РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1457
гр. Пловдив, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П.,
като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА
административно дело № 1337 по описа за 2023 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на А.Г.А.,
ЕГН ********* ***,*********, срещу Решение № 2153-15-139
от 15.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена
жалбата на А. и са потвърдени Разпореждания №
Д-15-999-00-**********/13.04.2023г.,№ Д-15-999-00-**********/13.04.2023г. и №
Д-15-999-00-**********/13.04.2023г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, с които на основание чл.40
ал.4, т.1 КСО и чл.47 ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/ е спряно производството по
отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по болнични листове №Е 20230933130 за периода от
14.03.2023г. до 15.04.2023г.вкл.,№ Е 20230933132 за периода от 14.03.2023г. до
15.04.2023г.,вкл. и № Е 20230933133 за периода от 14.03.2023г. до
15.04.2023г.,вкл.
Недоволен от така издаденото
решение, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност,
поради което настоява за отмяната му. Ангажират се писмени доказателства, съставляващи
медицинска документация на А.Г.А. за периода от 2007г. до 2023г.
Ответникът по жалбата Директор на
ТП на НОИ –Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага
в депозирано по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения.
Производството е започнало по
повод подадени за А.Г.А. в ТП удостоверения - Приложение №9 за изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове, както
следва :
На 29.03.2023г. с вх.№
Р14-15-000-00-********** в ТП на НОИ-Пловдив от осигурител ПГЛВ“Христо Ботев“,
гр.Перущица, ЕИК ********* е подадено удостоверение -Приложение № 9 към
чл.8,ал.1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е 20230933130 за
периода от 14.03.2023г. до 15.04.2023г.вкл.,издаден от УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, Специализирана ЛКК.
На 04.04.2023г. с вх.№
Р14-15-000-00-********** в ТП на НОИ-Пловдив от осигурител „Престиж Профешънъл
Консулт“ ЕООД, ЕИК ********* е подадено удостоверение - Приложение № 9 към
чл.8,ал.1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е 20230933132 за
периода от 14.03.2023г. до 15.04.2023г. вкл.,издаден от УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, Специализирана ЛКК.
На 04.04.2023г. с вх.№
Р14-15-000-00-********** в ТП на НОИ-Пловдив от осигурител „А. Профешънъл Сървисис“
ЕООД, ЕИК ********* е подадено удостоверение - Приложение № 9 към чл.8,ал.1 от
НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е 20230933133 за
периода от 14.03.2023г. до 15.04.2023г.вкл.,издаден от УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, Специализирана ЛКК.
Междувременно така представените
болнични листове са оспорени пред ТЕЛК с жалба изх.№1029-15-11523/13.04.2023г.
от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.112, ал.1 от Закона за
здравето, във връзка с чл.63, ал.1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи.
При тази фактическа обстановка,
Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Пловдив, като е приел, че е налице хипотезата на чл.40 ал.4, т.1 КСО и чл.47
ал.2 НПОПДОО, е издал процесните три разпореждания, с които е спрял
производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, до приключване на производството по
обжалването им със стабилен административен акт.
При осъщественото задължително
административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са
възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган. Допълнително е
посочено, че съгласно чл.19 ал.3 НМЕ споровете между осигурения, лекуващите
лекари/лекари по дентална медицина и други заинтересовани лица и органи, в т.ч.
и ТП на НОИ, се разрешават по реда на чл.112 и чл.113 ЗЗ, като до произнасяне
на компетентните органи на медицинската експертиза/ТЕЛК/, относно правомерното
издаване на болничния лист, не може да бъде извършена преценка на правото на
обезщетение за временна неработоспособност и съответно да бъде определен
размерът на парично обезщетение за временна неработоспособност.
Мотивирано е, че след като
болничните листове са обжалвани по реда на чл.112 ЗЗ пред ТЕЛК с жалба от
13.04.2023г., то е налице правното основание на чл.40 ал.4 КСО за спиране на
производството по изплащане на обезщетението до разрешаване от компетентния
орган на медицинската експертиза – ТЕЛК за правоопределящия въпрос относно
наличието и продължителността на временна неработоспособност на жалбоподателя в
периода от 14.03.2023г. до
15.04.2023г.вкл., и правото да бъде издадени въпросните болнични листове. Все в
тази насока се посочва, че след произнасяне на ТЕЛК с влязло в сила решение,
производството по изплащане на паричното обезщетение за временна
неработоспособност ще бъде възобновено и в зависимост от приетото с експертното
решение становище на ТЕЛК, ще бъде извършена преценка на правото на обезщетение
за временна неработоспособност.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално
компетентен орган съгласно чл.117 ал.1, т.1, б.“ж“ КСО и в изискуемата от
закона форма. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушение на
чл.59,ал.2,т.8 от АПК.Видно от оспореното Решение № № 2153-15-139 от 15.05.2023г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, същото съдържа дата на издаване и е
подписано с означение на длъжността на лицето, издало акта. Съгласно
представената по делото Заповед № 1135/04.05.2023г. на Управителя на НОИ, се
установява, че към датата на издаване на обжалвания административен акт, Марина
Танчева е заемала дълъжността „Директор“на ТП на НОИ-Пловдив.Обстоятелството,че
в други случаи, решенията на директора на ТП на НОИ - Пловдив са разписвани от
други лица, заемащи тази длъжност, не води до незаконосъобразност на оспореното
решение в твърдяния от жалбоподателя аспект.
Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, което е приключило с
постановяване на предвидения в чл.40 ал.4, т.1 КСО административен акт от
компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила.
Действително следва да се констатира, че разпореждания № Д-15-999-00-**********/13.04.2023г.,№
Д-15-999-00-**********/13.04.2023г. и № Д-15-999-00-**********/13.04.2023г. са
издадени За Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите, но това
обстоятелство не променя крайния извод, че същите са издадени от материално
компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че със своя
Заповед №1015-15-86/08.03.2021г., Директорът на ТП на НОИ – Пловдив надлежно е
оправомощил С.И.К.– Началник на сектор „Краткосрочни плащания-втори“,отдел
„Краткосрочни плащания и контрол“ да издава разпореждания за спиране
производството по отпускане или изплащането на обезщетения за временна
неработоспособност, каквото е и процесното такова.
По делото не се формира спор по
установените факти.
Противоположните становища,
поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното
приложение на материалния закон и се концентрират в отговора на въпроса
законосъобразно ли е спряно от административния орган производството по отпускане/изплащане
на парично обезщетение за временна неработоспособност по цитираните по-горе
болнични листове.
Съгласно чл.40 ал.1 КСО
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Редът за упражняване на правото
на обезщетение е регламентиран в НПОПДОО, където в чл.3 ал.1 е уредено, че
паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане до
135 дни или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или при
трудоустрояване въз основа на болничен лист. Следователно, временната
неработоспособност като осигурен социален риск и основание за придобиване на
право на парично обезщетение се удостоверява с болничен лист, издаван от
органите на медицинската експертиза.
Съгласно Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ/ лекарските
консултативни комисии разрешават непрекъснат отпуск за временна неработоспособност
до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. При спазване на тази
разпоредба процесните болнични листове са
издадени от Специализирана ЛКК при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Същите са
оспорени от НОИ с жалба от 13.04.2023г. по реда на чл.112 ЗЗ пред ТЕЛК.
Съгласно чл.112 ал.1, т.2
ЗЗ, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане,
Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на
работоспособността) се правят срещу решенията на ЛКК
и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им
пред ТЕЛК.
От представените по
делото данни не се установява, по оспорването на болничните листове да е постановено ЕР на ТЕЛК,включително и до датата
на приключване на устните състезания по делото, но няма и такива твърдения от
страните.
Тук е мястото да се
посочи, че единствено компетентни по въпросите на работоспособността са органите
на медицинската експертиза, посочени в НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ. Актовете, издавани от
тях, в които се произнасят по наличието на временна или трайна
неработоспособност, имат характера на индивидуални административни актове и са
задължителни за осигурителните органи при преценка на правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност/пенсия за инвалидност. До изтичане
на срока за обжалването им, съгласно правилата на административния процес, те
не са стабилни административни актове. Тъй като производството по издаването им
е преюдициално спрямо производството по отпускане и изплащане на парично
обезщетение, то представлява основание за спирането му съгласно чл.40 ал.4, т.1 КСО. Последната разпоредба постановява, че длъжностното лице по ал.3 издава разпореждане
за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за
временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест,
трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани
актове на органите на медицинската експертиза.С идентичен смисъл е другата
посочена като правно основание разпоредба на чл.47 ал.2 НПОПДОО. Видно е, че в
тази хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да спре производството до
окончателното решаване на въпроса относно наличието на неработоспособност от
органите на медицинската експертиза.
С оглед на това, че съгласно
разпоредбата на чл.142 ал.1 АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му и доколкото към
датата на издаване на разпорежданията и на потвърждаващото ги решение е било
налице висящо производство по оспорване на болничния лист по реда на ЗЗ, следва
да се приеме, че е налице основанието по чл.40 ал.4, т.1 КСО за спиране на
производството по отпускане /изплащане на обезщетението за временна
неработоспособност поради общо заболяване по представения болничен лист.
Оспорването на болничния лист
само по себе си създава неяснота относно правото на парично обезщетение за
временна неработоспособност на жалбоподателя и относно наличието на
обстоятелства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ за
изплащане на парично обезщетение. Спорът за законосъобразността на болничните
листове в този смисъл е преюдициален по отношение на изплащането на
претендираното въз основа на същите болнични листове парично обезщетение за
временна неработоспособност. Целта е да се предотврати неоснователно изплащане
на парично обезщетение и ощетяване на фондовете на ДОО.
Не водят до различен извод
представените от жалбоподателя медицински документи, досежно здравословното му
състояние за периода от 2007г. до 2023г., тъй като, както бе казано,
компетентността за преценка относно правомерното издаване на болничния лист е
предоставена на органите на медицинската експертиза.Преди тяхното произнасяне не е възможно признаване правото
и определяне размера на паричното обезщетение за временна
неработоспособност/така и в този смисъл е Решение № 3298/07.03.2019г. по
адм.дело №4359/2018г. на ВАС/.
Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-139
от 15.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена
жалбата на А. и са потвърдени Разпореждания №
Д-15-999-00-**********/13.04.2023г. ,№ Д-15-999-00-**********/13.04.2023г. и №
Д-15-999-00-**********/13.04.2023г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, поради което жалбата като
неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
При този изход на спора, на НОИ се
дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт,
който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37
ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., ХІІ състав,
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.А.,
ЕГН ********* ***,*********, срещу Решение № 2153-15-139 от 15.05.2023г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на А. и са
потвърдени Разпореждания № Д-15-999-00-**********/13.04.2023г.,№ Д-15-999-00-**********/13.04.2023г.
и № Д-15-999-00-**********/13.04.2023г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, с които на основание чл.40
ал.4, т.1 КСО и чл.47 ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/ е спряно производството по
отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по болнични листове №Е 20230933130 за периода от
14.03.2023г. до 15.04.2023г.вкл.,№ Е 20230933132 за периода от 14.03.2023г. до
15.04.2023г.,вкл. и № Е 20230933133 за периода от 14.03.2023г. до
15.04.2023г.,вкл., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН ********* ***,********, да заплати на Национален осигурителен
институт – София сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на
чл.119 КСО във вр. с чл.117 ал.1, т.2 б.“ж“ КСО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: