Определение по дело №170/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на „Леси 2000“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – И. Е. К. и жалба на „Булсис“ ООД, ЕИК 1***, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – Т. Д. А., чрез адвокат И. Н., срещу заповед № 23 ОА-2354/19.09.2023г. на кмета на община Пловдив.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че собственият на жалбоподателите имот с кад. идентификатор 56784.540.1093 по КККР на гр. Пловдив е непосредствено засегнат от предвижданията на плана, тъй като с него се допускат намалени отстояния – чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Сочи се, че в имота на оспорващите има две сгради – к.и. 56784.540.1093.1 и 56784.540.1093.2, чиито производствен характер предполага при изработването на ПУП за жилищно и обществени обслужване да бъдат спазвани отстояния от новото жилищно застрояване до заварените производствени сгради. Поддържа се, че не е спазена и нормата на чл. 4, ал. 3 Наредба № 1 от 27 юни 2005г. за норми и допустими емисии на вреди вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, издадена от МОСВ, МИ, мз и МРРБ. В този аспект се сочи, че височината на изпускащото устройство или устройства на даден неподвижен източник трябва да превишава с не по-малко от 5 метра най-високата обитавана сграда, разположена в радиус 50 метра от него. Твърди се, че при „заварен случай“ новият ПУП следва да се съобрази с наличните законни производствени сгради, поради което е недопустимо да се предвиди изграждане на жилищни сгради, които да са в радиус от 50 метра от производствените сградите на жалбоподателите и в същото време — новопредвидените жилищни сгради да са с височина, по-голяма от 5 метра от височината на производствените сгради на жалбоподателите. Поддържа се, че на разстояние до 50 метра в процесния УПИ не следва да се предвижда строителството на жилищни сгради по-високи от 7 метра. Искан се оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - кмета на община Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Заинтересованата страна – „Гербера“ ООД, чрез процесуалния си представител адвокат К. , поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Според представените по делото доказателства „Леси 2000” ЕООД и „БУЛСИС” ООД, са собственици на поземлен имот с идентификатор 56784.540.1093, находящ се в гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед РД-1848/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Пловдив, [улица], с площ от 558 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор: 56784.540.1088, номер по предходен план: 5401088, кв.12, УПИ XVII – стоп. дейност, при съседи - ПИ с идентификатори: 56784.540.1361, 56784.540.1087, ведно с построените в поземления имот сграда с идентификатор 56784.540.1093.1 със застроена площ 328 кв. м, брой етажи 4, предназначение: промишлена сграда, и сграда с идентификатор 56784.540.1093.2: застроена площ 73 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда.

Според Удостоверение № 59/11.07.2006г. и Удостоверение № 116/04.08.2009г. в имот УПИ XVII – стоп. дейност, кв. 12 по плана на ЖК Тракия, гр. Пловдив, е въведен в експлоатация строеж „Преустройство на част от корпус № 5 в цех за производство на електронна техника и екипировка.

Съгласно скица № 15-1325899/18.12.2023г., издадена от СГКК – Пловдив, в поземлен имот с идентификатор 56784.540.1093 са нанесени две сгради: к.и. 56784.540.1093.1 със застроена площ 328 кв.м., брой етажи 4, предназначение – промишлена сграда и к.и. 56784.540.1093.2 със застроена площ 73 кв.м., брой етажи 1, предназначение – промишлена сграда.

Със заповед № 23 ОА-2354/19.09.2023г. на кмета на община Пловдив е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв. 89-нов по плана на ж. р. „Тракия", гр. Пловдив, като от УПИ VII-540.1502, обществено-обслужващо и жилищно застрояване и УПИ XIII-540.1080, обществено и делово обслужване с привеждане към проектен идентификатор по КККР на гр. Пловдив се образува нов УПИ VII-540.1536, жилищно и общественообслужващо застрояване с ново ниско и високо свързано застрояване в устройствена зона Смф1 и устройствени показатели: Височина до 16 ет. (до 48 м), П застр. до 50%, К инт. до 3,5, П озел. мин. 30%, Паркиране 100%, и обемно устройствено проучване.

По делото се допусна съдебно - технически експертизи с вещо лице арх. Х. Х., чието заключения се прие със заявено оспорване от жалбоподателите. Съдът намира заключението за обосновано и компетентно, поради което го кредитира с доверие.

Според вещото лице, предмет на процесния ПУП – ПРЗ са УПИ VII-540.1502, обществено-обслужващо и жилищно застрояване и УПИ XIII-540.1080, при контактна зона: от север – УПИ VI – 540.1084 – за обществено и делово обслужване; УПИ IV-стопанска дейност, УПИ V- стопанска дейност; от североизток: ул. „Г. Бонев“; от югоизток – УПИ XVI-540.1089, производствена и складова дейности и съществуваща улица по регулация; от югозапад – Асеновградско шосе и УПИ VIII – 540.1086, производствена и складова дейност.

Относно регулацията планът предвижда обединяване на УПИ VII – 540.1052, обслужващо и жилищно застрояване и УПИ XIII- 540.1080, обществено и делово обслужване в общ УПИ VII- 540.1536 с предназначение за жилищно и обществено-обслужващо застрояване. Уличната регулация не се променя.

Планът за застрояване предвижда ново високо комплексно застрояване с устройствени показатели за зона „Смф1 височина на застрояване - до 48м., Плътност на застрояване - до 50%, Интензивност на застрояване - до 3,5, Озеленяване - над 30%, Паркиране -100%. вкл. и подземно. Новопредвиденото застрояване е отразено с ограничителни линии на застрояване. Предвидената зона Смф1 е съобразена с изменението на ОУП – Пловдив, одобрено с Решение № 521, взето с протокол № 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет - гр.Пловдив.

Имотът на жалбоподателите (56784.540.1093) е включен в УПИ XIV-540.1093, за който по действащ ПУП е установено свързано застрояване към странични регулационни линии и дъно на парцела с УПИ XI-540.1082, обществено и делово обслужване. С процесния ПУП-ПЗ, както и с предходния ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 20 ОА-115/20.01.2020г. на кмет на Община Пловдив, за имота на жалбоподателите - УПИ XIV-540.1093, производствени и складови дейности, не се предвиждат промени в застрояването. Запазва се съществуващото застрояване.

С процесния ПУП-ПР, както и с предходния ПУП-ПР , одобрен със Заповед № 20 ОА -115/20.01.2020г. на кмет на Община Пловдив за имота на жалбоподателите - УПИ XIV-540.1093, производствени и складови дейности, не се предвиждат промени в регулацията.

УПИ XIV-540.1093, производствени и складови дейности граничи от три страни с УПИ XI-540.1092, обществено и делово обслужване и от югозапад с ПИ 56784.540.1087 - за второстепенна улица. Имотът на жалбоподателите няма обща граница с новообразувания УПИ VII-540.1536, жилищно и обществено обслужващо застрояване, нито е съседен през улица с новообразувания УПИ VII-540.1536, жилищно и обществено обслужващо застрояване. УПИ XIV-540.1093 е с лице към улица – тупик от запад. През улицата срещу имота е разположен УПИ XI-540.1092, обществено и делово обслужване

Вещото лице не установява производственият обект на жалбоподателите да е определен като носител на вредни емисии. Не се установява за нуждите на производствената дейност в УПИ XIV-540.1093 да е учредена санитарно – защитна зона.

В одобрения с оспорената заповед ПУП-ПЗ по отношение на урегулирания поземлен имот на жалбоподателите не се предвижда промяна в застрояването, не се предвиждат намалени разстояния или ограничения в режима на застрояване и ползване.

Според правилото на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че по отношение на жалбоподателите не се установява наличието на хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ, доколкото непротиворечиво се установява, че УПИ XIV-540.1093, производствени и складови дейности (в чийто обхват се явява имотът на жалбоподателите), не е предмет на плана и за него не се предвижда промяна в застрояването, ново свързано застрояване или намалени разстояния.

Не се установява и наличие на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като имотът на оспорващите не е съседен на имота, предмет на плана. Още повече, същият не се явява дори съседен през улица, а отстои от процесния УПИ през друг имот и улица.

По отношение на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ следва да се отбележи също, че след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 16/23.02.2021 г., отпада заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидена промяна в застрояването в съседен имот. Според действащата редакция на нормата непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Тоест към момента промените в режима на застрояване в имота предмет на плана, касаещи характера на застрояването му (височината на застрояване), не са предвидени от законодателя като такива, обосноваващи непосредствено засягане за съседните имоти. Тази разпоредба е с процесуален характер и има незабавно действие, т.е. прилага се и по отношение на висящи неприключили производства.

Относно хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, по аргумент от чл. 18 ЗУТ вр. чл. 7 на Наредба № 7 от 22.12.2003 г., следва да се приеме, че релевантни към режима на застрояването в конкретен имот са показателите: площ, линии на застрояване, плътност на застрояване, интензивност на застрояване и процент на озеленяване. Тоест, за да е налице промяна в режима на застрояване на съответен имот, следва да е установена промяна най – малко в един от тези показатели.

По смисъла на чл. 8 вр. ал. 9, ал. 2 и чл. 112, ал. 3 вр. § 5, т. 33 ДР на ЗУТ, пряко отношение към режима на ползване на имотите има всяка промяна в отреденото им с ПУП предназначение, респ. установяването на сервитутни зони, с които се въвеждат ограничения за промяна на предназначението им и режима на ползването им.

В случая за имота на жалбоподателите не е установена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито е предвидена сервитутни зони или друго ограничение върху ползването му, поради което не се обосновава и наличието на засягане в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ.

Що се отнася до възражението, че производственият характер на съществуващото застрояване в имота налага спазване на нормата на чл. 4, ал. 3 Наредба № 1 от 27 юни 2005г. за норми и допустими емисии на вреди вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, издадена от МОСВ, МИ, МЗ и МРРБ (ДВ, бр. 64 от 5.08.2005 г.), следва да се отбележи че този правен режим се прилага към емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от действащи и нови неподвижни източници на емисии, в рамките на даден обект или дейност. В случая липсват доказателства обектът, респ. дейността на оспорващите да е от тези, попадащи в приложното поле на специалната правна норма. Каза се, за обекта не е учредена санитарно – охранителна зона, нито е налице сервитут, който да изключва възможността за проектиране в близост на обществено и жилищно застрояване. Този аспект е изследван от съдебната експертиза, която установява, че имотът на жалбоподателите по предвижданията на ОУП – Пловдив (одобрен 2007г., последно изменен 2022 г.) попада в зона Смфп - смесена многофункционална производствена зона, респ. Смф 1 - смесена многофункционална зона, за които се допуска застрояване с жилищни сгради, без да се допускат складове и производства с вредни влияния.

На обжалване по реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове е характерно, че съдържат властническо волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси.

Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон.

По смисъла на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК наличието на парвания интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право.

След като в случая жалбоподателите не доказват наличието на нито една от предпоставките по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, жалбата им се явяват подадени при липса на правен интерес, поради което на основание чл. 159, т. 4 АПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство – прекратено.

Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на ответника в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно определение в открито съдебно заседание на 08.05.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Леси 2000“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – И. Е. К. и жалба на „Булсис“ ООД, ЕИК 1***, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – Т. Д. А., чрез адвокат И. Н., срещу заповед № 23 ОА-2354/19.09.2023г. на кмета на община Пловдив..

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 170 по описа за 2024г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „Леси 2000“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – И. Е. К. и жалба на „Булсис“ ООД, ЕИК 1***, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – Т. Д. А., да заплатят на община Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването.