№ 772
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100501494 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1494/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л.С. Д. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20201840 от 22.10.2021 г постановено по гр.д.
№26325/2018 г на СРС , 64 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД
ЕИК ******* , гр.София срещу Д. , че същият дължи сумата от 1609,86 лева – цена на
незаплатена топлинна енергия за апартамент №11 в гр.София ж.к.******* вх.А за периода
01.05.2014 г – 30.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от
20.04.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 70 лева за дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г – 30.04.2016 г ведно със законната лихва върху
посочената главница от 20.04.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.06.2017 г по ч.гр.д.
№24408/17 г на СРС , 64 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Във въззивната жалба въззивникът излага в многобройни доводи за нищожност ,
недопустимост и неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Счита , че :
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и решението на СРС за нищожни поради
липса на компетентност съгласно практиката на Европейския съд приета в решение
№7732 по адм.дело №4468/09 г на ВАС , 5 чл.състав ;
Образците на заявлението и на заповедта за изпълнение за отменени от ВАС с
1
решение от 22.10.2019 г по адм.дело №6372/19 г на ВАС , 5 чл.състав ;
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно и не е посочено
основание /договор за доставка на топлинна енергия/ ; Основанието противоречи на
петитума на исковете ;
Заповедта за изпълнение противоречи на закона и на добрите нрави /чл.411 ал.2 т.2
ГПК/ ;
Заповедта за изпълнение е нищожна , защото противоречи на европейското право и
чл.122 ал.1 от Конституцията на РБ . В заповедта липсва индивидуализация на всяко
вземане от визирания период ;
ОУ не са нормативен акт , а проф.К. предупреждава за опасност за лицата , до които се
отправят . Производството е уредено като едностранно и в него длъжникът не може да
участва . Не е спазено правото на ЕС за договорите от разстояние , за минималните
реквизити на договора и за неравноправните клаузи ;
Чл.153 ГПК противоречи на чл.8 ЗЗД , ЗЗП , чл.298 ТЗ , чл.17 ал.3 от Конституцията на
РБ и европейското право ;
Според чл.47 и сл. и чл.147а и сл. от ЗЗП договорът за продажба на топлинна енергия
трябва да се сключи в писмена форма .
Не е доказано плащане на юрисконсултското възнаграждение и ищецът дискриминира
ответника с него и се обогатява . Не се дължат като разноски платени от ищеца
депозит за СТЕ , защото заключението е незаконосъобразно и вещото лице обслужва
интересите на ищеца ;
Вещото лице не е работило по материали приложени по делото и не е отговорило на
въпроси на въззивника ;
СТЕ е изготвена по частни документи представени от ищеца и без доказателствена
сила ;
Начислената топлинна енергия противоречи на физичните закони и не е представен от
ищеца средномесечен температурен график ;
Няма данни за действителната мощност след демонтиране на отоплителни тела в
общите части , както и няма данни , че цялата отоплителна инсталация е работила .
Съдът не си е изяснил основните елементи от продажбата на топлинна енергия ;
Налице са неравноправни клаузи и непоръчани доставки, защото ответникът не е
поискал доставки на топлинна енергия ;
Нарушени са законите на физиката , а СТЕ няма нито едно вярно изчисление ;
Ищецът предлага три услуги – отопление на имот , на общи части и подгряване на
вода и е длъжен да ги предлага разделно , което той не прави ;
Фактурите на ищеца са с невярно съдържание и чрез тях се върши документно
престъпление ;
Не са издадени данъчни фактури от ищеца ;
Не е дадено съгласие за авансово плащане по съобщения към фактури по чл.53 ЗЗП .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
2
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.11.2021 г,
поради което въззивната жалба от 10.11.2021 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Решенията на СРС и заповедта за изпълнение са надлежно издадени от компетентен съд и не
са нищожни или недопустими . Нищожен е съдебен акт , постановен от лице, което няма
съдийска правоспособност или е постановено от незаконен състав напр. еднолично, вместо
от съдебен състав . Нищожен е съдебен акт постановен по предмет , по който съдът не
разполага с правораздавателна власт напр. когато делото, решено по реда на ГПК не е
гражданско , както и акт по спор, който е извън пределите на личната и териториална
компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на
чуждестранен съд. Нищожен е устно постановен съдебен акт , ако е предвидено в закона да
се постанови в писмена форма или съдебен акт , изготвен в писмена форма , но останал
неподписан, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи
мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат / решение №391 от 16.06.2009 г
по гр.д. № 2525/2008 г, ГК, ІІ ГО на ВКС на РБ /. Нищожен е и съдебен акт , който е напълно
неразбираем и от който не може да се изведе правораздавателно волеизявление.
В случая не е налице нито един от посочените случаи и решенията на СРС и заповедта за
изпълнение не са нищожни . Издаването на заповед за изпълнение и на решения по чл.422
ГПК са от компетентността на граждански районен съд . Районният съдия разполага с
правораздавателна власт като съдия по процесния спор и не са нарушени положителни или
отрицателни процесуални предпоставки . По делото не е доказано районният съдия да е
проявил предубеденост и пристрастност по отношение на въззивника. Съдебните му актове
имат необходимото съдържание и са мотивирани .
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба не са нередовни –
налице са надлежни основание и петитум на исковете и между тях няма противоречия .
Предметът на исковете по чл.422 ГПК съответства на предмета на заповедта за изпълнение .
Ответникът е имал възможност и е възразил срещу заповедта за изпълнение , поради което и
е /било/ висящо настоящото исково производство .
Българската уредба на заповедното производство съответства на международните стандарти
и на правото на ЕС и дава необходимите възможности на ответника да осъществи правото
3
си на защита . Заповедното производство е част от законодателството на повечето
европейски страни и винаги е уредено като едностранно в частта за подаване на заявлението
и издаване на заповед за изпълнение . Целта на заповедното производство е да се избегне
водене на искови производства за безспорни вземания , а при подаване на възражение от
ответника се преминава към общия исков ред и производството вече е двустранно .
Решението по дело № C-119/05 Lucchini е неотносимо , тъй като касае случай , в който
националния съд в Италия се е произнесъл – изцяло извън своята компетентност - по въпрос
за съвместимостта на държавна помощ с общия пазар.
Решението по дело С-106/77 Simmenthal е по въпроса за приоритет на европейското право
спрямо вътрешното право на държава-членка /дори и Конституцията/. Настоящият съд не
счита , че уредбата на ЗЕ противоречи на нормативен акт от общностното право.
Процесната заповед за изпълнение не противоречи на закона и добрите нрави /чл.411 ал.2
т.2 ГПК/ . Ищецът има право да претендира суми за неплатена топлинна енергия и лихви
върху тях .
Цитираните решения на ВАС за отмяна на образци на заявление за издаване на заповед за
изпълнение и на заповед за изпълнение , съгласно чл.195 ал.1 АПК имат действие от деня на
влизане на съдебното решение т.е. нямат обратна сила .
Съгласно трайната практика на съдилищата и ВКС при периодични вземания е допустимо да
се претендират сумите за определен период без да е необходимо да се претендира и
индивидуализира поотделно всяко вземане .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . По
доводи за неправилност , които не са посочени във въззивната жалба настоящият съд не
дължи обсъждане и излагане на мотиви , освен ако не касаят нововъзникнали обстоятелства
.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част . На практика въззивникът оспорва
цялостната уредба на заповедното производство и на доставките на топлинна енергия .
Въззивникът би искал тази уредба да е различна – да има възможност еднолично да се
откаже от доставките или от част от тях , като цялата тежест на загубите от де факто
отопляваното му жилище се възложат на останалите собственици и ползватели в сградата
или на ищеца .
Съдът не може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не
противоречи нито на Конституцията , нито на европейското право . Правилно СРС е приел ,
че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153
ЗЕ , като в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил , че е собственик на имота .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
4
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответника . Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим и касае взаимоотношения с друг вид страна –
доставчик на топлинна енергия . Липсват законоустановени специални изисквания за
реквизити на процесния договор за доставка на топлинна енергия . Задължението на ищеца е
да доставя топлинна енергия съгласно нормативните изисквания , а задължението на
ответника е да заплаща тази топлинна енергия по установените цени и в сроковете посочени
в ОУ .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД , чл.298 ТЗ и на ЗЗП по
отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Не е налице
доставка на услуга „от разстояние“ – доставката на топлинна енергия се извършва на място
в имота и то ежедневно и от години . Процесният имот е придобит още 2006 г и няма данни
ответникът да е инициирал спиране на доставката на топлинна енергия в етажната
собственост .
Ищецът не твърди , че ОУ са нормативен акт , нито че одобряването им от КЕВР замества
съгласието на потребителя .
Не може да се абсолютизира частната собственост на определено лице – чл.19 и чл.17
ал.3 от Конституцията. Частната собственост е неприкосновена , но когато има неделима
5
съсобственост върху общи части в етажна собственост неминуемо е необходима уредба как
тази обща съсобственост да се ползва и управлява ; включително и така че да не се стига до
неоснователно обогатяване на определени лица.
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на
ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Няма данни ищецът да е ползвал недопустима държавна помощ , а и този въпрос е
неотносим по настоящото гражданско дело .
В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ и с
представените от ищеца писмени доказателства . Експертизата е работила по писмени
доказателства съставени от ищеца , защото такава е действащата законова уредба . Не става
ясно по какви други писмени доказателства би следвало според въззивника да работят
вещите лица .
Не е налице противоречие с чл.32 от Конституцията на РБ и чл.8 от ЕКЗПЧОС относно
„неприкосновеност на личния и семейния живот“ . Въззивникът винаги може да се
разпореди с имота си или да инициира прекъсване на топлоснабдяването в сградата , но тъй
като живее в етажна собственост това става с колективно решение и на останалите етажни
собственици . Отделно , въззивникът сам е избрал да придобие собственост върху имот в
топлофицирана сграда .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция
за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени
съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ установява
извършване на дялово разпределение , като няма данни етажната собственост да се е
противопоставила на извършването на същото .
Голяма част от оспорванията на ответника /на СТЕ и в писмени становища/ имат
технически характер вкл. такива “по законите на физиката” и чрез изписване на формули .
Съдът няма специални знания и по тези оспорвания би могъл да се произнесе /и евентуално
да ги уважи/ единствено ако за доказване на същите са поставени и изслушани
допълнителни задачи за вещо лице по съответната специалност . Въззивникът не е поставил
допълнителни задачи на СТЕ , с които да докаже тезите си , поради което доводите с
технически характер – част от тях поставени хипотетично и/или теоретичен порядък -
остават недоказани.
6
По доводът за непоисканата доставка е налице задължителна практика на ВКС . Според
Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по тълк.дело №2/2016 г на ОСГК на ВКС за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗП във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП .
Съгласно чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО) в сметките следва да се включва само
реално потребена енергия /става въпрос за окончателните сметки / . Според чл.155 ал.1 т. 2
ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски , за които са издавани „фактури“ , като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение . Съдът счита , че в случая нарушение не е налице,
защото начина на начисляване и плащане съответства на тази разпоредба. Ежемесечните
прогнозни сметки не се определят произволно , а според показания на общите уреди за
измерване . С изравнителната сметка взаимоотношенията между страните се уреждат точно
и справедливо ; и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия
отчетен период.
Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е
битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя . Предмет на
делото са доставки на топлинна енергия , а не неистинност на частни документи – фактури ,
известия , извлечения от сметки .
Не е необходимо ищецът да представя цялата си счетоводна и техническа документация
по делото , а съдът може да извърши проверката си и чрез вещото лице по ССЕ , както и е
направено .
ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването не предвиждат задължение
ищецът да предлага и то индивидуално на ответника три отделни услуги – отопление на
имот , на общи части и подгряване на вода . Както се посочи от „отопление на общи части“
ответникът няма как да се откаже докато етажната собственост е топлоснабдена . Според
СТЕ ответникът не се е отказал от топлинна енергия и за отопление на имота и от топла
вода .
Възраженията на ответника , че не му е доставена топлинна енергия остават недоказани. .
Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост - чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни
сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния.
Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се
топлоснабдяват и именно те имат задължението да ги поддържат в годно за експлоатация
7
състояние. Следователно ищцовото дружество няма задължение да извършва ремонт или
подмяна на отоплителни тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт на сградни
инсталации. Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния
собственик. Предвид горното тези възражения са неоснователни . Несъстоятелни са и
твърденията , че ищецът трябва да заплаща за „сервитут“ в сградата на ответника – ищецът
и останалите собственици и ползватели в ЕС сами са поискали присъединяване към
топлопреносната мрежа .
Неотносим е въпросът дали абонатната станция е въведена в експлоатация , по какъв ред и
чия собственост е . СТЕ доказва законосъобразно дялово разпределение .
Отмяната на части от Наредба №16-334 за топлоснабдяването и от методиката за дялово
разпределение съгласно чл.195 ал.1 АПК има действие от деня на влизане на съдебното
решение т.е. няма обратна сила . В случая отмяната през 2019 г – 2020 г е неотносима за
периода 01.05.2012 г – 30.04.2013 г .
При специалната уредба на чл.78 ал.8 ГПК не е необходимо ищецът да доказва плащане
на юрисконсултското възнаграждение . Същото се определя в размер след измененията в
ДВ бр.8/17 г и целта му е равнопоставеност между лицата защитавани от адвокати и тези
защитавани от юрисконсулти , като адвокатските възнаграждения принципно са в много по-
голям размер . Съответната част от разноските на ищеца за държавни такси и за депозити за
експертизи се дължат от ответника съгласно чл.78 ал.1 ЗЗД .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски
в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение . По изложените съображения ,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20201840 от 22.10.2021 г постановено по гр.д.№26325/2018 г
на СРС , 64 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София срещу
Л.С. Д. ЕГН ********** от гр.София , че Д. дължи сумата от 1609,86 лева – цена на
незаплатена топлинна енергия за апартамент №11 в гр.София ж.к.******* вх.А за периода
01.05.2014 г – 30.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от
20.04.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 70 лева за дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г – 30.04.2016 г ведно със законната лихва върху
посочената главница от 20.04.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.06.2017 г по ч.гр.д.
№24408/17 г на СРС , 64 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА Л.С. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК *******
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
8
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9