№ 86
гр. Велико Търново, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора А. Г. Ч.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600162 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 НПК. Същото е образувано
по искане на осъдения И. П. З., чрез адв. Д. П. за възобновяване на НОХД №
484/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен.
От съдържанието на искането се извеждат всички касационни
основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, които са и основания за възобновяване на
наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
В съдебното заседание пред касационния съд представителят на ВТАП
изразява становище, че искането е неоснователно, поради което следва да
бъде оставено без уважение. Намира, че при одобряване на споразумението
съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правата на подсъдимия. Също така счита, че правилно е
приложен материалният закон. Не намира за явно несправедливо и
наложеното наказание.
1
Защитникът на осъдения – адв. П., пледира за уважаване на искането за
възобновяване по изложените в него съображения. Позовава се на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът формално е
одобрил споразумението, без да обсъди задълбочено предпоставките по чл.
382 ал.7 от НПК. Излага съображения в подкрепа на липса на извършено
деяние от осъдения, тъй като не са събрани доказателства жените, които са
били превозвани да са сключвали брак в Германия. Обвинението се базирало
единствено на техните показания.
Осъденият И. З. моли да се върне делото за ново разглеждане. Твърди,
че бил принуден да подпише споразумението иначе щял да стои с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Великотърновският апелативен съд в настоящият си състав, след като
обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и
чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от първоинстанционния съд
определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между
подсъдимия, защитника и прокуратурата е влязло в сила на 02.11.2023г., като
не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено на
29.04.2024г. - в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК и от лице с
надлежна легитимация.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
От данните по делото се установява, че в Плевенски районен съд е било
образувано НОХД № 484/2023г. по внесен обвинителен акт срещу И. П. З. за
престъпления по чл. 159б ал.1 вр. чл. 159а ал.1 вр. чл. 26 от НК, по чл. 159б
ал.1 от НК и за престъпления по чл. 159а ал.2 т.6 вр. ал.1 от НК. В хода на
производството по делото е внесено споразумение, постигнато между
представител на обвинението и подсъдимия и неговия защитник за
приключване на наказателното производство. След приключване на
разпоредителното заседание, състав на Плевенски районен съд е разгледал и
одобрил внесеното споразумение. Прекратил е наказателното производство.
По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на
проверка от горните инстанции, подсъдимият е бил признат за виновен в
2
това, че в периода 05.02.2021г- 17.04.2021г. в условията на продължавано
престъпление, на два пъти транспортирал с лек автомобил „Мерцедес“ с ДК№
ЕН 45 **** М. Б. А. и я превел през границата на страната – ГКПП Видин –
Дунав мост с цел да бъде държана в принудително подчинение – да сключи
брак във ФРГ, да пребивава там и да подпише необходимите за сключване на
граждански брак документи с турски гражданин независимо от съгласието й –
престъпление по чл. 159б ал.1 вр. чл. 159а ал.1 вр. чл. 26 от НК. Наложено му
е наказание при условия на чл. 55 от НК лишаване от свобода в размер на две
години и е определен общ режим за изтърпяването му, както и глоба в размер
на 6 000лв.
Признат е за виновен за още осем деяния по чл. 159б ал.1 вр. чл. 159а от
НК по отношение на лицата М. В. Н., С. В. М., Г. А. М., В. А. А., А. Г. А., М.
Р. П., Т. А. З. и Г. М. М., като за всяко от тях му е наложено наказание при
условията на чл. 55 от НК - две години лишаване от свобода и е определен
общ режим за изтърпяването му, както и глоба в размер на 6 000лв.
Признат е подсъдимият за виновен и за две деяния по чл. 159а ал.2 т.6
от НК и по чл. 159а ал.2 т.6 вр. чл. 18 ал.1 от НК, за това че през м. март
2022г. набрал В. В. К. и през м. март 2022г. направил опит да набере Е. С. В.,
за да бъдат държани в принудително подчинение и да сключат брак във ФРГ
с турски гражданин чрез обещаване на облага – сумата от 4 000 евро.,
независимо от съгласието им. За всяко от тези две деяния му е наложено
наказание при условията на чл. 55 от НК по две години лишаване от свобода,
като е определено да се търпи при общ режим както и глоба в размер на
6 000лв.
На основание чл. 23 ал.1 от НК е определено едно общо наказание
измежду така наложените по отношение на И. З. в размер на две години
лишаване от свобода, което следва да се търпи при първоначален общ режим.
Присъединено е и наложеното наказание глоба в размер на 6 000лв. На
основание чл. 59 ал.1 от НВК е приспаднато времето, през което З. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за изтърпяно наказание
лишаване от свобода.
Всички наказания по отношение на осъдения са наложени при
условията на чл. 55 от НК.
Законодателят чрез разпоредбите на Глава двадесет и девета от НПК е
3
предвидил една от възможните диференцирани процедури за развитие и
приключване на наказателното производство - решаване на делото със
споразумение. Този институт е въведен като приемлив компромис между
интересите на държавното обвинение от една страна и
обвиняемия/подсъдимия от друга. Необходима предпоставка за сключване на
споразумение е привлеченото към наказателна отговорност лице да признае
вината си в извършване на конкретното престъпление, за което е обвинен,
като признанието следва да е направено доброволно, без волята на лицето да е
опорочена чрез някаква форма на принуда, то да е направено съзнателно -
лицето да разбира повдигнатото му обвинение и факта, че прави
самопризнание. Тази предпоставка за решаване на делото със споразумение
се удостоверява чрез вписване в съдебния протокол на изявлението на
обвинения, че е съгласен с условията на споразумението и че се отказва от
съдебно разглеждане на делото, като полага подпис под тези изявления.
В настоящето производство описаната предпоставка за решаване на
делото със споразумение, съставляваща задължително условие за редовността
на споразумението, е била изпълнена. Отразените в протокола от съдебно
заседание на 02.11.2023г. изявления на осъдения З., че разбира условията и
последиците на споразумението, както и че се отказва от разглеждане на
делото по общия ред, сочат на валидно и доброволно формирана воля у
осъдения за признаване на вина по конкретно въздигнатото му обвинение и за
декларирано желание за провеждане на тази диференцирана процедура.
Следователно, осъденият е бил наясно, че се признава за виновен за
конкретното престъпление, като е имал възможност да не се съгласява на
споразумение, ако е считал, че не е извършил престъплението или че
органите на досъдебното производство не са изпълнили задължението си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
В особената процедура на решаване на делото със споразумение
съществено изискване към сезирания съд е да провери дали споразумението
не противоречи на закона и на морала – чл. 382, ал. 7 от НПК. След като в
хода на съдебното следствие пред районния съд е било постигнато
споразумение за решаване на делото, този съд е извършил дължимата
проверка по чл. 387, ал. 7 от НПК. Положителният отговор, че
споразумението между прокурора и защитника на осъдения З. не противоречи
на закона и на морала, е дал основание за неговото одобряване. Районният
4
съд законосъобразно е одобрил постигнатото споразумение, защото не е
налице противоречие с материалния закон, каквото се твърди в искането за
възобновяване. В настоящият случай е било постигнато съгласие за това, че
подсъдимият И. З. е виновен в извършване на престъпления по чл.159б ал.1
вр. чл 26 и по чл. 159б ал.1 и по чл. 159а ал.2 от НК. При споразумяване по
въпросите, касаещи вида и размера на наказанието, което следва да му бъде
наложено за всяко едно от деянията, страните не са допуснали нарушение на
закона, като са постигнали съгласие наказанието да бъде определено при
условията на чл. 55 НК, а именно две години лишаване от свобода, което за
всяко от деянията, което е под предвидения в закона минимум.
Изцяло неоснователно е твърдението на подсъдимия и защитата му, че
той е подписал споразумението в резултат на въздействието от съдията, в
противен случай щял да бъде с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. На първо място по делото няма данни за такова въздействие. На
следващо от протокола от съдебно заседание, проведено на 02.11.2023г.
категорично се установява, че подсъдимото лице изрично е заявило, че
разбира в какво е обвинено, признава се за виновно, разбира условията и
последиците от споразумението, съгласно е с тях и доброволно го е
подписало, като се е отказало от съдебно разглеждане на делото по общия
ред. На последно, но не и по значение място, в подкрепа на установеното, че
З. ясно е разбирал смисъла на института на споразумението и е желаел точно
по този ред да приключи наказателното производство ясно свидетелства и
факта, че на няколко пъти преди да бъде одобрено споразумението в този му
вид е постигано споразумение между него и защитникът му и представител на
обвинението, но след внасянето му в съда същото не е било одобрявано от
различните състави, които са го разглеждали, тъй като са считали, че
наказанието е явно несправедливо. Поради изложеното, възражението, че бил
принуден да подпише споразумението, като неоснователно бе оставено без
уважение.
Повдигнатото обвинение за изпълнителните деяния „набира“ и
„транспортира“ е в пълно съответствие с дадените в ТР №2/2009г. на ОСНК
на ВКС тълкувания. Престъплението по чл. 159 б /външен трафик/ от НК
изрично сочи, че следва да бъде извършено с целта по чл. 159а от НК. В
смисъла на изложеното няма изискване тази цел да е постигната, поради
5
което неоснователно е възражението на защитата за липса на доказателства,
че някоя от набираните и трификирани жена са сключили брак с чужд
гражданин. Целта се установява от показанията на всички разпитани в
качеството на свидетели жени, които са превеждани през граница. Изцяло
изложеното важи и относно възражението на защитата, че жертвите не са
държани принудително и такива доказателства не са инкорпорирани в хода на
ДП, доколкото също се касае за бъдеща цел. Освен това съгласно посоченото
ТР поведението на жертвата за въвличането й в трафик на хора е правно
ирелевантно за наказателната отговорност на дееца и при четирите форми на
изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК. Това е така и когато тя сама е
поискала да се присъедини в дейността по набирането, укриването,
приемането или нейното транспортиране. Доброволният характер на
поведението й може да има значение при индивидуализацията на
отговорността на подсъдимото лице и очевидно това обстоятелство е взето
предвид в конкретния случай, предвид приложението на разпоредбите на чл.
55 от НК при определяне размера на наказанието.
В противоречие с приетото от посоченото ТР, касаещо „групи от
хора“ е и възражението на защитата, че следвало да се приеме наличието на
такава, вместо отделни деяния за всяка една от посочените трафикирани
жени, доколкото, за да се приеме, че се касае за квалификацията "Групи от
хора" по смисъла на чл. 159а и чл. 159б НК следва да е налице общност от
две или повече лица, жертви на престъплението. В настоящият случай няма
данни за такава общност.
С оглед на изложеното, възраженията в искането за неправилно
приложение на материалния закон са неоснователни. Не е налице
основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на атакувания съдебен
акт. Не може да бъде удовлетворена и претенцията за оправдаване в рамките
на фактическите положения, поради това, че деянията, извършени от
осъдения съставляват престъпления и обосновават ангажиране на
наказателната му отговорност.
Доводите в искането за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила също са лишени от основание. Както се посочи по-
горе, съдът одобрява споразумението, ако то не противоречи на закона и
морала, като тази преценка съдът извършва само в рамките на постигнатото
6
съгласие между страните по споразумението относно въпросите, залегнали в
чл. 381, ал. 5 от НПК, без да навлиза в анализ на доказателствата, от които се
установяват фактите, приети в споразумението. При все това, относно
посочените въпроси, които се решават със споразумението, е необходимо
съответствие на тяхното решаване с доказателствения материал, като при
одобряване на споразумението е необходимо съдът да направи извод, че
доказателствената маса в достатъчна степен подкрепя предлаганото
разрешаване на въпросите по чл. 381, ал. 5 от НПК. Поради характера на тази
диференцирана процедура съдът не обективира по никакъв начин описаната
преценка, защото в противен случай би се обезсмислила ролята на
споразумението като способ за приключване на наказателното производство
по този ред.
При постигане на споразумението и одобряването му в съдебното
заседание от 02.11.2023г., е участвал и защитникът на подсъдимия – адв. П.,
който също е подписал споразумението, поради което не може да се приеме,
че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.382, ал.3 от НПК.
Наложеното по силата на споразумението наказание, освен
законосъобразно определено, не се явява и несправедливо, каквото твърдение
осъденият поддържа в искането си. Наказанията за всички деяния, и
определеното общо такова са определени при условията на чл. 55 от НК и са
в размер под предвидения от законодателя минимален такъв. Взети са
предвид данните за съгласие на всяка от трафикираните жени. Не са
пренебрегнати от съда броя на извършените деяния, тяхната висока степен на
обществена опасност, както и данните за личността на осъдения/ тези от
свидетелството му за съдимост и характеристичните му данни/, които също
навеждат на довод за завишена степен на лична обществена опасност.
Настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание е справедливо
определено и отговаря на целите, визирани в чл. 36 НК.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВТАС не констатира
основания за възобновяване на производството, отмяна на определението, с
което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим от горното, втори наказателен състав на Апелативен съд Велико
Търново
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. П. З., депозирано
чрез защитникът му – адв. Д. П. за възобновяване на производството по
НОХД № 484/2023 г. по описа на Плевенски районен съд
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8