№ 1189
гр. Благоевград, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Стойка Ил. Янева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело
№ 20221200500983 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "***" ЕАД против Разпореждане № 2755 от
19.10.2022г. по ч.гр.д. № 2406 от 2022г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу А. С. А., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.***, ул.“***“ № 10,
община Благоевград – за сумата от 2000,88 лв., представляваща сбор от неустойки за
предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната.
Излагат се доводи за неправилност на оспорения първоинстанционен акт в
обжалваната част. Сочи се, че е необоснован изводът на съдебния състав, според който
клаузите за дължимост на въпросните неустойки имат неравноправен характер.
Поддържа се, че в случаите на прекратяване на договора преди изтичане на
уговорения срок по вина на потребителя или при нарушаване на задължения по договора е
уговорена дължима неустойка в размер до трикратния на стандартните месечни абонаменти.
Поддържа се, че не се претендират абонаментни такси за целия срок на договорите. Твърди
се, че така формулирани при общ срок на договорите от две години, клаузите за дължимост
на трикратен абонамент не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя
и мобилния оператор по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Изтъква се още, че така, както е уговорена неустойката не излиза извън присъщите й
функции, като по отношение отказа да се издаде заповед относно разликите в цените на
устройство без абонамент и с абонамент , следва да се вземе предвид, че мобилният
оператор е направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клаузата за
разлика и претендираната сума на основание тази клауза целят да обезщетят мобилния
оператор за направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията
от страна на потребителя за договорения срок.
Подробно се аргументира тезата, че уговорените неустойки не са нищожни, на
основание накърняване на добрите нрави.
Изтъква се начисляване на неустойките, поради срочния характер на договора, с
който длъжникът е получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни
отношения би получил на други цени. Отстъпката в ценообразуването е именно поради
срочността на ангажимента на абоната, като отхвърлянето на искането за присъждане на
такива неустойки обезмисля предлаганите отстъпки от оператора за дългосрочна
1
обвързаност и поставя дружеството в неравностойно положение спрямо абоната.
При поддържане на твърдения в горната насока се иска отмяна на обжалваното
разпореждане, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 2000,88 лв., представляващ общ размер
неустойки, като неправилно и в посочената част заявлението да се уважи .Претендират се
разноски.
Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във
връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими,
доколкото частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, която е подадена в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на
изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.
За да се произнесе по съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:
С обжалваната част от разпореждане № 2755/19.10.2022г. е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 2000,88 лв.- неустойки за
прекратяване на договора по вина на абоната с аргумент , че се претендират отделни
неустойка, дължими за всяка самостоятелна услуга, предоставяна съгласно различни
приложения към договора, като размерът на всяка неустойка не е установен в заявлението,
както и на основание противоречие на клаузите с добрите нрави, тъй като са уговорени
извън присъщите на всяка неустойка обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции.
В подаденото заявление заявителят е поискал присъждане на общата сума от 2000,88
лв., представляващи неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, на основание чл.54.12 от Общите условия вр. с разпоредбите на договора.
В табличен вид в заявлението заявителят е описал претендираните неустойки, освен
на основание неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, още и неустойки
за невърнато оборудване по ценова листа, обезщетение за обработване на просрочени
задължения, още и неустойки за дадена отстъпка от цената на услугата.
При тези данни съдът счита, че жалбата е неоснователна:
Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е
спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава
до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК,
обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди - в отклонение от
общото правило - че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаване на заповед за
изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на
клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин
законодателят вмени в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не
само за формалната редовност на заявлението, а и за съществуването или предполагаемото
съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за
служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично задължение за съда
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Ето защо правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за цел да установи налице
ли са неравноправни клаузи, във връзка с които е породено процесното парично вземане.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай,
от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за
мобилни услуги е видно, че длъжникът, за която се твърди, че е длъжник, в договорните си
правоотношения с "***" ЕАД има качеството на потребител.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
2
ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията Емил Марков, условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или
прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент
да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен
времеви интервал.
От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези
клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между
търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата
страна/.
От съдържанието на договор за мобилни услуги № М 5774668, както и от общите
условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от
страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати,
когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е
длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от
абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо
оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца,
липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора
поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено
между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху
неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че
мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата
и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства
"***" ЕАД е предвидило в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се
дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка,
даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от
мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка
създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и
задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на
физическото лице-потребител, действително имат неравноправен характер. Отделно от това
– самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението е обстоятелството, че
претендираната сума се иска общо, но в сбора й се включват неустойка в размер на 3
стандартни месечни абонаментни вноски, неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги,
размер на отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и неустойка в размер
на стойността на невърнатото техническо оборудване. Както правило е отбелязано в
мотивите на обжалваната част от първоинстанционният акт размерът на всяка неустойка не
е установен в заявлението, което препятства възможността да се прецени наличието на
правопораждащото основание за всяко отделно вземане за неустойка, дали и доколко се е
осъществило уговореното материално условие /т.е.вида на неизпълнението, за което е
уговорена/, за да възникне такова вземане за кредитора, като последното има отношение и
към въпроса за настъпване на падежа, както и начина на определяне на размера на всяка
една неустоечна претенция.
Следва да се изтъкне, че по начина, по който се претендира това вземане - когато е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички
или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по
3
прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия
за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост
и също има /и на това основание/ неравноправен характер.
Следва да се отбележи, че в сбора от сумата, на основание неустойка се претендира и
такава, представлявляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения. Такава
клауза, на основание на която да възникне такова задължение за длъжника, както и при
какви условия да настъпи основание за плащането й, липсва уговорен между страните. По
същество последното представлява своеобразно въведена допълнителна такава от оператора,
за което няма основание да се претендира като неустоечно плащане.
По отношение на неустойката – за дадена отстъпка от цената на услугата
/абонамента/ и за дадена отстъпка от цената на услуги и устройство, в случаите, когато на
абоната е предоставено устройство за ползване на услуги, уговорени в приложенията към
договора. Тези клаузи имат характер на неустойки, независимо как са наименувани, защото
обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни
услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за
вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се
доказват (чл. 92 ЗЗД).
Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им
прекратяване и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите
планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент. Тези суми не се дължат при разваляне на договора за
мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в
посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън
посочените функции на неустойката. От изложеното по – горе се налага извод и за
неравноправност и на тези клаузи за неустойки по смисъла на чл. 143, т.5 и т. 19 ЗЗП /в ред.
преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две
различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и
обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла
на чл. 143, т. 5 ЗЗП, безспорно приложима в случая. Тъй като договора може да се прилага и
без тази нищожна клауза, то самият договор не е нищожен /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/.
По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена отстъпка от
цената на устройство – с тази клауза заявителят се стреми да извърши промяна на съществен
елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на
потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна
нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така
определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на
предоставеното устройство. Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см.
са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея
изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на
лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на
устройството - предоставено е само неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016
г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г.
на ВКС, I т. о.). По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния
оператор. В допълнение и тук размерът на неустойката е формиран на база "стандартна"
цена на устройството, а не договорената такава, което нарушава изискването неустойката да
обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не произволни
такива, както и това неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения
по конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на задължения по
друго облигационно правоотношение /в случая договора за мобилни услуги/ и да се дължи
4
независимо от изпълнението на задълженията по конкретния договор за лизинг.
При тези аргументи Районен съд Благоевград правилно е отказал издаването на
заповед за изпълнение в обжалваната част.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, настоящото
определение не подлежи на касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, 3 –
ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2755 от 19.10.2022г. по ч.гр.д. № 2406 от 2022г.
по описа на РС Благоевград, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу А. С. А., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: с.***, ул.“***“ № 10, община Благоевград – за сумата от
2000,88 лв., представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договор по
вина на абоната.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5