№ 99
гр. Бл. , 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600138 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, във вр. чл. 249, ал. 3, във вр. чл. 248, ал. 1,
т. 3 от НПК и е инициирано по частен протест на Районна прокуратура – Бл. срещу
протоколно определение № 90635 от 26.01.2021 г. по НОХД № 731/2020 г. по описа на
Районен съд – Бл. в частта, с която съдебното производство е прекратено на основание чл.
249, във вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на
дадените от съда указания.
В протеста се твърди, че определението е незаконосъобразно. Навеждат се подробни
съображения, според които не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в досъдебното производство, довело до ограничаване на правата на подсъдимата.
Според прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитив са
включени всички изискуеми от закона елементи, като начинът на извършване на деянието е
описан подробно, с посочване на съставомерните признаци на престъплението. Излагат се
доводи, че не е необходимо да се посочат и конкретните телефонни номера и „месинджър“
акаунти, посредством които подсъдимата и пострадалият са комуникирали, а е достатъчно
да се установи тяхното съдържание. Настоява са атакуваният акт да бъде отменен и делото
да се върне на Районен съд – Бл. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от протеста е връчен на подсъдимата, като същата не е депозирала писмено
възражение.
Депозираният частен протест е допустим – изхожда от страна в процеса, която има
правен интерес от него, насочен е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е
подаден в срок. Тъй като не се налага събиране на доказателствен материал по настоящото
въззивно частно наказателно дело, същото следва да бъде разгледано в закрито съдебно
заседание.
За да се произнесе по съществото на протеста, въззивния съдебен състав съобрази
следното:
С внесения в съда обвинителен акт на подсъдимата Н. О. С. е вменено престъпление,
с правна квалификация по чл. 209, ал.1 от НК, за това, че за времето от неустановена дата
през месец февруари 2019 г. до 27.02.2019 г. в гр. Бл., с цел да набави за себе си имотна
облага - парична сума в размер на 4000 лева, чрез телефонни разговори и комуникация по
„месинджър“ е възбудила заблуждение у пострадалия Вл.Н., като формирало в него неверни
1
представи, че срещу представените й от Н. 4000 лева, двамата ще започнат общ бизнес, като
парите ще бъдат използвани за отваряне на заведение за бързо хранене в Бл., включително и
за първоначален наем на помещение, както и за оборудване на заведението. Според
прокуратурата с деянието си привлеченото към наказателна отговорност лице причинило на
пострадалия имотна вреда в размер на 4000 лева, тъй като поради въвеждането му в
заблуждение Н. бил мотивиран от С. да се разпореди и се разпоредил с въпросната сума в
нейна полза, без последната да има намерение да изпълни дадените обещания.
Посредством оспореното определение на първостепенния съдебен състав е
прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокуратурата за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на
подсъдимата Н. О. С..
Според мотивите на районния съд, инкорпорирани в обжалваното протоколно
определение, при посочване на начина на извършване на престъплението, а именно „чрез
телефонни разговори и комуникации по „месинджър“, без да е конкретизирано между кои
абонати и мобилни телефонни номера е станала тази комуникация, се накърнява правото на
защита на подсъдимата, защото тя не би могла да ангажира доказателства, за да обори
обвинението, ако поддържа обратната на него теза. Също така е посочено, че липсата на
конкретизация между какви абонати или телефонни номера и съответно акаунти в
„месинджър“ е извършена комуникацията, не дава възможност и на съда да прецени кои
доказателства и трафични данни биха били относими кър разкриването на обективната
истина.
Разгледан по същество частният протест е неоснователен. Аргументите за това са
следните:
В текста на чл. 219 от НПК изчерпателно са посочени необходимите реквизити на
постановлението за привличане на обвиняем. От тях задължителни са датата и мястото на
издаването му, органът, който го издава, имената на обвиняемия, деянието за което се
прилича и праната му квалификация , а така също и правата му по чл. 55 от НПК.
Допустимо е обаче информацията, която в този момент обвиняемият получава, за да научи в
какво е обвинен, да не бъде еднаква по обем с информацията, която би получил от
обвинителния акт, ако такъв бъде съставен от прокурора след завършване на разследването.
За да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи
времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и
субективни признаци. В същото време е възможно в този етап на производството
съставомерните факти да бъдат посочени в обобщен вид.
По-завишени са обаче изискванията към съдържанието на обвинителния акт и най-
вече към обстоятелствената част на същия. Това е така, понеже чрез обвинителния акт
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза, въз основа на всички събрани в
досъдебната фаза на процеса доказателства и доказателствени средства. Основното
предназначение на обвинителния акт е да формулира по такъв начин обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса, а
подсъдимият да е наясно срещу кои конкретно факти следва да се защитава. Именно поради
тези съображения в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да
присъстват фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му, като част от тези факти са времето, начинът и мястото на
извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия.
Непосочването на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на
вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, стига
те да са елементи на престъпния състав. Само ако не съставляват признаци на
престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват и в хода на съдебното
следствие. В този смисъл са мотивите към т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2 от
07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК.
2
В настоящия случай е повдигнато обвинение срещу Н. О. С. за извършено от нея
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Според прокуратурата подсъдимата е въвела в
заблуждение пострадалия Вл.Н., като го е убедила, че ще започнат двамата съвестна
търговска дейност и по този начин го е мотивирала да се разпореди със собствените му 4000
лева, която сума подсъдимата е получила и с която сума се е обогатила. Посочено е, че
възбуждането на заблуждението е станало посредством провеждани телефонни разговори и
друга комуникация по „месинджър“. От обстоятелствената част на обвинителния акт става
ясно, че телефонните обаждания и другите комуникации по „месинджър“ са продължили
известен период от време, а не са имали еднократен характер. Така се вменява във вина на
подсъдимата, че изпълнителното деяние е извършено чрез използване на
телекомуникационни услуги и устройства. Тоест, елемент от фактическия състав на
престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение, е не просто въвеждането в
заблуждение, а въвеждането в заблуждение чрез използване на мобилно устройство и/или
мобилен номер. Затова е редно в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъде
посочено кои са конкретните мобилни устройства или телефонни номера, посредством които
подсъдимата и пострадалият са контактували помежду си. В случай че те са известни на
наблюдаващия прокурор или след провеждане на съответните следствени действия могат да
бъдат установени, същите следва да бъдат посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Когато обаче устройствата или мобилните номера не могат да бъдат
установени, поради използването от подсъдимия или от трето лице на техника,
непозволяваща проследяването им или поради наличието на други обстоятелства, в
обвинителния акт би следвало да се отбележи, че става въпрос за позвънявания и разговори
от неизвестен номер и/или телефонен апарат. Изложеното по-горе се отнася и до
необходимостта от посочване на акаунти в платформата „месинджър“, когато
комуникацията е станала посредством тази социална мрежа и когато тези акаунти могат да
се установят. Само по този начин лицето, срещу което е повдигнато обвинение, ще знае
срещу какви конкретно факти следва да се брани.
В настоящия случай в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени
нито телефонните номера, мобилните устройства и акаунтите в „месинджър“, които са
използвали подсъдимата и пострадалия, нито пък е отразено, че разговорите са се състояли
от неизвестни номера и устройства. В същото време сред изброените доказателства в
обвинителния акт фигурират и такива като трафични данни, анализ на трафични данни,
копие на кореспонденция в социалната мрежа „месинджър“, писмо от телекомуникационен
оператор, което предполага, че в хода на разследването са правени опити да се установи по
какъв конкретно начин са осъществявани разговорите. Не става ясно обаче какви конкретно
факти са установени според прокуратурата от тези доказателства.
От значение е и фактът, че ако в обвинителния акт са посочени едни телефонни
номера или мобилно устройство, а в хода на съдебното следствие се установи, че
подсъдимата или пострадалият са използвали други такива и това води до съществено
изменение на обстоятелствата, възможно е в съдебна фаза да се поиска от прокуратурата
изменение на обвинението, в какъвто смисъл е нормата на чл. 287 от НПК.
Само за пълнота следва да се отбележи, че е допустимо, когато не са известни
конкретните дати, на които подсъдимата е възбудила заблуждение у пострадалия, моментът
на извършване на престъплението да бъде посочен в определени времеви граници, както е и
в настоящия случай - „от неустановена дата през месец февруари 2019 г. до 27.02.2019 г“.
На страница 2-ра от обвинителния акт обаче е споменато, че на 27.02.2019 г.
пострадалият, след като вече е бил мотивиран от подсъдимата да се разпореди със
собствените си парични средства в нейна полза, се е свързал със сина си е му е казал да
занесе парите на Н.О.. На следващата страница е описан начинът и мястото на предаване на
3
паричната сума. В същото време обаче не е посочено дали предаването е станало на същата
дата, когато е проведен разговорът между пострадалото лице и сина му, на следващия ден
или на друга дата. Доколкото престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е резултатно и то е
довършено едва след настъпването на имотна вреда, необходимо е, след връщане на делото
на досъдебната фаза, в обвинителния акт да бъде посочено и кога според държавното
обвинение е станало предаване на парите.
Посочените по-горе пропуски в обвинителния акт /в обстоятелствената част на
същия/, представляват съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата
на подсъдимата, които нарушения обаче са от категорията на отстранимите. Това налага
протестираното определение да бъде потвърдено, а делото да се върне на прокурора за
отстраняване на нарушенията в досъдебната фаза съгласно указанията на
първоинстанционния и въззивния съд.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бл.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 90635 от 26.01.2021 г. по НОХД №
731/2020 г. по описа на Районен съд – Бл. в частта, с която съдебното производство е
прекратено и делото е върнато на прокурора. След връщане на делото на прокурора следва
да бъдат взети предвид дадените от първоинстанционния и въззивния съдебен състав
указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4