РЕШЕНИЕ
№ 499
гр. Велико Търново, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110103509 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.558 ал.7
от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът, на основание чл.557 ал.1 т.2
б”а” от КЗ е заплатил по щета ***** обезщетение за имуществени вреди в размер на
582,71лв. за увреден при ПТП, настъпило на **** лек автомобил „****, собственост на ****
Сочи се, че виновен за катастрофата е М. ИБР. М., който управлявайки лек автомобил ****и
движейки се по улица „З***” на кръстовището с ул.”****, не пропуска движещия се по път
с предимство лек автомобил „**** и го удря, като причинява ПТП. Сочи се, че в нарушение
на чл.249 вр чл.259 от КЗ/отм/, сега чл.461 вр чл.483 от КЗ ответникът е управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищецът излага твърдения, че поканил ответникът да възстанови платеното от него, но не
последвало плащане. С оглед изложеното отправя искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 582,71лв., представляваща изплатено от Г****по щета №***
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В проведеното
открито съдебно заседание на 31.03.2022г., ответникът, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
С молба от 28.03.2022г. пълномощникът на ищеца **** е направил искане съдът да
се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника М. ИБР. М., при наличие на
1
предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се
представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени
предявения иск, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 582,71лв.,
представляваща изплатено от Г**** обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба/13.12.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски за държавна такса в
размер на 50лв. и за юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца
за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне
на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия
момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100лв.,
който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба. При това положение
общият размер на разноските на ищеца възлиза на 150 лв., като с оглед уважаване на
исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 150 лв. за разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ИБР. М. с ЕГН **********, с адрес с******, ДА ЗАПЛАТИ на
******* сумата 582,71лв. /петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща изплатено от *****обезщетение за имуществени вреди от ПТП настъпило
на ****, между лек автомобил *****, собственост на **** и лек автомобил
„**** управляван от М. ИБР. М., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба/13.12.2021г/ до окончателното изплащане, както и сумата 150 лв./сто и
петдесет лева/, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
2
Банковата сметка за плащане на парично вземане по осъдителен иск, посочена от
ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК е: ************
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3