№ 1124
гр. Варна, 11.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно
гражданско дело № 20243100501017 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:14 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО
ЧЕТЕНЕ/
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивниците П. Й. И., П. М. М., Н. М. М. и Д. И. М., редовно уведомени, не се
явяват, не се представляват.
Въззиваемите Г. Д. К. и В. Г. К., редовно уведомени, не се явяват, представляват се
от адв. В. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 16877/01.07.2024 г. от процесуалния представител на
въззивниците адв.Т. И., с искане за отлагане на производството по делото, поради ползване
на платен годишен отпуск или в евентуалност изразява становище по съществото на правния
спор с искане за предоставяне на срок за писмени бележки.
АДВ.Д.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ като съобрази, че въззивната страна за втори път отправя искане за отлагане
на производството по делото, както и че ползването на годишен отпуск на процесуалния
представител не съставлява препятствие, което страната не може да отстрани с оглед
възможността за упълномощаване или преупълномощаване на друг процесуален
представител, намира че не са налице предпоставките на чл. 142, ал. 2 от ГПК за отлагане на
делото, поради което и
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от П. Й. И., П. М. М., Н. М. М.и
Д. И. М., чрез адв. И., срещу Решение №644/29.02.2024 г., постановено по гр. д. № 6534/2022
г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 85 ЗС, като е прието за установено по отношение на
жалбоподателите, че Г. Д. К. и В. Г. К. притежават ограничено сервитутно право на
преминаване през реална част с площ от 25 кв. м от поземлен имот с идентификатор
10135.2552.2518, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ж. к. „Изгрев-1“, която процесна
реална част представлява бетонова рампа и заема южната част на поземления имот с
идентификатор 10135.2552.2518, при граници на тази част по КККР: ул. „Христо
Смирненски“, останалата част на имот 10135.2552.2518 и имот 10135.2552.5727 и която е
нанесена със зелен цвят по приложената на л. 15 от делото комбинирана скица – копие от
сканирана основа на КП-1973 г. на м-ст „Франга дере“ до м-ст „Домуз дере“ и действащата
КККР на гр. Варна, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението,
на основание изтекла придобивна давност на това право, упражнявано в периода от м.
11.2002 г. до м. 05.2022 г.
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на
решението в обжалваната му част. Жалбоподателите сочат, че неправилно съдът е приел за
безспорно, че ПИ с ид. 10135.2552.5727 и ПИ с ид. 10135.2552.2518 били неурегулирани.
Поддържат, че правото на преминаване през спорната реална част не можело да бъде
предмет на давностно владение, защото не било възникнало като сервитут. Ползването на
процесната реална част било предоставено по силата на наемно правоотношение, като с
приемането да се заплаща наем на собственика се признавали правата му, отпадал
субективния елемент на владението и давността прекъсвала. Твърдят, че преминаването
през реалната част не било единствения начин да се достъпи имота на насрещната страна.
Поддържат, че към 2002 г. площта, заемана от рампата, е била във фактическите граници на
процесния имот. Навеждат, че разликата над 1000 кв. м до 1156 кв. м са придобили чрез
осъществено давностно владение. Изтъкват, че материализиране на граница в южната част
не обуславя правото на собственост. По изложените съображения отправят искане за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявеният първоначален иск да бъдат отхвърлен. Претендират разноски. Не релевират
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Г. Д. К. и В. Г. К.,
чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навеждат доводи, с които
обосновават правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Отправят
2
искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират разноски. Не
релевират доказателствени искания.
АДВ.Д.: Запозната съм доклада. Нямам възражение. Поддържам отговора, оспорвам
въззивната жалба. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Правя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният списък с разноските, ведно с
доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страната в днешно съдебно заседание списък
на разноските, договор за правна защита и съдействие.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Д.: Моля, след преценка на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, доводите във въззивната жалба и изложеното в отговора, да постановите
решение в мотивите на което да формирате извод за основателност на предявения
положителен установителен иск и поради съвпадане с изводите на първоинстанционния съд
да потвърдите обжалваното решение. На първо място оспорвам доводите в жалбата за
недопустимост на решението, поради това, че двата имота се твърди, че са урегулирани.
Както е изложено в отговора на жалбата имотите са неурегулирани. Това обстоятелство е
заявено още с искова молба и не е оспорено от ответниците в първоинстанционното
производство, по тази причина не е включено в предмета на доказване при разпределение на
доказателствената тежест. Изслушаните експертизи пред първоинстанционния съд
установяват категорично факта, че имотите са неурегулирани. Обстоятелството, че има
изработен ПУП – ПУР не определя статута на двата имота като урегулирани такива, тъй
като е ясно, че плана за улична регулация е различен от плана по чл.110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. По
довода във въззивната жалба, че е недопустимо придобиване по давност на реална част от
имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, моля да съобразите
постановеното Решение № 201/23.03.2018 г. по гр.д. № 900/2017 г. на I ГО, в което е прието,
3
че разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ не намира приложение при придобиване на ограничени
вещни права върху реална част от поземлени имоти, ако тези реални части не отговарят на
нормативно установените размери по чл.19 от ЗУТ, тъй като в случая не се касае за промяна
на правото на собственост, а само за съществуването на ограничено вещно право. В този
смисъл считам, че решението е допустимо и правилно.
По отношение на изтеклата придобивна давност по отношение на доверителите ми,
считам извода на първоинстанционния съд за правилен и обоснован от събраните по делото
доказателства. Категорично анализът на тези доказателства установява, че от 2002 г.,
процесната рампа е ползвана като такава и достъп до имота на доверителите ми е
осъществяван единствено по рампата. Това преминаване е при липса на всякаква
противопоставяне от насрещната страна, както и при липса на доказателства установяващи,
че рампата е била част от имота на въззивниците. Обратно, заключението на съдебно
техническата експертиза подробно обсъдено в първоинстанционното решение установява, че
тази рампа е била част от друг имот, който е отчужден за изграждане на бул. “Христо
Смирненски“, че рампата представлява уширение на самия булевард и че тя не е идентична с
имота, който въззивниците са заявили, че е тяхна собственост. Възражението за придобиване
по давност на площта извън придобития от тях имот е направено несвоевременно, едва във
въззивната жалба и като такова е преклудирано. Липсват, каквито и да е било доказателства,
установяващи фактическа власт или противопоставяне, съобразно изискванията на ЗС и
ЗЗД, насочени към отблъскване на осъществяването владение на правото на преминаване на
доверителите ми върху частта, която допълнително 2021 г. е включена от въззивниците в
техния имот. В тази връзка моля да прецените съдържанието на представения от тях
констативен нотариален акт. Констативният нотариален акт установява, че са собственици на
имота, включващ частта от имота на основание на съдебно решение за извърШ. съдебна
делба по гр.д. № 516/88 г. на ВОС и наследявяне. Т.е. в самия констативен акт няма
твърдения, констатации и искане нотариуса да удостовери такова право, което да произтича
от давност върху процесната реална част. Моля за присъждане на направените разноски от
доверителите ми.
Във връзка с направеното възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на другата страна. След постановяване на решението на
Европейския съд от 25.01.2024 г., съдебната практика формира критерии, по които съдът
следва да се произнесе и да определи размера на възнаграждението. Тези критерии са
известни, те включват фактическа и правна сложност на делото, вид на защитата и размера
на интереса. В случая според мен, размерът който се претендира като платено
възнаграждение, не отговаря на критерия вид и количество на извърШ.та работа от колегата.
Моля за решение в този смисъл.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивниците да
4
представи писмени бележки в едноседмичен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:21 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5