Определение по дело №741/2020 на Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 52

гр.Хасково, 18.08.2020г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа адм.дело №741 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60, ал. 4 от Административнопроцесуален кодекс. Образувано е по жалба на ЕООД ИП ТРАНС 2019 – С., ЕИК ***, срещу Разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, наложена със Заповед №ФК-167-004555/12.08.2020г. на Началник отдел Оперативни дейности – Бургас в ГД ЦУ на НАП. Твърди се, че разпореждането било незаконосъобразно. Липсвал извършен състав на някое от нарушенията по чл.186 от ЗДДС, а посоченото нарушение било по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18 на МФ, за което дори към датата на издаване на заповедта не бил съставен АУАН, а единствено само протокол за извършена проверка, който пък представлявал частен документ без достоверна дата и не се ползвал с материална доказателствена сила. Не било вярно твърдението, че не бил издаден фискален бон за извършената продажба. Налагал се изводът, че законосъобразното изпълнение на ПАМ било винаги в зависимост от изхода на административнонаказателното производство. Такава била и логиката на законодателя в чл.187, ал.4 от ЗДДС, че когато се заплати имуществената санкция, то се предвиждала възможност за лицето да упражни правото си на защита и прекрати изпълнението на ПАМ. Но за да бъде упражнено това право, то АНО следвал да е издал санкционния акт, а към настоящия момент това не било сторено,  а дори и не било започнало административнонаказателно производство. Прави се извод, че основната цел за налагане на ПАМ при констатирано нарушение по ЗДДС била обезпечаване на вземанията към бюджета в случай, че НП не бъде обжалвано или пък бъде потвърдено от съда. С постановяването на ПАМ преди издаването на НП търговецът бил лишен от тази процесуална възможност за защита. Освен това в тази хипотеза сравнително незабавното привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ и липсата на издадено НП можело да доведе до отклоняване от целите на двете производства.С оспореното разпореждане се нарушавали редица конституционни норми, регулиращи стокооборота и възможността за упражняване на труд. Запечатването на обекта не отговаряло на нито една от целите на ПАМ в чл.22 от ЗАНН. С издаването на разпореждане за предварително изпълнение административният орган придавал изключителност на издадените по реда на чл.186, ал.1 от ЗДДС административни актове, както и се злоупотребявало с права. Разпореждането освен това не било и мотивирано, тъй като било лишено от фактически основания и съдържало само формално цитиране на текстове на закона, а в тежест на административния орган било да изложи конкретни предпоставки. Твърди се, че провелката е извършена на 07.08.2020г., а запечатването на 17.08.2020г.. Доколкото нарушението било довършено към момента на установяването му, то запечатването не би довело до неговото предотвратяване или преустановяване. Прави се извод, че тази ПАМ не можела да защити фиска, защото изпълнението ѝ не се състояло в събиране или предотвратяване разхищение на средства и имущество, което може да послужи за ефективно събиране на дължими публични вземания. ПАМ следвало да бъде определана като вид и обем така, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване целта на закона. ПАМ не била санкция, защото нямало цел да поправи и превъзпита нарушителя. Не били ясни кои са особено важните публични интереси, чиято защита се търси с оспореното разпореждане. Не било ясно и как органът е достигнал до извод за системно нарушаване на данъчното законодателство при еднократната проверка. Сочените факти били бланкетни и не водели автоматично до извод за налагането на ПАМЛипсата на мотиви препятствала възможността да се извърши преценка на правилното подвеждане на фактите под хипотезата на конкретната правна норма. Излагат се съображения и относно карантинните мерки и твърде слабия сезон. Иска се съдът да отмени оспорената заповед в частта на допуснатото предварително изпълнение, като при условията на евентуалност прави искане да бъде спряно на основание чл.60, ал.6 от АПК допуснатото предварително изпълнение.

Съдът по допустимостта на жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ намира, че тя е подадена от легитимирано лице, пред компетентния съд и в преклузивния тридневен срок по чл.60, ал.4 от АПК, тъй като видно от представения препис заповедта е връчена на 17.08.2020г., жалбата е от 18.08.2020г. Поради това съдът счита жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като за този извод съдът обсъди следното:

Със Заповед №ФК-167-004555/12.08.2020г. и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС е разпоре­дено запечатване на търговски обект – стопанис­ван от ЕООД ИП ТРАНС-2019 - С. – кафене УАЙТ ШАРК, находящо се в гр.С., плаж К., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от Закона за данък върху добавената стойност и чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДДС заповедта по чл.186, ал.1 от същия закон, с която се налага ПАМ, подлежи на предварително изпълне­ние при условията на чл.60 от АПК. За да пристъпи към допускане на предварително из­пълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някоя или на всички предпоставки, включени в хипотезата на тази разпоредба, както и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като установи, че то се налага, за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъсне­нието на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В конкретния случай, видно от заповедта, мотивите за издаване на разпореждането по чл.188 от АПК са свързани с обоснован извод за укриване на приходи от продажби, до което щяло да се стигне когато не се издават касови бележки за документиране на продажбите – хипотезата, предвидена в закона в чл.60, ал.1, пр.4 от АПК – трудно поправима вреда; налагането на финансова дисциплина чрез спазване на отчетността при реално реализиране на продажби без отклонение представлява особено важен държавен и обществен интерес, свързан с осигуряването на регулярност на приходите в държавния бюджет и нормалното функциониране на цялата държавна бюджетна сметка; съществуване на опасност от закъснение изпълнение­то на акта и последващи значителни и трудно поправими вреди за бюджета.

По отношение на основанията органът е изложил конкретните обстоятелства, а именно, че обектът е временен и след края на летния сезон няма да съществува, а отлагането на ПАМ означавало на практика тя никога да не бъде изпълнена, а с това се стигало до насърчаване на неправомерно поведение на търговеца. Отчетено е наличието на касова разлика в размер на 818,50 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, като е счетето и че установената положителна разлика се дължи на други неотчетени приходи, като е и индиция за системно неизползване на касовия апарат, както и е отчетета средно-дневната стойност на оборота – 231,05 лева. Изследван е и фактът на наличе на непогасени публични задължения в размер на 2606,56 лева към 10.08.2020г.

При така посочените фактически основания, съдът намира, че е моти­ви­ран интересът на държавния бюджет като особено важен държавен интерес за допускане на предварителното из­пъл­нение на наложената принудителна административна мярка. Неизпъл­не­нието на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство в проверявания обект на 07.08.2020г. засяга важ­ни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задълже­ните лица и заплащането на данъци върху действителния им размер. Нали­це е защитим държавен интерес от категорията на чл.60 ал.1 АПК, който предс­­тавлява самостоятелно основание за издаване на разпореждане за пред­­варително изпълнение на издадения индивидуален административен акт. Като съображение за допускане на предварително изпълнение е посо­чено и, че нарушението препятства нормалната конт­ролна дейност на приходната администрация, а отклонението от данъчно об­лагане би довело до значителна или трудно поправима вреда. Според изводите на приходните органи това нарушение препятства нормалната контролна дей­ност на проходната администрация и не позволява да се осъществи търговския оборот в цялост. В оспорената заповед предварителното изпълнение е постановено, както с посочване на правното основание, така и при изложени фактически осно­вания, които са довели органа до извод за неговата необходимост. Според настоящия съдебен състав аргу­ментирано е обосновано наличието на особено важен държа­вен и обществен интерес със защитата на установената фискална дисцип­лина, което е дос­та­тъчно основание за допускане на предварително изпълнение на заповедта.

Изводите на органа са обосновани с конкретните обстоятелства на из­вършваната от търговеца дейност и установеното нарушение.

Възприето е, че неиздаването на касова бележка за всяка извършена продажба, както и опасността да се допусне отново административно наруше­ние на фискалната дисциплина, обосновават държавния интерес от незабав­ното преустановяване на тази противозаконна практика в дейността на конкрет­но проверяваното лице.

Разпореждането за допускане на предварително изпълнение е съоб­ра­зено със специалните изисквания на закона и съдът намира същото за законо­съобразно.

Освен това е необходимо да се отбележи още, че вредата от наруше­ния на чл.118 от ЗДДС и чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. е в размера на укритите приходи, дължимият данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността на неотчетените продажби и дължимият корпора­тивен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите. Та­зи вреда настъпва с неиздаването на фискална касова бележка за отчи­тане на продажбите и е трудно поправима с ревизионно производство по чл.122 и сл. от ДОПК. Изрично в чл.60, ал.1 от АПК е предвидено, че предва­рително изпълнение се допуска, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и ако от закъснялото изпълнение може да последва значителна или трудно попра­вима вреда. Установяването на укри­ти приходи от продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки за документиране на продажбите, може да бъде определено като трудно поп­равима вреда съгласно посоченото в чл.60, ал.1, пр.4 от АПК.

По отношение на посоченото в жалбата, че не е описан съставеният АУАН и респ. няма издадено наказателно постановление, то следва да се има предвид, че административнонаказателното производство и това, за издаване на ПАМ, има различна уредба и различни цели и не следва да бъдат разглеждани като взаимозависими, а още повече и конкретно в зависимост с настоящото постановено предварително изпълнение.

Поради това, съдът приема, че органът установява и доказва наличие на предпоставка за издаване на разпореждане за предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли като такава. 

По отношение на направеното с жалбата искане да бъде спряно Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ, то също се явява неоснователно. Спирането на допуснатото предварително изпълнение става само и единствено в случаите, когато то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Такива конкретни основания относно тяхното наличие в подадената жалба се навеждат, като се свързват с обстоятелствата, че забраната за достъп и затварянето на обекта би причинило трудно поправима вреда на дружеството. По делото не са установени такива факти, които да обосноват извод за вреди от предварителното изпълнение на заповедта, противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя, тъй като дружеството защитава собствените си финансови интереси, които не биха могли да бъдат поставени над защитата на особено важен държавен интерес – спазването на фискална дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, отразяващи се в интереса на държавния бюджет и дължимите данъци. Не се сочат и доказателства за съществуването на преки и непосредствени вредни последици от допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ, поради което съдът счита, че такива липсват и в тази си част подадената жалба поради недоказаност също следва да се остави без уважение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.60, ал. 5 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД ИП ТРАНС 2019 – С., ЕИК ***, срещу Разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, наложена със Заповед №ФК-167-004555/12.08.2020г. на Началник отдел Оперативни дейности – Бургас в ГД ЦУ на НАП., както и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за СПИРАНЕ на основание чл.60, ал.6 от АПК на оспореното разпореждане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.188 от ЗДДС.

 

Съдия: