Р Е Ш Е Н И Е
№8 10.01.2020г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесети октомври две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от
съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 190 по описа за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на „П.Д.”, с адрес: землището на гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас, с идентификатор
на поземления имот *****.*.***, с управител „Д.” ООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от пълномощника Н.И.Ч.
против Е.А.Г., родена на ***г. в Ч., гражданка на Р.Ф., с адрес: гр.С.В., ПК ****,
к-с П.Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.***, с Код по Булстат *********.
В исковата молба
се сочи, че на 11.07.2013г. било проведено Общо събрание н.Е.с.н. „П.Д."***,
на което било прието решение относно размера на таксата за поддържане на общите
части и фонд „Ремонт и обновление" на посочената по-горе етажна
собственост за 2014г. и 2015г. Съгласно т.2 и т.3 от протокола на гореописаното
Общо събрание размерът на таксата за поддържане на общите части била 7,00 евро
с ДДС на кв.м. на база общата квадратура за апартамента, а размерът на фонд
„Ремонт и обновление" бил в размер на 1,00 евро на кв.м. на база общата
квадратура на апартамента. Срок за плащане на такса поддръжка и фонд „Ремонт и
обновление" бил до 31.03.2014г., съответно до 31.03.2015г. Общата
квадратура на апартамент *** блок 2 в горепосочената етажна собственост бил 60
кв.м., видно от нотариален акт 92 том III, рег.№ 2339 дело 462/2012г. на нот. М.Б.,
нотариус с район на действие PC Несебър, №110 от НК. Сумата от 480,00 евро
/четиристотин и осемдесет евро/ била изчислена съобразно т.2 и т.3 от протокола
на гореописаното общо събрание. Общо дължимата такса възлизала в размер на 8,00
евро /осем евро/ за квадратен метър на база общата квадратура на апартамента от
60,00 кв.м. /шестдесет квадратни метра/, платима до 31.03 на текущата година. Твърди се, че частично неплатената сума за 2014г. била 440 евро
/четиристотин и четиридесет евро/, или левова равностойност от
860,56 лева /осемстотин и шестдесет лева и петдесет и шест стотинки/ и същата
не била платена до настоящия момент, като законната лихва за забава била 438,52
лева /четиристотин тридесет и осем лева и петдесет и две стотинки/, изчислена
от датата на падежа 01.04.2014г. до 26.11.2018г. Сочи се, че ответницата Е.А.Г. е собственик на 80%/осемдесет процента/ идеални части от
правото на собственост на апартамент *** в блок 2 в Е.с.н. „П.Д.",
поради което дължимото от нея за 2014г. било: 80% от 440 евро, а именно: 352 евро /триста петдесет и две евро/ такса за
текущо поддръжане на общите части и 80% от 438,52 лв. - лихва за забава, а
именно: 350,82лв. /триста и
петдесет лева и осемдесет и две стотинки/. Сумата от 352 евро била дължима към
дата 31.03.2014г., но до момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по
дело 1196/2018г. на PC Несебър, както и до настоящия момент не била платена.
Твърди се, че
неплатената сума за 2015г. била 480,00 евро /четиристотин и осемдесет евро/,
левова равностойност 938,80 лева /деветстотин тридесет и осем лева и осемдесет
стотинки/ и не била платена към датата на подаване на заявлението, като
законната лихва за забава била 348,57лв. /триста четиридесет и осем лева и
петдесет и седем стотинки/, изчислена от датата на падежа - 01.04.2015г. до
26.11.2018г. Съобразно квотата на собственост върху процесния апартамент от
ответницата Г., дължимото от нея за 2015г. било: 80% от 480,00 евро, а именно: 384,00 евро /триста осемдесет и четири евро/ такса
за текущо поддръжане на общите части и 80% от 348,57 лв. - лихва за забава, а
именно: 278,85лв. /двеста и
седемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/. Сумата от 384,00 евро била
дължима към дата 31.03.2015г., но до момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по дело 1196/2018г. на PC Несебър, както и до настоящия момент не била
платена. Твърди се, че решенията на Общото събрание, отразени в протокола от
11.07.2013г., не били оспорени в законоустановения срок и са влезли в сила.
На
20.07.2015г. било проведено Общо събрание н.Е.с.н. „П.Д.", на което било
взето решение относно размера на таксата за поддържане на общите части и фонд
„Ремонт и обновление" на посочената по-горе етажна собственост за 2017г.
Съгласно т. 2 от протокола на гореописаното Общо събрание, размера на таксата
за поддържане на общите части била 7,00 евро с ДДС на кв.м. на база общата
квадратура за апартамента, размерът на фонд „Ремонт и обновление" бил в размер
на 1,00 евро на кв.м. на база общата квадратура на апартамента. Срок за плащане
на такса поддръжка и фонд „Ремонт и обновление" бил до 31.03.2017г. Твърди
се, че неплатената сума за 2017г. била 480,00 евро
/четиристотин и осемдесет евро/,
левова равностойност 938,80 лева /деветстотин тридесет и осем лева и осемдесет
стотинки/ и не била платена към настоящия момент, като законната лихва за
забава била 157,77лв. /сто петдесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/, изчислена от датата на падежа - 01.04.2017г. до 26.11.2018г. Съобразно квотата на собственост върху процесния
апартамент от ответницата Г., дължимото от нея за 2017г. било: 80% от 480,00
евро, а именно: 384,00 евро /триста
осемдесет и четири евро/ такса за текущо поддръжане на общите части и фонд
„Ремонт и обновяване/ и 80% от 157,77 лв. - лихва за забава, а именно:
126,22лв. /сто двадесет и шест лева и двадесет и две стотинки/.
Сумата от 384,00 евро била дължима към дата 31.03.2017г., но до момента на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК по дело 1196/2018г. на PC Несебър, както
и до настоящия момент не била платена. Решенията на общото събрание, отразени в
протокола от 20.07.2015г., не били оспорени в законоустановения срок и са
влезли в сила.
Предвид гореизложеното, общо дължимите суми
от Е.А.Г. към Е.с.„П.Д.", за такса за поддържане на общите части и фонд
„Ремонт и обновление" за 2014г., 2015г. и 2017г. били общо в размер на 1 120 евро /хиляда сто и двадесет
евро/, ведно със законната лихва за забава общо в
размер на 755,89 лева. Сочи се, че ответницата не само, че не е оспорила
решенията на Общото събрание, но и е извършила частични плащания на суми за
текущо поддържане на общите части и фонд "Ремонти и обновление" към Е.с.
"П.Д.". Фактическото действие на плащане от страна на ответницата,
макар и частично на суми по фактура **********/04.02.2014г. ясно показвало, че
същата признавала дълга и не го оспорва.
За събиране на
вземанията си
ищцовото дружество е завело ч.гр.д. № 1196/2018г. по описа на РС-Несебър, по
което е издадена Заповед №574 от 04.12.2018г. за изпълнение срещу ответника Е.А.Г.. По същото дело, ответната
страна е депозирала в срок възражение срещу заповедта. Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата
на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който моли съда да приеме за
установено по отношение на ответницата Г., че същата дължи сумата в размер на 1
120 евро /хиляда и сто и двадесет евро/, представляваща 80% /осемдесет
процента/ от незаплатени задължения за текущо поддържане и за фонд „Ремонт и
обновяване" за 2014г., 2015г. и 2017г., съобразно квотата на собственост
на Е.Г. и 755,89 лева /седемстотин петдесет и пет лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляващи 80% /осемдесет процента/ от сумата за обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 01.04.2014г. до 26.11.2018г.,
съразмерно квотата на собственост на Е.Г. от Апартамент *** в блок * от посочената по-горе Е.с. „П.Д." /апартаментът
е в съсобственост при квоти: 80% идеални части от правото на собственост за Е.Г.
и 20% идеални части от правото на собственост за Е. Г./, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 03.12.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 98,40 лева /деветдесет и осем лева и
четиридесет стотинки/, представляващи 80% /осемдесет процента/ от направените
по заповедното производство разноски общо в размер на 123 лева /50 лева -
юрисконсулско възнаграждение и 73 лева - платена държавна такса/. В подкрепа на
твърденията си, ищецът представя писмени доказателства. Претендира присъждане
на заплатените в настоящото производство съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Предявени са искове с правно основание
чл.442 във връзка с чл.415, ал2 от ГПК във връзка с чл.38, ал.2 от ЗУЕС във
връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, подаден от ответницата Г., чрез процесуалния й
представител – адв.Н.С. ***, със съдебен адрес:***, с който оспорва исковата
молба, като недопустима и изцяло неоснователна. На първо място оспорва процесуална
легитимация на „Д.” ООД с ЕИК ******** да търси претендираните от ответницата
суми за поддръжка на ЕС на „П.Д.” – гр.С.В.. В тази връзка заявява, че по
делото не са представени никакви доказателства за това от къде ищцовото дружество
разполага с правото да търси изпълнение на дължимото за поддръжката, нито за
това ЕС да е сключвала договор или да е възлагала на това дружество мандат да
осъществява поддръжката и управлението. В случай, че съда приеме исковата молба
за допустима, процесуалният представител на ответницата оспорва същата, като
неоснователна. В тази връзка твърди, че липсва индивидуален договор с
ответницата, въз основа на който ищцовото дружество да търси дължими такси,
свързани с поддръжката на ЕС. Заявява, че представените два протокола от
проведени Общи събрания на ЕС на 11.07.2013г. и на 20.07.2015г. не дават на
ищцовото дружество правото да търси изпълнението по заплащането на вноските,
дължими от собствениците в ЕС. Твърди, че за да могат да бъдат приети за валидни
и обвързващи, решенията по тях следва да взети при изпълнението на предвиден в
ЗУЕС ред и форма, каквато в случая не е налице. Отделно от това се твърди, че в
съдържанието на протоколите липсвали подписи на лицата посочени, като
присъстващи на проведените ОС, които били формирали изискуемия от закона
кворум, както и липсвали също така и доказателства за изпълнението на
разпоредбите на чл.12, чл.13, чл.15, чл.16 и чл.17 от ЗУЕС. Независимо от това
заявява, че взетите решения се явявали и нищожни, тъй като били в противоречие
и заобикаляли и други императивни законови разпоредби и по конкретно: на чл.11,
чл.48, ал.3 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС. По отношение на разпределянето на разходите
за управление и поддържане ЗУЕС, ответницата твърди, че същите се дължат по
равно, според броя на собствениците, а не на квадратен метър притежавана площ,
както се претендират в настоящия случай. Също така твърди, че в редакцията на
чл.33, ал.2, т.7 от ЗУЕС, действаща от 01.04.2016г. - приложима по отношение на
таксите свързани с поддръжката за 2017г. било предвидено, че: за възлагане
правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя), както и за
възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата, на
юридически или физически лица, които не са собственици, решенията следва да
бъдат взети с мнозинство повече от 67 на сто от представените идеални части в
сдружението, каквото в случая не било налице. Сочи, че за разлика от събранието
през 2013г., на това през 2015г. липсвало изрично решение управлението да е
било възложено на дружество "Д." ООД. Твърди, че решенията били в
противоречие с начина, по който следвало да бъдат определени таксите за
поддръжка. Разпоредбата на чл.48, ал.8 от ЗУЕС изисквала собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти да правели ежемесечни вноски
за поддържане на общите части на етажната собственост, в размер, определен в
правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Закона ясно
разграничавал двата разхода, като е приет различен подход и начин на
изчисляване на ежемесечните вноски. Твърди, че съгласно чл.48, ал.8 и чл.50,
ал.2, т.1 от ЗУЕС, тези вноски следвало да бъдат ежемесечни, а не както ОСЕС е
приело да бъдат годишни. Наред с това заявява, че съгласно нормата на чл.51,
ал.1 от ЗУЕС - разходите за управление и поддръжка на общите части на ЕС се
разделят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.
Т.е. ежемесечните вноски за разходите за управление и поддръжка на общите части
били в пряка и непосредствена зависимост от броя на лицата, пребиваващи в ЕС и
именно по тази причина същите се изчислявали всеки месец, тъй като било
възможно през различните периоди от годината в един обект от ЕС да пребивават
различен брой хора. Твърди, че тези разходи следвало да бъдат разпределяни по
равно между реалните обитатели, поради закономерната зависимост на разходите за
управление и поддръжка на общите части от броя на лицата, които ги ползват.
Отделно от това сочи, че тези разходи макар и да не били уговорени като
ежемесечни, биха могли да се отнасят най-много и само за една календарна година
или сезон, поради неопределяемостта им, а не за засягат период от 2 или повече
години.
С оглед на възраженията на ответника,
касаещи недействителност на решенията на ОС на ЕС, наред с предявената искова
претенция, същата моли съда на основание чл.212 от ГПК да приеме за разглеждане
по делото и установителен иск за прогласяване нищожността на решенията от ОС на
ЕС от 11.07.2013г. по т.2 и от 20.07.2015г. по т.2 по чл.26, ал.1, пр.1 -
сключени при противоречи със закона или го заобикалят, и ал.2, предл.2 от ЗЗД -
при липса на съгласие.
На последно място, ответницата заявява, че
ако съда приеме решенията за действителни и ангажиращи всеки отделен
собственик, същата не дължала заплащане на претендираните главници, поради
това, че изпълнителят на поддръжката не бил изпълнил в пълния обем задълженията
си, а е извършвал само частични услуги. Предвид обстоятелството, че ответницата
била руски гражданин и не пребивавала постоянно в РБългария, същата ползвала
собствения си обект по- малко от 30 дни годишно и съгласно чл.51, ал.2 от ЗУЕС
не дължала заплащане на разходи за управление и поддържане на общите части. По
отношение на претендираните лихви, ответницата прави възражение, че същите били
погасени по давност на основание чл.111, б."в" от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК по делото постъпи
писмен отговор от ЕС на „П.Д.“ по предявеният инцидентен установителен иск, с
който изразяват становище за неоснователност на същия и моли съда да го
отхвърли изцяло. В тази връзка сочат, че решенията на ОС, визирани в протоколи
от 11.07.2013г. и 20.07.2015г. са влезли в сила и не подлежат на оспорване.
Наред с това сочат, че извън определения от чл.40 от ЗУЕС срок не може да се
иска отмяна на решения на основание нищожност по ЗЗД, поради неприложимост на
принципа настоящото производство. Представят писмени доказателства.
В съдебно заседание процесуалният
представител на Етажната собственост на комплекс „П.Д.“ поддържа исковата молба
и отговора на предявения от ответницата инцидентен установителен иск, ведно с
приложените към тях писмени доказателства. Представя писмено становище, ведно с
приложени нови писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по
делото разноски.
Ответницата Е.Г. не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител. По делото е постъпила молба с вх.№
8934/29.10.2019г. /л.93/, подадена от процесуалния й представител, с която се
моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Заявява, отговора на исковата
молба и предявения от ответницата инцидентен установителен иск. Заявява, че
ответницата е узнала за процесните решения на ОС на ЕС от 11.07.2013г. и
20.07.2015г. с получаването на исковата молба по настоящото дело. Моли съда да
отхвърли предявените срещу ответницата искови претенции, като неоснователни и
недоказани и да прогласи нищожността на решенията на ОС на ЕС, въз основа на
които се иска заплащане на суми за поддръжка от ответницата. Претендира
присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък по
чл.80 от ГПК /л.95/.
Съдът намира, че депозираната искова молба
е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния
орган и съдържа изискуемите по закон реквизити. Неоснователно е възражението на
ответницата за недопустимост на исковата молба поради липса на процесуална
легитимация на „Д.” ООД с ЕИК ********. От представените по делото писмени
доказателства се установява, че „Д.” ООД с ЕИК ******** е избрано за
управляващо дружество на Етажната собственост на комплекс „П.Д.” за 2014г. и
2015г. Действително след изтичането на 2015г. не е представено решение на ЕС за
преизбиране на „Д.” ООД с ЕИК ********, като управител на процесната ЕС, но
също така липсват и доказателства за избор на друг управител или управителен
съвет. С оглед на това и на основание чл.21, ал.2 от ЗУЕС, съдът приема, че към
настоящият момент „Д.” ООД с ЕИК ******** продължава да изпълнява функциите си
на управляващо дружество ЕС на комплекс „П.Д.”, поради което и на основание
чл.23, ал.4 от ЗУЕС счита, че същите са процесуално активно легитимирани да
предявяват иск против ответницата Г..
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие
следното от фактическа и правна страна:
По
делото не се спори, а и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 92, том ІІІ, рег.№ 2339, дело № 462 от 14.05.202г. на Нотариус М.Б., с рег.№
110 на Нотариалната камара (л.10-12 вкл.), се установява, че ответницата Г. е
собственик на 80 % от Жилище-Апартамент № ***, с идентификатор *****.*.***.2.59,
находящ се в гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас, жилищна сграда „П.Д.“, бл.2,
вх.В, ет.3, със застроена площ от 52 кв.м и 8,43 кв.м идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 11.07.2013г. било проведено Общо събрание на
Етажната собственост на комплекс „П.Д.“, на което било взето решение размера на годишната
такса поддръжка на общите части в комплекса за 2014г. и 2015г. да бъде в размер
на 7 евро/кв.м с ДДС, 1 евро/кв.м за фонд ремонти и 3,5 евро/кв.м с ДДС за
поддръжка на търговските площи, платими до 31 март на текущата година /л.17-24
вкл./. Съобщение за изготвения на проведеното ОС на ЕС протокол било поставено
на рецепцията и на други общодостъпни места в комплекса на 17.07.2013г. в 17.00
часа от представител на управляващото дружество „Д.“ ООД /Р.А./, в присъствието
на свидетеля Стеен Стасбърг /вж.Протокол за поставено съобщение – л.72/. По
делото не се представиха доказателства за обжалване на приетите решения на
проведеното на 11.07.2013г. ОС на ЕС на комплекс „П.Д.“, поради което съдът
приема, че същите са влезли в сила на 17.08.2013г.
На 20 и 21.07.2015г. било
проведено ОС на ЕС на комплекс „П.Д.“, на което било взето решение размера на
годишната такса поддръжка на общите части в комплекса за 2016г. и 2017г. да остане
в размер на 7 евро/кв.м с ДДС, 1 евро/кв.м за фонд извънгаранционни ремонти и
3,5 евро/кв.м с ДДС за поддръжка на търговските площи, платими до 31 март на
текущата година /л.25-30 вкл./. Съобщение за изготвения на проведеното ОС на ЕС
протокол било поставено на рецепцията и на други общодостъпни места в комплекса
на 24.07.2015г. в 15.06 часа от представител на управляващото дружество „Д.“
ООД /Р.А./, в присъствието на свидетеля Б.Б./вж.Протокол за поставено съобщение
– л.71/. По делото не се представиха доказателства за обжалване на приетите
решения на проведеното на 21.07.2015г. ОС на ЕС на комплекс „П.Д.“, поради
което съдът приема, че същите са влезли в сила на 21.08.2015г.
Неоснователни и недоказани
твърденията на ответната страна, че узнала за пръв път за решенията при
получаването на исковата молба и приложенията й. Решенията са били оповестени
по законоустановения ред и начин, в присъствието на свидетели, не са били
обжалвани в законоустановените срокове, поради което съдът счита, че същите са
влезли в сила на 17.08.2013г., съответно на 21.08.2015г.
Във връзка с така приетите решения от етажната
собственост, на ответницата Г. и съсобственика й Е. Г. били издадени следните
фактури: № 13622 от 04.02.2014г. /л.13/ за такса поддръжка и доп.такса ремонти
за 2014г. за сумата общо в размер на 938,80 лева с ДДС, с краен срок на плащане
31.03.2014г.; № 17223 от 12.03.2015г. /л.14/ за такса поддръжка и доп.такса
ремонти за 2015г. за сумата общо в размер на 938,80 лева с ДДС, с краен срок на
плащане 31.03.2015г. и № 24563 от 31.10.2017г. /л.15/ за такса поддръжка и
доп.такса ремонти за 2017г. за сумата общо в размер на 938,80 лева с ДДС. По
делото са представени и приети, като доказателства електронни писма, изпращани
до ответницата Г., съдържащи покана за доброволно плащане на дължимите от
последната такса за поддръжка за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.
/л.127-131 вкл./.
Видно от представеното от ищеца писмо от Община Несебър
от 07.06.2019г., считано от 2009г. до настоящият момент, управител на Етажната
собственост на комплекс „П.Д.“ – гр.С.В. е „Д.“ ООД /л.102/.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД. В
доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответникът
е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на
етажна собственост и, че с влезли
в сила решения на Общото събрание на Етажната собственост 11.07.2013г. и от
20.07.2015г. са определени годишни такси за разходите за управление и поддържане на общите части на
самостоятелните обекти в сградата - етажна собственост, дължими от етажните
собственици за 2014, 2015г. и 2017г. В негова тежест е да докаже размера на
претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. В тежест на ищеца по иска с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претендираната лихва
за забава. При доказването на
тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането.
В доказателствена тежест на ответника е
докаже възражението си, че не дължи плащане на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС,
т.е., че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и, че за
това обстоятелство е уведомен писмено Председателят на управителния съвет
(управителя). В тежест на ответника е докаже възраженията си за нищожност на приетите решенията на проведените на 11.07.2013г. и 20.07.2015г. ОС на ЕС. Тежестта на доказване
е указана на страните с Определение № 1045 от 24.09.2019г. по чл.140 от ГПК.
Преди да се произнесе по предявените от ищцовата страна искове, съдът
счита, че следва да разгледа предявения от ответницата отрицателен
установителен иск за нищожност на приетите решенията на проведените на 11.07.2013г. и 20.07.2015г. ОС на ЕС. За да се произнесе,
съдът съобрази:
ЗС и ЗУЕС не урежда
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната
собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките
са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността
на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за
спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е
със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Отмяната на
решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата
и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението
на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с
това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с
трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при
изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за
свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност,
като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство.
Затова извън определения от закона срок
не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без
срок – в този смисъл Решение №
39/19.02.2013г. по гр. д. № 657/2012 год.на ВКС, I г. о., ГК и Решение № 654/01.10.2009 год. по
гр. д. № 1506/2008 год.на ВКС, III г. о. По претенция за
прогласяване нищожност на решенията на ОС на ЕС от 11.07.2013г. и 21.07.2015г.
се навежда, че същите са взети в противоречие със закона и заобикалят
императивни законови разпоредби на чл.11, чл.33, чл.48, ал.3 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Визираните разпоредби касаят правомощията на ОС, реда за приемане на
решенията на ОС на ЕС, начина на определяне на разходите за ремонт и поддръжка
на общите части в ЕС, които биха били предмет на разглуждане в случай на
обжалване на решения на ОС на ЕС по реда на чл.40 от ЗУЕС, каквито не са
настоящите искове. Независимо от горното, предявеният от ответницата
отрицателен установителен иск е извън установения в чл.40, ал.2 от ЗУЕС срок,
поради което следва да бъде оставен без разглеждане, като недопустим, а
производството по отношение на него – прекратено.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.38, ал. 1 ЗУЕС, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата Г. е
съсобственик на самостоятелен обект в процесната сградата, която се намира в
режим на етажна собственост.
В чл.38, ал.2 ЗУЕС е предвидена възможност при
неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок председателят
на УС (управителят) да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. В случая такова заявление е
подадено, като е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1196/2018г. по описа на Районен съд-Несебър. Срещу заповедта е
подадено възражение, което е причина за предявяването на настоящите
искове. За уважаването иска по чл.422 ГПК вр. чл.38, ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже,
че е взето решение, което е обвързало ответника в производството. В случая по
делото не са наведени твърдения решенията на проведените на 11.07.2013г. и
21.07.2015г. Общи събрания на процесната ЕС да
са били атакувани по надлежния ред на чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Навеждат се от страна на
ответницата възражения, че решенията са взети при допуснати нарушения на
предвидения в ЗЕУС ред и форма, при липса на изискуемия кворум, както и че таксите
за поддръжка не били изчислени в съответствие с разпоредбана на чл.51 от ЗУЕС.
Наред с възраженията на ответника, касаещи незаконосъобразност на горепосочените решенията на ОС на ЕС, ответницата моли съда да прогласи нищожността на същите, като противоречащи на
закота и приети при липса на съгласие. Съдът намира за неотносими /и
недоказани/ по делото са възраженията на ответницата относно допуснати
нарушения при свикване и провеждане на ОС на 11.07.2013г. и 21.07.2015г.,
както и за вземане
на решенията и за уведомяване ответната
страна за взетите решения. Всички тези възражения касаят процедурата за провеждане на общото
събрание и могат да бъдат разгледани единствено в производство по чл.40, ал.1 ЗУЕС – за оспорване на решенията
на конкретното общо събрание.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в сила,
решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици
включително и за тези, които са гласували против. По делото няма данни, а и
ответницата Г. не твърди взетите решения на проведените на 11.07.2013г. и 21.07.2015г. Общи събрания на ЕС да са били атакувани по надлежния ред на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, съответно да са били отменени или променени приетите решения, поради
което същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение.
Видно от представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба /л.10-12 вкл./, ответницата Г. притежава 80% от собствеността
върху процесното филище. С оглед приетите решения на ОС на ЕС, дължимите от
ответницата вноски по години са формирани за трите години /2014г., 2015г. и
2017г./, както следва: 7 евро/кв.м с ДДС – такса поддръжка и 1 евро/кв.м –
такса ремонт и обновление, или общо 8 евро/кв.м на база общата квадратура на
апартамента – 60 кв.м, възлизащи на 480 евро.
В исковата молба се твърди, че за 2014г., останала
частично неплатена такса общо в размер на 440 евро, равняващи се на 860,56 лева
за процесния апартамент, от която дължимата от ответницата част възлиза на 352 евро, равняващи се на 688,45 лева,
платими в срок до 31.03.2014г. Предвид неизпълнението от страна на ответницата
в горепосочения срок, както и до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът претендира и лихва за забава върху главницата от 352 евро,
равняващи се на 688,45 лева за периода от 01.04.2014г. до 26.11.2018г.,
възлизаща в размер на 325,57 лева. До
приключване на производството по събиране на доказателства, от страна на
ответницата на бяха представени доказателства за погасяване на дължимите от нея
вноски за такса поддръжка и ремонт на общите части в комплекса за 2014г.,
поради което съдът намира главната претенция за 2014г. за сумата от 352 евро,
равняващи се на 688,45 лева за доказана по основание и размер, а акцесорната
претенция за мораторна лихва за периода от 01.04.2014г. до 26.11.2018г. за
доказана до размера на 325,57 лева, до
който размер същата следва да бъде уважена. Над размера от 325,57 лева до
претендирания размер от 350,82 лева, претенцията за мораторна лихва следва да
бъде отхвърлена, като недоказана.
За останалите две години – 2015г. и 2017г., ищецът
твърди, че за процесният апартамент се дължи пълната такса възлизаща в размер
на 480 евро, равняваща се на 938,80 лева, от които 384 евро, равняващи се на 751,04
лева дължими от ответницата за всяка една от сочените години - 2015г. и
2017г., съобразно квотата й на собственост в апартамента, ведно с лихва за
забава, както следва: за 2015г. – в размер на 278,85 лева за периода от 01.04.2015г. до 26.11.2018г., а за 2017г.
– в размер на 126,21 лева. До
приключване на производството по събиране на доказателства, от страна на
ответницата на бяха представени доказателства за погасяване на дължимите от нея
вноски за такса поддръжка и ремонт на общите части в комплекса за 2015г. и
2017г., поради заявените от ищеца претенции за главница и мораторна лихва
следва да бъдат изцяло уважени, като доказани по основание и размер.
Срокът за плащане на всяка една от
таксите е изтекъл, поради което съдът счита, че е налице изискуемост на
дължимите от ответницата суми. При това положение по силата на приетите решения
на проведените на 11.07.2013г. и 21.07.2015г. Общи събрания на ЕС, за
ответницата е възникнало задължение да заплати сумата общо в размер на 1120 евро /хиляда сто и двадесет лева/,
равняващи се на 2190,53 лева – такса
поддръжка на общите части в ЕС за 2014г., 2015г. и 2017г., както и сумата общо
в размер на 730,63 лева – мораторна
лихва върху всяка една от главниците за периода от 01.04.2013г. до 26.11.2018г.
От всичко изложено до
тук може да се направи извод, че по делото са доказани всички елементи от
фактическия състав на предявения иск по чл.422 ГПК вр.чл.38, ал.1 от ЗУЕС, поради което същият следва да
бъде уважен изцяло в претендирания размер от 1120 евро
/хиляда сто и двадесет лева/, равняващи се на 2190,53 лева – такса поддръжка на общите части в ЕС за 2014г.,
2015г. и 2017г. Както вече се посочи от значение е, че са приети решения
на Етажната собственост, които са обвързващи за собствениците на
основание чл.38, ал.1 ЗУЕС. Ответницата, като съсобственик на процесния апартамент в процесната ЕС, дължи такса за управление и
поддръжка за 2014г.,
2015г. и 2017г. По делото няма
данни, че ответницата Г. е изпълнила изцяло
своите задължения и не може да се приеме, че отправените към нея претенции са
погасени.
Следва да се отбележи, че по делото
останаха недоказани твърденията на ответницата, че същата ползва своите обекти
не повече от тридесет дни в рамките на една календарна година. Съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, собственик или ползвател, който не ползва
самостоятелния си обект или ще отсъства повече от 30 дни в рамките на
календарната година, уведомява писмено управителя или председателя на УС. В
настоящият случай, до приключване на производството по събиране на
доказателства, от страна на ответницата не бяха ангажирани писмени такива в
горепосочения смисъл. Действително по делото беше представено електронно писмо,
с което ответницата уведомява „Д.“ ООД, че е новият собственик на апартамент ***,
вх.*, ет.*, бл.* и моли да кореспондират с нея чрез ел.поща, тъй като
ще пребивава в комплекса само лятото за около 20 дни. Това писмо е с дата –
29.05.2012г. и от контекста на същото се налага извода, че изложеното в него
касае лятото на 2012г. и не би могло да се ползва за следващите години.
Съдът намира за неоснователно и
недоказано, и направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна
давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД, тъй като в случая не се касае за
периодични плащания по смисъла на ТР № 3/2012г. на ВКС. Приложима в случая е
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, предвиждаща петгодишна давност за погасяване на
вземанията, която не е била изтекла към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда /03.12.2018г./.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за да се произнесе, съдът
съобрази:
Както се установи по иска по чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС, налице е главен дълг. Съдът
вече посочи, че по делото е доказано изпадане на
длъжника в забава, считано от 31.03 за текущата година, за която ответницата
дължи такса за поддържане на общите части в ЕС и такса за фонд „Ремонт и
обновление“. Предвид уважените размери на ищцовите претенции за всяка една от
2014г., 2015г. и 2017г., дължимата от ответницата Г. лихва за забава върху всяка
една от главниците за всяка една от годините възлиза общо в размер на 730,63 лева /седемстотин и тридесет
лева и шестдесет и три стотинки/, до който следва да се уважи претенцията по
422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД. Над този размер до претендирания такъв от
755,89 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като недоказана.
Ответницата Г. дължи и законната лихва върху уважения размер на главницата от
1120 евро, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
03.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски
общо в размер на 251,18 лева /двеста петдесет и един лева и осемнадесет
стотинки/, включващи заплатени държавни такси по заповедното и по настоящото
производство и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете, като в
тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответницата дължи
разноски, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на настоящето
дело. Заплатените разноски в заповедното производство се присъждат на основание
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва
да се обърне внимание на обстоятелството, че по отношение на претенциите за
главници и лихви в настоящото производство са предявени установителни искове по
чл.422 ГПК. Основанието, на което се дължат тези суми, е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1196/2018г. по описа на Районен съд-Несебър. Ето защо
по арг. от чл.412, т.7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се
преведат по банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в
производството по чл.410 ГПК.
На ответницата също следва да се присъдят заплатените по
делото разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, възлизащи общо в размер на
16,12 лева /шестнадесет лева и дванадесет стотинки/, включващи заплатени
адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Е.А.Г., родена на ***г. в Ч.,
гражданка на Р.Ф., с адрес: гр.С.В., ПК ****, к-с П.Д., бл.2, вх.Б, ет.3, ап.***,
с Код по Булстат *********, със съдебен адрес:*** /чрез
адв.Н.С. ***/ против
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на „П.Д.”, с адрес: землището на гр.С.В., общ.Несебър,
обл.Бургас, с идентификатор на поземления имот *****.*.***, с управител „Д.”
ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
пълномощника Н.И.Ч., инцидентен установителен иск с правно основание
чл.40 от ЗУЕС, за прогласяване нищожността на приетите решения на
проведените на 11.07.2013г. и 21.07.2015г. Общи събрания на Етажната
собственост на комплекс „П.Д.“ – гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас,
представлявана от управителя „Д.“ ООД, като недопустим.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, че Е.А.Г.,
родена на ***г. в Ч., гражданка на Р.Ф., с адрес: гр.С.В., ПК ****, к-с П.Д.,
бл.2, вх.Б, ет.3, ап.***, с Код по Булстат *********, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Н.С. ***/ дължи на
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на „П.Д.”, с адрес: землището на гр.С.В., общ.Несебър,
обл.Бургас, с идентификатор на поземления имот *****.*.***, с управител „Д.”
ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
пълномощника Н.И.Ч., сумата общо в размер на 1120 евро /хиляда сто и двадесет лева/,
равняващи се на 2190,53 лева, представляваща
такса поддръжка на общите части в ЕС за 2014г., 2015г. и 2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК по ЧГД № 1196/2018г. на РС-Несебър –
03.12.2018г., до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Е.А.Г., родена на ***г. в Ч., гражданка на
Р.Ф., с адрес: гр.С.В., ПК ****, к-с П.Д., бл.2, вх.Б, ет.3, ап.***, с Код по
Булстат *********, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Н.С. ***/ дължи
на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на „П.Д.”, с адрес: землището на гр.С.В.,
общ.Несебър, обл.Бургас, с идентификатор на поземления имот *****.*.***, с
управител „Д.” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от пълномощника Н.И.Ч., сумата общо в размер
на 730,63 лева /седемстотин и
тридесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 01.04.2013г. до 26.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 755,89
лева, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е.А.Г., родена
на ***г. в Ч., гражданка на Р.Ф., с адрес: гр.С.В., ПК ****, к-с П.Д., бл.2,
вх.Б, ет.3, ап.***, с Код по Булстат *********, със
съдебен адрес:*** /чрез адв.Н.С. ***/ да заплати на
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на „П.Д.”, с адрес: землището на гр.С.В., общ.Несебър,
обл.Бургас, с идентификатор на поземления имот *****.*.***, с управител „Д.”
ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
пълномощника Н.И.Ч., сумата общо в размер на 251,18 лева /двеста петдесет и един
лева и осемнадесет стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на „П.Д.”, с адрес: землището на гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас,
с идентификатор на поземления имот *****.*.***, с управител „Д.” ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от пълномощника Н.И.Ч. да
заплати на Е.А.Г., родена на ***г. в Ч., гражданка
на Р.Ф., с адрес: гр.С.В., ПК ****, к-с П.Д., бл.2, вх.Б, ет.3, ап.***, с Код
по Булстат *********, със съдебен адрес:*** /чрез
адв.Н.С. ***/, сумата общо в размер на 16,12
лева /шестнадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща заплатени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението, в прекратителната му
част, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
В останалата му част, решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: