Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260009
гр.Бургас, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 1469 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „А.” ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от управителя К.А.Р. чрез адв. С. срещу
Наказателно постановление № 02-0002734/30.03.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 403а,
ал. 1 КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 и чл. 414, ал. 1 КТ на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
С
жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения, а в случай, че не се установят такива, моли
да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. В случай, че не се намерят
основания за отмяна на наказателното постановление, то моли да се намали
размера на имуществената санкция в минималния предвиден от закона размер.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. С., която поддържа подадената жалба, намира, че не се установява соченото
в НП нарушение. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
разноски.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, в
съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и излага
съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от обратна разписка за връчване на наказателно
постановление л. 6, същото е връчено на 02.04.2020г. като жалбата е депозирана
чрез АНО на 09.04.2020г.). Съдът не възприема аргумента, че е допуснато
нарушение на процесуалните правила поради това, че наказателното постановление
е изпратено по пощата, а не е връчено лично. Същото е изпратено надлежно да
адреса на управление на дружеството още повече, че следва да се има предвид, че
с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България беше
обявено извънредно положение на територията на страната и следваше да бъдат
ограничени всички възможни контакти с цел опазване на народното здраве. Отделно
от посоченото не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който успешно е
реализирал правото си на жалба в предвидените за това процесуални срокове. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
17.01.2020г. А.З. Д. извършила проверка около 12,15 часа на място обект: пункт
„Е.”, находящ се в гр. *****, стопанисван от „А.” ЕООД, където се установило,
че работодателят „А.” ЕООД не държи на разположение на контролните органи на
Дирекция Инспекция по труда екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на
дружеството.
Посочената
фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства – протокол от извършена проверка, призовка по чл. 45,
ал. 1 АПК, фискален касов бон, идентификационна карта, разпит на
актосъставителя. Съдът намира, че от разпита на свидетелите, водени от
жалбоподателя св. Р. и св. П. не се разколебава фактическата обстановка,
установена в АУАН, както и възприета от съда. Свидетелката Р. не може да се
счита за безпристрастна доколкото същата е роднина по права линия с управителя
на дружеството жалбоподател. Освен посоченото Р. посочи, че на проверяващите
била представена папка с документи, но не знае какво е имало в тази папка като
твърди, че всички необходими документи били вътре. Няма как свидетелката да
знае дали Правилника за вътрешния трудов ред се намира в папката, щом като не й
е било известно съдържанието на тази папка. Ето защо съдът не се доверява на
показанията на тази свидетелка в частта, че правилника за вътрешния трудов ред
е предоставен на проверяващите и счита, че не може да ги кредитира като
достоверни в тази част. Относно св. П. същата не е била в обекта в момента на
проверката и не може да установи, че Правилникът на вътрешния трудов ред е бил
представен на проверяващите органи. Същата е могла да възприеме документите
едва след приключване на проверката и след като управителката я е уведомила
какви документи следва да представи в Дирекция Инспекция по труда и й ги е
предала. Следва да се обърне внимание, че с призовка по чл. 45, ал. 1 АПК „А.”
ЕООД чрез управителя е било поканено да се яви в Дирекция инспекция по труда и
да представи Правилник за вътрешния трудов ред. Призовката е връчена на
управителя на 17.01.2020г. като същата не е възразила, че правилник за
вътрешния трудов ред се намира на разположение на контролните органи.
Изтъкваното обстоятелство, че в т. 8 от протокол за извършена проверка е
посочено друго дружество съдът намира, че не може да разколебае изводът, че
правилник за вътрешния трудов ред не се е намирал в обекта на проверката, тъй
като в т. 1 ясно е посочено, че работодателят не държи в обекта на разположение
правилник от вътрешния трудов ред на разположение на контролните органи, в
нарушение на изискванията на чл. 403а, ал. 1 КТ. Сочената фактическа грешка в
т. 8 не може да разколебае горните изводи на съда, а същата не е и относима към
предмета на настоящото производство.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено
в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът
намира за неоснователно възражението, че в АУАН били извършвани добавки като
била добавена една буква, тъй като в АУАН липсват възражения в тази насока и в
случай, че действително е имало някаква добавка, то тя е била в присъствието и
на двете страни, не се представи по делото екземпляр от АУАН, различен от този,
представен с административнонаказателната преписка. Правилно е посочена нарушената
материалноправна норма. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Жалбоподателят
има качеството на работодател и това не е спорно, съгласно пар.1, т.1 от ДР от
КТ “работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както
и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение.
Съгласно
чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни
площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят
е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника
за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от
предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за
полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за
установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
В
случая се установи, че работодателят не е имал на разположение на контролните
органи екземпляр от правилник за вътрешния трудов ред, поради което е правилно
подведено нарушението под законовата хипотеза на чл. 403а, ал. 1 КТ.
Съдът
намира, че в случая неправилно се сочи от жалбоподателя хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като се засягат обществени отношения, които регламентират правото на
труд, неговото здравословно и безопасно предоставяне. Действително изводът за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа
на ВКС. В случая обаче е налице специална законова регламентация в чл. 415 в КТ, който определя отговорността за маловажно нарушение. При определяне на
наказанието административно наказващия орган е намерил, че не са настъпили
вредни последици, не е настъпил директно към налагане на наказание, както
неправилно се твърди в жалбата. АНО правилно е приел, че предвид липсата на
вредни последици, се касае за маловажност. Съгласно чл. 414в, ал. 1 КТ за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
В случая наказващия орган правилно е намерил, че не са настъпили вредни
последици, но неправилно е индивидуализирано наказанието като е определено в
максимален размер от 300 лева. Съдът намира, че освен, че липсват вредни
последици, нарушението е отстранено след
установяването му. От разпита на св. Р. и св. П. се установи, че „А.” ЕООД
разполага с Правилник за вътрешния трудов ред, макар и в момента на проверката
да не бил на разположение на контролните органи. Същият е предоставен на
контролните органи след поискването му в Инспекция по труда. Пенчева посочи, че
вече е налице и по-добра организация на съхраняваните документи, които вече
били разделени и се съхранява в обекта правилник за вътрешния трудов ред, поради
което съдът намира, че имуществената санкция следва да се определи в размер към
минималния, предвиден от закона, а именно в размер на 150 лева. Ето защо
наказателното постановление следва да се измени като се намали размерът на
имуществената санкция от 300 лева на 150 лева.
Съгласно
на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
наказателното постановление се изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК и следва да се приложи чл. 78 ГПК. На всяка от страните се дължи
заплащането на разноски съобразно изхода на спора. Жалбоподателят има право на
разноски съобразно уважената част от жалбата, поради което следва да му се
присъдят разноски в размер на 100 лева. На АНО се дължат разноски на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването на наказателното
постановление като се определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80
лева като се отчита фактическата и правна сложност на делото, това, че приключи
в рамките на едно съдебно заседание и че наказателното постановление е изменено.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 02-0002734/30.03.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 403а,
ал. 1 КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 и чл. 414, ал. 1 КТ на
„А.” ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. ******, е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената
санкция от 300 лв. на 150 лв. (сто и петдесет лева).
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „А.” ЕООД ЕИК ******
със седалище и адрес на управление: гр. ****** разноски в размер на 100 (сто) лева
– възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА
„А.” ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски в размер на 80 (осемдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.