Решение по дело №73/2023 на Районен съд - Самоков

Мотиви към решение по ч.н.д. № 73/2023 г.

Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето.
Постъпило е предложение от Районна прокуратура гр.Самоков. за
настаняване на задължително лечение на М.В.С., роден на 27.10.1970 г. в
гр.Самоков, българин, български гражданин, със средно образование
,неосъждан ,неженен, неработещ ,живущ в с.Р.....,община Самоков,
ЕГН:**********.
В предложението се твърди,че М.В.С. е с влошено здравословно
състояние ,същият е опасен е за себе си и околните, застрашава сериозно
здравето си и има опасност да извърши престъпление със значителна
обществена опасност и не желае да се лекува доброволно.Сочи се ,че същият
се води на диспансерен отчет с диагноза „Параноидна шизофрения“.
В съдебно заседание, представителят на РП-Самоков заявява, че
поддържа предложението за задължително лечение.В пренията прокурорът,
след изслушване на заключението на вещо лице д-р Перниклиев заявява ,че
следва да бъде проведено лечение по начин,посочен от вещото лице ,с оглед
съществуващата диагноза-параноидна шизофрения-хроничен ход
Адв.Константинова-служебен защитник на освидетелствания М.В.С.
изразява становище, че са налице предпоставките за постановяване на
задължително лечение,тъй като от доказателствата по делото се установява
,че същият е опасен за себе си и околните и моли срокът на лечението да бъде
минимален, както е посочен с съдебно –психиатричната експертиза.
Освидетелстваният М.В.С. изразява желание доброволно да се лекува.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и по вътрешно убеждение намира за установено следното:
М.В.С. страда от параноидна шизофрения.С тази диагноза се води на
диспансерен отчет .Обект е на психиатрични грижи от 2008 година .Същият е
диагностично уточнен в психиатрична клиника и от тогава е започнал да
приема противорецидивна терапия.Поради липса на критичност към болестта
е спирал самоволно приема на медикаменти, което е водело до влошаване на
състоянието му и психиатрични хоспитализации и по принудителен ред.
От извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза се
установява ,че освидетелстваният М.В.С. страда от параноидна шизофрения –
хроничен ход.Същият се нуждае от специални здравни грижи.В състояние е
да изразява информирано съгласие за лечението му.Вследствие на
заболяването си освидетелстваният е в състояние да застраши собственото си
здраве.Нередовно проследяван поради липсваща критичност към
заболяването си и поради факта ,че не е обгрижван от близките му.Самоволно
е спрял предписаните му медикаменти ,под предлог ,че няма нужда от
лечение.При прегледа освидетелстваният е напрегнат ,с активна психотична
продукция–параноидни налудности за отношение и вредителство. Същият е с
1

траен и тежък шизофренен дефект.
Вещото лице предлага лечението на освидетелствания да бъде
проведено в съответствие с медицинските стандарти по психиатрия за срок от
един месец в стационарна форма .Лечението да се осъществи в Център за
психично здраве-София област.Според вещото лице настаняването на
освидетелствания в психиатричен стационар ще бъде подходящо за него ,с
оглед постигане на добра критичност към болестта ,която ще подобри
бъдещата му социална интеграция и успешното му амбулаторно лечение и
проследяване.
От показанията на свидетеля Д.В.С.-брат на освидетелствания М.В.С. се
установява ,че живеят в с.Р......Свидетелят със семейството си живее на втория
етаж от къщата,а М.С. обитава първия етаж от къщата и една стая от втория
етаж.Свидетелят не контактува с брат си.Няма наблюдения и не следи за
неговото психично състояние.Същият е с променливи настроения. Последно е
настаняван в психиатрично заведение за лечение през 2014 2015 година.Не
знае дали взима медикаменти ,тъй като не контактува с него.Брат му не
говори с него.Освидетелстваният няма агресивно поведение спрямо
свидетеля.Има конфликтни отношения с съпругата му и насочва агресията си
към нея.По разказ на жена му М.С. през 2023 година е замерял с камъни.Има
конфликтни отношения и проявява агресия и спрямо съседите си.
От показанията на свидетелката В.Г.с.-съпруга на свидетеля Д.В.С. се
установява ,че освидетелстваният М.В.С. проявява агресивно поведение
спрямо нея.Отправя й обидни думи и псувни ,заканва й се ,че ще я
закопае.Свидетелката по никакъв начин ни провокира у него агресивно
поведение спрямо нея.Сочи ,че децата им –момче на 14 години и момиче на 8
се страхуват от него,макар и той да не проявява агресия спрямо
тях.Свидетелката заявява ,че М.В. е в конфликтни отношения и със съседите
и спрямо тях също проявява агресивно поведение.Залял един от съседите с
кофа ,пълна с фекалии.През нощта лаел като куче ,от което околните се
плашели.
Изслушан в с.з., освидетелстваният М.В.С. заявява,че се чувства
добре.С брат си и снаха си не си говори от две години.Със снаха си е в
конфликти отношения.Заявява ,че същата го заплашвала.Живеят в една къща
в с.Р..... ,но брат му зазидал вратата с тухли и той влизал и излизал в и от
стаята на втория етаж със стълба.Няма достъп до банята и тоалетната.Само
вечер се прибира в къщата.През деня е навън.През лятото на 2023 година е
живял при роднини в гр.П..... ,на морето и в гр.София.Напуснал с.Р..... ,защото
не се разбира с брат си и снаха си ,както и с хората от селото,които искали да
му навредят. .
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.155 от Закона за здравето на
задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл.146, ал. 1, т. 1 и
2

2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което
представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им.
Горното се установява по несъмнен и безпротиворечив начин от
приетото по делото заключение на съдебно-психиатричната експертиза, от
разпита на вещото лице, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и от непосредственото възприятие на изслушването на
освидетелствания.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че са налице критериите по чл.155 Закона за здравето.
Съдът намира, че е налице медицинския критерий, установен с помощта на
специалните знания на вещото лице – освидетелстваният страда от
заболяване, визирано в чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето. Налице е и
вторият критерий за постановяване на задължително лечение – поради
заболяването си,освидетелстваният М.В. Стаянов представлява опасност за
близките му, за околните и застрашава сериозно здравето си.
След като съдът намери, че спрямо освидетелствания са налице
предпоставките за прилагане на мерките, предвидени в чл. 155 и сл. от
Закона за здравето – налице са предпоставките за настаняване на
задължително лечение в лечебно заведение, съдът следва да се произнесе и по
отношение на неговата форма и мястото на лечението.При постановяване на
решението си съдът дава вяра изцяло на заключението на вещото лице, като
приема, че следва да бъде постановено и проведено задължително лечение
спрямо освидетелствания, при срок на настаняването и лечението – един
месец, считано от привеждане на решението в изпълнение, при стационарна
форма на провеждане на лечението в Център за психично здраве-София
област.Това е така, защото няма лице от близкия му кръг, което би могло да
контролира поведението и да следи стриктното изпълнение на предписаното
лечение.
По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	28
Дата:	6 март 2024 г. (в сила от 6 март 2024 г.)
Съдия:	Марина Трифонова Цветкова

Дело:	20231870200073
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	21 февруари 2023 г.

Решение по дело №73/2023 на Районен съд - Самоков

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите