№ 3064
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Борисова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504943 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Г. С., Е. Д. Д., действаща чрез нейната майка и
законен представител А. Г. С., и С. Н. С. срещу Решение № 1920/11.03.2022 г. по гр. дело №
40352/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 83-ти състав. В жалбата са развити
оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Изложени са
твърдения, че първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота събраните по делото
доказателства. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да се уважи молбата им за защита по реда на ЗЗДН срещу К. Г. М. и Е. М. М..
Представят служебна бележка, издадена от ДГ 139 „Панорама“, която желаят да се приложи
като писмено доказателство по делото.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемите страни К. Г. М. и Е. М. М. не са
депозирали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание същите изразяват становище
за неоснователност на въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молители в
първоинстанционното производство, притежаващи правен интерес от обжалването,
насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А. Г. С., Е. Д. Д.,
1
действаща чрез нейната майка и законен представител А. Г. С., и С. Н. С. за защита от
домашно насилие, извършено от двамата ответници на 03.07.2021 г. и описано в молбата за
защита и уточнено в молби от 21.07.2021 г. и 05.10.2021 г.
Ответниците са оспорили твърденията в подадената молба и нейните уточнения за
извършени от тях актове на насилие.
С Решение № 1920/11.03.2022 г. по гр. дело № 40352/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, ГО, 83-ти състав е оставена без уважение подадената молбата от А. Г. С.,
действаща в лично качество и като майка и законен представител на Е. Д. Д., и С. Н. С. за
издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН срещу К. Г. М. и Е. М. М. като
неоснователна.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респективно неправилни изводи въз основа на доказателствата по
делото и необоснованост на атакувания съдебен акт.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
намира първоинстанционното решение за правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата. Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени
актове на домашно насилие от страна на въззиваемите на процесната дата. Постановеното
решение е съобразено с ангажираните и относими към спора доказателства.
Събраната по делото доказателствена съвкупност еднопосочно установява, че А. Г. С.
не е присъствала на описаните в молбата за защита и в представената от нея декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН актове на психическо насилие, които се твърди да са упражнени от
въззиваемите по отношение и на нея. Изрично същата посочва, че 03.07.2021 г. във времевия
интервал от 13:30 часа до 14:00 часа е била на работа и не е пребивавала в дома си, поради
което и не е възприела лично описаните в молбата и декларирани обиди и закана и същите
не са били директно адресирани, насочени към нея.
Действително, само по себе си отправянето на обидни думи и заплахи към членове на
семейството на А. Г. С. е от естеството да предизвика отрицателни емоции у същата и да се
окачествят като форма на психическо насилие по отношение на нея, но по делото не се
доказва описаното в молбата по чл.8 ЗЗДН поведение на К. Г. М. и Е. М. М..
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е
доказателствено средство в производството наред с други, предвидени ГПК (ал. 1 на
нормата) и тези, посочени в т.1 и т.2 на ал. 2 на същата. При липсата на други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация. В конкретния
случай защита не би могла да бъде предоставена единствено въз основа на подадените от А.
Г. С. и С. Н. С. декларации, доколкото по делото се установява наличие на свидетели,
станали очевидци на събитията от 03.07.2021 г.
Декларацията за извършено насилие спрямо малолетно дете, подадена от неговия
законен представител (декларацията на родената на 04.10.2016 г. Е. Д. Д., подадена чрез
нейната майка А. Г. С.), е недопустимо доказателствено средство (арг. от чл.9, ал.3 вр. чл.8,
2
т.1 ЗЗДН). Законодателят е предвидил възможността за прилагане на декларация чл.9, ал.3
ЗЗДН единствено по отношение на лицата по чл.8, т.1 ЗЗДН - пострадалото лице, ако е
навършило четиринадесетгодишна възраст или е поставено под ограничено запрещение. В
случая малолетната не попадала в този кръг лица към момента на сезиране на съда и към
момента на направеното уточнение на насилническите актове и липсва правна възможност
да декларира обстоятелства по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН посредством своята майка, въпреки
представителството по закон (чл.28, ал.4 ГПК). Наказателната отговорност е лична, а като
малолетно лице, детето Е. не носи наказателна отговорност, респективно не разполага с
възможността да декларира извършеното насилие под страх от отговорност по реда на
чл.313 НК за невярно деклариране, включително чрез законен представител.
С оглед спецификата на отношенията между пострадал и лицата по чл.3 ЗЗДН, е
разписана законова възможност съдържащите се в декларацията обстоятелства, които
поначало подлежат на доказване и с други допустими от ГПК доказателствени средства, да
бъдат доказателства в производството, а при тяхното оспорване от страна на ответника,
същият да носи тежестта за оборване на доказателствената сила на декларацията и
изложеното в нея, доколкото гаранция за достоверността на декларирането е наказателната
отговорност за съобщаване на неистина в писмена декларация пред орган на властта.
Отсъствието на възможност да се понесе отговорност за съзнателно невярно деклариране
резонно води до отпадане и на възможността да се ползва доказателствената сила на
декларацията.
Съдът констатира, че изложеното в подадения на 05.07.2021 г. до Софийска районна
прокуратура сигнал от А. Г. С. не пресъздава поведението на въззиваемите по начин,
идентичен с описаното в молбата по чл.8 ЗЗДН. В сигнала е посочено, че Е. М. и К. М. са
отправили заплахи към семейството й, че ще ги изгонят от апартамента, последният налитал
на бой на партньора й и синът й С. Н. С., а майка й удряла по шкаф и искала да напуснат
имота до понеделник. Заплахите за убийство и обидите не се сочи да са отправени същия
ден (с оглед използваните изрази „брат ми ни заплашва“ и „постоянно лицата ни обиждат“).
При преценка на показанията на свидетеля Д.П.Д., съгласно изискванията на
новелата на чл.172 ГПК, съдът взе предвид близката му родствена връзка с въззивника Е. Д.
Д. и съжителството му на съпружески начала с въззивника А. Г. С., както и обстоятелството,
че тези показания не намират подкрепа в останалата доказателствена съвкупност по делото,
а от друга страна не установяват в цялост описаното в молбата по чл.8 ЗЗДН и декларациите
към нея.
Свидетелят Д. посочва, че описаните в молбата за защита актове на домашно насилие
са осъществени през месец юни 2021 г., твърди да не се касае за инцидентна проява и
посочва, че това е втора такава за период от една година. Свидетелят посочва, че
въззиваемата М. е удряла по шкаф на семейството му с искане вещта да се махне,
въззиваемият М. е тръгнал към него с думите „Вие сте боклуци. Какво искате от майка ми,
нещастници?“, а след това двамата заедно са отправили обидите „нещастници“, „боклуци“ и
заканата „Ще ви ликвидирам“. В показанията на този свидетел липсват твърдения за
3
сочените от въззивниците закани, че ще бъдат изгонени да живеят на улицата, настояването
на майката на А. Г. С. тя и семейството и да напуснат съсобствения апартамент, отправената
от брат й обида, че са „помияри“ или заканата, че ще ги убие и излежи. Вън от горното
показанията на свидетеля Д. стоят в противоречие с тези на свидетеля Станимир
Светославов Танев, който изрично посочва, че въззиваемите не са отправяли заплахи и
закани към въззивниците, не са отправяни и обиди, че същите са „помияри“ и „нещастници“.
Несъмнено представената служебна бележка, издадена от ДГ 139 „Панорама“
установява, че през учебната 2021 г./2022 г. детето Е. е получавала в детското заведение
ежедневна допълнителна подкрепа от логопед, психолог и ресурсен учител, но последното
не се установява да се намира в причинно – следствена връзка с описаните в молбата актове
на домашно насилие.
Впечатление прави липсата на констатации за специални потребности или
поведенчески проблеми на детето в изготвеното за нуждите на въззивното производство
социално проучване. Последното е установило силно влошени отношения в домакинството
и невъзможност за добра комуникация на детето Е. с неговата баба по майчина линия Е. М.,
с която малолетното е споделило, че не желае да живее, не я обича и не я иска в
апартамента, защото ядосва нея и майка й.
Анализът на доказателтвената съвкупност по делото не дава основание да се направи
несъмнен извод, че въззивниците са били жертва на упражнено от въззиваемите насилие,
поради което обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва
да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1
ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Въззиваемите изрично са посочили, че не претендират разноски във въззивното
производство и такива не им се присъждат.
Въззивникът А. Г. С. и въззивникът С. Н. С., навършил пълнолетие преди подаване
на въззивната жалба, следва да заплатят по сметка на Софийски градски съд държавна такса
за разглеждане на въззвините им жалби в размер на по 12,50 лева всеки от тях.
За разглеждане на въззивната жалба на малолетната Е. Д. Д. държавна такса не се
следва (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1920/11.03.2022 г. по гр. дело № 40352/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 83-ти състав.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „****, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „****, да заплати по
4
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5