№ 312
гр. Шумен, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630201489 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 8188532
на ОДМВР - Шумен, с който на Т. С. П., ЕГН ********** от гр.Бургас, на основание чл.189
ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката моли съда да отмени издадения електронен фиш като счита
същия за незаконосъобразен. Излага, че ЕФ не бил придружен от изготвени статични или
динамични изображения, което не позволявало обективна преценка дали твърдяното
нарушение било извършено. Също така сочи, че не било индивидуализирано техническото
средство, поради което не било ясно дали е одобрен тип средство за измерване и дали е
преминало метрологична проверка. В съдебно заседание, редовно призована , не се явява.
Не се явява и упълномощения процесуален представител – адв. С.К. от АК – Бургас.
Депозирано е писмено становище от адв.К.. Излагат се доводи, че скоростта на МПС е
засечена извън зоната на действие на знака, където ограничението е било 90 км/ч. и
превишението от 5 км/ч. не е наказуемо, предвид разпоредбата на чл.182 ал.2 т.1 от ЗДвП.
Прави искане за присъждане на направените в производството разноски.
Процесуалният представител на АНО, редовно призован, намира жалбата за
неоснователна. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата при
издаване на ЕФ, както и на материалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Съгласно издадения ЕФ серия „К” №8188532 на ОДМВР – Шумен, на 29.09.2023г. в
15.41 часа в обл.Шумен, на път II-73 км.15+700 /бензиностанция Кастрол/ с АТСС „ARH
CAM S 1“ №11743с3, при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с пътен знак
В26, била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “Форд Галакси“ с рег. № А 1781 НР -
98 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е Т. С. П.,
ЕГН ********** от гр.Бургас. За заснето нарушение, от ОДМВР – гр.Шумен бил издаден
процесния електронен фиш серия „К” № 8188532, в който при текстовото описание на
нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е въведено
1
ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на
движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 95 км/ч, след приспадане на
допустимата грешка от - 3 км/ч, превишението от 35 км/ч. Посредством същия на
жалбоподателката, в качеството й на собственик, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за
извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В срока по чл.189 ал.5 от
ЗДвП жалб. П. не е представила в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на
друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за
управление. Не са направени и възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство - снимка. Доколкото снимката е изготвена със система заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания делото свидетел. Приложените по
делото писмени доказателства и вещественото доказателство съдържат информация
кореспондираща изцяло с показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от
министъра на вътрешните работи и изчерпателно са посочени данните и реквизитите, които
трябва да съдържа. Процесният ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа. Словесно
и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Вмененото
на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в
какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Правото на нарушителя да узнае за какво
нарушение му е съставен ЕФ и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е
нарушено.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на
извършване на нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В ЕФ правилно при
текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също
така максимално допустима скорост – 60км/ч., пътния знак, с който е въведена.
Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство,
което е одобрен тип средство за измерване, преминало през надлежна метрологична
проверка и е било технически изправно видно от Протокол от проверка №133-СГ-
ИСИС/09.11.2023г. на БИМ. В преписката не се съдържат доказателства, че техническото
средство е одобрен тип за измерване, но това обстоятелство е служебно известно на съда, а и
се установява от сайта на БИМ, който е публичен и общодостъпен. АТСС „ARH CAM S 1“
представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации, и е одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. със срок на валидност до
07.09.2027г. В ЕФ е посочен типа на техническото средство АТСС „ARH CAM S 1“ и
номера на същото .
С приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ са налични ясни правила за използването на
мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на
правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо
и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. В конкретният случай
се касае за автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1 представляващо
стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации. Спазени са изискванията за използване на АТСС. В
административно – наказателната преписка се съдържа както съставен протокол, отговарящ
на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е било разположено техническото
2
средство. Попълнен е съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Нарушението е установено от АТСС
разположено временно на посочения участък от пътя на статив при режим на измерване „С“
– стационарен.
Изложените доводи, че скоростта на МПС била засечена извън зоната на действие на
знака, където ограничението е било 90 км/ч. и се касаело за превишение от 5 км/ч., което не е
наказуемо, съдът намира за неоснователни, тъй като се опровергават по категоричен начин
от събраните по делото доказателства.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства – показанията на
свидетеля И. П. С., изисканата и приета от съда схема на пътния участък, вещественото
доказателство – снимка на нарушението, по безспорен начин се установява, че скоростта на
автомобилът управляван от жалбоподателката е била фиксирана в зоната на действие на
знак В 26.
Разпоредбата на чл.50 ал.1 от ППЗДвП регламентира зоната на действие на пътните
знаци за въвеждане на забрана, а именно до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
От приобщената схема на участък от път II-73 от км.15+347 до км.15+840, актуална
към 29.09.2023г., с пътни знаци В26 е въведена максимално допустима скорост на движение
– 60км/ч. в двете посоки. За движещите се в посока Шумен пътният знак е поставен на км.15
+840 с допълнителна табела Т2 указваща дължината на пътния участък от 400 метра в
посока намаляващ километър, за който важи пътния знак, а за движещите се в посока
Смядово /Бургас/, пътният знак е поставен на км.15 +347. В конкретният случай зоната на
действие на знака за движещите се в посока гр.Шумен започва от км.15 + 840 и продължава
до на км.15 + 440. От показанията на св. С., изготвения протокол за работа с техническото
средство, приложената снимка на поставеното техническо средство, схемата на пътния
участък се установява, че техническото средство е било позиционирано на път II-73
км.15+700 на кръстовището с черен път, в ляво по посока гр.Шумен. Било е насочено към
гр.Шумен и настроено да засича скоростта на движение на МПС и в двете посоки. От
веществено доказателство – снимка се установява, че скоростта на движение е засечена,
когато МПС се е отдалечавало от техническото средство, от което следва, че автомобилът се
е движил към Шумен и е нарушил въведеното ограничение с пътният знак В26 поставен на
км.15+840 със зоната на действие до км.15+440. Също така от изготвената снимка на
нарушението се установява, че автомобилът е засечен на 110 метра след местоположението
на техническото средство, което се явява км.15 + 590, което безспорно е в зоната на действие
на знака. На снимката ясно се вижда и , че автомобилът е бил засечен от техническото
средство преди края на металната мантинела и приближавайки се към поставените на
км.15+484 пътни знаци Б2 и Г2, т.е. безспорно преди км.15+440, където отпада действието
на ограничението от 60 км/ч.
В издаденият ЕФ неправилно е посочено, че нарушението е извършено на км.15 +
700 /мястото, където е била позиционирано техническото средство/, вместо на км.15 + 590,
но това не се отразява на съставомерността на нарушението или на правната квалификация.
Не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Не нарушава и
правото на защита на жалбоподателката. Съдът намира, че в конкретният случай правото на
нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен ЕФ и да отстоява своята теза срещу
това твърдение, не е нарушено. Не е нарушено и правото му на защита, тъй като в
настоящото производство същият има възможност да го упражни в пълен обем.
Норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП установява различна максимална скорост на движение
на ППС в населено място, извън населено място, на автомагистрала и на скоростен път,
съобразно тяхната категория. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП установява възможност за
въвеждане на ограничения на скоростта различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, с
пътен знак. В настоящата хипотеза административно – наказателната отговорност на
жалбоподателката е ангажирана за това, че не се е съобразила с наличието на пътен знак,
установяващ ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч.,извън населено
място, което е нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В ал.2 на чл.21 от ЗДвП освен, че е въведен
друг начин за ограничение на скоростта - с пътен знак, когато ограничението на скоростта е
различно от хипотезите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е въведено и изрично дължимо поведение за
3
всички водачи на МПС, а именно скоростта, която не трябва да се превишава, независимо от
категорията на ППС.
Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.2, във
вр. с ал.1 от ЗДвП и правилно е санкционирано на основание на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП,
предвиждащ административно наказание глоба в размер на 300 лв. за водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Доколкото
жалбоподателката е собственик, правилно е била ангажирана отговорността й посредством
издадения Електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение.
Въз основа на тези констатации съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото, доколкото ЕФ не е
отменен и е осъществено процесуално представителство по делото от гл. юрисконсулт, се
явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение
се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
настоящия случай процесуалният представител на наказващият орган е взел участие в две
открити съдебни заседания, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и
присъдено възнаграждение в размер на 130 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
8188532 на ОДМВР - Шумен, с който на Т. С. П., ЕГН ********** от гр.Бургас, на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. С. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4