О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1017 Година, 2018 Град
Бургас
Бургаският окръжен съд…..….…..……….……
граждански състав …………………………..
На втори ноември ……………...…...……………..…...
Година две хиляди и осемнадесета
в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………..………………….……………………………………..………
Прокурор ………………………………………..………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……………....……
Р. Калиманова …………………………….
търговско дело № ……… 149 .....….
по описа за ………. 2018 ………. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции
на Националната агенция за приходите с адрес град София, ул. „Княз Дондуков” №52,
представлявана от Венцислава Петкова в качеството и на директор на Дирекция
„Държавни вземания” против „Ес Пи Ес“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище град Несебър и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“ - запад,
ваканционно селище „Палм корт“, ап. партер и С.М.М. в
качеството и на синдик на „Ес Пи Ес“ ЕООД - в несъстоятелност с адрес град
Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53, ет. 1 за приемане за установено, че ищецът
има вземане от търговското дружество в несъстоятелност в размер общо на сумата
от 755.47 лева, представляваща главница за местни данъци и такси, дължими по
ЗМДТ за периода от 01.07.2017 година до 31.12.2017 година, включително за имоти
в Община Несебър съгласно декларации по чл. 14 от ЗМДТ вх. №71621 от 15.07.2011
година и вх. №ДК14044721 от 31.10.2016 година, ведно с начислените лихви до окончателното погасяване на главниците. Претендира
се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ищцовата страна твърди в исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, че с решение от 23.04.2015 година, постановено по търг.
дело № 34/2015 година по описа на Окръжен съд-Бургас била обявена
свръхзадължеността на „Ес Пи Ес“ ЕООД, открито производство по несъстоятелност
срещу търговеца. Това решение било вписано по партидата на длъжника в търговския
регистър под № 20150423173024. По същата, с вписване под № 20171204103926, бил обявен
допълнителен списък № 4 по чл. 688, ал. 3 от Търговския закон на неприети
предявени вземания, изготвен от синдика в производството по несъстоятелност на
търговеца. В срока по чл. 690 от Търговския закон, Националната агенция за
приходите депозирала възражение срещу включването на публичните вземания в общ
размер на 6 967.98 лева - главници и лихви в допълнителен списък № 4 на
неприети от синдика вземания. С определение №203 от 02.03.2018 година,
постановено по посоченото по-горе търговско дело подаденото възражение било
оставено частично без уважение. Това определение било вписано в търговския
регистър по партидата на „Ес Пи Ес“ ЕООД под № 20180302152906.
Всичко това обуславяло правния интерес на агенцията да
предяви настоящата претенция за установяване съществуването на предявените от
нея и неприети в производството по несъстоятелност срещу „Ес Пи Ес“ ЕООД - в
несъстоятелност публични вземания за главници в общ размер, заявен с исковата
молба.
Изтъква се от нея в тази насока, че неприетите публични
вземания били общински такива за данък върху недвижим имот и такса битови
отпадъци. Съгласно разпоредбата на чл. 10 и сл. от Закона за местните данъци и
такси, разположените на територията на страната недвижими имоти се облагали с
данък върху недвижимите имоти. Данъчно задължено лице бил собственикът на
имота. Данъкът бил дължим до промяна на собствеността на имота или до неговото
унищожаване. Декларираните по чл. 14 от ЗМДТ обстоятелства относно недвижимите
имоти, притежавани от ответното дружество в несъстоятелност били използвани от
общинската администрация при определяне на данъчната оценка на последните и
дължимия за тях данък и такса битови отпадъци. Задълженото лице било длъжно да
подаде нова декларация единствено при промяна на някое от обстоятелствата,
имащо значение при определяне на данъка/таксата. Правомощие на общинската
администрация било да отразява размера на данъка върху недвижимите имоти и
таксата за битови отпадъци като задължение по партидата на длъжника. При липса
на промяна в декларираните обстоятелства, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ,
данъкът се определял върху данъчната оценка на имота към 1 януари на годината,
за който е дължим. Съгласно чл. 20 от същия закон, данъчната оценка на имота се
определяла от служител на общинската администрация въз основа на данните,
подадени от самото задължено лице. Съгласно чл. 107 от ДОПК, при подобен вид
установяване на публично вземане, органът по приходите /в случая служител на
общинската администрация/ изчислявал дължимия данък въз основа на данни от
подадена от задълженото лице декларация, като данъкът подлежал на внасяне в
срока, определен в съответния закон /ЗМДТ/.
Към молбата, с която ищецът предявил писмено вземанията
си били приложени заверени копия от подадените от длъжника декларации по реда
на чл. 14 от ЗМДТ. По силата на чл. 28, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси данъкът върху недвижимите имоти се плащал на две равни вноски в следните
срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
Съобразно разпоредбата на чл. 617, ал. 1 от Търговския
закон, всички парични и непарични задължения на длъжника ставали изискуеми от
датата на решението за обявяване в несъстоятелност. В конкретния случай
дружеството било обявено в несъстоятелност с решение № 356 от 09.10.2015 година
по търговско дело № 34/2015 година по описа на Окръжен съд- Бургас, обявено в търговския
регистър по партидата му под № 20151009161305, следователно налице била
предсрочна изискумемост на дължимите задължения за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци за съответната календарна година.
Сочи на следващо място, че по силата на установеното с
нормата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 от Търговския закон служебно начало съдът по
несъстоятелността следвало да съобрази обстоятелството, че както към момента на
обявяване на процесния списък, така и към момента на постановяване на
определението, дори да не се приемела тезата му за предсрочна изискуемост по
чл. 617, ал. 1 от ТЗ, падежът на задълженията за втора вноска - 21 октомври
2017 година бил настъпил. В подкрепа на същото била и наличната актуална
справка за размера на задълженията на дружество „ЕС ПИ ЕС“ ЕООД - в
несъстоятелност.
Относно заявените вземания за лихва се изтъква, че същите
били акцесорни и като такива не можели да възникват сами по себе си. Те
възниквали в зависимост от главния дълг, следвали главното задължение,
прехвърляли се и се залагали заедно с него. По своето правно естество лихвата
се явявала обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение.
На основание чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесените в срок
данъци по този закон се събирали заедно с лихвите по Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания. Лихвите върху главници -
публични общински вземания били дължими на основание чл. 1 от същия закон в
размер на законната лихва за забава. Законната лихва за забава се определяла на
база основния лихвен процент, определен от БНБ за съответния период, плюс
надбавка от 10 пункта.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата
молба и доказателствата към нея на ответниците по делото, като същевременно им
е указал, че следва да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или
неупражняването на права. В посочения по-горе и определен от закона срок такъв
е депозирал единствено синдика на „Ес Пи Ес” ЕООД - в несъстоятелност С.М.М..
В него се твърди, че в сочената от ищеца декларация по
чл.14 от ЗМДТ вх.№ 71621/15.07.2011 година бил деклариран за облагане обект -
пералня в к-с „Дайъмънд Скай”, к. к. „Слънчев бряг - запад”, с кад.
идентификатор №51500.506.128.1.6. Имотът бил осребрен в производството по
несъстоятелност в процедура по пряко договаряне - нотариален акт от 19.05.2017
година. На 19.01.2018 година синдикът подал заявление за закриване на партида
1028549380005 по посочената декларация поради извършената продажба.
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ ДК
14044721/31.10.2016 година били декларирани имоти в к-с „Дайъмънд Бей”, к. к.
„Слънчев бряг - запад”, с кад. идентификатор №51500.506.87. От тях на 07.03.2017
година били продадени магазин № 1; на 26.05.2017 година магазин № 2; на
04.11.2016 година лекарски кабинет № 1; на 07.03.2017 година лекарски кабинет №
2 и на 04.11.2016 година апартамент №1 , ет.0, бл. 3. След тези продажби синдикът
подал коригираща декларация с вх. № ДК 14007949/22.12.2017 година за партида
1028549380010.
Към датата на предявяване на вземанията единственият
обект от всички декларирани с посочената декларация имоти, който бил останал в
собственост на „Ес Пи Ес” ЕООД - в несъстоятелност и за който се дължали ДНИ И
ТБО за цялата 2017 година било бистрото по т. 1 от декларацията, с площ от
251.78 кв. м., с кад. идентификатор №51500.506.87.1.1. За обектите, продадени в
началото на 2017 година, ДНИ И ТБО се дължали частично за съответните месеци до
продажбата, а за тези продадени през 2016 година изобщо не се дължали.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота
приобретателят дължал данъка от началото на месеца, следващ месец, през който е
настъпила промяната в собствеността, освен ако данъкът бил платен от
прехвърлителя. В настоящия случай данъците не били платени от „Ес Пи Ес” ЕООД -
в несъстоятелност и били дължими от приобретателите на имотите от месеца
следващ продажбата им. Несъстоятелният търговец не дължал ДНИ и ТБО по процесните
декларации за цялата 2017 година, освен за бистрото, описано по-горе.
Оспорено е изразеното в исковата молба становище относно
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията за ДНИ и ТБО за съответната
календарна година, обосновано с разпоредбата на чл. 617, ал. 1 от Търговския
закон. Тази разпоредба била приложима единствено по отношения на вземанията,
възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, но
не и за текущи задължения, каквито били процесните .
Неправилно било и становището на ищеца, че съдът следвало
служебно да съобрази обстоятелството, че както към момента на обявяване на
списъка, така и към момента на постановяване на определението, падежът на
задълженията за втора вноска - 21.10.2017 година бил настъпил. Изтъква се в
тази връзка, че вземанията се предявявали към определен момент, за определен
период. Съдът нямал право да излезе извън предмета на предявяването и да приеме
вземания, които са възникнали след датата, посочена в молбата за предявяване.
Това били нови вземания и следвало са предмет на ново предявяване.
На ищцовата страна е било съобщено за депозирането на отговор,
като наред с това и е била предоставена възможност в срока по чл. 372 от ГПК да
упражни дадените и с ал. 2 на цитираната разпоредба права. В този срок ищецът не
е депозирал допълнителна искова молба, не е направил доказателствени искания,
както и не е представил писмени доказателства.
На ответната страна
е било съобщено, че ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, като
същевременно му е било указано, че в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК може да
предприеме действията, посочени в същата. Ответниците не са подали допълнителен
отговор, както и не са направили други доказателствени искания.
При съобразяване на всичко изложено по-горе, следва да се посочи, че
исковата претенция, по повод на която е образувано настоящото производство с
правно основание чл. 694, ал. 2 от Търговския закон е предявена от активно
легитимирано за това лице - кредитор, чието възражение против предявеното и
неприетото негово вземане е оставено без уважение от съда по несъстоятелността.
Исковата молба е изпратена по пощата на 16.03.2018 година и съответно постъпила
в съда на 19.03.2018 година, а определението на съда за одобряване на списъка
по чл. 692, ал. 3 от Търговския закон е обявено в търговския регистър на
02.03.2018 година, т. е. искът е предявен в преклузивния 14-дневен срок по чл.
694, ал. 6 от Търговския закон, поради което и е допустим. В тази връзка следва
да се отбележи допълнително, че предпоставките за надлежното упражняване от
кредитор на правото на иск по чл. 694 ал. 2 от Търговския закон, са: да е
налице предявено от кредитор вземане пред синдика, той да се е произнесъл
отрицателно по него, кредиторът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 от
Търговския закон възражение срещу неприемането на това негово вземане, съдът да
се е произнесъл с определение по чл. 692 от цитирания нормативен акт. Съдебната
практика е постоянна, че подадено в срок възражение по чл. 690, ал. 1 от
Търговския закон е положителна процесуална предпоставка за предявяването на
иска по чл. 694 от същия, както и че пропускането на посочените в закона
срокове или процедура на предявяване и оспорване на вземането преклудира
възможността да се предяви по общия ред иск за предявяване или оспорване на
вземането и че без надлежно да е упражнено правото на възражение по чл. 690,
ал. 1 от Търговския закон, е недопустим иск по чл. 694, ал. 2 от посочения
по-горе закон, ищец по който е кредитор, съответно длъжник, които своевременно
са предявили възраженията си срещу неприето, съответно прието вземане. В
конкретния случай, по горните доводи, всички положителни процесуални
предпоставки са налице, поради което не съществува пречка предявените искове да
бъдат разгледани по същество с изключение на иска за мораторни лихви до
окончателното изплащане на главницата. Предявяването, съответно разглеждането
от синдика и от съда в производството по чл. 692 от Търговския закон е за
мораторна лихва върху главниците до 04.07.2017 година. Необходимостта от
идентичност между писменото предявяване и предмета на настоящото производство
налага да бъде разгледана претенция за лихва за забава върху главницата само до
04.07.2017 година. В останалата част, а именно по иска за установяване
съществуване на вземане за лихва от тази дата и до окончателното изплащане на
главницата производството по делото поради недопустимост следва да бъде
прекратено.
Повдигнатият правен спор е родово и местно подсъден на настоящия
съд в съответствие с чл. 694, ал. 6 от Търговския закон. С исковата молба са
представени от ищеца писмени доказателства, които са допустими и относими към същия,
поради което и като такива същите следва да бъдат приети от съда с настоящия му
съдебен акт. Като доказателства по делото следва да бъдат приети и служебно
изисканите от съда книжа, свързани и касаещи писменото предявяване на
вземанията на ищеца, както и представените от синдика с отговора на исковата
молба такива. С последния е направено от синдика искане за допускане на
съдебно-икономическа експертиза вещото лице по която даде отговор на
поставените с него. При съобразяване предмета на делото, изтъкнатите от синдика
доводи, съдът намира това искане за основателно, поради което и като такова
същото следва да бъде уважено.
С исковата молба е направено от ищеца искане да бъде конституирана на негова
страна като трето лице-помагач Община Несебър. Исковото производство по чл. 694
ал. 2 от Търговския закон, макар и да подлежи на разглеждане от съда по
несъстоятелност, представлява допълнително /паралелно/ производство, което има
обслужващо предназначение по отношение на основното, същинско производство по
несъстоятелност. Касае се за установителен иск относно съществуването или
несъществуването на релевантно за несъстоятелността вземане, решението по който
ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички
кредитори на несъстоятелността - чл. 694, ал. 8 от Търговския закон. При това
положение и при отчитане на изложените по-горе особености на иск от вида на
настоящия, както и установените в закона предпоставки за допускане участието на
трето лице в един образуван и висящ съдебен процес, то съдът намира направеното
от ответника искане за неоснователно. Действащата разпоредба на чл. 694, ал. 4
от Търговския закон предвижда изрично кои са третите лица, които имат правен
интерес от участие в производството по чл. 694 от същия. Встъпване на трети
лица - помагачи е предвидено само в
производството по чл. 694, ал. 2 - по искове, предявени от кредитори с неприети
вземания. В тези хипотези е предвидена възможност за кредиторите с приети
вземания по чл. 693 от Търговския закон, както и кредиторите, чиито вземания са
предмет на предявен отрицателен установителен иск от длъжника или от друг
кредитор, да встъпят като трети лица - помагачи
на длъжника. Възможност за встъпване на трети лица - помагачи
на страната на кредитора - ищец не е предвидена. По този начин до участие в
производството по чл. 694 от Търговския закон се допускат трети лица, които не
са титуляри на спорното материално право, в интерес на запазване на масата на
несъстоятелността при евентуално бездействие от страна на длъжника. Безспорно
настоящата хипотеза не е от вида на обсъдените по-горе.
Наред с това и във връзка с последното трябва да се посочи и това, че
нормата на чл. 219 от ГПК във връзка с чл. 621 от Търговския закон изисква наличие на правен интерес. Връзката между страните по спора и третото лице,
а оттам и правният интерес произтичат от материалноправните им отношения.
Такива за третото лице са случаите, в които по изключение решението простира
своята СПН и върху него, т. е. извън спорещите по делото, например при
другарство; при прехвърляне на спорното право по време на висящността на
процеса за разрешаването на този спор в хипотезата на чл. 226, ал. 2 от ГПК;
когато лице е дало в обезпечение на чужд дълг своя вещ в залог или ипотека и
изпълнението на кредитора е насочено спрямо нея; в хипотезата на чл. 457, ал. 4
от ГПК - от страна на присъединен взискател или когато трето лице е засегнато
от въвод във владение и претендира свои права върху присъдения имот. В други
случаи интересът произтича от необходимостта да се упражни превантивна защита
срещу установена от закона регресна отговорност - между солидарни съдлъжници;
при евикция; при конкуренция на права; когато се оспорва общ правопораждащ за
субектите на правото юридически факт, например в производство по чл. 74 от
Търговския закон. Когато третото лице е правоприемник на оспорено право, то има
интерес да подпомага праводателя си, тъй като правата му са производни от
неговите. Интересът на главната страна, която привлича помагач произтича от
необходимостта да постигне удовлетворяващо тезата й решение, а при негативен
резултат, да обвърже третото лице с мотивите му така, че да се улесни
последващото производство, което подпомаганата страна ще води в защита на своя
интерес спрямо подпомагащата. При всички случаи в крайна сметка привличащата
страна и привлеченото лице трябва да имат общ интерес, решението да е изгодно
за привличащия. В случая, при съобразяване на изложените и поддържани от ищеца в
исковата молба фактически доводи, включително тези, с които е обоснован правния
интерес от исканото привличане съдът намира, че не е налице нито една от
горните материалноправни зависимости в отношенията между подпомагана и
подпомагаща страна. Това е така, тъй като установяването на вземането в производството по чл. 694
от Търговския закон по иск, предявен от НАП, не поражда права на Държавата
срещу съответната община, следователно не са налице предпоставките по
цитираната по-горе правна норма за участие на Община Несебър като трето лице - помагач на страната на НАП /така и в
определение №336 от 06.06.2017 година на ВКС по търг. дело № 1095/2017 година,
I т. о./.
С настоящото си определение, освен това, съдът следва на
основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от приложимата
правна норма, както и от изразените от страните защитни тези в настоящото
производство. В конкретния случай ищецът следва да установи всички въведени от него
доводи за дължимост от страна на търговското дружество в несъстоятелност на
данъци и такси за заявения период от време за имотите по двете описани в
исковата му молба декларации по чл. 14 от ЗМДТ, както и настъпилата изискуемост
на същите, в сочените за главното вземане размери. Синдикът следва да установи
всички изложени от него факти, свързани с отпадане на задълженията от страна на
несъстоятелния търговец за заплащане на данъци и такси за имотите, предмет на
описаните в исковата молба декларации. Това следва да бъде направено от
страните при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Националната агенция за приходите с
адрес град София, ул. „Княз Дондуков” №52, представлявана от Венцислава Петкова
в качеството и на директор на Дирекция „Държавни вземания” против „Ес Пи Ес“
ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на
управление к. к. „Слънчев бряг“ - запад, ваканционно селище „Палм корт“, ап.
партер и С.М.М. в качеството и на синдик на „Ес Пи Ес“ ЕООД - в несъстоятелност
с адрес град Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53, ет. 1 искови претенции за
приемане за установено, че ищецът има вземане от търговското дружество в
несъстоятелност в размер общо на сумата от 755.47 лева, представляваща главница
за местни данъци и такси, дължими по ЗМДТ за периода от 01.07.2017 година до
31.12.2017 година, включително за имоти в Община Несебър съгласно декларации по
чл. 14 от ЗМДТ вх. №71621 от 15.07.2011 година и вх. № ДК14044721 от 31.10.2016
година, ведно с дължимата лихва за забава до 04.07.2017 година - крайния
момент, посочен от ищеца в писмената молба, с която са предявени вземанията му.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело по иска на Националната
агенция за приходите с адрес град София, ул. „Княз Дондуков” №52,
представлявана от Венцислава Петкова в качеството и на директор на Дирекция
„Държавни вземания” против „Ес Пи Ес“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище град Несебър и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“ - запад,
ваканционно селище „Палм корт“, ап. партер и С.М.М. в качеството и на синдик на
„Ес Пи Ес“ ЕООД - в несъстоятелност с адрес град Бургас, ул. „Трайко Китанчев“
№ 53, ет. 1 за приемане за установено, че ищецът има вземане за лихва върху
предявените от него главници за периода от 04.07.2017 година до тяхното
окончателно изплащане.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство писмени доказателства, както и служебно изисканите от съда книжа,
свързани и касаещи писменото предявяване на вземанията на ищеца, както и
представените от синдика с отговора на исковата молба такива.
ОСТАВЯ без уважение искането на Националната агенция за приходите с адрес
град София, ул. „Княз Дондуков” №52, представлявана от Венцислава Петкова в
качеството и на директор на Дирекция „Държавни вземания” да бъде конституирана в
настоящото производство като трето лице-помагач на нейна страна Община Несебър.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на въпросите, поставени от синдика на несъстоятелния
длъжник след депозит от 250 лева, вносим в едноседмичен срок от съобщението за
това от последния по сметка на Бургаския окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза Тонка
Жекова Джалева, на която да бъде съобщено за възложената и задача, както и за
датата и часа на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2018 година
- 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото.
В частта, в която е оставено без уважение искането на ищеца да бъде
конституирано на негова страна трето лице-помагач и е прекратено производството
по делото настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред Бургаския апелативен съд.
В останалата част същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: