Р Е Ш Е
Н И Е № 409
гр.Силистра, 17.04.2024
година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор
………., като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №23 по описа на съда за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на К.П.С.
***, подадена чрез представител по пълномощие адв.К.Л. ***, против Заповед №24-1886-000008/12.01.2024г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“б“ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по вид „прекратяване на регистрацията
на лек автомобил за срок от една година“, издадена от Началник сектор
„Охранителна полиция“ в РУ-Силистра при ОД на МВР гр.Силистра.
С жалбата се твърди, че оспореният акт
бил материално незаконосъобразен, тъй като главната предпоставка за приложение
на релевираната разпоредба от ЗДвП -„управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози“, не била установена. Това било така,
защото административната принуда е наложена въз основа на показанията на
техническо средство, с което е бил изпробван в хода на полицейска проверка - Drugtest 5000, с фабричен номер:*********,
отчел наличие на амфетамин, които (показания) са
оспорени от водача посредством записано възражение в издадения му Талон за
изследване №0154778. Същият бил дал биологичен материал за медицинско изследване,
което активирало правилото от чл.3а т.2 от Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (Обн. ДВ,бр.61/17г.,посл.изм.ДВ,бр.81/26.09.23г.)-
занапред Наредба №1/2017г. Ето защо твърди, че процесният резултат от тест, извършен
с техническо средство, при наличието на дадена проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване, не било годно доказателствено средство за установяване
на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП,а тежестта за неговото доказване е
нормативно възложена на ответния орган.
На същия терен
релевира и оплакване, че ответникът бил приложил неправилно закона,в сегмента
за постигане на нормативната цел,с процесния административен акт.Такъв резултат
не само не бил налице, но бил нарушен и базовия принцип от чл.6 ал.5 АПК - за
съразмерност между причинените с акта последици и реално преследваната от
закона цел. Твърди, че не бил употребявал наркотици,поради която си убеденост
дал биологичен материал за изследване не само заради предписанието на
контролните органи, но и за изследване в частна лаборатория „Ц.“ Силистра (на
следващия ден 12.01.24г.),като всички резултати са отрицателни.Позовавайки се
на чл.171 т.2а б.“б“, във връзка с чл.174 ал.4 ЗДвП и чл.23 ал.1 Наредба №1/2017г.,
поддържа че при наличие на медицинско изследване,неговите стойности,вкл. изводи
за наличие/отсъствие на наркотични вещества, са определящи.
Инвокира довод
и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като било
налице разминаване в посоченото време за извършване на теста с техническо
средство (15:25ч.) и на установяване на управлението на МПС в нарушение на чл.5
ал.3 т.1 ЗДвП (15:39ч.), което внасяло неяснота в административното обвинение. Освен
това твърди, че определеният максимален срок на ПАМ (при упражняване на дискреционна власт от административния орган) бил
несъответен на фактите,а прилагането му - немотивирано, което също следвало да
обоснове отмяна на обжалваната заповед. В обобщение, поддържа отменителните
основания от чл.146 т.2-т.5 АПК,настоявайки да бъде приет за компрометиран резултата
от изследването с въпросното техническо средство Дръг
Тест 5000, щом същият е изцяло отречен с по-надеждния способ на изследване за
употреба на наркотични вещества съгласно Наредба №1/2017г., независимо, че
назначената химико-токсикологична експертиза в рамките на водено ДП №1886 ЗМ-19/2024г.
по описа на РУ-Силистра, неоправдано се бавела и препятствала възможността му
да представи по-убедително доказателство за твърденията си. Заради всичко това,
настоява атакуваната ЗППАМ да бъде отменена. Претендира присъждане на съдебни
разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.69).
Ответникът
по жалбата- Началник на Сектор „Охранителна
полиция“ в РУ-Силистра, при Областна дирекция на МВР Силистра,чрез
упълномощен представител В.А.- гл.юрисконсулт в ОД МВР гр.Силистра, поддържа
неоснователност на жалбата. Представя доказателство за изправността на използваното техническо
средство Drugtest 5000, №*********; електронна справка за съдимост на жалбоподателя; Справка за нарушител
и копие на Свидетелство за регистрация на МПС (част II), на базата на които твърди, че оспореният
индивидуален административен акт бил съответен на фактите и на закона.Поддържа,че
безспорно била доказана материалната предпоставка за налагане на процесната
административна принуда по чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП, а спор за компетентността на
издателя на ЗППАМ нямало.Относно релевираното възражение за неустановеност на
нарушението в посочения час както в АУАН, така и в ЗППАМ, поддържа, че същият
бил часът на съста-вяне на акта, който се генерирал
автоматично от използвания софтуер от контролните служби и не бил в състояние
да заличи факта на извършеното нарушение преди спирането на жалбоподателя за
проверка и установяване с техническо средство на употреба на наркотични
вещества при управлението на собствения му автомобил. В подкрепа на същия извод
било и обстоятел-ството, че със Споразумение
№72/31.05.2023г. по НОХД №322/23г. на СРС, К.П.С. се е признал за виновен в
това, че на 13.05.2023г. в с. Калипетрово е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества амфетамин, поради което и на
основание чл.343б ал.3,вр. с чл.55 ал.1 НК, му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване
е отложено за изпитателен срок от 3 години. Установеното нарушение от същия вид,
осем месеца по-късно, било извършено и, за ответния орган нямало никакви колебания
по този въпрос. Счита, че наложените наказания (каквито не са предмет на
настоящия контрол), били определени правилно, като доводите от този порядък
следва да бъдат ирелевирани. В обобщение настоява за отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък по чл.80 ГПК
(л.59).
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за
движението по пътищата. Съдът, като обсъди становищата на страните и, прецени
доказателствата по делото,вкл. представените след дадени указания, извършвайки
проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното:
Предмет на съдебния контрол е Заповед
№24-1886-000008/12.01.2024г. за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП,
издадена от началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление - Силистра
при ОД на МВР гр. Силистра, с която е наложена административна принуда,
представляваща дерегистрация, за срок от една година,
на собствен на жалбоподателя лек автомобил, управляван от него на 11.01.2024г.,
в нарушение на забраната от чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП - след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Регистрационните табели и Свидетелството
за регистрация на МПС са отнети със съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение,серия GA
№1108309/11.01.2024г. (л.16), за посоченото нарушение, извършено от К.П.С. с
автомобил, марка ****************************************- негова собственост
(л.56).
Административната принуда е приложена
по отношение на жалбоподателя, като собственик и водач на автомобила, затова че
на 11.01.2024г. около 15:39 ч., в гр.Силистра по ул*****************
в посока към бензиностанция „**“, го е управлявал под въздействието на
наркотични вещества или техни аналози.Същият е бил изпробван, в хода на
полицейска проверка, с Drugtest
5000, с фабричен номер:*********, отчел наличие на амфетамин, с проба № 00014/11.01.2024г. Показанията са
оспорени от водача посредством записано възражение в издадения му Талон за
изследване №0154778 (л.19), съгласно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от Наредба №1/
17г.Същият е дал биологичен материал за изследване, както вярно е отразено и в
оспорената заповед. Приложен е Протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични или упойващи вещества (л.20), съгласно чл.5 ал.2 от с.н., а от
депозирания Протокол №*********-10000 за сервизна проверка на Drugtest 5000 от 04.12.2023г. (л.68) се установява,
че използваното техническо средство за установяване употребата на наркотични
и/или други упойващи вещества, при проверката на жалбоподателя, е било изправно.
Същият е дал биологичен материал за медицинско изследване,видно от писмо
изх.№АД-28-295/02.02. 2024г. на изпълнителния
директор на „МБАЛ-Силистра“АД (л.35-л.38).
С мотивирана резолюция (чл.33 ал.2 ЗАНН)
на АНО, административно-наказателното производство е било прекратено и
материалите изпратени на Районна прокуратура гр.Силистра, поради преценка за
наличие на данни за престъпление. Видно от писмо изх.№116/24 от 15.02.2024г. на
Районна прокуратура гр.Силистра е,че досъдебно производство под №1886
ЗМ-19/24г. по описа на РУ-Силистра е образувано (пр.пр.№116/24г.
на РП-Силистра), по което е назначено химико-токсикологично изследване на
дадените проби от К.П.С. на 11.01.2024г., но същият не е привлечен като
обвиняем. С Постановление на разследващия орган от 11.01.24г. е назначена
съдебно-химическа експертиза, която е възложена на вещо лице - експерт към
Лаборатория по токсикология към ВМА МБАЛ гр. Варна, с определен срок за
представяне на писмено заключение до 30.01.2024г. До Директора на ВМА МБАЛ-Варна
е било изпратено напомнително писмо
рег.№651800-955/06.02. 2024г., но по ДП не е получен отговор.Настоящият състав,
на самостоятелно основание, е поискал отговор - изготвена ли е
химико-токсикологичната лабораторна експертиза на дадения биологичен материал
за изследване от жалбоподателя в МБАЛ-Силистра на 11.01.24г., което е връчено
на лечебното заведение на 29.02.24г.
(Вж.Известие за доставяне на л.67), но до обявяване на делото за решено в съдебно
заседание на 20.03.24г., отговор не е получен.
От приложеното на л.9 от делото писмено
доказателство, се установява, че жалбоподателят на 12.01.2024г.,непосредствено
след освобождаването му от органите на МВР, е дал биологичен материал за
изследване в частна лаборатория „Ц.“ гр.Силистра. Изследвани са били биологични следи за 8 вида наркотични вещества и
техни аналози, като всички резултати са отрицателни. Позовавайки се на последно
посоченото доказателство, оспорващият твърди, че не е употребявал наркотици, поради
която си убеденост дал биологичен материал за изследване не само в ЦСМП гр.
Силистра, в присъствието на полицейските служители, но и за коментираното
по-горе изследване в частна лаборатория „Ц.“ Силистра.
Данни за извършено изследване в „МБАЛ-Варна“
към ВМА, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания,вкл. за резултата от
него,съгласно регламентацията от чл.20-чл.25 Наредба №1/17г.,няма в
административната преписка,както и в Досъдебно производство №1886 ЗМ-19/2024г.по
описа на РУ-Силистра,водено за престъпление по чл.343б ал.3 НК, по обсъдените
по-горе причини. Резултатите от изследването в частната лаборатория, макар и да
не са получени по реда и със средствата от Наредба №1/17г., са сериозна индиция за верността на твърдението му, че не е употребявал
наркотици.
Релевираното оплакване
за допуснато процесуално нарушение с разминаването в посоченото време за
извършване на теста с техническо средство (15:25ч.) и на установяване на
управлението на МПС в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП (15:39ч.), което внасяло
неяснота в административното обвинение, макар и да има резон, получи своето
обяснение от свидетелските показания, изслушани в съдебно заседание на 20.03.2024г.
и, не е от категорията съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали
правото на защита на жалбоподателя. Определеният максимален срок на
административната принуда,обаче, при упражняване на дискреционна
власт от ответния орган, задължително е следвало да бъде мотивиран, което като
не е направено, е допуснато нарушение от вида на нормираните с чл.146 т.3 АПК, засегнало
формата на оспорения акт, по аргумент от чл.146 т.2 АПК, както и правото на
защита на оспорващия. Същият извод следва и от т.2 на Тълкувателно решение
№4/22.04.2004г. на ВАС по дело №ТР-4/2002г., ОСС.
Основният конфликтен
момент по делото е съсредоточен върху въпроса - установена ли е по надлежния
ред употребата на наркотици от оспорващия, който с оглед на ангажираните
доказателства по делото, следва да получи отрицателен отговор.Недопустимо е да
се презумира употреба на наркотични вещества на
базата на осъдителния акт на СРС за същото деяние от 13.05. 2023г. (чл.343б
ал.3 НК, защото по хипотеза винаги управлението на МПС след употреба на
наркотици е престъпление, за разлика от употребата на алкохол,която до
определена концентрация на алкохола в кръвта на водача е ненаказуема; в
определен регистър след това-наказуема по административен ред и едва над 1.2
промила - инкриминирана).Съгласно регулацията от чл.170 ал.1 АПК, тежестта за
доказване на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ, е
възложена на ответния орган. С двете групи документи (административната
преписка и представените от оспорващия) се удостоверяват факти с правно
значение за повдигнатия спор, поради което същите подлежат на обсъждане. Посредством
тях следва да бъде установен централният спорен факт - управлявал ли е
автомобила си жалбоподателят след употреба на наркотични вещества или не. Видно
от приложеното на л.40 от делото и обсъдено по-горе, писмо от Районна
прокуратура гр.Силистра е, че въпреки настояването на органите на обвинителната
власт, вкл. искането от настоящия съд, заключението по назначената
Съдебно-химическа експертиза на дадения биологичен материал за изследване от
оспорващия в присъствието на полицейските служители и по реда на Наредба
№1/2017г., не е изготвено поради извънредна претовареност на Лабораторията за
химико-токсикологични изследвания към ВМА гр.Варна,който факт е служебно известен
на съда от други, идентични с настоящото, производства.
В
случая резултатите от техническото средство, с което е отчетено наличие на амфетамин, са оспорени както писмено в Талона за изследване,
така и посредством даването на кръвна проба в темпоралния периметър, посочен в
талона и, под контрола на полицейските служители, извършили проверката с Дръг Тест 5000. От представените по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че такава проба е била дадена, но резултатите
от нейното изследване, след повече от три месеца, не са представени нито на разследващите
органи, нито на съда. Забавянето на химико-токсикологичното изследване на
пробите, взети по правилата на ЗДвП и Наредба №1/2017г.,не може да се преценява
в неблагоприятен аспект за жалбоподателя, тъй като той не разполага с никакви
лостове да предизвика произнасянето по въпросната експертиза. С процесуалното
си поведение в случая - двукратно давани проби за изследване,вкл. в независима частна лаборатория; изпълнение на
разпорежданията на полицейските служители и на съда, оспорващият разколебава
верността на фактическото административно обвинение-за управление на автомобила
след употреба на амфетамин.
При горните
установявания, от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед
разкрива всички белези на индивидуален административен акт съгласно дефиницията
от чл.21 ал.1 АПК. Издадена е от материално, териториално и по степен
компетентен полицейски орган,видно от Заповед рег.№342з-1315/30.12.2021г.(л.50),
издадена на основание МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. (л.25-л.26) и Служебна
бележка на л.23 от делото. Директорът на ОД МВР гр.Силистра е делегирал
правомощия на началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР
гр.Силистра (т.1, шесто тире от Заповед №342з-1315/30.12.2021г.), какъвто
именно е издателят на оспорената ЗППАМ, да прилага с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл.172 ал.2,т.е. вкл. по чл.171 т.2а
б.“б“ ЗДвП. С министерската заповед са определени службите за контрол по ЗДвП, съгласно
чл. 165 ал.1 ЗДвП,като министърът няма правомощие да делегира компетентност на
длъжностни лица за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП, но
той именно определя службите за контрол на движението по пътищата, каквито
съгласно МЗ, са областните дирекции на МВР. С оглед на това и в съответствие с
разпоредбата на чл.172 ал.1 ЗДвП, директорът на ОД МВР Силистра е оправомощил кръга от длъжностни лица с посочената по-горе
заповед, което сочи на липса на порок по смисъла на чл. 146 т.1 АПК. Същото следва
и от специалния чл.172 ал.1 ЗДвП. Формално е спазена и нормираната с чл.172
ал.1 ЗДвП, писмена форма на процесния акт, която обаче е засегната от
коментирания по-горе порок - липса на мотиви относно определения размер (срок) на
административната принуда, определен в относителни граници от нормотвореца: от 6 месеца до една година. При наличието на
множество законосъобразни решения, каквито са всяко след 6 месеца и 1 ден до 11
месеца и 29 дни, органът е дължал изрични мотиви за определения от него, в условията
на оперативна самостоятелност, срок на конкретно наложената ПАМ в случая. Като
не е изложил такива е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за
отмяна на оспорената ЗППАМ.
Независимо от изложеното до тук, същата е незаконосъобразна,
като издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, при неустановеност
на фактическото основание, послужило за упражняване на процесното правомощие от
ответния орган.
Принудителните административни мерки по
чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че
същите са от вида „преустановяващи ПАМ“ по смисъла на чл.22 ЗАНН. Съгласно
чл.171 т. 2а б.“б“ ЗДвП, „временното прекратяване на регистрацията на
автомобил“, с който е извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП,се прилага по
отношение на собственика на МПС затова,че е допуснал да бъде управлявано от
водач (в случая водачът и собственикът се персонализират в едно и също лице -
жалбоподателят), след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с химико-токсикологично лабораторно изследване […],
като при наличие на изследване от кръвна проба […],
установените стойности са определящи, съгласно регламентацията от чл.171 т.1
б.“б“ ЗДвП, регулираща административната принуда (при същите обективни факти) по
отношение на водача на МПС.За да е материално законосъобразна процесната ПАМ,следва
да е приложена след безсъмнено установено управление на лекия автомобил от
жалбоподателя, след като е употребил наркотични вещества (амфетамин),
защото това именно е централният съставомерен факт и
без неговото осъществяване/установяване няма нарушение на ЗДвП, а следователно
и нормативна основа за прилагане на мярка от процесния вид.
В настоящия случай е безспорно установено, че
при проверката на оспорващия на 11.01.2024г. за употреба на наркотици с
техническо средство, същото е отчело наличие на амфетамин,
но водачът не е приел този резултат и е дал незабавно, в рамките на
необходимото техническо време, биологични проби за извършване на медицинско
изследване за наличието на наркотични вещества. Това е и нормативният ред,
съгласно чл.3а т.2 Наредба №1/2017г. Видно от обсъдените резултати от аналогично
изследване в независима частна лаборатория е, че не се открива наличие на
наркотични вещества или техни метаболити/аналози в
предоставените за изследване биологични проби от К.П.С. на 12.01.24г. Липсата
на заключение на Съдебно-химическата експертиза, назначена от разследващия
орган по ДП №1886 ЗМ-19/24г. на РУ-Силистра, не може да бъде обсъждана в тежест
на оспорващия.
По
аргумент за противното от чл.6 ал.9 от Наредба №1/17г.,резултатът за употреба
на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично)
изследване и само в случай на отказ на водача да получи талона за медицинско
изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване,
се вземат предвид показанията на техническото средство, какъвто настоящият
случай не е. При това положение, органът не е следвало да приема безкритично показанията
на Дръгтеста, а да изчака резултата от медицинското
изследване, за което жалбоподателят е дал надеждни проби. В настоящото
производство, по аргумент от чл.3а т.2, във връзка с чл.6 ал.9 от Наредба
№1/2017г. и във връзка с чл.174 ал.4 ЗДвП, с приоритет следва да бъде ценен
резултата от Съдебно-химическата експертиза, посредством който би се
оборила/потвърдила презумптивната доказателствена
сила на АУАН, серия GA №1108309/11.01.24г., съгласно
чл. 189 ал.2 ЗДвП. След като към датата
на обявяване на настоящото дело за решаване, такава експертиза не е
представена, въпреки положените усилия и от съда, съобразно засиленото служебно
начало в административното правосъдие, то следва да се приеме, че отчетеният
резултат от техническото средство, при процесната проверка, е неотносим към повдигнатия спор. При липсата на
доказателства за потвърждаване на резултата от т.нар. „полеви тест“ за употреба
на наркотични вещества, от медицинско изследване на биологичните проби, дадени
от проверявания водач, оспорената заповед се явява незаконосъобразна.
А щом всичко това е така, то липсва
материалноправно основание за прилагане на процесната по делото ПАМ по
отношение на оспорващия собственик, който в случая е и водач на лек автомобил *******************************************,
управлявал го на 11.01.2024г. в гр.Силистра, но при отсъствие на надлежни
доказателства за употреба на наркотици.Предвид изложеното, в рамките на
извършения контрол по чл. 168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е
основателна, а оспорената заповед, като материално незаконосъобразна, както и
немотивирана относно определения срок на административната принуда, следва да
бъде отменена.
При този изход на процеса, на жалбоподателя се
дължат съдебни разноски, съгласно чл.143 ал.1 АПК. Същите следва да бъдат
присъдени в установения по делото размер от 1010 лева, както следва: 1000 лева
възнаграждение за един адвокат (л.6) и 10 лева - държавна такса (л.5). Основателно
поисканите разноски от жалбоподателя, в определения по-горе размер, следва да
бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на
акта, а именно Областна дирекция на МВР гр. Силистра, по аргумент от §1 т.6 ДР
АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният
съд Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на К.П.С. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№24-1886-000008/12. 01.2024г.,издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“
в РУ-Силистра при ОД на МВР гр.Силистра, с която на основание чл.171 т.2а б.“б“
от Закона за движението по пътищата, е разпоредено „прекратяване на
регистрацията на лек автомобил, *******************************************за
срок от една година“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР гр.Силистра,с административен адрес: гр.Силистра********************и ЕИК:********,
да заплати на К.П.С. ***, с ЕГН:**********,
сумата от 1010.00 (Хиляда и десет) лева - съдебни разноски.
Решението
е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: