РЕШЕНИЕ № 123
гр.Бургас, 31.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБЧО СЪБЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТОЙКОВ
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
при секретаря
Евдокия Недкова и в присъствието на прокурора Йорданка Дачева, като разгледа
докладваното от младши съдия Красен Вълев ВНОХ дело № 703 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на гл. XXI от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на адв. С.Кралев - защитник на подсъдимия Е.Н.Щ.
срещу Присъда №13 от 06.06.2019 г. по нохд №7/ 2018 г. на Районен съд Айтос.
С обжалваната
първоинстанционна присъда Районен съд
Айтос е признал подсъдимия Е.Н.Щ. за виновен по повдигнатото спрямо същия
обвинение по чл. чл.213а, ал.2, т.6, във вр. ал.1 от НК като при условията на
чл. 55 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и
глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
Със същия акт
Районен съд – Айтос е уважил изцяло и предявения граждански иск като е осъдил
подсъдимия да заплати на пострадалия М.Д.Д. обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева от деянието, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.09.2013 г. до
окончателното плащане.
С присъдата
съдът се произнесъл и по разноските по делото, които възложил на подсъдимия Щ.,
както и по веществените доказателства.
Въззивната жалба
на защитника на подсъдимия е бланкетна и съдържа твърдения за неправилност
поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се на основание чл. 336,ал.1,
т.3 постановяване на оправдателна присъда Въззивната жалба не съдържа
доказателствени искания.
В разпоредително
заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови доказателства
в настоящото производство.
В съдебно
заседание, подсъдимият, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата.
Счита се за невинен. Придържа се се към обясненията, които е дал пред Районния
съд.
Защитникът на
подсъдимия адв. Кралев поддържа жалбата. Твърди, че вещественото доказателство
– газов пистолет не е приобщено по реда на НПК, и протокола за доброволно
предаване от предварителната проверка няма доказателствена стойност по смисъла
на НПК. Протоколът за доброволно
предаване се оспорва и като такъв с невярно
съдържание, затова защото в този протокол боеприпасите са описани като газови,
а в досъдебното производство, и в
съдебното следствие експертите установяват, че тези боеприпаси всъщност са
халосни патрони. Излагат се съображения, че видът на
боеприпасите определя възможното въздействие, което може да се окаже при употреба
спрямо физическо лице, а това има значение за размера на гражданския иск. Оспорва се
позоваването на първоинстанционния съд на твърдения на Хасан Алиосман Мехмед полицейски
служител КОС от РУ-Руен, като се сочи че този служител няма качеството на
свидетел, на технически помощник, вещо лице или каквото и да било друго
качество в настоящото производство, а само приносител на вещественото
доказателство. Твърди се, че в мотивите на първоинстанционния съд не се
обсъждат съществени противоречия, които са налице в показанията на полицейските
служители, относно това, дали и кой е съхранявал газовото оръжие от момента,
когато то е предадено. Също така не са обсъдени и изложените от вещото лице
Даниела Каменова хипотези как може да бъде нанесен биологичен материал върху
конкретния предмет- обект на изследване. Пледира се за оправдателна присъда, алтернативно
се твърди, че че мотивите към обжалвания съдебен акт не отговарят на стандарта,
който налага чл. 305, ал. 3 от НПК и се иска отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на съда.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас счита жалбата за неоснователна. Излага
съображения, че първоинстанционният съд в мотивите си е анализирал всички
събрани доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилния извод за
осъществен от подсъдимия състав на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 6 от НК.
Сочи, че първоинстанционният съд се е мотивирал защо изцяло е кредитирал
показанията на М.Д., които са подробни и кореспондират с назначената и изготвена
биохимична ДНК-експертиза, както и с показанията на родителите му. Твърди се, че
съдът е обсъдил всички направени възражения от защитата. Счита се, че следва да
бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Пострадалият,
конституиран като частен обвинител и граждански ищец не се явява. Вместо него
се явява повереника адв. Димитров. Сочи, че постановеният първоинстанционен
съдебен акт е правилен и законосъобразен, обсъдени са всички гласни и писмени
доказателства, посочено е кои от тях са кредитирани
и кои не. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в пълна
цялост, така както е постановен, включително и в гражданската му част, тъй като
предявеният граждански иск е доказан по основание и по размер. Претендират се и
разноски пред настоящата инстанция.
Окръжен съд
Бургас, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за отмяната ѝ и връщането на делото в предходна процесуална
фаза.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият е Е.Н.Щ.,
ЕГН **********, с адрес: ***, *******.
Подсъдимият Щ.,
пострадалият М.Д. и неговата майка – свидетелката Г. Д. имали спор във връзка с
нива в землището на с. П., общ. А., придобита от подсъдимия Щ.. Тази нива била
засята от бащата на свидетелката Г. Д., а след като същият се разболял и
починал останала реколта за прибиране. Подсъдимият Щ. и свидетелката Д. се
свързали, като провели разговори по повод реколтата, която Д. настоявала да
прибере. Възникнал спор относно сумата от 420 лева, която подсъдимият настоявал
да получи за ползване на имота. По повод
финансовите претенции от 420 лева, претендирани във връзка с прибраната от
свидетелката Г. Д. реколта, от подсъдимия Щ. било образувано гр.д. № 961/2013
г. на РС-Айтос, приключило с решение № 102 от 17.07.2014 г., влязло в сила на
18.08.2014 г., с което исковата му претенция е била отхвърлена.
Свидетелката
притежавала зоомагазин, находящ се в гр. Айтос на ул. „Иларион Макариополски” №
5. На 12.09.2013 г. подсъдимият се появил в магазина, обслужван същия ден от
сина ѝ - пострадалия М.Д.. Е.Щ. бил с личния си автомобил - джип марка
„Мерцедес”, съпровождан от свидетеля С. Е., който останал да изчака в колата,
докато подсъдимият влязъл в магазина, за да говори с М.Д. по повод парите,
които му се дължат за прибраната реколта. Подсъдимият бил видимо ядосан,
настоявайки да си получи парите въпреки заявлението на пострадалия, че са
ангажирали адвокат, който да прегледа документите. Посочил, че в крайна сметка
плащането и дали то ще се осъществи зависи от майка му. Свидетелят С. Е. също
чул от колата, че разговорът се води на висок тон от страна на Щ.. Спорът се
разгорещил, като подсъдимият излязъл, отишъл до колата и се върнал в магазина с
пистолет в ръката. Опрял го директно в челото на свидетеля М.Д., повтаряйки
реплики все с един й същи смисъл в посока „ще видиш какво ще се случи”, „искам
си парите”, „кога ще си получа парите”, „ще има последствия за теб”.
Законосъобразно
и правилно първостепенният съд е кредитирал като достоверни и относими към
предмета на делото показанията на разпитаните пред него свидетели: пострадалия М.
Д., неговите родители Г. Д. и Д. А.в Д. и неговия вуйчо С. Г.. Правилно съдът е
дал вяра частично и на обясненията на
подсъдимия Щ. и показанията на свидетеля С. Е., дадени в хода на съдебното
следствие, като е приел че на процесната дата подсъдимият Щ. носил със себе си
личното си оръжие – газ-сигнален пистолет „ZORAKI”, модел 914, с фабр. №
078938, че на същата дата посетил пострадалия в зоомагазина и че в колата му,
която спрял пред магазина, се намирал газ-сигналния му пистолет, поставен в
нишата над касетофона.
Първоинстанционният
съд правилно кредитирал показанията на множеството разпитани
свидетели-полицейски служители участвали по някакъв начин в предварителната
проверка, а именно: свидетелите Димитър Иванов Д.,
Георги Киров, Златко Цвятков, Янко Тодоров, Николай Митков и Петко Иванов,
полицейските служители, извършили проверката за законосъобразност на действията
на полицейските служители, участвали в извършената предварителна проверка, за
което е бил подаден сигнал от свидетелката Г. Д., а именно: Мария Анастасова и
Михаил Георгиев и бившите началници на ОДМВР-Бургас и РУ-Айтос – свидетелите
Милен Д. и Георги Куцаров. Забраната по чл. 118 от НПК не се отнася за лица,
извършили определени действия по служба, преди образуването на досъдебното производство,
а извършилите предварителна проверка по полицейски служители, с факта на
проверката, която предхожда образуването на досъдебно производство, не
придобиват качеството на процесуални субекти, за които чл. 118 от НПК забранява
да бъдат свидетели. / в т.см. Решение №
337 от 18.11.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 341/2009 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Севдалин Мавров/
Съдът споделя
изводите на РС- Айтос, който не е констатирал наличие на данни по
предварителната проверка, които да са от естество да опорочават годността на
събрания доказателствен материал в хода на образуваното по-късно досъдебно
производство.
По отношение на
направените възражения от защитника на подсъдимия в настоящата инстанция за негодност на
протокола за доброволно предаване на пистолета на подсъдимия, съдът счита тези
твърдения за неоснователни. Обстоятелството, че този протокол е бил съставен на
предварителната проверка, не представлява процесуална пречка да бъде
инкорпориран като доказателство в съдебната фаза на процеса, както е приел и РС
Айтос. Доброволното предаване на
предмети с характер на веществени доказателства може да бъде извършено от всяко
лице, у което тези предмети се намират, включително обвиняем, свидетел или
лице, което няма конкретно процесуално качество. Тъй като доброволното
предаване на веществени доказателства не е посочено изрично сред способите за
събиране на доказателства в чл. 136, ал. 1 от НПК, то по време може да
предхожда образуването на производството, какъвто е и настоящият случай – пистолетът
е предаден от подсъдимия при предварителната проверка.
Протоколът за
доброволно предаване, за разлика от изброените в чл. 127, ал. 1 от НПК писмени
доказателствени средства, не възпроизвежда доказателства, а служи единствено за
тяхното приобщаване към доказателствената съвкупност. В този смисъл той има
характера не на писмено доказателствено средство, а единствено на документ,
удостоверяващ факта на предаване на веществени доказателства. / в т.с. Решение
№ 228 от 9.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 355/2014 г., I н. о., НК, докладчик
съдията Мина Топузова/. Към момента на предаване на пистолета не е имало
образувано досъдебно производство, поради което оперативният работник е имал
компетентност да удостовери предаването от страна на подсъдимия на пистолета. Този
протокол е официален документ, удостоверяващ правно значими факти от предмета
на доказване. /в т.см. Решение № 286 от 8.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 269/2009
г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова/. Още повече, фактите
предмет на удостоверяване в този документ са намерили потвърждение в процеса от
показанията на всички посочени по-горе полицейски служители участвали в
предварителната проверка. Материалите от предварителната проверка са били
предадени на прокурор и след образуването от прокурора на досъдебното
производство, документите са били приложени към това производство.
Обстоятелството, че пистолетът е бил наличен към момента на провеждане на
разследването се установява по безспорен начин и за движението на това
веществено доказателство първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви
(л. 442 от първоинстанционното производство), които настоящата инстанция
напълно споделя.
Съдът не намира
за основателни и възраженията на защитата, че грешното описание в протокола за
доброволно предаване на вида на иззетите боеприпаси като газови вместо сигнални /халосни/ опорочавал
същия. Настоящата инстанция споделя извода на РС - Айтос, че съвсем естествено патроните са били
означени от мл. полицейския инспектор при КОС според вида на оръжието като
„газови”, а доколкото определянето на вида боеприпаси е въпрос, който изисква специални знания вещото
лице Стоян Стоянов едва в заключението по съдебно балистичната експертиза е
определил, че те всъщност са халосни. Именно в този смисъл е и позоваването на
първоинстанционния съд на заявеното от техническия помощник Хасан Алиосман
Мехмед, полицейски служител КОС от РУ-Руен в съдебното заседание на 06.06.2013
г. при предявяването на вещественото доказателство - пистолет, че той не може
да определи вида на боеприпасите. Тази референция в никакъв начин не
противоречи на направения извод на съда, че видът на боеприпасите е определен
едва от съдебно балистичната експертиза, напротив подкрепя го. Именно поради
това възражението на защитата в тази насока към мотивите на първоинстанционния
съд е неоснователно.
Не отговоаря на
действителността твърдението на защитата, че не са обсъдени и изложените от
вещото лице Даниела Каменова хипотези как може да бъде нанесен биологичен
материал върху конкретния предмет- обект на изследване. Въззивната инстанция
споделя извода на първоинстанционния съд, че не е установена друга възможност
клетъчен материал на пострадалия да е попаднал по начин, различен от описания в
показанията на свидетеля М.Д., напротив този извод се подкрепя както от
събраните свидетелски показания, така и от съвкупния доказателствен материал.
Всички заключения на експертизите са обективно и компетентно изготвени и няма основание да не бъдат поставени в основата на доказателствените изводи от двете съдебни инстанции, а писмените доказателствени средства са изготвени по предвидения в НПК ред, поради което и годно удостоверяват фактите, описани в тях.
Останалите писмени доказателства не са оспорени от страните, нито са оборени от останалия доказателствен материал, поради което и също правилно са кредитирани.
В съответствие с описаната фактическа обстановка по несъмнен начин се налага, изведеният от първостепенният съд правен извод, а именно, че с деянието си, подсъдимият Е.Н.Щ. е е осъществил състава на престъплението по чл.213а, ал.2, т.6, във вр. ал.1 от НК.
Съдът съобрази, че квалификацията на
осъществената от подсъдимия престъпна дейност е допустима и не води до
ограничаване правото му на защита в производството, доколкото съставомерността
на деянието по чл.213а, ал.2, т.6, във вр. ал.1 от НК следва от фактите и
обстоятелствата, следователно подсъдимият се е защитавал срещу така предявените
му факти и обстоятелства, на всяка от фазите на производството.
Изнудването по чл. 213а от НК е престъпление с комплексен
непосредствен обект. От една страна, засягат се отрицателно обществените
отношения, в рамките на които се осигурява свободното формиране на воля и
вземане на решение за разпореждане с имущество, а от друга – обществените
отношения, гарантиращи свободното и необезпокоявано упражняване на право на
собственост и други имуществени права.
Предмет на изнудването по чл. 213а от НК е лицето, по отношение на
което се осъществява заплашването с насилие, разгласяване на позорящи
обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки
последици за него или негови ближни. Оттук и изводът, че предмет на
посегателство по този законов текст е само физическо лице.
По този законов текст е необходимо деецът
да упражнява мотивационно въздействие (чрез употреба на психическа принуда)
върху пострадалия, с цел да го мотивира да се разпореди с вещ или със свое
право или да поеме имуществено задължение – поведение, което би рефлектирало
върху имуществената му сфера (в противен случай деянието би било квалифицирано
като принуда, по смисъла на чл. 143 от НК). Изпълнителното деяние на
изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК е
от такова естество, че то може да бъде осъществено само чрез действие. То
представлява заплашване, т. е. става въпрос за застрашаване с бъдещо деяние.
Средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно
посочени в закона: насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане
на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за жертвата
или за нейни ближни. По-конкретно при
заплашването с насилие, деецът довежда до знанието на пострадалия, че в бъдеще ще бъде упражнена някаква форма на
физическо въздействие върху личността – причиняване на телесна повреда или
смърт, отвличане и противозаконно лишаване от свобода или друго посегателство
срещу физическата неприкосновеност или свободата на личността.
В конкретния по делото случай безспорно се
установява от обективна страна, че на 12.09.2013 г. в гр. Айтос, в
зоомагазин, находящ се на ул. „Иларион Макариополски“ № 5, подсъдимият Е.Н.Щ.,
въоръжен с газов пистолет марка „ZORAKI“, модел 914, с фабричен № 078938, с цел
да принуди М.Д.Д. да се разпореди с вещ – да му предаде парична сума в размер
на 420.00 (четиристотин и двадесет) лева го заплашил с насилие – опирайки горепосочения
пистолет в челото му и изричайки думите - „Знаеш ли какво ще ти се случи? Искам
си парите! Ще има последствия за теб!“.
Настоящият състав споделя изводите
на Районен съд Айтос, че на инкриминираната дата за подсъдимия е било без
особено значение кой от двамата – майка или син, ще му предаде парите,
изчислени като цена за ползването на имота. Целта е била мотивиране на лицата
да се разпоредят със сумата в негова полза, а само с оглед обстоятелството, че
на инкриминираната дата зоомагазинът се обслужвал от сина, именно той станал
обект на принудата, осъществена от подсъдимия.
Престъплението е уредено като формално,
или още на просто извършване, като единствената общественоопасна последица,
визирана в състава му, е осъществяването на изпълнителното деяние, отправянето
на заплашване по отношение на пострадалия с изясненото по-горе съдържание. Не е
необходимо за довършеността на престъплението пострадалият да предприеме
исканото от дееца поведение – в последния случай ще е осъществено престъпление
по чл. 214, ал. 1 от НК.
Изнудването е квалифицирано по чл. 213а,
ал. 2, т. 1, пр. 6 от НК, когато е извършено от въоръжено лице- за наличието на
това квалифициращо обстоятелство е без значение какво е оръжието – хладно, пневматично,
газово, огнестрелно и т.н., но е необходимо деецът да е демонстрирал, че е
въоръжен, факт, който безспорно е установен в процесния случай. В този смисъл
за правната квалификация е ирелевантно и с какъв вид боеприпаси е било заредено
оръжието.
От субективна страна, изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК, може да се осъществи
само с форма на вината пряк умисъл. Умисълът на дееца следва да включва
представи, че пострадалият не желае да се разпореди със своя вещ или имущество,
нито да поеме имуществено задължение, и заплашването се осъществява по
отношение на същия именно с цел преодоляване на несъгласието на пострадалия.
Деецът следва да съзнава общественоопасните последици от деянието си, да
предвижда тяхното настъпване и пряко да ги цели. Наред с това, деецът действа и
със специална съставомерна цел, а именно да принуди пострадалия да се разпореди
с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение.
В процесния случай подсъдимият Е.Н.Щ. е
осъществил престъплението при условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е следващите го общественоопасни последици
и е целял именно тяхното настъпване. Установена е специалната субективна цел,
предвидена в състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение – да принуди
пострадалия да се разпореди с вещ, която в случая възлиза на сумата от 420
лева.
С атакуваната присъда, първоинстанционният
съд е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години и глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от четири
години.
Първоинстанционният съд е спазил
принципите за законосъобразност и индивидуализация на наказанието при
определяне на неговия вид и размер по отношение на конкретното престъпление и
конкретния извършител. Правилно, като смекчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени съдебното минало на подсъдимия, който е неосъждан, проявеното
добросъвестно процесуално поведение в хода на наказателното производство, както
и срокът на продължилото около пет години наказателно производство Настоящата
инстанция счита, че правилно РС-Айтос като отчел, че подсъдимият е неосъждан и
е проявил добросъвестно процесуално поведение в хода на наказателното
производство, е приел, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК.
Ето защо, настоящият въззивен състав
намира определеното наказание за законосъобразно, обосновано и правилно,
съответстващо на обществената опасност на деянието и на подсъдимия, и счита, че
с него биха се постигнали целите на специалната и генерална превенция.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с
атакуваната присъда и по основателността на гражданскоправната претенция за обезвреда
на гражданския ищец. Като закономерна последица от признаването на подсъдимия Е.Н.Щ. за виновен в извършване
на престъпление по чл.213а ал.2 т.6 вр. ал.1 от НК, решаващият съд го е осъдил
да заплати на пострадалия сумата от 10 000 лв. като обезщетение за претърпени
от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на престъплението.
Настоящият въззивен състав намира за
законосъобразни, обосновани и правилни изводите на районният съд досежно
наличието на деликтно правоотношение и наличие на страх, тревога и безпокойство
у пострадалия, разглеждани като основание за заплащане на конкретно по размер
обезщетение за обезвреда. Настоящият въззивен съд напълно споделя аргументите,
с които районният съд е обосновал решението си да присъди по справедливост
сумата от 10 000 лева като обезщетение за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, мотивирайки се че интезитетът на изживените страх,
безпокойство и тревога е бил изключително висок.
Пред настоящата инстанция от защитата са
изложени съображения, че видът на боеприпасите (халосни) определя възможното
въздействие, което може да се окаже при употреба спрямо физическо лице, а това
е от значение за размера на гражданския иск. Това становище не може да бъде
споделено. Първоинстанционният съд се е мотивирал, че пострадалият не е
осъзнавал вида на оръжието, насочено в главата му- извод който настоящият
състав споделя. В още по-голяма степен този извод важи и за боеприпасите, с
които е било заредено оръжието. Нормалната човешка реакция от извършеното с
изключителна дързост деяние- насочването на оръжие към главата на друго човешко
същество е страх за физическото оцеляване. Тази реакция е естествена и изключва
възможността за направата на анализ на вида на насоченото оръжие, както и на съдържащите се в него боеприпаси.
Ето защо настоящата инстанция също счита, че гражданският иск е доказан по
основание и размер.
В съответствие с правния извод относно
вината и наказуемостта на извършеното от подсъдимия Е.Н.Щ., правилно
първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му и за разноските по делото,
в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК.
Правилно районният съд е уважил
претенциите на гражданският ищец за заплащане на направените по делото
разноски, като се е съобразил с представените в тази връзка писмени
доказателства.
Не на последно място първостепенният съд
правилно се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства.
По реда на служебната проверка и с оглед
на правомощията си, определени в закона, настоящият въззивен съдебен състав
прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на
процесуалните права на страните в производството въобще.
Тъй като при извършената цялостна въззивна
проверка относно правилността на съдебния акт не се установиха основания за
изменение или отмяна на същия, присъдата следва да бъде потвърдена.
Съдът следва да се произнесе и по въпроса
за направените в хода на въззиното производство съдебни разноски, като осъди
подсъдимия, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, да заплати на частния обвинител М.Д.Д.. сумата от 800 лв. /осемстотин
лева/, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
334 т.6 и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №13 от 06.06.2019 г. по нохд №7/ 2018 г. на Районен съд Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Е.Н.Щ. с ЕГН ********** да
заплати на М.Д.Д. с ЕГН **********
сумата от 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: