№ 12
гр. Плевен , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ана И. Илиева
Секретар:ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело №
20204430103956 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод на депозиран от Д. В.
Д. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен срещу „ЕОС Маткрикс“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София,
представлявано от управителя *** искова молба с правно основание чл.439
ГПК, с искане да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника обща сума в размер на 1275,00 лева, от които 1250,00
лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от
11.04.2013 г. до окончателното плащане на вземането, както и сума в размер
на 25,00 лева, представляващи сторените по ч.гр.д. №1883/2013 г. по описа на
ПлРС разноски, за събирането на които е образувано изпълнителното дело
№20188150401367/2018 г. по описа на ЧСИ Т. *** с район на действие ПлОС с
рег. №815 на КЧСИ, поради настъпила погасителна давност.
В обстоятелствената част на ИМ се излага, че на 28.05.2013г.
ответникът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК с изпълнителен лист,
издаден въз основа на Заповед № 1083/12.04.2013г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1883/2013г. по описа на ПлРС. Сочи,
че с издадената заповед за изпълнение на парично задължение е разпоредено
на заплати на ответното дружество сумата от 1 250.00 лева, представляваща
неизпълнено парично задължение по Договор за издаване и ползване на
национална кредитна карта, ведно със законната лихва, считано от
11.04.2013г, до окончателното й плащане, както и сума в размер на 25,00 лева,
представляващи сторените по делото разноски. Твърди се, че на основание
издадения изпълнителен лист на 06.06.2018г., ответникът е образувал
1
изпълнително дело № 20188150401367 по описа на ЧСИ-*** *** с район на
действие ОС-Плевен, рег.№ 815 на КЧСИ. Счита, че не дължи процесните
суми, тъй като вземането на ответника е погасено по давност. Излага, че
вземането на ответника произтича от Договор за издаване и ползване на
национална кредитна карта, сключен между него и и „Райфайзенбанк
(България”) АД. Сочи, че с договор от 29.11.2010г. за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) кредиторът „Райфайзенбанк (България”) АД
е прехвърлил вземането на ответното дружество, което в качеството си на нов
кредитор се е снабдило изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1883/2013г. по описа
на ПлРС. Твърди, че в случая давността за вземането на ответника е
започнала да тече от 22.05.2013г. - датата на влизане в сила на Заповед
№1083/12.04.2013г. и е изтекла на 22.05.2018г.Счита, че в настоящия случай
давността не е прекъсвана с никой от способите по чл.116 от ЗЗД, нито е била
спирана по реда на чл.115 от ЗЗД. Излага, че изпълнителното производство
срещу него по издадения изпълнителен лист в полза на ответника е
образувано на 06.06.2018г. навежда доводи, че първото изпълнително
действие, с което е прекъсната давността, е предприето едва с изпращането на
запорно съобщение от 31.07.2020г. от ЧСИ Т.*** за налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение до работодателя му. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан на
основанията изложени в ИМ. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е упражнил процесуалното си право
да депозира отговор на ИМ. Твърди, че в настоящия случай приложение
следва да намери общият петгодишен давностен срок, тъй като счита че искът
не е потребителски, за което развива подробни съображения. Излага, че от
влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова погасителна
давност. Навеждат се доводи, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под №
1057/2014г. по опис на ЧСИ ***, рег. №766, район на действие ОС Стара
Загора. Сочи, че още с образуване на изп.дело са искани и са извършени
изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и
погасителната давност за вземането. Излага, че с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело в същата се съдържа искане за прилагане на
определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ,
поради което и давността е прекъсната. Твърди, че след като взискателят е
установил основание за прекратяване на изп.дело №1057/2014г. е изтеглил
изпълнителния лист и въз основа на същия е образувал ново изпълнително
дело под № 1367/2018г. по описа на ЧСИ *** ***. Сочи, че новообразуваното
изпълнително дело е образувано преди изтичане на петгодишния давностен
срок, поради което и не може да се приравни на дезинтересиране от страна на
кредитора. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
2
Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представеното по делото гр.д. №1883/2013 г. по описа на
ПлРС, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ищеца е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ответника по
делото.
Установява се от приобщеното по делото копие на изпълнително дело
№ 20147660401057 по описа на ЧСИ К. *** с район на действие ОС Ст. Загора
с рег. № 766 на КЧСИ, че въз основа на издадения по гр.д. №1883/2013 г. по
описа на ПлРС изпълнителен лист е образувано изпълнително дело от
взискателя „ ЕОС Матрикс“ ООД на 22.04.2014 г., както и, че по делото не са
извършвани същински изпълнителни действия.
По делото не е спорно и, че въз основа на издадения ИЛ по гр.д.
№1883/2013 г. по описа на ПлРС е образувано на 06.06.2018 г. изпълнително
дело № 20188150401367 по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 на КЧСИ с
район на действие ПлОС, по което ответникът по делото е поискал
предприемане на действия, които обезпечават събирането на задължението,
чрез налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в Банка „ДСК“
ЕАД. Страните не спорят и, че 07.08.2020 г. ЧСИ е изпратила запорно
съобщение до работодателя на ищеца, връчено на същия на 10.08.2020 г. за
налагане на запор на трудовото му възнаграждение.
Спорен по делото е въпросът, отнасящ до факта погасено ли е по давност
задължението на ищеца.
Страните не спорят и, че в настоящия случай за погасяване на
вземането на длъжника следва да се приложи петгодишна погасителна
давност, считано от датата влизане в сила на заповедта за изпълнение по
гр.д. №1883/2013 г. по описа на ПлРС. Следователно от 12.04.2013 г. е
започнала да тече петгодишна давност, в рамките на която кредиторът е
могъл да събере вземането си, без риск от противопоставяне на възражение за
погасяване правото му на принудително изпълнение. Преценката на съда
относно настъпване на твърдяните факти е обвързана от задължителното
тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС касаещо
приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с
него, че давността се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл.
116, б. "в" ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен
3
способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на
взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител.
Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и
съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него
принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи и до
прекъсване на давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива-
образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване
имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи,
извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това,
в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй
като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е
отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения по
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно
преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците –
така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело №
20147660401057 по описа на ЧСИ К. *** с район на действие ОС Ст. Загора с
рег. № 766 на КЧСИ е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до
последващата му отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед
4
даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато
трае изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата от 22.04.2014 г. за образуване на изпълнително дело
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян,
ако изпълнителното дело е висящо до постановяването на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено,
че предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата
започва да тече давност по материалното правоотношение. Даденото с т. 10
от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от датата на обявяването му и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това. В тази връзка, давността по
отношение на процесното вземане не е текла по време на висящото
изпълнително производство за никоя от страните, до момента на обявяване на
TP № 2/26.06.2015г. и от 26.06.2015 г. започва да тече нова петгодишна
погасителна давност.
Същата е прекъсната на 06.06.2018 г. когато е подадена молба
изпълнително дело № 20188150401367 по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 на
КЧСИ с район на действие ПлОС, тъй като в същата взискателят е посочил
конкретни изпълнителни способи, които да предприеме съдебният
изпълнител, т.е налице е възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Възлагането за
изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до
прекъсване на давността/ в т. с. освен мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, и - р- № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС
и р- № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Не е необходимо
и предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е предприето и да е задължително успешно, за да се
счита давността прекъсната. Достатъчно е изпълнителният способ да е
поискан и възложен от взискателя на ЧСИ.
С оглед на изложеното съдът приема, че от 06.06.2018 г. е започнала да
тече нова погасителна давност, която отново е прекъсната на 10.08.2020 г.,
когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца.
Доколкото към датата на подаване на ИМ -18.08.2020 г. давността по
отношение на вземането не е изтекла, то и предявеният от ищеца отрицателен
установителен иск, който се основава на твърдение за погасяване на
вземането на взискателя, поради изтичане на погасителната давност се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски в размер на
100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
5
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес
в гр. Плевен срещу „ЕОС Маткрикс“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя *** иск
правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника обща сума в размер на
1275,00 лева, от които 1250,00 лева – главница, ведно със законната лихва
върху същата, считано от 11.04.2013 г. до окончателното плащане на
вземането, както и сума в размер на 25,00 лева, представляващи сторените по
ч.гр.д. №1883/2013 г. по описа на ПлРС разноски, за събирането на които е
образувано изпълнителното дело №20188150401367/2018 г. по описа на ЧСИ
Т. *** с район на действие ПлОС с рег. №815 на КЧСИ, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Д. В. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен да
заплати на „ЕОС Маткрикс“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, представлявано от управителя *** сумата от 100,00
лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6