№ 34891
гр. София, 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110159027 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Във връзка с постановеното от съда решение № 11608 от 24. 10. 2022 г. е
постъпило искане на ищеца Н. Д. П. то да бъде „изменено“ в частта за разноските.
Излагат доводи, че съдът неправилно е пропуснал да им присъди сторените в
първоинстанционното производство разноски с мотив, че ответникът не е дал повод за
завеждането на иска. Твърди, че в частта за разноските решението е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че именно в резултат на поведението на ответника,
изразяващо се в образуването на изпълнително дело, е било образувано настоящото
дело. Изтъква, че изпълнителното производство е било висящо и към момента на
отправянето на искането за „изменение“ и че по него са наложени обезпечителни мерки
върху имуществото му. Намира, че ответникът е поддържал изпълнение по едно
прекратено по силата на закона изпълнително производство и че към настоящия
момент разполага с изпълнителен титул за събирането на вземането. Иска от съда да
„измени“ решението в частта за разноските, като присъди на ищеца сторените от него
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на искането от ответника
„Софийска вода“ АД, макар и препис да му е бил връчен електронно.
След като съобрази доводите на ищеца, Софийският районен съд направи
следните изводи.
Искането за допълване на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересована страна, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, според настоящия състав то е неоснователно.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът реално е
сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, съответно за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. С крайния акт съдът е уважил изцяло предявения
иск. Съдът обаче е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и че
ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща на ищеца сторените разноски. Тези
предпоставки са две: ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждането
на делото. Първата от тях е налице, защото своевременно още с отговора на исковата
молба ответникът е признал изцяло иска.
1
Във връзка с втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, доводите на ищеца, че
поради наличието на „висящо изпълнително производство“ ответникът-взискател
всъщност е дал повод за завеждането на настоящия процес, съдът приема за
неправилни. В разглеждания случай изпълнителното производство се е прекратило на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и не е било висящо към момента на предявяването на
иска. При бездействие на взискателя и липса на предприети изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява по силата на
закона. За прекратяването му не са необходими нито акт на съдебния изпълнител (ако
такъв бъде постановен, той има само декларативно действие), нито нарочно искане на
взискателя. В този смисъл е задължителната съдебна практика: Тълкувателно решение
№ 47 от 1965 г. на ОСГК на ВС, съответно т. 10 от мотивите към Тълкувателно
решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Изпълнителното производство се е прекратило автоматично по силата на закона, след
което вземанията по изпълнителния лист са се погасили по давност и ищецът е завел
настоящото дело. Ответникът не е оспорил исковете. Нещо повече: признал ги е с
отговора на исковата молба. По този начин е удовлетворил интереса на ищците да
получат решение при признание на иска. Следователно ответникът не е дал повод за
завеждането на делото и не следва да бъде осъден да заплати адвокатското
възнаграждение за безвъзмездна правна помощ. В сходен смисъл е и съдебната
практика, която настоящият съдебен състав споделя (определение № 549 от 29. 11.
2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4317/2018 г., IV г. о.; определение № 549 от 29. 11.
2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4317/2018 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът приема, че правилно не е присъдил разноски
в полза на ищеца. Искането по чл. 248 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс на ищеца Н. Д. П. за допълването на решение № 11608,
постановено на 24. 10. 2022 г. от Софийския районен съд, III гражданско отделение,
150-и състав, по гр. дело № *********59027 по описа за 2021 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2