № ******г., постановено от Окръжен съд – Бургас по в. гр. д. № *****г.
След прекратяване на брака, съпружеската имуществена общност върху
недвижимия имот се трансформира в дялова съсобственост с квоти на двамата съпрузи – по
½ идеална част за всеки от тях.
В. С. твърди, че по време на брака й с Н.С. в периода от *****. до *****г., двамата
са построили в поземления имот масивна двуетажна жилищна сграда. В този смисъл е
съдържанието на акт за узаконяване № *****г., издаден от началник на отдел „ТСУ“ в ОНС
– гр. Грудово и на съдебно решение № ******г., постановено от Окръжен съд – Бургас по в.
гр. д. № *****г.
На *****г. В. С. и Н.С. повторно сключват граждански брак (съдебно решение №
*****г., постановено от Районен съд – Средец по гр. д. № ****г.)
На 15.07.1997г. Н.А.С. купува от сестрите си М.В. и М.М. 2/3 идеални части от
втори жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда, построената в парцел ***** по плана
на гр. Средец, ведно с ½ идеална част от таванско помещение, изградено над втория
жилищен етаж.
На 31.01.2005г. Д.С.Л. и съпругата му Т.К.Л. придобиват правото на собственост
върху втория жилищен от сградата с постановление за възлагане, издадено от съдебен
изпълнител след проведена публична продан (след учредена от Н.С. ипотека върху втори
жилищен етаж от в полза на Д.Л.).
На 13.04.2005г. Д.С.Л. и съпругата му Т.К.Л. продават на Т. Г. И. втория жилищен
етаж от сградата, изпълнена в парцел № ***** с площ от 160 кв.м. (нотариален акт №
*****г. на съдия по вписванията към Районен съд – Средец).
С решение № *****г., постановено от Районен съд – Средец по гр. д. № ****г.,
потвърдено с решение № ******г. на Окръжен съд – Бургас по възз. гр. д. № *****г. и
недопуснато до касационно обжалване с определение № *****г. на ВКС по гр. д. № *****г.,
В. С. е призната за собственик по отношение на Н.А.С. на ½ идеална част от втори жилищен
етаж в масивната двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ***** по плана на гр.
Средец. С това решение, Т. Г. И. и съпругът й П. Г. И. са осъдени да предадат на В. С.
владението върху ½ идеална част от втория жилищен етаж на сградата, изпълнена в УПИ
****** по плана на гр. Средец. Така, правото на собственост върху втория етаж от сградата
се разпределя между Т. Г. И. и П. Г. И., които притежават в режим на СИО ½ идеална част и
В. С., която притежава ½ идеална част.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 26.06.2013г. държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Средец възлага втория етаж от сградата на П. Г. И..
Постановлението влиза в сила на 17.07.2013г. Към датата на възлагането, И. е в брак с Т. Г.
3
И..
На *****г. бракът между В. С. и Н.С. е прекратен със съдебно решение № *****г.,
постановено от Районен съд – Средец по гр. д. № ****г.
Ищцата твърди, а ответниците не оспорват факта, че с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № ******г. на нотариус с рег.№
****** с район на действие РС – Средец, Н.С. прехвърля на Л.В. Г. правото на собственост
върху 137,5/327 кв.м. идеални части от поземлен имот № ****** в ****** по плана на гр.
Средец, целият с площ от 327 кв.м., който е идентичен с парцел ****** по плана на гр.
Грудово, ведно с ½ идеална част от първи жилищен етаж на сградата, изпълнена в имота със
застроена площ от 99,37 кв.м.
На 29.06.2018г. Л.В. дарява на М. И. К. право на собственост върху 137,5/327 кв.м.
идеални части от поземлен имот № ****** в ****** по плана на гр. Средец, целият с площ
от 327 кв.м., който е идентичен с парцел ****** по плана на гр. Грудово, ведно с ½ идеална
част от първи жилищен етаж на сградата, изпълнена в имота със застроена площ от 99,37
кв.м. В този смисъл е и съдържанието на нотариален акт № ******г. на нотариус с рег.№
****** с район на действие РС – Средец. Така, правото на собственост върху УПИ и първи
жилищен етаж се разпределя между М. К. и В. С. в равни идеални части.
На 21.10.2020г. П. Г. И. изпраща на С. нотариална покана за провеждане на общо
събрание на етажните собственици в сградата поради необходимостта от ремонт на покрива.
В отговор на това, С. изразява несъгласие за провеждане на общо събрание и ремонт на
покрива.
На 20.09.2021г. М. И. К. изпраща на С. нотариална покана за продажба на
притежаваните от него идеални части от поземления имот и на първия етаж от сградата за
сумата от 11 000 лева. В поканата е обявена дата на сделката – 29.10.2021г. от 11,00 часа в
кантората на нотариус с рег. № ****** в РНК.
На 29.10.2021г. в кантората на нотариус с рег.№ ****** в РНК се явява
пълномощник на В. С., който изразява нейното съгласие за покупка на имота, за който е
поканена. М. И. К. не се явява. Вместо това, на пълномощника е представена декларация от
К. с дата 28.10.210г. и с нотариално удостоверяване на подписа му, че същият се отказва от
продажбата на имота, описан в нотариалната покана до С..
На 05.11.2021г. М. И. К. дарява на Т. Г. И. 1/10 идеална част от правото на
собственост върху 137,5/327 кв.м. идеални части от поземлен имот № ****** в ****** по
плана на гр. Средец, целият с площ от 327 кв.м., който е идентичен с парцел ****** по
плана на гр. Грудово, ведно с ½ идеална част от първи жилищен етаж на сградата, изпълнена
в имота със застроена площ от 99,37 кв.м. (нотариален акт за дарение на недвижим имот №
*******г. на нотариус с рег. № ****** в РНК).
На 05.11.2021г. М. И. К. продава на съсобственика си Т. Г. И. 9/10 идеални части от
правото на собственост върху 137,5/327 кв.м. идеални части от поземлен имот № ****** в
****** по плана на гр. Средец, целият с площ от 327 кв.м., който е идентичен с парцел
****** по плана на гр. Грудово, ведно с ½ идеална част от първи жилищен етаж на сградата,
изпълнена в имота със застроена площ от 99,37 кв.м. за сумата от 15 000 лева (нотариален
акт за дарение на недвижим имот № *******г. на нотариус с рег. № ****** в РНК).
На 16.06.2022г. В. С. предявява иск против М. И. К. и Т. Г. И. да се обяви за
нищожен договора за дарение на 1/10 идеална част от процесните имоти, обективиран в
4
нотариален акт № *******г. на нотариус с рег. № ****** в РНК като привиден на основание
чл.26, ал.2, предл.V от ЗЗД, и иск с правно основание чл.17 от ЗЗД да се разкрие
симулацията на прикритата според ищцата сделка – покупко-продажба. Едновременно с
това, С. предявява иск против Т. Г. И. с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на
процесните идеални части за цена от 15 000 лева.
В исковата молба, С. въвежда изложените по-горе факти и твърди, че целта на М. К.
е била да продаде, а не дари първата 1/10 идеална част от спорните имоти. Това намерение,
ищцата обяснява с неочаквания отказ на К. да извърши продажба на имота на нея, за което е
била поканена в кантората на нотариус с рег.№ ****** в РНК на 29.10.2021г. Според
ищцата, договорът за дарение е привиден, тъй като прикрива договор за възмездно
разпореждане с имота, а извършеното плащане на цената по възмездната сделка включва и
процесната 1/10 идеална част. Привидността на договора, ищцата обяснява със следните
обективни факти: намерението на М. К. да продава своите идеални части, изразено в
нотариална покана до нея; двете сделки са извършени само една седмица след отказа на М.
К. да й продаде своята идеална част; незначителната идеална част, която е дарена; двете
сделки са извършени пред един и същ нотариус; последователност на сделките;
имущественото състояние на К. не му позволява да извършва дарения; дарението не е
извършено между близки хора; сложните отношения между нея и ответниците, създадени
във времето заради неправомерно придобитата от И. ½ идеална част от втория етаж.
В отговор на исковата молба, М. К. и Т. И. оспорват твърденията на ищцата за
привидност на дарението и подчертават, че се познават отдавна. Те изтъкват, че през 2015г.
– 2017г., заедно с Л. Г. са се грижили за Н.С., който боледувал и имал нужда от помощ.
Ответниците посочват, че И. и съпругът й са извършили подобрения в имота – изградили са
мръсен канал за цялата къща, направили са сонда, поддържали са двора, построили са чешма
в памет на Н.С.. През 2021г. К. казал на Т. И. и съпругът й, че е болен и не може да се грижи
повече за двора. Поради това им предложил да се отблагодари за грижите, които са полагали
като им дари 1/10 идеална част от притежаваните от него идеални части. За останалите 9/10
идеални части И. сами му предложили сумата от 15 000 лева.
Ответниците оспорват и иска по чл.33, ал.2 от ЗС. Те подчертават, че Т. И. е
съсобственик в процесната сграда и няма качеството на трето лице по смисъла на
цитираната норма. Аргумент в подкрепа на това твърдение е обстоятелството, че делба на
сградата не е извършвана и както И., така и С. притежават идеални части от условно
обособените първи и втори жилищен етаж.
Ответните страни искат от решаващия съд да отхвърли исковете.
В хода на първоинстанционното производство са приети нотариално дело № *****г.
и нотариално дело № *****г. за процесните сделки – дарение и продажба, писмени
доказателства, които установяват твърденията на ищцата за правото на собственост върху
спорните имоти през годините и за семейното й положение. Събрани са показанията на
свидетелката М. Д. – нотариус по сделките, която установява дарственото намерение на К.
по първата сделка. Според свидетелката, К. е пожелал да дари 10 - 15 кв.м. от процесните
имоти на И., защото през годините тя и съпругът й са му помагали. В деня на сделката за
дарението, К. заявил, че е променил намерението си за останалата част от имота и желае да
го продаде на И. При извършване на дарението, П. И. отказва да участва в сделката, защото
според него това е личен акт към съпругата му. Според Д., двете сделки са извършени
последователно, заради процесуална икономия. По делото са изслушани и показанията на
5
свидетелката Р.К. – дъщеря на ответника К.. Свидетелката твърди, че баща й се грижел за
Н.С. от 2015г. до неговата смърт в дома на баба й в с. П.. Баща й се грижел и за процесния
имот заедно с Т. и П. И.. К. твърди, че имала нужда от пари, защото детето й страда от
детска церебрална парализа и помолила баща й да й помогне. Това наложило продажбата на
спорния имот. Преди продажбата, обаче К. попитал дъщеря си дали може да дари една част
на П. и Т., защото те се грижили за двора и за къщата през годините. Свидетелката не се
противопоставила.
По делото са събрани показанията на свидетелката А. С. – дъщеря на В. С., която
твърди, че общуването между Т. И. и М. К. през годините е било затруднено. В телефонен
разговор И. е наричала последния неблагонадежден и пропаднал човек, с който не можеш да
се разбереш нормално. Според С., М. К. се оплаквал пред нея многократно, че има съдебни
проблеми с П. и Т. и приближен на И. полицай го тормозел и упражнявал натиск. В
разговор с нея, М. споделил, че желае да продаде своя дял и трябва да го предложи първо на
майка й. Така и се случило до момента, в който той не се отказал.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция, са събрани показанията на
свидетелката М. Р., която живее в съседен имот. Според Р., М. се грижел за покойния Н.С. и
заедно с Т. и П. И.и поддържал двора и къщата. Свидетелката посочва, че отношенията
между К. и И. били много добри и тя не е била свидетел на недоразумения или конфликти
между тях.
Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд формира извод за
неоснователност на двата иска. За да постанови този резултат, съдът анализира фактическия
състав на чл.26, ал.2, предл.V, вр. чл.17 от ЗЗД, разпределя доказателствената тежест между
страните и приема, че дарственото намерение на К. е установено по делото от показанията
на свидетелите М. Д., Р.К. и М. Р.. Съдът формира извод, че по делото не е установено
прикрито съглашение между ответниците, което да притежава характеристиките на договор
за продажба, поради което отказва да приложи правилата на този договор към оспореното
дарение. Изводът за действителност на дарствения акт дава основание на съда да отхвърли
иска за изкупуване на дарената и продадените идеални части с правно основание чл.33, ал.2
от ЗС.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 35/23.05.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.V от ЗЗД привидните договори са
нищожни. Според чл.17, ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях
съглашение с друго привидно, се прилагат правилата на прикритото съглашение, когато са
6
спазени изискванията за неговата действителност. Съглашението може да се изразява в
липса на воля договорът да породи правни последици – абсолютна симулация или във воля
сделката да породи правни последици, различни от външно изявените – относителна
симулация. При относителната симулация, се прилагат правилата за прикритата сделка, ако
са налице изискванията на закона за нейната действителност. В своята трайна практика,
ВКС ясно разграничава иска за прогласяване нищожността на сделката поради привидност
по чл.26, ал.2, предл.V от ЗЗД от иска за разкрИ.е на симулация по чл.17, ал.1 от ЗЗД. Тези
два иска имат различен предмет. Първият иск е насочен към установяване на нищожност на
явната сделка, а вторият към разкрИ.е на обвързваща сила на прикритата сделка. Разликата
между двата иска произтича от фактите, на които те се основават. Тези искове се разглеждат
самостоятелно, което не отрича връзката между привидно и прикрито съглашение при
доказване на симулацията (решение № 184/19.01.2016г. по гр. д. № 6394/2014г. на ВКС, ГК,
III ГО). В конкретния случай ищцата твърди относителна симулация – „привидно“ дарение
на идеална част от недвижим имот от съсобственик, което прикрива действителен договор
за покупко- продажба. От приложените по делото доказателства се установява, че на
05.11.2021г. К. е дарил 1/10 идеална част от идеални части върху имота, които притежава в
съсобственост с ответната страна Т. И. и с ищцата В. С.. Страните по договора М. К. и Т. И.
са изразили съгласието си първият да дари, а втората да приеме 1/10 идеална част от
137,50/327 кв.м. идеални части от поземления имот, ведно с 1/10 идеална част от ½ идеална
част от построения в имота първи жилищен етаж с площ от 99,37 кв.м. (нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *******г. на нотариус с рег.№ ****** в РНК). В същия ден
страните сключват договор за покупко-продажба на останалите 9/10 идеални части от
описаните имоти за цена от 15 000 лева. (нотариален акт за дарение на недвижим имот №
*****, дело № *****г. на нотариус с рег.№ ****** в РНК). Двата договора са от една и съща
дата. Нотариалните актове, в които са обективирани сделките, са с поредни номера,
съставени са от един и същи нотариус и за извършване на сделките са използвани едни и
същи документи. Преди извършване на сделките, и в частност на дарението, праводателят е
изпратил покана на ищцата за продажба на неговите идеални части за сумата от 11 000 лева,
но ден преди това се е отказал от това си намерение. При тези факти, спорният въпрос по
делото е каква е била действителната воля на страните по първата сделка, оформена като
дарение.
За да е налице симулация на една сделка (абсолютна или относителна), е
необходимо категорично и недвусмислено да се установи разминаване между
действителните и афишираните отношения между страните, т.е. разминаване между
резултата, който страните целят да постигнат във вътрешните си отношения и резултата,
който е видим за всички останали. При симулацията, страните по сделката създават
привидно правно състояние, в което външно изразените изявления отговорят по съдържание
и форма на определен вид сделка, но вътрешното волево решение е тази сделка да не породи
въобще правни последици (абсолютна симулация) или да не породи характерните за нея
правни последици (относителна симулация). При втората разновидност на привидността,
страните манифестират като действителна привидната сделка, но се уговарят за действието
и правните последици на друга, прикрита сделка, за която имат интерес третите лица да не
узнаят. В този случай, нежеланата, симулирана сделка, е нищожна, а желаната,
дисимулираната сделка е действителна и поражда правни последици, ако отговаря на
изискванията на закона (чл.17, ал.1 от ЗЗД).
В конкретния случай, от показанията на свидетелите Д. – нотариус, извършил
7
сделката и Р.К. – дъщеря на първия ответник, се установява, че К. е решил да продаде
имотите поради необходимост от парични средства за лечение на своя внук, но
едновременно с това е изпитвал благодарност към Т. И. и съпругът й за грижите, които са
положили през годините за поддържане и подобряване на имота, както и за добрите
взаимоотношения, които са създадени помежду им, което го мотивирало да дари на втората
ответница „10 – 15 кв.м“. Решаващи за намерението на К., са показанията на свидетеля М.
Р., която живее в съседен имот, няма родство със страните и не е заинтересована от изхода
на делото. Според Р., М. К. се грижел за праводателя си Н.С. в къщата, където са живели П.
и Т. И.. След смъртта на Н., М. е обитавал къщата постоянно и съвместно с Т. и съпругът й
са обработвали градината и са поддържали двора. П. е помагал и за поддържане на оградата.
Отношенията между К. и семейство И. са били нормални и не са съпътствани от конфликти
и проблеми. Настоящият съдебен състав възприема показанията на М. Р. като обективни и
безпристрастни и ги цени като достоверен източник на информация за спорния по делото
въпрос относно дарственото намерение на К.. Тези показания кореспондират и на
приложената по делото писмена кореспонденция между страните. От съдържанието на
нотариална покана с дата 21.10.2020г. се установява, че П. И. е поканил С. да участва в общо
събрание на собствениците и да поеме част от разходите за ремонт на покрива, но тя е
отказала категорично. Това обстоятелство потвърждава фактическият извод, че поддръжката
на сградата е извършвана съвместно от И. и от К. и отношенията помежду им са били добри
и надеждни. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. С., която говори за обтегнати
отношения между двамата ответници, изключващи намерението на К. за дарение, тъй като
С. е дъщеря на ищцата и е пряко заинтересована от изхода на делото. Освен това,
показанията на С. са едностранчиви и изолирани от показанията на другата група свидетели,
които са логични и последователни и се подкрепят от кореспонденцията между С. и И..
Изложеното дотук обосновава извод, че намерението на К. действително е било да извърши
дарение на 1/10 идеална част от имотите в полза на И.. Обстоятелството, че преди
процесната сделка К. е поканил С. за продажба на собствените си идеални части, за което
впоследствие е декларирал отказ, не променя този извод. Този факт действително
представлява индиция, че К. е възнамерявал да извърши продажба на всичко, което
притежава, но сам по себе си не е достатъчен да се направи заключение, че действителната
воля на страните по договора за дарение е била да прехвърлят възмездно процесната 1/10
идеална част. Тежестта да установи несъответствието между външно обективираните
волеизявления на страните и реалното им намерение за сделката, се носи от ищцата. В
конкретния случай, обаче, тя се позова единствено на този факт без да ангажира други
доказателства, от съвкупната преценка на която да се направи заключение, че спорната 1/10
идеална част е транслирана в патримониума на втората ответница възмездно.
По изложените съображения, исковете на В. С. с правно основание чл.26, ал.2,
предл. V от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД са неоснователни. Като е достигнал до този извод и е
отхвърлил исковете, макар и разгледани като един, районният съд е постановил правилно
решение в тази част.
Възражението на С., че районният съд е ценил доказателствата едностранно, е
неоснователно. Първоинстанционният съд е обсъдил свидетелските показания и писмените
доказателства обективно и в съвкупност, а не изолирано и поотделно, поради което
формираният от него извод е правилен и обоснован.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС собственик на идеална част от недвижим
имот може да изкупи идеалната част, с която друг съсобственик се е разпоредил в полза на
8
трето лице чрез договор за покупко-продажба при наличието на определени условия,
визирани в закона. С тази норма се дава възможност на засегнатия от продажбата
съсобственик да упражни потестативното си субективно материално право на изкупуване
при същите условия, при които е извършена продажбата в полза на трето лице. Искът по
чл.33, ал.2 от ЗЗД е евентуален спрямо първите два иска по чл.26, ал.2, предл.V от ЗЗД и по
чл.17, ал. от ЗЗД и то при условие, че същите се уважат. В настоящия случай, условието не
се сбъднало, поради което съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск.
По изложените съображения, въззивната жалба на В. С. е неоснователна и трябва да
се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата
страна Т. И., извършените от тях разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в
размер на 500 лева. В полза на въззиваемата страна М. К. също трябва да се присъдят
извършените от него съдебни разноски в размер на 500 лева, представляващи
възнаграждение по договор за правна помощ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/23.05.2022г., постановено от Районен съд – Средец по
гр. д. № 20212170100693.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН: ********** от гр. П*** да заплати на Т. Г. И., ЕГН:
********** от гр. С*** съдебни разноски в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН: ********** от гр. П*** да заплати на М. И. К., ЕГН:
********** от гр. С**** съдебни разноски в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9