№ 1699
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100502562 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 18667/14.11.2023г. по гр.д. № 36894 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 180-ти състав са отхвърлени исковете на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу всеки от Л. М. Д., ЕГН
********** и К. М. Д., ЕГН ********** с правно основание чл. 79, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане от всеки от ответниците
на на сумите, както следва: сумата от по 608,22лв. ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 03.07.2023г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 12 в гр. София, ж.к. ******* за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2022г; сумата от по 107,12лв., представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 608,22лв. за периода
от 15.09.2020г. до 25.05.2023г; сумата от по 21,43лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 03.07.2023г., до изплащането й,
представляващи цената на дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2023г.; сумата от по 4,49лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от
21,43лв. за периода от 15.09.2020г. до 25.05.2023г; като Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* е осъдена да заплати на адвокат С. К. К. и на
адвокат И. А. Н. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от по 400лв.
на всеки от тях като възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
съответно на Л. Д. и на К. Д..
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
345041/30.11.2023г. по регистъра на СРС от ищеца Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило
е, че за да възникне облигационно правоотношение за доставка на топлинна
енергия в имот за битови нужди не е задължително купувача да е носител на
вещното право на ползване върху имота. Достатъчно било да се постигне
съгласие между продавача и купувача за сключване на договор с този предмет,
като този договор бил валиден и обвързвал страните независимо дали
купувачът притежава вещното право на ползване върху имота. Процесният
имот бил общинска собственост, но наследодателят на страните – М. Д. бил
подал молба-декларация за откриване на негово име на партида за имота и
така бил предложил на ищеца да сключи договор за доставка на топлинна
енергия в имота. Това предложение било прието от ищеца и партидата за
имота била открита на името на М. Д. и договорно правоотношение за
доставка на топлинна енергия в имота възникнало. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – Л. М. Д., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Посочил е, че бил вещен ползвател на имота нито негов
собственик. Не били ангажирани доказателства че е потребител на топлинна
енергия в имота. Дори било установено по делото че трето лице – В. Д., била
наемател. Процесуалният му представител е претендрил разноски на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият-ответник по исковете – К. М. Д., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Посочил е, че доказателства сочещи че е вещен ползвател на
имота не били ангажирани. Трето лице – В. Л. Д., бела настанена в имота и до
момента го ползвала. Отказала се от наследството и така нямало връзка с
наследодателя. Процесуалният му представител е претендирал разноски на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец –Техем
Сървисис”ЕООД , ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
188621/03.07.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
от Л. М. Д., ЕГН ********** и К. М. Д., ЕГН ********** с която е поискало
от съда на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД
да осъди всеки от ответниците да му заплати сумите, както следва : сумата
от по 608,22лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
03.07.2023г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 12 в гр. София, ж.к.
******* за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г; сумата от по 107,12лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от
2
608,22лв. за периода от 15.09.2020г. до 25.05.2023г; сумата от по 21,43лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.07.2023г., до
изплащането й, представляващи цената на дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2023г.; сумата
от по 4,49лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на
главницата от 21,43лв. за периода от 15.09.2020г. до 25.05.2023г;. Навело е
твърдения, че ответниците са наследници на М. Л. Д., който бил наемател на
имота-общинска собственост, ползвал имота и потребил в имота енергия в
количества и на стойност за които са предявени исковете, дължал и цената на
дяловото й разпределение, като изпаднал в забава на плащане на сумите. С
наследодателя на страните бил обвързан с договорно правоотношение за
доставка на топлинна енергия в имота при Общи условия. Претендирал е
разноски.
Ответникът- Л. М. Д., ЕГН ********** е оспорил исковете. Не бил
собственик или вещен ползвател на имота, такъв бил В. Д.. Нямало
облигационно правоотношение между страните. Не бил изпаднал в забава на
плащането на сумите, ищецът не бил носител на вземането за дяловото
разпределение, размер на това задължение не било доказано. Част от
задълженията били погасени по давност. Процесуалният му представител е
претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът- К. М. Д., ЕГН ********** е оспорил исковете. Не била
собственик или вещен ползвател на имота, такъв бил В. Д.. Нямало
облигационно правоотношение между страните. Не бил изпаднал в забава на
плащането на сумите, ищецът не бил носител на вземането за дяловото
разпределение, размер на това задължение не било доказано. Част от
задълженията били погасени по давност-тези за период до 31.12.2019г.
Правела отказ от наследството Процесуалният му представител е
претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Техем Сървисис”ЕООД ,
ЕИК ********* е подкрепило иска.
По делото е приета неоспорена от страните настанителна заповед, писмо на
СО от 22.07.2019г. със списък, съгласно които апартамент № ******* в ж.к.
Сердика” гр. София е общинска собственост и със заповед от 22.08.2020г. в
него е настанена В. Л. Д. и синът й М., към 22.07.2019г. наемател все още е
В. Д..
Приета е неоспорена от страните молба-декларация от 05.10.2000г. носеща
подпис за автора й, съгласно която на 05.10.2000г. М. Л. Д. е поискал от
Топлофикация София”ЕАД да открие на негово име партида за апартамент №
******* ж.к. Сердика, гр. София.
Приети са справки по Наредба № 14/2009г. съгласно които М. Л. Д. е
починал на 28.01.2021г. като е оставил за наследници по закон децата си Л. М.
Д. и К. М. Д., в същото е посочено, че майка му е В. Л. Д. и няма данни тя да е
починала.
3
Приети са фактури, издадени от ищеца за процесния период за имота
сочещи, че потребител е В. Л. Д..
Приети са изравнителни сметки, протоколи за отчет на уреди, сочещи че за
процесния период потребител на топлинна енергия в имота е В. Л. Д. като на
протокола за отчет от май 2022г. е положен и подпис за потребителя.
По делото са приети договор от 25.09.2002г., протокол от 17.08.2002г. на
ОС на ЕС в която е имота със списък на живущи, съгласно които ОС на ЕС е
избрало и възложило на „Техем Сървисис”ЕООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата на бл. 17, ж.к. Сердика, гр.
София.
Приети са общи условия одобрени от КЕВР с решение от 27.06.2016г.
съгласно чл. 64 от които клиент на топлинна енергия е и ползвател на имота,
ако е представил съгласие на собственика на имота в нотариално заверена
форма.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение съдебно-
техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период
реално потребената енергия в имота е 1181,72лв.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение
съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че при ищеца
няма данни за плащания на процесните суми.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно чл. 149 и сл. от от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 5 от ЗН – иск за заплащане на стойност на
потребени от наследодателя на ответниците топлинна енергия за битови
нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за цена на дяловото й
разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащане на същите,
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между наследодателя на ответниците и ищеца е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
наследодателя на ответника топлинна енергия срещу задължение на
последния да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно
своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването че еносител на
4
вземането за цената на дяловото разпределение, поради което и за
наследодателя на ответниците е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същите, като е изпаднал и в забава
за изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
5
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото не е установено, че наследодателят на
ответниците –М. Д., да е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 от ЗЕ в имота за процесния период. По делото не се спори, че имотът е
общинска собственост, поради което и правоотношение между ищеца и
наследодателя на ответниците не може да възникне поради притежание на
вещно право на ползване върху имота. Съдът приема, че по делото не е
установено и такова договорно правоотношение да е възникнало на друго
основание. Приетите по делото настанителна заповед, списък на наемателите,
съставени от Столична община сочат, че наемател на имота е В. Л. Д. и за
която нито се твърди, нито се установява по делото да е починала.
Действително, настанителната заповед от 2000г. сочи че в имота е настанен и
сина й М. Д., като член на нейното семейство, но в списъка на наемателите от
2019г. той не е посочен като наемател. Приетата по делото молба-декларация
от 05.10.2000г. установява, че М. Д. е поискал от ищеца да открие на негово
име партида за имота във връзка с топлоснабдяването му. Тази молба-
декларация представлява предложение за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия в имота. По делото обаче не е установено това предложение
да е прието от ищеца, поради което и не е установено в някой момент от
процесния период такова договорно правоотношение да е възникнало.
Всички фактури, издадени от ищеца за процесния период сочат като титуляр
на партидата за имота В. Д.. Тя е посочена като потребител на топлинна
енергия в имота и в изравнителните сметки и в протоколите за отчет на
уредите в имота. При така възприето съдът приема, че не е установено по
делото ищецът и наследодателят на ответниците да са сключили договор за
доставка на топлинна енергия в имота поради което и отговорността на
ответниците като наследници на М. Д. пред ищеца за заплащане на
потребените за процесния период стоки и услуги във връзка с
топлоснабдяването на имота не може да се ангажира.
Следва да се посочи, че доколкото по делото е установено, че М. Д. е
починал на 28.01.2021г. то за периода след това и до края на процесния период
6
– 30.04.2022г., на това допълнително основание не може да се ангажира
отговорността на наследниците му за заплащане на потребените в имота стоки
и услуги за топлоснабдяването на имота.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на районния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокатът , оказвал безплатна права помощ на всеки от
въззиваемите възнаграждение от 400лв., което съдът приема, че съответства
на сложността на делото, на положените усИ. от процесуалните
представители, както и от цената на интереса.
На третото лице-помагач разноски не се следват –арг. от чл. 78, ал.10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18667/14.11.2023г. по гр.д. № 36894 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 180-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат С. К. К. от САК с адрес: гр. София, ул. ******* на основание на чл.
чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 400лв.
представляващи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производство пред СГС на въззиваемия Л. Д. .
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат И. А. Н. от САК с адрес: гр. Ботевград, ул. *******, офис 6 на
основание на чл. чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от
400лв. представляващи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производство пред СГС на въззиваемия К. Д..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Техем Сървисис”ЕООД , ЕИК *********
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7