Решение по дело №156/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.)
Съдия: Пламена Сашева Петкова
Дело: 20201610100156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

23.05.2022 г. гр. Берковица

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА ПЕТКОВА

при секретаря Светлана П., като разгледа докладваното от съдия ПЕТКОВА гр.д. № 156 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР от К.К.А., с ЕГН: **********, починала и заместена в процеса от своите законни наследници П.И.А., И.П.А., К.П.А., чрез адв. Ж. С. ***, представлявана от кмета инж. И. Лазаров.

Ищцата твърди в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Черкаски, общ. Вършец, който по кадастралния план на селото представлява имот с идентификатор 80683.501.9599, а по одобрен със Заповед 434/26.07.2002 година на Кмета на Община Вършец ПУП - ПИ с кадастрален № 626 в кв. 19, с площ от 950 кв.метра - незастроен. Поддържа, че собствеността й произтича по наследство от баща й К. Панайотов Каменов, б.ж. на с.Черкаски, поч. на 09.02.2001 година и от брат й Панайот Каменов Панайотов, поч. на 25.12.2019 година, както и на основание давностно владение. Твърди, че наследодателят й К. Панайотов придобил собствеността по наследство от своя баща и в резултат на давностно владение, упражнявано от 1980 година до смъртта му.

Имотът бил надлежно деклариран през годините в служба МДТ на Община Вършец като имот с кадастрален № 626 в кв.19 по плана на с.Черкаски. По повод констатирана непълнота в този план с Акт от

20.05.1997      година, със Заповед 434/26.07.2002 година на Кмета на Общината бил одобрен ПУП за изменение и попълване на кадастралния план на селото именно с процесния имот № 626.

При подаване на данъчна декларация през 2020 година след смъртта на брат й, на ищцата била отказана заверка от техническа служба при Община Вършец с мотив, че процесният имот е общинска собственост, отреден за озеленяване, друг вид озеленени площи. Именно това обусловило правния й интерес да предяви настоящия иск, с който съдът да приеме за установено по отношение на ответната Община правото й на собственост върху процесния имот. Предвид факта, че имотът не е нанесен в кадастралния план на селото и не е отразен в съответния регистър въпреки издадената заповед за отстраняване на допуснатата непълнота, предявява и иск, с който да бъде установена по отношение на ответната Община посочената непълнота. Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Вършец навежда доводи за неоснователност на предявения иск. Твърди, че съгласно действащия регулационен и застроителен план на с.Черкаски от 1992 година имот

80683.501.9599         не съществува като УПИ, а като ПИ. Това бил единственият незастроен имот в селото с площ от 1625.49 кв.метра и бил публична общинска собственост. По стария регулационен план на селото от 1931 година имотът попадал в улица и не фигурирал в разписния лист, тъй като е извън регулация. По сега действащия регулационен план само малка част от него попада в регулация. Оспорва представената Заповед 434/2002 година, тъй като към нея не била представена скица - проект. Твърди, че в заповедта са посочени само три имена на лицето, поради което не се установявала идентичност с наследодателя на ищцата. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, явява се лично П.И.А.. От процесуалния им представител адв. С. е постъпила писмена защита, с която моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът Община Вършец, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е заключение по допусната съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се от приетите по делото удостоверение за наследници /л.5/ и Справка по реда на Наредба № 14/2009 г. /л.54/, че ищците са наследници на починалата в хода на процеса ищца К.А.,***, която от своя страна е наследник на баща си К. Панайотов Каменов, б.ж. на с. Черкаски и на брат си Панайот Каменов Панайотов, б.ж. на с. Черкаски.

Видно от представената Заповед № 434 от 26.07.2002 г. на кмета на Община Вършец, във връзка с молба от 12.02.1997 г. от К. Панайотов Каменов от с. Черкаски и въз основа на решение по т.4 от Протокол № 8 от

15.07.1997       год. на Експертния съвет при община Вършец, е одобрен проект за попълване на кадастралната основа на кв. 19 по плана на с. Черкаски на основание Акт за непълноти и грешки от 20.05.1997 г. с нов имот с № 626 без изменение на ПУП, който да бъде записан в разписния списък към плана на името на К. Панайотов Каменов, /л.7/

От представените три броя декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти се установява, че процесният имот е бил деклариран като собствен от К. Панайотов Каменов с посочен начин на придобиване: давност, а впоследствие след неговата смърт е деклариран от преживялата му съпруга Дафина Гаврилова К., а след нейната смърт от Панайот Каменов Панайотов - наследодател на първоначалната ищца. Имотът е идентифициран с кадастрален № 626 в кв. 19 по плана на с. Черкаски със заверка от техническа служба на Община Вършец.

Съгласно представена Скица № 58/10.06.2020 г. на имот с № 501.9599 по действащия регулационен план на с. Черкаски, общ. Вършец, одобрен със Заповед № 514 от 1992 г., площта на имота е 1 625 дка и е записан като собствен на Община Вършец, като част от имота попада в УПИ VII в кв. 19, отреден за озеленяване. Друга част остава без отреждане.

С определение от 19.10.2020 г. съдът е задължил ответната страна да представи заверени копия от следните документи: одобрения със Заповед № 434/26.07.2002 г. на Кмета на Община Вършец ПУП за изменение и допълване на кадастралния план в квартал 19 на с. Черкаски с нов имот с кадастрален № 626; акт за непълноти и грешки от 20.05.1997 г. за кв. 19 по кадастралния план на с. Черкаски, цитиран в Заповед № 434/26.07.2002 г. на Кмета на Община Вършец; Скица-проект, представляваща неразделна част от Заповед № 434/26.07.2002 г. на Кмета на Община Вършец, съгласно съдържанието на тази заповед; Протокол № 8/15.07.1997 г. на Експертен съвет при Община Вършец, цитиран в Заповед № 434/26.07.2002 г. на Кмета на Община Вършец, като е указал последиците от непредставянето на посочените документи.

С протоколно определение на съда от 17.03.2021 г. е приет за доказан фактът на съществуването на въпросните документи, установяващи проведена процедура по реда на ЗУТ за поправяне на грешки и непълноти в кадастралния план на с. Черкаски.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице арх. Г.Л., се установява, че част от ПИ

80683.501.9599         включва в себе си ПИ с кадастрален №626, кв.19 по одобрен ПУП за отстраняване на непълнота и грешка в кадастралния план на с. Черкаски със Заповед № 434/26.07.2002 г. на Кмета на Община Вършец. ПИ

80683.501.9599          е с площ 1625 кв.м., а ПИ с кадастрален №626, кв.19, е с площ 950 кв.м., като поради тази причина двата имота не са напълно идентични. Не е нанесен имот с кадастрален № 626, кв.19 на с. Черкаски и в разписния лист към плана няма записано името на К. Панайотов Каменов като собственик на този имот.

От показанията на св. Михайлова се установява, че е познавала К. Панайотов Каменов. Същият имал къща и празно дворно място до реката, непосредствено след къщата. Заявява, че „откакто се помни“ там имало зеленчукова градина, а след смъртта на К. мястото се обработвало от сина му Панайот, който имал овошки. След като починал Панайот, К. владеела имота, който бил заграден от всички страни, освен в частта между къщата и мястото. К. гледала дръвчета там.

От показанията на св. А. се установява, че е познавал К. Каменов. Последният имал празен имот от къщата през пътя, където имало зеленчукова градина, после люцерна, после се гледали овошки. След смъртта му имотът се стопанисвал от децата му - К. и Панайот, като някои от дръвчетата все още си стоят.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Съдът намира същия за допустим. Искът с правно основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър по своя характер е установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на имота на ответника /грешка в кадастралната карта/ или че въобще не е заснета като самостоятелен имот /непълнота на кадастралната карта/. Като установителен иск, условие за неговата допустимост е наличието на правен интерес на ищеца за предявяване на този иск. Такъв е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота на ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху тази част от имота, поради което не може да се проведе процедурата по чл. 54, ал. 1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната карта по административен ред, без предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред.

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищците по иска следва да докажат, че са собственици на процесния имот на посоченото в исковата молба основание - придобивна давност, както и че е налице непълнота или грешка в КККР в посочения от ищците в исковата молба смисъл, а ответниците следва да докажат възраженията, поради които отричат правото на собственост върху процесния имот на ищците.

Във фактическия състав на придобивната давност като способ за придобиване правото на собственост, се включват два елемента: владение /т.е. фактическо упражняване на съдържанието на вещното право/ и определен срок от време /през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право/, а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

За да може владението като материално господство върху вещта да породи правните последици на придобивната давност, то трябва да е спокойно (да не е установено и поддържано с насилие), явно (да не е установено и поддържано по скрит начин) и несъмнено (да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене).

Освен това владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица) и непрекъснато (да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца, съгласно чл. 81 ЗС). Намерението за своене се преценява с оглед на обстоятелствата, при които е установена фактическата власт върху вещта. Доказването му е улеснено от презумпцията на чл. 69 ЗС, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването на презумпцията става, чрез установяване на валидно облигационно отношение (наем, заем за послужване, залог и др.) или на съсобственост, които придават на лицето с фактическата власт качеството на държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС и изключват качеството му на владелец. В този случай държателят носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, демонстриращи преобръщането на държането във владение.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че фактическата власт върху процесния имот е осъществявана още от дядото на ищците - К. Панайотов Каменов, който обработвал процесното място като зеленчукова градина и го декларирал като свое пред служба МДТ в Община Вършец, а след неговата смърт фактическата власт е осъществявана от неговите деца - Панайот и К., които продължили да обработват мястото, засадили овошки, оградили го и продължили да го декларират пред служба МДТ, а след тяхната смърт, съгласно показанията на разпитаните свидетели - фактическа власт се упражнява от ищците в настоящето производство.

В тази връзка следва да се посочи, че освен наличието на всички тези предпоставки, необходимо е още придобиването на вещта по давност да не е забранено от закона. Съдът приема за недоказано възражението на ответната страна, че процесният имот е публична общинска собственост, доколкото не бяха ангажирани доказателства в тази насока, въпреки дадените от съда указания.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че владението над процесния имот е продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години и фактическият състав на разпоредбата на чл. 79 ЗС е изпълнен. Налице е позоваване от страна на ищците на изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради което искът следва да се уважи.

От приетата по делото и неоспорена експертиза се установи, че част от ПИ 80683.501.9599 включва в себе си ПИ с кадастрален №626, кв.19 по одобрен ПУП за отстраняване на непълнота и грешка в кадастралния план на с. Черкаски със Заповед № 434/26.07.2002 г. на Кмета на Община Вършец. ПИ 80683.501.9599 е с площ 1625 кв.м., а ПИ с кадастрален №626, кв.19, е с площ 950 кв.м. Предмет на делото е именно ПИ с кадастрален №626, кв.19, е с площ 950 кв.м, поради което съдебното решение в случая, предвид характера на спора, придружено от скица - проект, ще бъде основание за допълване на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците разноски в размер на 1057,00 лева съгласно представен списък на разноските.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Вършец, представлявана от кмета инж. И. Лазаров, че ищците П.И.А., с ЕГН: **********, И.П.А., с ЕГН: **********, и К.П.А., с ЕГН: **********, правоприемници в процеса на осн. чл. 227 ГПК на първоначалната ищца К.К.А., с ЕГН: **********, починала на 21.11.2020 г., са собственици на реалната част от поземлен имот с идентификатор 80683.501.9599 по действащия регулационен и кадастрален план на с. Черкаски от 1992 г., представляваща съгласно одобрен със Заповед 434/26.07.2002 година на Кмета на Община Вършец ПУП - ПИ с кадастрален № 626 в кв.19, с площ от 950 кв.метра - незастроен, отразена със сив цвят на приподписаната от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение комбинираната скица, намираща се на лист 90 по гр. д. № 156/2020 г. на РС- Берковица, изготвена от вещото лице арх. Г.Л.-И..

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК Община Вършец, представлявана от кмета инж. И. Лазаров, да заплати на П.И.А., с ЕГН: **********, И.П.А., с ЕГН: **********, и К.П.А., с ЕГН: **********, правоприемници в процеса на осн. чл. 227 ГПК на първоначалната ищца К.К.А., с ЕГН: **********, починала на 21.11.2020 г. сумата от 1057,00 лева, представляваща разноски по делото.

Комбинираната скица - проект към заключението на назначената съдебно - техническа експертиза (л. 90 от делото), приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд - Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: