Решение по дело №2177/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Магна ойл“ ООД – гр. Б., ЕИК ***, срещу Решение № 1206/04.08.2023 г. по н.а.х.д. № 1188/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № ***от 23.02.2023 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Касаторът твърди по-конкретно, че допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения не са били взети предвид от районния съд, не били обсъдени и съображенията на въззивника. Оспорва изводите на районния съд за естеството на отговора на швейцарските митнически власти и за неговата и на приложението към него обвързваща материална доказателствена сила, твърди още, че са нарушени процесуалните му права, тъй като този документ не бил преведен. Сочи, че доказателствата за произход на автомобилите са представени с митническата декларация, а именно фактура с декларация, подписана и подпечатана от продавача, и че тези доказателства не са били оспорени от митническите органи. Счита, че актът за установяване на митническо нарушение е съставен без да са събрани категорични доказателства за извършване на деянието, както и че е нарушен принципът ne bis in idem. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменено наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за първата инстанция.

Ответникът в производството, Директорът на Териториална дирекция Митница Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че в съдебното производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, събрани са всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдени са възраженията на жалбоподателя, изложени са ясни и конкретни мотиви. Посочва, че за един от автомобилите има извършени две запитвания по линия на международното сътрудничество, но е съставен само един акт за установяване на митническо нарушение, поради което няма нарушение на принципа ne bis in idem. Отбелязва, че с наказателното постановление е ангажирана отговорността на юридическото лице, а наказателното производство се води срещу физическо лице, поради което няма нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Получената по линия на международното сътрудничество информация е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, поради което няма съмнение в нейната достоверност. Предвид това моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и в полза на агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата следва да се остави без уважение. Посочва, че до момента на устните състезания няма доказателства да е реализирана наказателната отговорност спрямо някое лице, поради което няма дублиране на санкционни производства. Пледира постановеното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № ***от 23.02.2023 г., с което за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците на „Магна ойл“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 817,04 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Въз основа на доказателствата, представени в административнонаказателната преписка и събрани в съдебното производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.02.2021 г. на МП *** Пристанище Варна, е подадена митническа декларация MRN ***/ 26.02.2021 г. за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение" на шест броя употребявани автомобили, изпратени от Ш. с получател „Магна ойл“ ООД. В митническата декларация за стоки номер 1,3,4 и 5 е декларирана тарифна преференция с „код 300" въз основа на вписан текст за произход във фактури за покупко-продажба от 19.02.2021 г., даващ право за преференциално тарифно третиране по Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Ш.. Със свои заповеди Директорът на ТД Митница Варна е възложил извършване на проверка на дейността на дружеството с оглед съответствието й с изискванията на митническото законодателство във връзка с поставянето на стоки под митнически режим в рамките на последващия контрол на основание чл. 48, във връзка с чл. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ във връзка с поставянето на стоки под митнически режим. В хода на проверката възникнали съмнения по отношение на декларирания „код 300" за стоки позиции 1,3,4 и 5 по MRN ***/ 26.02.2021 г., както и съмнения относно автентичността и достоверността на представените пред митническите органи документи (Fattura/Ricevuta di vendita) за 4-те броя употребявани автомобили с държава на изпращане Конфедерация Ш.. Изпратено е искане за последваща проверка на документи по линия на международното сътрудничество относно обстоятелствата дали износителят е съставил и подписал доказателствата за произход „декларация върху фактура" и налице ли са доказателства, които да обосновават декларираните по този начин обстоятелства за 4-те броя употребявани автомобили. В Агенция „Митници" е получен отговор от швейцарската митническа администрация с per. № ***/27.07.2022 г. относно фактури за доставка, включващ стоките, допуснати за свободно обращение с МД с MRN ***/26.02.2021 г., позиции 1,3,4 и 5. Отговорът е препратен до ТД Митница Варна с придружително писмо per. № ***/28.07.2022 г. на Директора на дирекция „Митническа дейност и методология" към ЦМУ при Агенция „Митници", в което се посочва, че износителят на въпросните автомобили в Ш. не е декларирал и не е подписвал декларации за произход на тези стоки, поради което следва да се считат за стоки с непреференциален произход.

Предвид тази информация митническите органи приели, че декларациите за произход, съставена върху 4-те броя фактури за стоки номера 1, 3, 4 и 5 по MRN ***/26.02.2021 г. не могат да бъдат приети за целите на предоставяне на тарифни преференции съгласно разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Ш. и следователно за тези стоки следва да бъде заплатено дължимо мито по отношение на трети страни. Прието било, че с действията си при декларирането дружеството е избегнало заплащането на дължимите мита и част от другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, като неправомерно е приложило разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 за преференциално третиране и не е спазило изискванията на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Дължимите, неизплатени мита за стоката били определени на 817,04 лева, от които мито 680,88 лева и ДДС 136,16 лева. Направен бил извод, че дружеството е осъществило състав на митническа измама по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като за внасяната стока неправомерно е декларирало преференциален произход, като по този начин е избегнало заплащането на дължимите мита и част от другите публични държавни вземания. Срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че с действията си при деклариране е избегнало заплащането на дължимите мита и част от другите публични държавни вземания, като неправомерно е приложило разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 и не е спазило изискванията на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствието на упълномощен представител на дружеството, впоследствие бил предявен и подписан с общи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения. Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел от правна страна, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, актът и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, издадени са в предвидените за това срокове и при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатирал е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и съдържа достатъчно пълно и ясно описание на нарушението, като позволява на санкционираното лице да разбере вмененото му нарушение и да организира адекватно защитата си. По твърденията за непосочване на нарушената разпоредба районният съд е приел, че в наказателното постановление е посочено изрично нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, който съдържа не само санкция, но и съответното правило за поведение. Обсъдил е и е отхвърлил доводите за съществено процесуално нарушение вследствие приобщаването към преписката на писмо, съставено на чужд език без превод на български към момента на съставянето на акта, като е посочил, че съдържанието на документа съответства на фактическите твърдения в акта и в издаденото наказателно постановление. Съдът е констатирал, че в хода на извършената проверка е направено запитване до компетентните власти в Ш. дали износителят е съставил и подписал доказателствата за произход „декларация върху фактура" и налице ли са доказателства, обосноваващи декларираните обстоятелства за употребявания автомобил, като според получения отговор, след извършена проверка при износителя последният е посочил, че не е декларирал и не е подписвал декларация за произход на стоката. Приел е, че официалният отговор от митническите власти на страната–износител надлежно доказва липсата на преференциален произход на стоките. За този отговор е изложил мотиви, че той е издаден от швейцарските митнически органи по надлежния ред и съобразно тяхната компетентност, след извършена проверка при износителя, като съгласно чл. 11, т. 2 и 3 от Споразумението получената информация е годна за използване като доказателствен материал в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото законодателство. Ето защо е приел получения писмен отговор и приложената към него фактура за надлежни доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съответно е приел за доказано, че стоките нямат „преференциален произход“ и декларирането им като такива правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като с декларирането на тарифна преференция с „код 300" вносът на стоките не подлежи на обмитяване и дружеството е избегнало или е направило опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. Така е приел за правилен извода на административнонаказващия орган за избягването от страна на дружеството на заплащане на публични държавни вземания, с което същото действително е осъществило състава на вмененото му нарушение, което е квалифицирано правилно и отговорността на дружеството законосъобразно е била ангажирана по реда на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. По размера на наказанието е посочил, че е минималният, определен по реда на чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ, и няма основание за коригирането му.

Обсъдил е и доводите на въззивника за липса на вина, за двойно наказване и за нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, като е посочил, че евентуално ангажиране на наказателната отговорност на дадено физическо лице във връзка със същия случай не изключва отговорността на дружеството за осъщественото от него административно нарушение, както и че при евентуална последваща конкуренция между административнонаказателно реализираната отговорност спрямо дружеството и наказателна такава са приложими разпоредбите на чл. 70, ал. 2, т. 4 от ЗАНН. Констатирал е липса на основания за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление и е присъдил в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към подробните и изчерпателни мотиви на въззивната инстанция.

Не се установяват твърдяните в касационната жалба процесуални нарушения на въззивния съд. В обжалваното решение са обсъдени подробно възраженията на дружеството за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения и по тях са изложени мотиви, които се споделят от настоящия състав.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

По същество доводите в касационната жалба преповтарят тези във въззивната жалба и се отнасят до конкуренцията между доказателствената сила на писмото от швейцарската митническа администрация и представените при декларирането доказателства за преференциален произход – декларация върху фактура. Както правилно е приел районният съд, отговорът на швейцарската митническа администрация е годно доказателство за посочените в него обстоятелства, доколкото е издаден от официален орган съобразно неговата компетентност и по надлежния ред след извършена проверка при износителя. От събраните в административнонаказателната преписка документи се установява, че са спазени процесуалните изисквания по Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Конфедерация Ш. относно добавяне на протокол за административна взаимопомощ в митническата област към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Ш. от 9 юни 1997 година, а именно, отправено е искане, съдържащо съответните данни, което е изпълнено от страна на запитвания митнически орган под формата на писмо. В отговора е отразено, че износителят е информирал швейцарските органи, че не е издавал или подписвал доказателство за произход на стоките съгласно приложения списък. Предвид това отговорът съдържа имплицитна информация за осъществен от страна на запитвания митнически орган контакт с износителя и удостоверява изявления на последния, направени пред този орган, които опровергават представените при декларирането декларации върху фактура относно преференциалния произход на четири от декларираните автомобили. Следователно изводът на районния съд, че е доказано извършването на нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, доколкото с представяне на декларациите дружеството е опитало да избегне заплащането на всички дължими държавни вземания, е правилен и обоснован.

По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството и направеното искане от ответника, в полза на Агенция Митници на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 от АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или 80 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1206/04.08.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 1188/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Магна ойл“ ООД – гр. Б., ЕИК ***, да заплати на Агенция „Митници“ сумата 80 (Осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: