№ 2339
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330206427 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-1030-007241 от
18.10.2022г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на П. С. К., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание -
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнителни мотиви към нея,
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Т. Т., моли съда да
отмени наказателното постановление /НП/, като незаконосъобразно. Оспорва
субективната страна на нарушението. Релевира доводи за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуалния му
представител, който поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се прави искане за
потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските
1
за адвокатско възнаграждение. Не се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.10.2022г. около 03.49 часа в гр. Пловдив на бул. „България“ до №2,
С. С. Д. – *** при ***, проверил управлявания от жалбоподателя П. С. К. лек
автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № ***, собственост на З.Х.Х.. Било
установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното
МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното
полицейският служител Д. съставил АУАН серия GA №716597/04.10.2022г.
за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се
запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без
възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по
реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
П. С. К. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева
за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на
2
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушението от страна на П. С. К. на разпоредбата на
чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателят К. не е собственик на
управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също
безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила
санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ. Това обстоятелство не се оспорва
и от жалбоподателя. Последният оспорва единствено субективната страна на
извършеното административно нарушение, твърдейки, че не е знаел, че за
автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това твърдение обаче въобще
не се установява от доказателствата по делото. Очевидно е, че се прави
единствено, с цел отпадане на следващата се от поведението на
жалбоподателя административнонаказателна отговорност. Нещо повече
такова възражение не е направено по време на проверката, като АУАН е под
подписан без никакви възражения, нито пък са депозирани възражения по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
3
С оглед изложеното, съдът намира, че П. С. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда
собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и
използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„ГО“ на автомобилистите. Абсолютно неоснователни са съображенията на
жалбоподателя, че неправилно е определена нарушената разпоредба. Именно
в нормата на чл.638, ал.3 от КЗ се съдържа правилото за поведение, което
жалбоподателят е нарушил.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. Не може да не се отчете, че с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съобразявайки посоченото няма как да са налице основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Този извод не може да бъде променен от последващото
поведение на собственика на лекия автомобил по сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно от това като допълнително
основание, обосноваващо извод за липса на предпоставки за приложение на
чл.28 от ЗАНН в настоящото производство е и наличието на множество други
налагани наказания за нарушения на ЗДвП и на КЗ, видно от наличната по
делото справка за нарушител/водач.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически
състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена
санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който
случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
При този изход на спора право на разноски, съгласно новелата на чл.63д
ЗАНН, има въззиваемата страна. Тъй като не е направено искане за
4
присъждане на разноски, то такива не се дължат.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна
или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.2,
т.5, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1030-007241 от
18.10.2022г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на П. С. К., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание -
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5