Заповед по дело №546/2020 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Козлодуй, 18 май 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският Районен съд, Четвърти състав в публично заседание на 10.05.2021 г. /Десети май две хиляди двадесет и първа година / в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

при секретаря Стела Бочева

като разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 546 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното

 

Съдът е сезиран с молба за защита от домашно насилие на В.Г.Б., ЕГН ********** с адрес *** против нейния баща Г.А.Г. ***. Молителя твърди, че спрямо нея бащата Г.А.Г. е извършил домашно насилие на 25.06.2020г., около 08.00 часа в гр.Козлодуй пред дома й ж.к. 2 А, бл. 75, вх. А, ап. 6, изразяващо се в удари по личния и лек автомобил с тояга и явна агресия към нея и на 26.06.2020г., изразяващо се в изпращане чрез работодателя й на работното място в  „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на писмо, в което се обръща към нея по вулгарен начин и я злепоставя на работното място. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

В открито съдебно заседание молителят се явява лично и поддържа молбата.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява нито се представлява и не взема становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

 От фактическа страна

По делото е безспорно, че молителя е дъщеря на ответника. Молителя не живее с него в едно домакинство. Живее със семейството си в гр.Козлодуй, ж.к.2А, бл.75, вх.А, ап.6 и работи в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Нейния баща, ответника живее сам в гр.Вършец.

Видно от представеното и прието като писмено доказателство писмо с подател ответника до молителя чрез адреса й по месторабота е, че на 23.06.2020г. той е изпратил до нея саморъчно написано писмо съдържащо груб и обиден език получено на 26.06.2020г.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Иванина Христова Василева се установява, че отношенията между страните в настоящото производство са трайно влошени. Установява се, че ответникът системно идва с такси от гр.Вършец до гр.Козлодуй до дома на молителя без да я уведоми и без да имат предварителна уговорка и отправя заплахи за накърняване на телесния ѝ интегритет, че е използвал спрямо нея обидни, дори вулгарни думи и изрази. Установява се, че на 25.06.2020г. през терасата свидетелката видяла ответника, който слязъл от такси и започнал да обикаля блока, в който живее молителя, след това започнал да звъни на домофона. Не му отворили и започнал да блъска, да крещи и да обижда. Звънял много пъти.  След това започнал да блъска по вратата да вика и обижда. Тя уведомила молителя по телефона и разбрала, че не си е у дома. На следващият ден сутринта отново бил дошъл. Отново започнал да звъни, да вика и да обижда. Казал, че ще счупи колата на молителя, яко не му отвори. Започнал да обръща огледалата на колата, да удря капака на колата на молителя, която била паркирана пред входа на жилищния блок. Уведомила молителя и звънели на телефон 112 два пъти.  Освен тези два пъти, ответника и преди това е идвал и е имал същото агресивно поведение спрямо молителя. Съдът цени показанията на свидетеля, като логични, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите, събрани по делото доказателства.

От правна страна.

Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Следователно молбата на молителката, следва да се разгледа в две посоки: 1) дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и 2) дали  по делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване.

Твърдените от молителката действия на ответника, които са я мотивирали да иска налагане на мярка за защита се изразяват в това, че на 24, 25 и 26.06.2020г. ответникът дошъл пред жилищната сграда, в която се намира дома на молителя в гр.Козлодуй и започнал да отправя обидни думи към нея, заплахи, цинични изрази, след което повредил лекия й автомобил паркиран пред жилищния блок. Молителката твърди още, че ответникът осъществява системен психически тормоз над нея, изразяващ се в изпращане на писма с обидно и вулгарно съдържания за нея чрез работодателя й, с което я злепоставя.

Според нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“, извършени спрямо посочените в нормата лица. В разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този закон.

Безспорно страните по делото попадат в обхвата на регулация при условията на чл. 3, т. 4 ЗЗДН, тъй като ответникът и молителката  са баща и дъщеря.

Предвид изложеното съдът намира, че е сезиран от активно легитимирано по смисъла на чл. 3, т. 4 ЗЗДН лице в преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени действия от кръга на изброените в чл. 2 от същия закон, намира, че молбата е процесуална допустима.

Следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“.

В случая твърдените действия не представляват физическо насилие, при което лицето е подложено на побои, телесни повреди, нечовешко и унизително отношение, причинява му се физическа болка и страдание. Съдът счита, че описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и в молбата твърдения могат да бъдат квалифицирани като форма на психическо насилие. За прецизност и яснота следва да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие. Първото представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включва вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол,  което води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.

Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.

В настоящия случай изложените в молбата и в декларацията твърдения сочат на осъществявано психическо насилие.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че се касае за системност в поведението на ответника, изразяващо се в заплахи за здравето и живота на молителката, отправяни обиди и вулгарни изрази по отношение на личността ѝ, системно ограничаване на правото ѝ за живее спокойно и да извършва служебните си дейности. Системността на осъществяваното насилие се установява от показанията на свидетеля. За начина, по който поведението на ответника се отразява на молителката свидетелства обстоятелството, че същата търси съдействие от полицията и от съседи, същата се страхува за живота си.

Съдът намира, че от събраните гласни доказателства се установява, че на 24, 25 и 26.06.2020г. ответникът е осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие, изразяващ се в психически тормоз, осъществен чрез отправяне на заплахи, закани, употреба на обидни думи и изрази, включително в писмо изпратено до нея чрез работодателя. В тази връзка съдът приема изложените в молбата обстоятелства за упражнено насилие за действително настъпили, както с оглед изявлението на молителката в нарочно изготвена под страх от наказателна отговорност декларация, която макар и съставена за нуждите на производството, се явява годно за кредитиране доказателствено средство с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и  чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, така и предвид факта, че посочените в същата обстоятелства досежно извършения акт на насилие кореспондират напълно със събраните по делото доказателства. За разлика от физическото и емоционалното такова, то психическото насилие обикновено се характеризира с трайност и системност.

 По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

Молителката, като намиращо се в риск лице, следва да получи защита от бъдещи посегателства срещу личността ѝ. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки за защита – арг. чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН.

В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на актовете на насилие, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН-задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в значителна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без такъв.

Предвид обстоятелството, че молителката и ответникът не обитават общо жилище, но с оглед установените интензитет и продължителност на осъществяваното домашно насилие извършвано като ответника идва пред жилищния блок, където молителя живее съдът намира, че като адекватни мерки за защита следва да се определят и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН - да бъде забранено на ответника да приближава молителката, жилището ѝ, местоработата ѝ, както и местата за социални контакти и отдих на разстояние по - малко от 30 метра. Според съда тази мярка ще създаде допълнителна гаранция за пострадалото лице, че за в бъдеще няма да бъде обект на домашно насилие. Тази мярка следва да бъде наложена за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, предвид тежестта  на извършения акт на домашно насилие и последиците от него. Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие са настъпили за молителя вредни последици за здравето му.

 По размера на наложената глоба.

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200.00 до 1000.00 лева.

Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици за молителя от деянието спрямо него, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер от 200.00 лева.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Козлодуй дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.Г. *** е осъществил на 24, 25 и на 26.06.2020г. спрямо дъщеря си В.Г.Б., ЕГН ********** с адрес *** акт на  домашно насилие, изразяващо се в осъществен психически тормоз чрез отправяне на обиди, заплахи и закани.

 НАЛАГА на Г.А.Г. *** следните мерки за защита срещу домашно насилие:

 ЗАДЪЛЖАВА Г.А.Г. *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си В.Г.Б., ЕГН ********** с адрес ***.

 ЗАБРАНЯВА на Г.А.Г. *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да доближава на разстояние по-малко от 30 метра, както следва: жилището на В.Г.Б., ЕГН ********** с адрес ***; местоработата ѝ, както и местата за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.

 ПРЕДУПРЕЖДАВА Г.А.Г. ***, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи, съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.

 НАЛАГА на Г.А.Г. ***  на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, платима в полза на държавния бюджет по сметка на Районен съд Козлодуй.

ОСЪЖДА С Г.А.Г. *** да заплати на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по сметка на Районен съд Козлодуй сумата от 25.00 лева, дължима държавна такса.

 Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на Районно управление на Областна дирекция на МВР Враца за сведение и изпълнение.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Враца в 7-дневен срок от връчването му на страните.

                                                  

Районен съдия: