Решение по дело №405/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „Марсес улусларарасъ таш. инш. тур. гъдл пет. ит. их. са. тидж. лтд. шти.”, чрез адв. Г. Г. oт АК – Хасково, против Агенция „Митници“.

Ищецът твърди, че с Разписка № 0136628 от 29.01.2019 г. към Протокол за извършена митническа проверка № 193699314003112 били задържани товарен автомобил - влекач с регистрационен номер № ***** и с рама № *******, и ремарке с регистрационен номер № **** и с рама № ******, негова собственост, ведно с 1 бр. регистрационен талон № 225226, 1 бр. регистрационен талон № 225227 и 1 бр. контактни ключове. На 24.04.2019 г. било издадено Наказателно постановление (НП) № 141/2019 от И. Д. П. - и.д. началник на отдел „МРР Южна Морска“, срещу неизвестен извършител за това, че на 29.01.2019 г., на МП „Капитан Андреево“, превозвал акцизни стоки, а именно - паста за наргиле, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, с което осъществил състава на нарушението по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), като на основание чл. 233, ал. 8, вр. ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ с издаването на НП гореописаните вещи били отнети в полза на държавата. С Решение № 176 от 18.09.2023 г. по АНД № 154/2023 г. по описа на Pайонен съд - Свиленград, потвърдено с Решение № 83 от 05.01.2024 г. по КАНД № 1165/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, това НП било отменено като незаконосъобразно. С приемателно - предавателен протокол на Митница Бургас от 09.04.2024 г. вещите били върнати на „Марсес улусларарасъ таш. инш. тур. гъдл пет. ит. их. са. тидж. лтд. шти.”. В този период от почти пет години ищцовото дружество било лишено от възможността да ги ползва, поради което претърпяло вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, измерими с пазарния наем, който собственикът би могъл да получи, ако беше отдал вещите под наем на трето лице. На следващо място, то претърпяло и вреди, свързани с овехтяването на описаните влекач и ремарке, тъй като за тях не били полагани необходимите грижи за поддръжка, а и били използвани от служители на Министерството на отбраната, което допълнително допринесло за амортизацията им. Ето защо към момента на връщането им тяхната стойност била много по-ниска от тази към момента на фактическото им отнемане.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумите от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, 11 369,94 лева, представляваща законна лихва върху него за периода от 29.01.2019 г. до 29.04.2024 г., 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, свързани с овехтяване на отнетото имущество и 2 804.21 лева, представляваща законна лихва върху него за периода от 29.01.2019 г. до 29.04.2024 г., както и направените по делото разноски.

В хода на производството по молба на ищеца и на основание чл. 214, ал. 1, изр. трето от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК е допуснато изменение в размера на предявените искове с протоколно определение от 13.06.2025 г., като същите са увеличени, както следва: искът за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, на 28 765 лева, вместо първоначално заявените 20 000 лева; искът за присъждане на законна лихва върху него за периода от 29.01.2019 г. до 29.04.2024 г., на 16 352,82 лева, вместо първоначално заявените 11 369,94 лева; искът за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, свързани с овехтяване на отнетото имущество, на 16 500 лева, вместо първоначално заявените 5 000 лева; искът за присъждане на законна лихва върху него от за периода 29.01.2019 г. до 29.04.2024 г. на 9 380,18 лева, вместо първоначално заявените 2 804,21 лева.

Ответникът – Агенция „Митници“, чрез процесуален представител в писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК и в съдебно заседание, оспорва предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за частична основателност на предявените искове, като счита, че претенцията за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, е недоказана и съотв. неоснователна, а искът за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, свързани с овехтяване на отнетото имущество, за основателен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представени по делото документи серия CZ № 225226 и серия CZ № 225227 на турски език, придружени с превод на български език (л. 105 - л. 107), се установява, към 29.01.2019 г. дружеството – ищец е било собственик на влекач с регистрационен номер 47 AU 610, шаси № NMB37540812075054 и полуремарке с регистрационен номер 47 AU 614, шаси № NLRCAEAAA4F010902, като и двете превозни средства са с предназначение за превоз на товари – търговски.

От документи серия EF № 879808 и серия EF № 879809 на турски език, придружени с превод на български език (л. 102 - л. 104), обаче се установява, че впоследствие - към 06.05.2019 г. собственик на същите МПС вече е друго дружество, а именно „М. лоджистик петрол юрунлери хайванчилик кюмюр инсаат малземелери гайрименкул итхалат инракат санай ве тиджарет лимитид“.

С Разписка № 0136628 от 29.01.2019 г. към Протокол за извършена митническа проверка № 19BG99314003112, от лицето Ridvan Alparslan, в качеството му на шофьор, са задържани: 1. Влекач с рег. № 47AU610, шаси № ******; 2. Ремарке с рег. № ****, шаси № ********; 3. Рег. талон № 225226 – 1 бр.; 4. Рег. талон № ****** – 1 бр.; 5. Контактен ключ – 1 бр.

Въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 144 от 29.01.2019 г. е издадено НП № 141/2019 от 24.04.2019 г. от И. Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, с което се отнемат в полза на Държавата от неизвестен нарушител, на основание чл. 233, ал. 8, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗМ 155 броя пакети паста за наргиле [Марка] – без акцизен бандерол – 155 килограма, с продажна цена 39 215.00 лева (пункт I), не се налага административно наказание глоба, тъй като нарушителят е неизвестен (пункт II) и се отнема в полза на Държавата товарен автомобил, влекач с регистрационен № ***** и рама № NMB37540812075054 и ремарке с регистрационен № 47AU614 и рама № ********, регистрационен талон №****** – 1 бр., регистрационен талон № ***** – 1 бр. и контактни ключове – 1 брой (пункт III).

От представената Заповед № ЗМФ-897 от 26.11.2020 г. на Министъра на финансите е видно, че на основание чл. 3, ал. 5 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 239, ал. 7 ЗМ, във връзка с писмено искане с вх. № 04-11-205/12.08.2020 г. от Заместник министър – председателя по обществения ред и сигурност и министър на отбраната, се предоставят на Министерство на отбраната, за нуждите на Съвместното командване на силите, моторни и пътни превозни средства, описани в няколко точки, сред които и товарен автомобил – влекач марка Mercedes – Benz, модел Axor, с дата на първоначална регистрация 01.08.2008 г., с турски рег. № ******, с рама *****, заедно с полуремарке марка Freuhauf, модел С., произведен през 2004 г., с турски рег. № ********, с рама ********, отнети в полза на Държавата с влязло в сила на 24.04.2019 г. НП № 141/24.04.2019 г., издадено от И. Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ в Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ на Агенция „Митници“, като е отбелязано, че влекачът и полуремаркето се съхраняват от Агенция „Митници“ при ТД – Южна морска, МП Капитан Андреево.

С Приемателно – предавателен протокол от 17.12.2020 г. гореописаните товарен автомобил – влекач и полуремарке са предоставени на Министерство на отбраната.

С Решение № 176 от 18.09.2023 г. по АНД № 154/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград е отменено НП № 141/2019 от 24.04.2019 г. на И. Д. Началник на отдел „МРР Южна Морска“ в частта, с която са отнети в полза на Държавата товарен автомобил – влекач с турски регистрационен номер 47AU610 и ремарке с турски регистрационен номер ***, Регистрационни талони – 2 броя и контактен ключ (пункт III), и е постановено да се върне на „Марсес улусларараси таш.инш.тур.гид.пет.ит.их.са.тидж.лт.шти“ отнетия в полза на Държавата товарен автомобил – влекач [Марка] с турски регистрационен номер ***** и ремарке [Марка] с турски регистрационен номер ******, ведно с Регистрационните талони с №**** и с № ******* и контактен ключ, задържани с Разписка № 0136628 от 29.01.2019 г.

С Решение № 83 от 05.01.2024 г. по КАНД № 1165/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково горепосоченото решение на Районен съд – Свиленград е оставено в сила.

С Приемателно – предавателен протокол рег. № 32-811038/09.04.2024 г. на Териториална Дирекция „Митница Бургас“, Агенция „Митници“, на 09.04.2024 г. са предадени от Д. А. Г. – на длъжност главен специалист, сектор РОИПДС, отдел ФУСРС, ТД Митница Бургас и Н. Й. К. – ЗКЛО ВФ 48940, следните вещи на упълномощен представител на собственика „Марсес улусларарасъ таш.инш.тур.гъдл.пет.ит.их.са.тидж.лтд.шти“, в присъствието на адв. А. Г. Г., а именно: 1. Товарен автомобил – влекач марка Mercedes – Benz Axor, рама № NMB37540812075054, с регистрационен № 47AU610; 2. Полуремарке Fruehauf, с рама № *****, с регистрационен № ***; 3. Регистрационен талон № **** – 1 бр. и регистрационен талон № 225226 – 1 бр. – общо 2 броя; 4. Контактен ключ – 1 брой.

По делото са представени и писмени доказателства от Министерство на отбраната, от които се установява, че товарният автомобил – влекач е бил регистриран с рег. № ВА 118 737, а ремаркето - с рег. № ВА 122 197, както и че за тях са направени разходи за съхранение, платени мито, ДДС, застраховки, изготвяне документи за внос и ремонтни дейности.

По делото са представени от ищеца и справки за изчисляване на законна лихва от calculator.bg.

Според показанията на свидетеля Д. А. Г. - гл. специалист към ТД Митница Бургас, при предаването на товарния автомобил – влекач, същият излязъл на собствен ход от военното поделение, където се намирал, но той няма спомен относно състоянието на превозното средство.

Свидетелят А. Г. Г. – представител на ищцовото дружество при предаването на МПС, сочи, че товарният автомобил – влекач е бил с много лош външен вид - спукано панорамно стъкло, ръждясало шаси, без акумулатор, с липсващи захранващи кабели, с недостатъчно масло, с полуспаднали гуми и прегорял брезент на ремаркето. Свидетелят си тръгнал същия ден, а представители на ищцовото дружество останали още 3-4 дни, за да сменят различни части по автомобила и да го ремонтират, докато го приведат в състояние да може да се движи. Според него товарният автомобил нямал вид на МПС, което да е било използвано или поддържано.

От заключението от 28.04.2025 г. на допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и обосновано, се установява, че средната пазарна месечна наемна цена за МПС от вида на процесния влекач с покрито полуремарке за международен превоз на опаковани товари, с експлоатационен период под 9-10 години е 1 200 евро, а над 10 години - от 500 до 900 евро в зависимост от овехтяването. За месеците, през които процесната композиция е била причислена към активите на Министерство на отбраната, разходите по съхранението на същата са били най-малко 780.52 лева, като от 29.01.2019 г. до 09.04.2024 г. общите разходи, които са направени за съхранение, се определят на 1 239.80 лева. Дължимите вносно мито и ДДС за влекача са 4 400 лева, респ. 6 380 лева, за полуремаркето - 229,50 лева, респ. 1745,90 лева; общата такса за митническа агенция - 60,00 лева с ДДС; разходите за техническото обслужване – 3 614,09 лева. Вещото лице изяснява още, че общата действителна пазарна стойност на композицията с влекач и ремарке към момента на задържането от митническата администрация на 29.01.2019 г. е била 36 000 лева, а към момента на връщането им на 09.04.2024 г. - 23 580 лева. От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява и действителната стойност на влекача, който се нуждае от по-системно обслужване, към 09.04.2024 г. е намаляла от 27 700 лева до 14 120 лева, което съответства на обезценяване 94 %, а за ремаркето действителната стойност е спаднала от 8 300 лева до обичайните 4 980 лева, или обезценяването е 95 %. От друга страна според Приложение 2 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 2006 г. и Наредба № 49 от 2014 г., нормалното обезценяване след 16 години в експлоатация за такъв влекач е 94 %, а за полуремарке след 20 години употреба нормалната обезценка е около 95 %. Ето защо вещото лице приема, че в процесния случай за общия времеви период от 5 години и 2 месеца автомобилът - влекач и ремаркето са се обезценили с номиналния темп, независимо от употребата им от Министерството на отбраната, без разлика с обичайното.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение два главни иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които са процесуално допустими, доколкото в случая са налице както общите абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и са налице специалните процесуални предпоставки по чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като са насочени срещу юридическoто лице, в чиято структура е включен административният орган - пряк причинител на твърдените вреди, а незаконосъобразността на процесния акт е установена с влязло в сила съдебно решение.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни, като съображенията за това са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираните по-горе разпоредби, а именно: наличието на сочения от ищеца незаконосъобразен акт от орган на ответника, отменен с влязло в сила съдебно решение, в резултат на което за него да са настъпили твърдените имуществени вреди в претендираните размери, и наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразно издадения акт и причинените вреди.

В настоящия случай не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства съдът намира за установено по несъмнен начин, че от длъжностно лице на ответника е било издадено НП № 141/2019 от 24.04.2019 г., с което са отнети в полза на Държавата товарен автомобил, влекач с регистрационен № 47AU610 и рама № ****** и ремарке с регистрационен № 47AU614 и рама № NLRCAEAAA4F010902, регистрационен талон № 225226 – 1 бр., регистрационен талон № 225227 – 1 бр. и контактни ключове – 1 брой (пункт III), като в тази му част то е отменено с влязло в сила Решение № 176 от 18.09.2023 г. по АНД № 154/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград, оставено в сила с Решение № 83 от 05.01.2024 г. по КАНД № 1165/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. Следователно, по делото безспорно се установява първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, следва да се има предвид, че както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването ѝ се основава на предположение за състоянието, в което неговото имущество би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. С оглед липсата на изрично установена в закона презумпция за настъпването ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса от кредитора, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Така е прието и в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГТК, което макар да е постановено във връзка с обезщетение на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на договорно задължение за изграждане на обект, принципните му постановки, свързани с характера на вредата и начина на установяването ѝ, следва да се считат за приложими във всички случаи на имуществено увреждане, т.е. и при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна отговорност. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ВКС, ОСГТК, което заедно с посоченото по-горе друго тълкувателно решение, са задължителни за съда на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Не се спори между страните, а и от представените по делото документи серия CZ № 225226 и серия CZ № 225227 на турски език, придружени с превод на български език (л. 105 - л. 107), се установява, към датата на отнемане на товарната композиция - 29.01.2019 г. ищецът е бил неин собственик.

По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, а и всъщност не се твърди, че от този момент до връщането на товарния автомобил - влекач и ремаркето дружеството реално е щяло да получи конкретен доход от тези превозни средства – например чрез наличието на сключени договори за извършване на превоз или за наем през процесния период, доказателства за тяхната стойност и други конкретни обстоятелства в тази връзка, като дори липсват доказателства, от които да се установи дали за исковия период то въобще е осъществявало търговска дейност или поне е имало намерение да ги използва за такъв вид дейност. Само и единствено от факта на задържане на вещите от органи на ответника не може да се обоснове извод, че ищецът е щял да реализира доходи посредством ползването на товарната композиция. Безспорно е, че пропуснатите ползи, съобразно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, подлежат на обезщетяване, но основателността на тази претенция е свързана с представяне на достатъчно убедителни доказателства, че ползите от вещта са сигурни за собственика, а такива, както се посочи вече, липсват в настоящия случай. Ето защо, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо по силата на препращата норма на чл. 144 АПК, следва да се приеме, че този факт не е доказан по делото, а оттам и че не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.

В този ред на мисли следва да се приеме за недоказано по делото и наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отнемането на товарната композиция с НП № 141/2019 от 24.04.2019 г. на И.Д Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“, доколкото, както се посочи по-горе, липсват каквито и да е било доказателства за търговската дейност на ищцовото дружество, съответно реализираната от него печалба, както и за евентуалната разлика в доходите му поради лишаването му от правото да ползва същата през исковия период, респ. че в резултат на отнемането на процесните вещи е претърпяло имуществени вреди, измерими с пазарния наем, който собственикът би могъл да получи, ако беше ги отдал под наем на трето лице.

В тази насока е и практиката на касационната инстанция по подобни казуси, изразена в Решение № 15534/15.12.2020 г. по адм. д. № 1703/2020 г., Решение № 14713/08.12.2014 г. по адм. д. № 3117/2014 г., Решение № 15999/28.12.2017 г. по адм. д. № 10512/2016 г., Решение № 5624/24.04.2014 г. по адм. д. № 12662/2013 г., Решение № 13976/16.12.2008 г. по адм. д. № 8841/2008 г., Решение № 6341/24.04.2019 г. по адм. д. № 8960/2017 г., всички на ВАС, III о.

Тук е уместно да се отбележи, че искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от ползването на вещта си, тъй като друго лице я ползва без основание, като това обезщетение се претендира в размер на средномесечния пазарен наем, който би получил за процесния период, е по чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и следва да бъде предявен пред гражданския съд по реда на ГПК. В този смисъл е трайната и задължителна съдебна практика – вж. Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ, Тълкувателно решение № 82/28.02.1975 г. по гр. д. № 74/1974 г. на ВС, ОСГК, Решение № 193/02.12.2010 г. по т. д. № 1087/2009 г. на ВКС, Решение № 293/30.09.2015г. по гр. д. № 119/2015 г. на ВКС и много други. Следва се има предвид, че в случая всъщност се твърди и претендира именно това, но настоящият съдебен състав е приел за разглеждане исковата молба на „Марсес улусларарасъ таш. инш. тур. гъдл пет. ит. их. са. тидж. лтд. шти.” по реда на чл. 203, ал. 1 АПК, доколкото в нея са изложени твърдения, че макар ищецът да бил собственик на вещите, бил лишен от тях и те се ползвали от друго лице без основание през исковия период, но се поддържа и че настъпилите вреди били в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт на ответника, като дължимото обезщетение за това се претендира в размер на средномесечния им пазарен наем. Следователно, с оглед наведените фактически обстоятелства и заявения петитум, съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в овехтяване на отнетото имущество, следва да се посочи, че овехтяването на дадена вещ представлява естествен процес на намаляване с времето на нейните експлоатационни качества, поради износване или остаряване на материалите, вложени при изработката ѝ, при което тя става по-малко годна да бъде използвана с предназначението, за което е създадена, в сравнение с нова вещ от същия вид, но този процес не се влияе от субекта, в чието фактическо владение се намира и който осъществява нейната експлоатация.

От кредитираното от съда и неоспорено от ищеца заключение от 28.04.2025 г. на назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че към 09.04.2024 г. действителната стойност на влекача е намаляла от 27 700 лева (към 29.01.2019 г.) до 14 120 лева, което съответства на обезценяване 94 %, а на ремаркето - от 8 300 лева до 4 980 лева, или обезценяването е 95 %, а съобразно Приложение 2 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 2006 г. и Наредба № 49 от 2014 г., нормалното обезценяване след 16 години в експлоатация за влекач е 94 %, а за полуремарке след 20 години употреба нормалната обезценка е около 95 %. Ето защо следва да се възприеме изводът на вещото лице, че за процесния период те са се обезценили с номиналния темп, независимо от употребата им от Министерство на отбраната, без разлика с обичайното. Следователно, по делото не се установява, че намаляването на действителната стойност на превозните средства за периода на отнемането е по-голямо от това, което би настъпило, ако то не бе осъществено и товарната композиция бе използвана от ищеца според предназначението ѝ. Казано с други думи, не се доказва наличието на претендираните от ищеца имуществени вреди, нито тяхната пряка обвързаност с отмененото НП.

В този смисъл вж. Решение № 14713/08.12.2014 г. по адм. д. № 3117/2014 г., Решение № 13976/16.12.2008 г. по адм. д. № 8841/2008 г., Решение № 6341/24.04.2019 г. по адм. д. № 8960/2017 г., на ВАС, III о.

В тази връзка следва да се има предвид и че в случая не се претендират вреди, изразяващи се в заплатени разходи за направен ремонт, свързан с отстраняване на повреди по товарната композиция и пускането ѝ в движение, каквито съдът намира за доказани по делото с оглед събраните гласни доказателства чрез разпита на свид. А. Г., както и от заключението на съдебно-оценителната експертиза, поради което ако такава претенция бе предявена, би била основателна.

За пълнота на изложението следва да се посочи и че предявените искове са неоснователни и на друго, самостоятелно основание. От представените от ответника и неоспорени от ищеца документи серия EF № 879808 и серия EF № 879809 на турски език, придружени с превод на български език (л. 102 - л. 104), се установява, че към 06.05.2019 г. собственик на влекач с регистрационен номер 47 AU 610, шаси № NMB37540812075054 и полуремарке с регистрационен номер 47 AU 614, шаси № NLRCAEAAA4F010902 вече е друго дружество, а именно „М. лоджистик петрол юрунлери хайванчилик кюмюр инсаат малземелери гайрименкул итхалат инракат санай ве тиджарет лимитид“. Следователно, ищецът се легитимира като техен собственик за един кратък интервал от време през процесния период (от 29.01.2019 г. до 06.05.2019 г.), като по делото няма данни след това и до връщането на 09.04.2024 г. товарната композиция отново да е станала собственост на „Марсес улусларарасъ таш. инш. тур. гъдл пет. ит. их. са. тидж. лтд. шти.”. Освен това не се твърди и не се установява да му е било предоставено право на ползване върху същата. При това положение дори да се приеме, че в случая са налице вреди, изразяващи си в пропуснати ползи поради лишаване от правото да се ползва товарния автомобил - влекач и ремаркето, както и в овехтяване на същите вещи, в резултат на отнемането им с НП № 141/2019 от 24.04.2019 г. на И.Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ в Агенция „Митници“, то ищецът не разполага с надлежна активна материалноправна легитимация, а именно, не е носител на правото да получи обезщетение за тях в претендираните размери и периоди.

Предвид изложеното исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъдат отхвърлени.

Предявените искове за присъждане на обезщетения за забава също са неоснователни. Това е така, защото това задължение има акцесорен характер по отношение на главното вземане и присъждането му зависи от съдбата на последното. Доколкото съдът приема, че в случая те не съществуват, то и претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 4 ЗОДОВ, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от общо 250.00 лева, от които 200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него, и 50.00 лева за внесен депозит за призоваване на свидетел. На следващо място, отново на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд – Хасково сторените разноски за платено възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза в размер на 600,00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Марсес улусларарасъ таш. инш. тур. гъдл пет. ит. их. са. тидж. лтд. шти.”, с адрес: Република [държава], [населено място], [жк], [улица], с ЕИК /персонален номер на дружеството/*******, със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Р. Г. от АК-Хасково, против Агенция „Митници“ искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на следните суми: 28 765,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради лишаване от правото му да ползва товарен автомобил - влекач с регистрационен номер № ******и с рама № ******, и ремарке с регистрационен номер № ***** и с рама № **********, с отменено Наказателно постановление № 141/2019 от 24.04.2019 г. на И.Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ в Агенция „Митници“, 16 352,82 лева, представляваща законна лихва върху него за периода от 29.01.2019 г. до 29.04.2024 г., 16 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, свързани с овехтяване на същите товарен автомобил - влекач и ремарке, и 9 380,18 лева, представляваща законна лихва върху него за периода от 29.01.2019 г. до 29.04.2024 г.

ОСЪЖДА „Марсес улусларарасъ таш. инш. тур. гъдл пет. ит. их. са. тидж. лтд. шти.”, с адрес: Република [държава], [населено място], [жк], [улица], с ЕИК /персонален номер на дружеството/ ********, със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Р. Г. от АК-Хасково, да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 250,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „Марсес улусларарасъ таш. инш. тур. гъдл пет. ит. их. са. тидж. лтд. шти.”, с адрес: Република Турция, [населено място], [жк], [улица], с ЕИК /персонален номер на дружеството/ ********, със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Р. Г. от АК-Хасково, да заплати на Административен съд – Хасково сумата от 600,00 лева, представляваща направени разноски по делото за платено възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно-оценителна експертиза.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.