Р
Е Ш Е
Н И Е № 724
12.11.2019 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на петнадесети
октомври през две
хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Велислава
Ангелова
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №872 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1421, ул.“Димитър Хаджикоцев” №52-54, представляван от
изпълнителните директори А. Ч. Д.и Н. Г. С., чрез юриск.М. Г. Н., против А.Б.Д.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че било образувано ч.гр.д.№2945/2018г. по описа на РС-Хасково по реда
на чл.417 от ГПК срещу ответника. С разпореждане, получено от дружеството на
18.03.2019г., съдът предоставил едномесечен
срок, съгласно чл.145 от ГПК за предявяване на иск за установяване на
вземането. На 24.02.2018г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сключило договор за
потребителски кредит с ответника А.Б.Д.. Кредитодателят съгласно сключения
договор изпълнил изискването на чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК, посочвайки общия размер
на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл.7 от договора във връзка
с т.1 от същата разпоредба бил определен общ размер на потребителския кредит от
219,20лв. Съгласно чл.7 т.2.1 от договора кредиторът превежда средствата по
кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане
на продажната й цена. Кредиторът превел конкретната част от средствата по
кредита в размер на 209,40лв. на продавача на стоката на фактура
№**********/25.02.2018г. Видно от декларацията, намираща се на стр.6 от
договора, потребителят декларирал, че е получил стоките, посочени в чл.8 от
договора. Тази декларация не се попълвала, ако стоката не е предадена физически
на потребителя. В случаите, когато потребителят пожелал сключване на
застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се
превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят
давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В случая
потребителят пожелал да сключи
застраховка живот в размер на 9,80лв. Общото крайно задължение по договора
възлизало на 258,67лв., която сума била разсрочена, съгласно погасителния план,
описан в чл.11.2 от договора на 12 погасителни месечни вноски, 11 от които по
21,55лв. и последната, изравнителна 21,62лв. В договора била уредена
автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при
неплащане на 3 поредни месечни вноски. Въпреки това ответникът бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Уведомлението за предсрочна
изискуемост било изпратено на посочените в договора за кредит адреси, като било
получено лично от длъжника. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответникът в качеството на
кредитополучател по договор за потребителски кредит №********** от 24.02.2018г.
дължи на ищеца в качеството на кредитодател по същия договор сума в общ размер
от 205,38лв., от която 170,67лв. – главница; 11,36лв. – обезщетение за забава
за периода 25.06.2018г. – 03.12.2018г.; 23,35лв. – договорна лихва за периода
25.06.2018г. – 26.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 13.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, в случай, че
бъде отхвърлен иска с правно основание чл.422 от ГПК, да бъде осъден ответника
в качеството на кредитополучател по договор за потребителски кредит №**********
от 24.02.2018г. да заплати на ищеца в качеството на кредитодател по същия договор
сумата в размер на 194,02лв., представляваща главница в размер на 170,67лв. и
договорна лихва в размер на 23,35лв. за периода 25.06.2018г. – 25.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски в
настоящото и заповедното производство.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание и не взема становище по иска.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК,
не се явява в съдебно заседание, не взема становище по предявения против него иск
и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са
налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение
съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки
предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид
липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се
уважи предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК. Направените в
заповедното производство разноски вече са присъдени на ищцовото дружество –
заявител с издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист по
ч.гр.д.№2945/2018г. по описа на РС-Хасково. Следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер общо
на 125лв., от които 75лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско
възнаграждение, с оглед изричните указания в тази насока, дадени в ТР
№4/18.06.2014г., постановено по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.239
ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на А.Б.Д. с ЕГН:**********
***, че дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1421, ул.“Димитър Хаджикоцев” №52-54, представляван от
изпълнителните директори А. Ч. Д.и Н. Г. С., по договор за потребителски кредит
№********** от 24.02.2018г. сума в общ размер от 205,38лв., от която 170,67лв.
– главница; 11,36лв. – обезщетение за забава за периода 25.06.2018г. –
03.12.2018г.; 23,35лв. – договорна лихва за периода 25.06.2018г. –
26.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК – 13.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед
№1335/14.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2945/2018г. по описа на
РС-Хасково.
ОСЪЖДА А.Б.Д. с ЕГН:********** ***, да
заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1421, ул.“Димитър Хаджикоцев” №52-54, представляван от
изпълнителните директори А. Ч. Д.и Н. Г. С., направените в настоящото
производство разноски в размер общо
на 125лв.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239 ал.4 от ГПК.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.